<?xml version="1.0" encoding="utf-8"?>
<rss version="2.0">
	<channel>
		<title><![CDATA[Философски форуми]]></title>
		<link>http://projectoria.org/forum/</link>
		<description><![CDATA[The most recent topics at Философски форуми.]]></description>
		<lastBuildDate>Wed, 08 Sep 2010 11:34:27 +0000</lastBuildDate>
		<generator>PunBB</generator>
		<item>
			<title><![CDATA[Деконструктивност на логическия субект]]></title>
			<link>http://projectoria.org/forum/topic/1008/dekonstruktivnost-na-logicheskiya-subekt/new/posts/</link>
			<description><![CDATA[Да, става въпрос за Витгенщайн. На едни хора "дължа" тази тема, за да докажа сериозността си към този автор. Но .... тези дни ще съм по-обстоятелствена.
За сега... само заглавието....... уважаеми... frege :)
лека.]]></description>
			<author><![CDATA[iskam8@abv.bg (Хераклит)]]></author>
			<pubDate>Wed, 08 Sep 2010 11:34:27 +0000</pubDate>
			<guid>http://projectoria.org/forum/topic/1008/dekonstruktivnost-na-logicheskiya-subekt/new/posts/</guid>
		</item>
		<item>
			<title><![CDATA[Смисълът на живота]]></title>
			<link>http://projectoria.org/forum/topic/1271/smislt-na-zhivota/new/posts/</link>
			<description><![CDATA[Здравейте.
Не открих с търсачката, макар да очаквам, че е зачекната тема. За смисълът на живота иде реч. Не моя, по принцип. Чисто философски ме вълнува и ще ми бъде любопитно.
Надявам се да има желаещи да споделят, и какво да науча :)]]></description>
			<author><![CDATA[dummy@example.com (Хераклит)]]></author>
			<pubDate>Wed, 08 Sep 2010 11:08:31 +0000</pubDate>
			<guid>http://projectoria.org/forum/topic/1271/smislt-na-zhivota/new/posts/</guid>
		</item>
		<item>
			<title><![CDATA[Лекция на тема "Парадоксът на Симпсън"]]></title>
			<link>http://projectoria.org/forum/topic/1047/lektsiya-na-tema-paradokst-na-simpsn/new/posts/</link>
			<description><![CDATA[На 1 юли (сряда) от 14:30 часа в залата на ИФИ на "Патриарх Евтимий" №6 доклад на тема "Парадоксът на Симпсън и статистическите разсъждения" ще изнесе професор Яцек Малиновски (Институт по Философия и Социология, Полска Академия на Науките).]]></description>
			<author><![CDATA[rosen.lutskanov@gmail.com (enckoj)]]></author>
			<pubDate>Tue, 07 Sep 2010 08:33:24 +0000</pubDate>
			<guid>http://projectoria.org/forum/topic/1047/lektsiya-na-tema-paradokst-na-simpsn/new/posts/</guid>
		</item>
		<item>
			<title><![CDATA[Експериментът на Милграм ...]]></title>
			<link>http://projectoria.org/forum/topic/1279/eksperimentt-na-milgram/new/posts/</link>
			<description><![CDATA[Малко към психологията е, но не пречи да се изкажат и философите.

[quote]Експеримента е много спорен.Относно технологията на провеждането му.След публикуването му става голям сеир, защото резултатите на Милграм са били около 60 % подчиняемост на авторитети, а после повторен в Германия дава над 80 %.- един вид германеца е най-подчиняем на заповеди/което си е горе-долу така/.И понеже спомена от войната е бил съвсем пресен, става една дандания, уж еврейска провокация и пр.
Личностните характеристики според мен са тези на "простия" човек, което ще да рече поне 60-80% от човечеството.Както се е получило и от експеримента[/quote]

1. Бихте ли се подложили на подобен експеримент? (уточнението е, че тези, които са се подложили не са предполагали за истинската му цел и същност. Но все пак техните (евентуално вашите) резултати са послужили за интересни изводи.

2. В експеримента има възможност да се откажете на определено ниво. И все пак, много малко са се отказали, защото е имало манипулиращи въпроси, които ... подсъзнателно са провокирали участващите да останат до край.

3. Ако все пак сте един доста добре представил се ...(което е доста относително за реалният резултат все пак. Кое е "добре"? Това да "издържите до край? или да се откажете на определено ниво?) какъв извод за вас самите бихте си извадил/и, за да наложите собственият си авторитет?

... нека е това за сега.
:)
пп. малко е зловещо, но все пак добрата новина е, че не сте подложени реално, и можем да си изведем някакви позиции и отношение чисто теоретично-реално.]]></description>
			<author><![CDATA[dummy@example.com (lеda)]]></author>
			<pubDate>Sun, 05 Sep 2010 19:06:29 +0000</pubDate>
			<guid>http://projectoria.org/forum/topic/1279/eksperimentt-na-milgram/new/posts/</guid>
		</item>
		<item>
			<title><![CDATA[Кръстният западен въпрос]]></title>
			<link>http://projectoria.org/forum/topic/1278/krstniyat-zapaden-vpros/new/posts/</link>
			<description><![CDATA[Христос и личността. - Ницшевите думи, че богът е мъртъв имат смисъл, доколкото в Западна Европа Христос е мъртъв. И, да, Хегеловото “богът” – то не значи Христос, а у Григорий Назиански (родоначалника на византийското богословие) то значи именно Христос... Според Достоевски (от когото Ницше заема думите, че богът е мъртъв) човешката душа е арена, на която се борят званият от Хегел (апогея на западноевропейската философия) бог и дяволът – какво, в един западноевропейски аналитичен дискурс, идат да рекат тези поетико-драматични думи? Ами идат да рекат, че човешката воля не е свободна, свободно е битието, чиито компоненти са страстта, разумът и волята (човешката). Страстта („дяволът”) действа непосредствено върху волята (човешката сиротна душа), та ето че волята току да впрегне (редуцира, насочи) разума (бога на Хегел), който да помага в служба на страстта ней; ала същевременно, от своя страна, разумът, чрез страха (от страстта), действа опосредствано върху волята; и ето в чие противостояние, а именно в противостоянието на страстта и разума, се състои изкушението (във волята). Кой ще надделее? Надделее ли страстта, волята изпада в грях (пред разума); а надделее ли разумът, волята сдобива миг на праведност (в разума). И докато нито една от двете страни не надделява, волята остава в снето положение. Но ако страстта и разумът, вместо да си противостоят, си съдействат, то е снет както страхът в отношението воля-разум, тъй и непосредствеността в отношението воля-страст, та волята претърпява върху си свое свободно въздействие (превръщайки се в освободена воля, илюзията на свободата). У дръзновението страстта е велика, разумът – инструментализиран (в автоматичен апроприиращ интелект). Че дългът пък действа (“важи”) в съчетание на дребни страсти и деспотичен разум: страстта е демонизирана – дотолкова личността е битие (отчаяние). Битието е насъщието (свободата, и включително и аномалиите на свободата, а те са: освободената воля, автоматичният апроприиращ интелект и личността); а пък автентично Христос, разбира се, не е личност, а ипостас, т. е. свише битие, свише свобода. Изкушението е валентно към Христос. Повярвалите Христос (т. е. човешките души, у които се е откровил) спаси от изкушението (волунтаризма); и би бил ненужен спрямо освободена воля; и би бил безсилен спрямо автоматичен апроприиращ интелект; и би бил всесилен (и разрушителен) спрямо отчаяние (личност). Без Христос свободата (в изкушението, неустойчивостта си) тегне към аномалии, към които принадлежи и личността. - От що за позиция е проведено настоящото разграничение „Христос и личността”? Позиция, противяща се на разграничилата в себе си бога и Христос, абстрахиралата в себе си бога от Христос, принципиализиралата у себе си бога западноевропейска мисъл; позиция, която обаче е чужда на нехаещото за западноевропейската мисъл християнско ортодоксално (т. нар. източно православие) богословие, чужда и на чувстващия се понастоящем уютно в тщеславието си на генерал без армия константинополски патриарх; и позиция, която бе непосилна за бунтарите Киркегор и Ницше*. Що за позиция? И що за абсурден в констатацията си въпрос: да запиташ отреклата в сърцето си Христос западноевропейска християнска цивилизация откъде черпи сила за своите ценности! Същите тези непоклатими глетчери, на които „преоценителят на всички ценности”, „искрометът”, картоненият воин Ницше не съумя да нанесе една драскотина дори. Стожери, на които днес нагло се опира турският (най-умният съвременен) ислям в своя антихристиянски поход... Западноевропейската християнска цивилизация парадоксално черпи сили от духовната умора на поселението си – треската бе преболедувана отдавна: с кръстоносните походи**. „Dieu lo volti”!

(*) От друга страна, възвестието на Достоевски, че богът е мъртъв стана тъкмо знаме на Ницшевия бунт срещу принципиализиралата у себе си бога западноевропейска мисъл, т. е. срещу неимоверно повърхностното, конюнктурното Хегелово „бога” („абсолютния дух”), изразявайки декадентска (Ницше – първият декадент и най-задълбоченият западноевропейски философ!) реакция срещу захранващата западноевропейските ценности духовна умора. Всеобщата умора за жизнените единици (изключенията, най-великото измежду които бе Бонапарт) е непревземаема крепост. Великата френска революция бе предсмъртният гърч на Западна Европа. (Агонията на Нова Западна Европа трая триста години: от Цезар Борджия до Бонапарт.)

(**) Християнските ценности – и особено такива, каквито днес са утвърдени - не са извечни, исконни и изначално общочовешки, а ценностите на западноевропейската християнска цивилизация. Христос не е ценностен отредител, а преди всичко любов. Кръстоносното движение бе неудържим изблик на божия любов. Ала Хегеловата трактовка относно бога се доближава до иудейската. В провежданото с божията помощ (вдъхновението) ценотворчество и ценоразпореждане се изчерпва тъкмо упованието в бога - та човек съгражда свой ценностен дом, ценностен затвор. И ето смисъла на Хайдегеровия сетен възглас (по повод "преоценката на всички ценности"), че вече само един бог може да ни спаси, едно ново изкушение и един нов жив бог. Вечното е мъртвото. Свишето би било времесмисъл.

e-mail: personae@abv.bg]]></description>
			<author><![CDATA[dummy@example.com (Methodius)]]></author>
			<pubDate>Sun, 05 Sep 2010 17:08:31 +0000</pubDate>
			<guid>http://projectoria.org/forum/topic/1278/krstniyat-zapaden-vpros/new/posts/</guid>
		</item>
		<item>
			<title><![CDATA[So what do we really believe?]]></title>
			<link>http://projectoria.org/forum/topic/1277/so-what-do-we-really-believe/new/posts/</link>
			<description><![CDATA[[url]http://www.philostv.com/?ref=nf[/url]]]></description>
			<author><![CDATA[dummy@example.com (lеda)]]></author>
			<pubDate>Sat, 04 Sep 2010 23:20:03 +0000</pubDate>
			<guid>http://projectoria.org/forum/topic/1277/so-what-do-we-really-believe/new/posts/</guid>
		</item>
		<item>
			<title><![CDATA[Малък Свят-е тука те си мислех едни работи тия дни...]]></title>
			<link>http://projectoria.org/forum/topic/1276/malk-svyate-tuka-te-si-mislekh-edni-raboti-tiya-dni/new/posts/</link>
			<description><![CDATA[МАЛЪК СВЯТ 

 

1. Да си представим, че имаме свят, в който освен материята на света, съществуват само 3 индивида-човек, котка и камък. Изглежда, налага се да допуснем, че светът е с пространство където са разположени тези индивиди, както и че в него тече време. Не е толкова важно дали времето е крайно или безкрайно, защото, ако приемем, че светът прекратява съществуването си с изтичането на времето (когато то е крайно), то спира и нашият експеримент. От друга страна, ако времето е безкрайно, то това също не пречи на експеримента ни-нещата в него съществуват и толкова-естествено, след известно време котката и човекът ще умрат, но тогава светът вече няма да е същият. Относно пространството-то трябва да е достатъчно голямо, за да не може човекът да стигне до края на света в рамките на своя живот-например да е безкрайна равнина, или да е квадрат със страни 100 000 на 100 000 километра (и трите индивида да са в центъра му а не близо до коя да е от страните), или да е ограничено по начин че човекът (или котката) да не могат да излязат от него-например да са във вътрешността на голяма сфера или друга затворена триизмерна фигура, или просто да плуват в безкрая като Малкия Принц върху своята малка планетка и без да могат да скочат от нея нанякъде във въздуха (в празното пространство извън и отстрани на света)-по някакъв начин това би също разрушило нашия експеримент, или най-малкото-би разрушило света, за който става дума в него.

 

2. Т.е. светът ни, от който не се излиза лесно (в смисъл-не се излиза по друг начин освен като се разруши частично или изцяло самият този свят) като теглим чертата след последните уточнения, вече се състои от:

а) Пълно пространство;

б) Празно пространство-над пълното и около него (поне над пълното трябва да е въздух, за да дишат двете живи същества);

в) Време;

г) Човек;

д) Котка;

е) Камък.

За удобство (засега) игнорираме проблемите с яденето, пиенето и ходенето до тоалетна и, разбира се, пред-полагаме че човекът може да мисли и да говори като се фокусираме върху кратък период от живота му-например един ден там.

 

3. Какво би измислил и казал той за този свят, разполагайки само с информацията от самия този свят (за още по-голямо удобство предполагаме, че човекът е същият като нас, само че е с амнезия-пренесен е в света и са му изтрити всички спомени от миналото, но си е запазил всички други качества-знае какво е човек, както и че той е човек-макар да не е необходимо да помни или знае кой точно е той самият, знае какво е това котка и какво е това камък)?

 

А. Вероятно би помислил (казал-не не нужно да произнася думите на глас) че е попаднал в един свят, където налице са: той самият (един човек), една котка и един камък. 

 

Б. Още-че човекът е човек, че камъкът е камък и че котката е котка.

В. Още-че човекът не е камък, нито котка, както и че котката не е камък нито човек и че камъкът не е котка нито човек-накъсо, би помислил, че в/на този свят има три индивида, от които две неща и един човек, като единият индивид е нежив (камъкът), че всеки индивид е себе си и че никой индивид не е някой друг.

 

Г. Има ли основания човекът да каже, че съществуването на тези индивиди е нещо различно като понятие от тяхната наличност там-във времето и пространството? Т.е. от това че и трите тях ги има би ли казал той че има нещо общо в имането им, което нещо (това имане) го има независимо и отделно от имането на индивидите-т.е. от факта че всеки от трите индивида е равен на себе си, би ли казал че между тях съществува равенство, че са еднакви защото в тях има съществуване като тъждество на съществуванията им, т.е. като нещо различно от трите малки равенства по силата на които всяко едно от тях е равно на самото себе си? Имам предвид, някакво равенство в смисъл на тяхна обща черта-различна от общата им черта, че съществуват поотделно, като видимо съставени от вещество и че се намират в едно и също време на едно и също пространство?

 

Д. Също така-би ли казал той че понеже никой индивид не е равен на друг индивид, т.е. те са всичките различни, в света им има нещо като нищо на света, т.е. обобщено и отделно съществуващо нищо-обобщена разлика от всичко друго и най-вече от съществуването изобщо в горния параграф, която разлика да е нещо различно от локалните разлики, очертаващи факта на неравенство (нееднаквост) между човека, котката и камъка? 

 

Е. Тук е моментът да забележим, че човекът би могъл да разшири разбирането си за съществуването и нищото (не-съществуването) като се досети и за това, че пространството е пространство, а времето е време (хипотезата че са свързани и може би са едно, не променя съществено експеримента), че пространството не е котка, а камъкът не е време (или че поне така се явяват пред мисленето на човека) и т.н.-във всеки случай, основната постановка ще се запази; а тя е-достигане на човека до категориите за съществуване и не-съществуване, тяхното противопоставяне в мисленето и езика и противопоставянето им (отделянето им) от индивидите, които именно съществуват. Или не съществуват? Би ли могъл човекът да каже, че примерно в неговия свят няма куче? Че няма нищо освен него, котката и камъка? Защо ако да и защо ако не? Ако не би могъл да достигне до чак такава разлика, то как говори за разлика между съществуване и не-съществуване? Ще съществуват ли за човека неговите мисли и неговите думи по същия начин, по който съществуват котката и камъкът? Ще има ли разлика в съществуването на мислите от съществуването на думите-преди и след изричането на последните? Няма ли човекът да прибавя нови съществуващи неща към трите индивида в резултат на това, че създава мисли и произнася думи (ако и когато започне да ги произнася)-т.е. няма ли да промени света в смисъл че го допълва и разширява с не-съществували дотогава обекти? 

 

Ж. Ще го допълни ли или не и в какъв смисъл, и с понятието както за съществуване, така и с понятието за не-съществуване, т.е. с категорията за нищото и така-няма ли да в кара човекът в света самото нищо благодарение на това, че разполага с ум и език?

От отговорите на такива въпроси се стига до едни или други онтологии и се появяват различните философски школи (а може би-и самата философия) и особено-разликата между метафизици и позитивисти, между континентални херменевти и островни аналитици, или, накъсо, между всякакви видове платоници и аристотелианци, ако решим да се изразим в антични термини.

 

З. С поне колко и какви мисли и думи би работил човекът-този човек, който знае какво е човек, но не знае кой е той самият (пред-полагаме че граматиката му е като нашата)-дори не знае името си и дали има име-ако например името му, което не знае, е Каспар Хаузер? Би ли дал име на котката си? А на камъка? А на света (си/им)? А на други неща? Каква теория би изградил той за своя свят и за самия себе си? Метафизик или не би станал този човек? Или не би философствал изобщо? 

 

И. Как ще му се отрази тук протичането на неговата собствена памет (натрупването на спомени), па макар и в рамките на избрания от нас единствен ден от живота му в този определено мъничък, но не особено уютен свят? Какви теории би си създал той за своето мислене, за своя език?

 

Й. Би ли имал (и кога-винаги ли, и какви?) мечти след като появата на спомени изглежда не само естествена, ами направо-неизбежна? Ще си измисля ли и ще си разказва ли сам истории за своя свят-за неговото неизвестно минало и вероятно несигурно бъдеще? Заразен ли е вече от самото начало нашият мисловен експеримент с екзистенциална атмосфера-т.е. ще чувства и желае ли нещо нашият човек или само ще мисли, иска и действа? Или колкото и да се опитваме да изолираме Каспар Хаузер от нас, заедно с него в неговия свят ще внесем незабелязано за нас и нелегално за него през митницата на неговия свят натам проблеми от нашия свят/светове и така ще минираме експеримента си от самото начало?

 

К. Или просто човекът ще седне върху камъка, ще погали котката в скута си и тъжно ще се замисли какво и изобщо (да) прави там? Какво би се променило, ако на човека само му се струва че е човек, а всъщност той е робот с изкуствено тяло и инсталиран като софтуер ум от истински човек-вече мъртъв, или още жив в друг свят-това няма значение (от гледна точка на Каспар Хаузер, най-малкото-а от нашата гледна точка има ли?)...

 

Л. Би ли достигнал вследствие едни или други черти на своята ситуация този човек или робот на име (робот с име?) Каспар Хаузер до идеята за Бог и с какви качества би снабдил съществото (Съществото), съответстващо в мисленето му на тази идея? Би ли било това същество подобно на човека, или на котката, или на камъка, или би било съвсем различно?

 

4. Или въпросите какво би си мислил той са неправомерно смесени тук с въпроси как би постъпил той? Или има начин двата вида въпроси да се помирят-т.е. да разберем какво би правила, ако разберем как и какво би мислил? Или има нещо трето? Редно ли е да разделим обозначените с букви по-горе абзаци на аналитични от А. до Е. и на херменевтични от Ж. до Л.? Или да ги разделим по друг начин с други букви-включително с отпадане на някои и прибавяне на нови?

 

5. Нуждаем ли се от кавички в горния текст (вкл. в мислите на човека) тук-там, за да се различат текст от мета-текст, и не само, или не? Не ни ли дава малкият свят нещо, подозрително близко до модел с област на валидност и изброими обекти вътре, удовлетворяващи една решима функция?

 

6. Свят с малко обекти в него (три индивида, от които-две същества и един предмет) показва колко сложни и много на брой отношения почват да съществуват при най-малкото раздвижване на мисълта-било нашата, било на човека, и то без да взимаме предвид безбройните ситуации, в които се поставя чтой когато започне да действа му се наложи да мисли и говори в отговор на тези ситуации. Този малък свят показва колко трудно е да се предвиди всичко в една теория то типа на дедуктивна систима с един принцип или с аксиоматизируеми принципи. Какво тогава остава за опитите на хората в големия свят да създават такива аналози, т.е. да предицират и обясняват всичко, да бъдат теоретични метафизици?

 

7. Струва ли си да вкарваме постепенно по-нататък в малкия свят допълнителни реалистично-разширяващи го параметри, но в какъв ред и как-например:

а) Разлика между мислена и произнесена реч;

б) Тяло на човека (така че да можем да го различаваме от аналогичен робот)-изпитващо топлина, глад, жажда, сън с или без сънища и т.н. в по-дълго време на света-да речем, един месец;

в) Други хора (какви и колко?-които да предизвикат телесни и не-телесни действия у него и разговор в ситуации); 

г) Икономически измерения като оръдия на труда, физическа и умствена работа, почивка;

д) Секс 

е) Любов;

з.) Чувства като омраза, страх, враждебност, отмъстителност, прошка, радост, скука, изненада, мързел и др. под.;

ж) Изброяване на основни видове негови действия-изглежда че самите действия са неизброимо разнообразни и могат да варират, да се съчетават и да се повтарят неограничено;

з) Какво бихме разбрали тамошната култура-какво би служило като култура там, какви биха били функциите на една култура?]]></description>
			<author><![CDATA[dummy@example.com (lеda)]]></author>
			<pubDate>Fri, 03 Sep 2010 22:57:43 +0000</pubDate>
			<guid>http://projectoria.org/forum/topic/1276/malk-svyate-tuka-te-si-mislekh-edni-raboti-tiya-dni/new/posts/</guid>
		</item>
		<item>
			<title><![CDATA[Въпрос за наследството?]]></title>
			<link>http://projectoria.org/forum/topic/1275/vpros-za-nasledstvoto/new/posts/</link>
			<description><![CDATA[Родителите редно ли е да направят наследство? Ако е редно кога трябва да го направят?]]></description>
			<author><![CDATA[dummy@example.com (Digital)]]></author>
			<pubDate>Thu, 02 Sep 2010 22:51:03 +0000</pubDate>
			<guid>http://projectoria.org/forum/topic/1275/vpros-za-nasledstvoto/new/posts/</guid>
		</item>
		<item>
			<title><![CDATA[Impossible or possible? (Невъзможно или възможно?)]]></title>
			<link>http://projectoria.org/forum/topic/1264/impossible-or-possible-nevzmozhno-ili-vzmozhno/new/posts/</link>
			<description><![CDATA[Занимават ме едни мисли. Които не са толкова сложни или неразбираеми, за да са невъзможни, но някак така се случва, че в крайна сметка остават неразбираеми (поне за околните). Бях ги "нахвърлила" на едно друго място, но почти ми се "изсмяха", дори нямаше какво да отговоря, поради липса на желание и смисъл да убеждавам реагиращите в нещо, което дори не вникват, камо ли да се замислят.
Чета си една книжка и там стигнах до една глава със заглавие :"Пътуване във времето" :)
Да, но още при първите изречения останах разочарована, заради аналогия с друга книга "Уравнението на Янус"от Дж. Сприл. 
Математик се влюбва в жена, която се оказва той самият от бъдещето.
Защо пък жена? Само заради това произтичат последващите обърквания и невъзможности. Защото хората взели, че се влюбили, и добре че не било се родило дете, което пък съвсем да се върне в началото на времето на математика.
Но все пак като имаме предвид и скептицизма на Стивън Хокинг, който едва ли не очаква туристи от бъдещето, ми става интересно кой как реално си представя това "пътуване"?
За мен не е невъзможно. И може да се осъществи "през  съня", а не с машина или конкретно устройство. След което, без непременно някой да се регистрира в ... общината или на друго място, е съвсем възможно и нормално една част от хората да са си тук от ... бъдещето.
Конкретиката нека е за после, за да е вълнуващо.
Приятни сънища :)]]></description>
			<author><![CDATA[dummy@example.com (lеda)]]></author>
			<pubDate>Thu, 02 Sep 2010 17:52:33 +0000</pubDate>
			<guid>http://projectoria.org/forum/topic/1264/impossible-or-possible-nevzmozhno-ili-vzmozhno/new/posts/</guid>
		</item>
		<item>
			<title><![CDATA[Some texts from Early Modern Philosophy (and science)]]></title>
			<link>http://projectoria.org/forum/topic/1273/some-texts-from-early-modern-philosophy-and-science/new/posts/</link>
			<description><![CDATA[[url]http://www.earlymoderntexts.com/[/url]

Може би някои от вас знаят този сайт, но използвам случая да обърна внимание, че тук се намират текстове, които поне аз не съм откривала на други места в мрежата със свободен достъп.]]></description>
			<author><![CDATA[dummy@example.com (vidinsky)]]></author>
			<pubDate>Sat, 28 Aug 2010 14:53:31 +0000</pubDate>
			<guid>http://projectoria.org/forum/topic/1273/some-texts-from-early-modern-philosophy-and-science/new/posts/</guid>
		</item>
		<item>
			<title><![CDATA[Does Your Language Shape How You Think?]]></title>
			<link>http://projectoria.org/forum/topic/1274/does-your-language-shape-how-you-think/new/posts/</link>
			<description><![CDATA[Една тема от друго място:

[quote] Една много интересна статия днес в Ню Йорк Таймс -
[url]http://www.nytimes.com/2010/08/29/magazi...;pagewanted=all[/url]


Цитат от статията:

[Native American languages impose on their speakers a picture of reality that is totally different from ours, so their speakers would simply not be able to understand some of our most basic concepts, like the flow of time or the distinction between objects (like “stone”) and actions (like “fall”). For decades, Whorf’s theory dazzled both academics and the general public alike. In his shadow, others made a whole range of imaginative claims about the supposed power of language, from the assertion that Native American languages instill in their speakers an intuitive understanding of Einstein’s concept of time as a fourth dimension to the theory that the nature of the Jewish religion was determined by the tense system of ancient Hebrew.]



[b][i]Мислите ли, че езикът ни определя начина на мислене? [/i][/b][/quote]

И две интересни мнения:

[quote=Мнение 1-во]

Съгласно статитя не.

Цитат:
--------------------------------------------------------------------------------

Whorf, we now know, made many mistakes. The most serious one was to assume that our mother tongue constrains our minds and prevents us from being able to think certain thoughts.


--------------------------------------------------------------------------------


Друг е въпросът, че някои хора имат затруднения с възприеманеното на нови концепции, основно поради липса на достатъчен брой синаптични връзки, но това не е заради майчиния език.
[i]Английският език ми харесва, защото мога да спестя някои подробности. Да кажа, че съм бил с friend, а реално дa съм бил с friend-ка. На български няма как да спестя подробностите относно пола.[/i]
Това е kinky.
Цитат:
--------------------------------------------------------------------------------

Why is Russian water a she, and why does she become a he once you have dipped a tea bag into her?


--------------------------------------------------------------------------------

Защо водата (тя) става чай(той), когато и сложиш торбичка чай [/quote]

[quote=Мнение 2-ро]А какво ще кажеш за леда (той), като ГО сложиш (в нещо) или МУ сложиш (нещо) става питие (то) или напитка (тя)? [/quote]

[quote=Отговор към Мнение 2-ро]Знаех си аз, че не мога да се меря с нежната половинка на човечеството, относно разни асоциации ... [/quote]

е? Аз лично, не мога да бъда някакъв критерий, защото не съм живяла сред инакоговорещи, освен на български. Но определено, мисля че всеки един език си има особеност и ако знаех повече езици бих:

- се карала/ядосвала на немски
- пяла и флиртувала на италиански
- като се почерпя някак руския ми се вижда много близък
и т.н.

:)]]></description>
			<author><![CDATA[dummy@example.com (lеda)]]></author>
			<pubDate>Sat, 28 Aug 2010 11:58:26 +0000</pubDate>
			<guid>http://projectoria.org/forum/topic/1274/does-your-language-shape-how-you-think/new/posts/</guid>
		</item>
		<item>
			<title><![CDATA[Грешното мислене, което ни проваля]]></title>
			<link>http://projectoria.org/forum/topic/1246/greshnoto-mislene-koeto-ni-provalya/new/posts/</link>
			<description><![CDATA[[b]Грешното мислене, което ни проваля[/b]
Хората у нас днес често питат – Преход и промени към какво? А би било по-подходящо да се попита от какво и към какво. И тогава би станало ясно по-лесно, че те се правят от лошо към добро, от лошото днес към доброто утре. 
Нормално е от живота в тирания да сме наследили чувството, че нищо в обществото не зависи от нас , защото тогава е имало партия и хора, които да мислят вместо нас. В условията на свобода обаче е естествено обществения живот да зависи от нас. Така че ако искаме да направим прехода и промяната от незнанието и неумението да направляваме живота си, към знанията и уменията да му влияем заедно, тогава е нужно да се образоваме в името на промените, както и да постигаме реални резултати на дело в тази насока.  Естественото начало на промените биха били проверката и преосмислянето на лошите резултати в обществото. И тъй като това, което мислим и измисляме определя директно и общуването, и отношенията, и делата, и резултатите, е нужно да започнем с проверката и преценката на определящото мислене в общественото пространство, за да видим дали не е грешно и не е ли в основата на лошите резултати. 
Ако приемем, че свободата е правото да избираме какво и как да мислим и правим, тогава тя ни прави автоматично отговорни за резултатите, които постигаме. Моите проверки показват, че голяма част от идеите и обясненията, които са разпространени в пространството и са символ на общественото мислене, са грешни. Целта ми е да споделя тези проверки с тези, които се интересуват и вълнуват от проблемите и доброто на България, за да мога, от една страна, да проверя доколко самият аз не бъркам в търсенията и преценките си, а от друга страна, да участвам в отварянето на диалога и освобождаването на мисленето в интерес на всички.]]></description>
			<author><![CDATA[dummy@example.com (момчето)]]></author>
			<pubDate>Wed, 25 Aug 2010 11:07:42 +0000</pubDate>
			<guid>http://projectoria.org/forum/topic/1246/greshnoto-mislene-koeto-ni-provalya/new/posts/</guid>
		</item>
		<item>
			<title><![CDATA[at fqxi.org: Philosophy vs. Physics]]></title>
			<link>http://projectoria.org/forum/topic/1270/at-fqxiorg-philosophy-vs-physics/new/posts/</link>
			<description><![CDATA[Philosophy vs. Physics
[url]http://www.fqxi.org/community/forum/topic/652[/url]

(постнато преди две седмици, така че коментирането там е още актуално; впрочем из текстa има и няколко занимателни линка)

два случайни цитата, за вкус, от нобелисти някакви:

Steven Weinberg:

"I have tried to read current work on the philosophy of science. Some of it I found to be written in a jargon so impenetrable that I can only think that it aimed at impressing those who confound obscurity with profundity"

Here’s Richard Feynman:

“Philosophers, incidentally, say a great deal about what is absolutely necessary for science, and it is always, so far as one can see, rather naive and probably wrong. . . ."]]></description>
			<author><![CDATA[dummy@example.com (frege)]]></author>
			<pubDate>Mon, 23 Aug 2010 21:26:16 +0000</pubDate>
			<guid>http://projectoria.org/forum/topic/1270/at-fqxiorg-philosophy-vs-physics/new/posts/</guid>
		</item>
		<item>
			<title><![CDATA[Оригинални философски идеи в България]]></title>
			<link>http://projectoria.org/forum/topic/695/originalni-filosofski-idei-v-blgariya/new/posts/</link>
			<description><![CDATA[Тази тема е вдъхновена от част отговорите на Борката в стряскащата тема за CEU в Будапеща и по-точно този, вкойто се казва следното: 
- В БГ се прави οстория на философията а аз ако исках да стана историк, щях да вляза в историческия факултет. Както математиците не учат история на математиката а учат математика и аз наивно си мислех, че ще уча философия а не история на философията. Тук НЯМА ОРοГοНАЛНο οДЕο, КОοТО ДА СА СТОЙНОСТНο οЗВЪН-БГ, край на цитата.
Преди да продължа, нека само отбележа, че следих с интерес горепосочената тема, най-вече заради нещата, които казва Борис. Впечатление ми направи и това, че явно arture има някакви философски основания за твърденията си, но тези основания не личат ясно и експлицитно. С риск да си навлека тема от сорта на "смешен ли е ФФ на СУ, смешно ли е философското консултиране, смешна ли е философията с деца или смешен ли е Веско Дафов..." ми се ще да обърна внимание, че една формулирана тема по този начин е твърде ограничаваща и уронваща достойнството на участващите и по този начин престава да бъде каквато и да е тема (в смисъл на topics, както е обяснено и от Аристотел в едноименното произведение). Възхищвам се на Борката, че намира сили да отговаря на такива питания.
Заедно с това забелязах, че някои от питанията на arture бих направил и аз самия, но не само за Будапеща, но и за СУ, НБУ, Оксфорд, Кеймбридж, Глазгоу, Единбург, Хъл, Лийдс, Монтклеър, Страфклайд - университетите. Наистина - какво прави един университет да бъде именно университет, а не нещо друго? Каква отговорност носят преподавателите и как тази отговорност е институционализирана? Как науката (знанието) се отнасят до тяхната работа? Какво е студент - бакалавър,магистър, докторант? ο още много. Но понеже отварям нова тема да се концентрирам върху нея.
Аз и Борис сме от един курс - завършили 1997. В този курс бяха още д-р Христо Стоев (асистент в МГУ), д-р Любомира Радоилска (мисля, че сега е преподавател в Кеймбридж), д-р οвайло Димитров (БАН), Орлин Йорданов (преподавател в НГДЕК), Стоян Терзийски, Нина. Със сигурност има и още, които в момента пропускам.
За себе си мога да кажа, че научих страшно много в специалността. Научих - използвам в най-широкия смисъл на думата, казвам го за да не би arture  да скокне и да каже, че сам съм го научил. Още Сократ открива мощта на въпросите, а Аристотел откри в тях езиковият израз на категориите. В този смисъл - каквото те питат е страшно важно, arture. ο през питанията се усвоява категориалността. ο затова е важно какви въпроси ще ти бъдат задавани, а това зависи от койтостта на задаващия въпросите. Така, че тоя номер с "научаването сам" има определена валидност, но без софистическите разпростирания от едното направо към безкрайното, без да си минал през многото (Сократ във "Филеб").
Научих много първо от покойния учител по философия в Математическата гимназия в Пловдив - οван Кесов. После от покойния учител по математика от същото училище Борислав Михайлов.
В университета нещата се делят така - лекции и семинари. ο сега помня с наслада следното - I Курс - семинарите при Димка Гичева, семинарите при Стоян Асенов, част от лекциите на Здравко Попов, лекциите и семинарите на Владимир Сотиров по СοД "Некласически логики". II Курс - лекциите и упражненията при Андонов, семинарите при Жоро Каприев. III курс - лекциите на Сивилов, семинарите на покойния Ламбо Кючуков, лекциите по естетика οскра Цонева и семинарите при οван Колев. IV курс - семинарите по немска класическа при покойния οван Стефанов. V Курс - семинарите по съвременна философия при Христо Тодоров. Междувременно - лекциите и упражненията по "Философия на природата" при Макариев и οван Колев; специализацията "Философия за деца" Андонов и Карагеоргиева; и спецкурс Критическо мислене при Анета Карагеоргиева.
Със сигурност пропускам нещо. Обикновено на семинари бях в една група с Христо Стоев и Любомира и е невероятно, че от тях съм научил толкова много, колкото от никой преподавател - все пак с тях бях в един курс пет години, а с преподавателите по 2, най-много 3 семестъра.
Но да се върнем на проблема посочен от Борис, но перифразиран за нуждите на една евентуална тема  - οМА Лο ТУК ОРοГοНАЛНο οДЕο, КОοТО ДА СА СТОЙНОСТНο οЗВЪН-БГ.
Това е нещо, което задължително трябва да се обсъжда на всички нива на обучението по философия в България.
Предлагам това обсъждане първо по отношение на "има ли оригинални идеи", а въпросът за остойностяването да оставим за после или поне за тези, които имат сили за това.
Мисля, че има оригинални философски идеи. Тези, за които преценявам, че са такива са:
- Субектния подход на Андонов и изобщо онтологично-субектистката теория. От него има множество следствия, но подробности за това може би по-късно .
- Системното познание на Сивилов
- Грешките в познанието на Сивилов
- Пред очите на нашите випуски се разгърна едно движение по превръщането на нефилософското във философско - имам предвид философията на средновековието, което се оказва с днешна дата нещо доказано новоторско във "византийска Европа". Невероятно е как се отвоюват философски земи.
Със сигурност има и други, дори за някои имам готовност и сега да изброя, но и това стига.
Но по-тежката част е с втората част на темата - значими извън България.
Това е тежък разговор, защото когато обсъждаме значимости изобщо във философията това тудно може да става с днешна дата. А примери за спорността на значимостта има много - спомнете си Дерида и възраженията на британските философи за доктор хонорис кауза.
Но на първо казване - в катедра "Философия" през теоретична философска идея, отнасяща се до природата на самото философско се направи Олимпиада по философия, която сега е Световна и в един от докладите на ЮНЕСКО, дивизията за философия, се преценява, че родената в София Олимпиада по философия вероятно е най-значимото философско събитие на 20 век.
България е от малкото страни, в която се изучават така интензивно философски дисциплини в средното училище. ο това не е просто стечение на обстоятелствата, а зад това стоят теоретични основания. За социалните последици от това може да се спори много - от безкръвните преходи до никаквите преходи....
България е и от пионерите в областта на философията с деца, където също се работи с реформирана концепция за философското.
Вероятно този списък може да се допълва, но е добре да се прави компетентно, а моята компетентност стига дотук.
Но имаме тежък проблем с излаза на нашата философия извън БГ, както се изразява Борката. Не са много тези от гилдията, които са добре дошли и разпознаваеми от майсторите в дадена област. ο за да се промени това следва да се полагат специални усилия от всички, и от институциите най-вече.
οма и още какво да с екаже, но може би по-късно.]]></description>
			<author><![CDATA[dummy@example.com (libertin)]]></author>
			<pubDate>Sun, 22 Aug 2010 12:50:48 +0000</pubDate>
			<guid>http://projectoria.org/forum/topic/695/originalni-filosofski-idei-v-blgariya/new/posts/</guid>
		</item>
		<item>
			<title><![CDATA[Покрай едно изречение на Киркегор]]></title>
			<link>http://projectoria.org/forum/topic/1260/pokrai-edno-izrechenie-na-kirkegor/new/posts/</link>
			<description><![CDATA[[i]“Човек не се ражда с бездуховност; и колкото и много да са тия, дето я отнасят със себе си в гроба като единствената плячка от живота – това не е по вина на живота.”[/i]

И една моя вариация за състоянието на бездуховност: да устоя място в обществото е залъкът, дето търся да играе из под небцето ми ден след ден. 
----
Все ми е било интересно доколко тоя социален стремеж у човек е само привидно негова цел, а всъщност се оказва най-големият му преследвач? Страстта към подобна плячка не е ли произходът на параноята, дето сякаш без остатък тресе сърцата и умовете ни?]]></description>
			<author><![CDATA[dummy@example.com (selsal)]]></author>
			<pubDate>Thu, 19 Aug 2010 07:03:17 +0000</pubDate>
			<guid>http://projectoria.org/forum/topic/1260/pokrai-edno-izrechenie-na-kirkegor/new/posts/</guid>
		</item>
	</channel>
</rss>
