Re: Intelligent Design

http://news.yahoo.com/s/ap/20051220/ap_ … ion_debate

Решение в полза на еволюционистите (надявам се да не се оплакват  повече). Спете спокойно, лошите креационисти са извън закона.

Сори за иронията, ама нещо не разбрах аргументацията на съдията?

"Those thoughts are truth which guide us to beneficial interaction with sensible particulars as they occur, whether they copy these in advance or not." (William James)

Re: Intelligent Design

Нима вече успя да прочетеш 139-те страници, на които съдията Джонс обосновава своето решение? Та те бяха публикувани буквално преди час! Дори адвокатите на обвинението още не са ги прочели внимателно :-)

It's not what happens to you but how you react to it that matters...

Re: Intelligent Design

lilia wrote:

Нима вече успя да прочетеш 139-те страници, на които съдията Джонс обосновава своето решение? Та те бяха публикувани буквално преди час! Дори адвокатите на обвинението още не са ги прочели внимателно :-)

:)))

Прочетох само репортажа, и за съжаление не разбрах какъв е точно проблемът- че преподавателите са лъгали пред съда (?), че са преподавали религиозна теория, или пък нещо си друго там???

"Those thoughts are truth which guide us to beneficial interaction with sensible particulars as they occur, whether they copy these in advance or not." (William James)

Re: Intelligent Design

1) Обвиняеми по това дело са не преподавателите, а членовете на училищния борд, които са взели решението наред с теорията за еволюцията на учениците в Доувър да се преподава и теорията за интелигентния дизайн (οД)

2) Основното обвинение срещу борда е, че теорията за οД е религиозна теория и с преподаването и в училище се нарущава конституцията на САЩ, според една поправка в която е забранено преподаването на религия в училище.

3) В обвинението има и допълнителна клауза за лъжесвидетелстване - пред съда членове на борда са отричали, че на заседанието, на което са взели решението за вкарването на теорията за οД в учебната програма са защитавали това решение с религиозни мотиви.

Last edited by lilia (21.12.2005г. 23:38:13)

It's not what happens to you but how you react to it that matters...

50

Re: Intelligent Design

Бих искал още малко да се продължи дискусията по тази тема. За целта изпращам една статия във  връзка с нея.

“Еволюция или сътворение” – размисли и страсти

Валентин Велчев
В тази статия ще се опитам да взема отношение по един спор, който неотдавна се разгоря в Съединените щати, но има опасност скоро да прерасне и в глобален мащаб. οзходът от него може да се окаже решаващ не само за американското образование и култура, но и за целия “цивилизован свят”. Става въпрос за нашумелия напоследък процес, при който група родители от градчето Доувър (щат Пенсилвания) дадоха на съд борда на местното училище. Родителите се противопоставиха на решението на училищния съвет наред с еволюцията в часовете по биология да се разглежда и т. нар. теория за “οнтелигентен дизайн”. Тяхната претенция е, че тази алтернатива е религиозна и нарушава конституцията на САЩ, според която е забранено преподаването на религия в училище. Процесът завърши с победа на родителите – федералният съд обяви “οнтелигентния дизайн” за теологична (т.е. “не-научна”) концепция.
На пръв поглед спорът за произхода на живите същества и човека изправя консервативните християни срещу преподавателите и учените с натуралистични убеждения. Но дали той няма и една по-далечна перспектива, т.е. дали не касае и всички хора? Ако Дарвин не ни е подвел, тогава всичко, от формирането на космическите системи – до зараждането на живота и неговата еволюция, се дължи на самоорганизация на материята.[1] В крайна сметка обаче Вселената, както и всяка форма на живот в нея, са обречени на смърт и най-добрият извод за нас си остава “да ядем и пием, защото утре ще умрем”. Но какво ще следва, ако за миг допуснем, че може да е прав голготският Страдалец? Тогава Неговият кръст се превръща в демаркационна линия за цялото човечество – на едните за вечен живот, а на другите … По такъв начин няма ли да се окаже, че ние всички сме от един отбор, понеже истината за света е еднакво важна и валидна за всеки един от нас?

Към какво се стреми науката?

Колкото и парадоксално да прозвучи, по думите на един мой познат астроном: “именно учени с християнски убеждения са създали т. нар. "методически материализъм", който прилага наблюдението и експеримента и приоритетно търси естествените обяснения на феномените в природата.” Дейците на просвещението с борбата си против църквата, а след тях и редица атеистично настроени мислители постепенно превръщат този подход в идеологически, т.е. накрая се поставя знак за равенство между материализъм и наука. Но тук ще се осмеля да отбележа, че задачата на науката по-скоро е не толкова да намери естествените причини на явленията, колкото да открие обективната истина за нещата от действителността.
Нека си послужа с перифраза на класическия пример за часовника. Някакъв сръчен майстор е изобретил първия (джобен) часовник, но като се е разхождал в гората го е изгубил. Вие намирате този красив, изработен от мед предмет, отваряте го и разглеждате различните му части. Накрая разбирате, че всичките му механизми са нагласени така, че той да отчита с много голяма точност времето. Тогава решавате да покажете находката си на ваш познат професор, за да ви обясни как може да се е появила. Заварвате го в кабинета му да разговаря със свой колега. След дълги размишления, той започва обяснението си така: "Вие сте открили това нещо в природата, следователно тя го е създала. Този предмет е възникнал като продукт на една продължителна и сложна еволюция на медта". ο теорията започва – "В началото Земята се е формирала като планета в гигантски газово-прахов облак, който се е уплътнявал ... и е била нагорещена до хиляди градуси. При бавното й изстиване медта се е отделила от другите вещества като чист метал, поради различните им точки на втвърдяване ... При особен вид кристализация на медните атоми са се образували различни пружинки, колелца, зъбчатки, винтчета, циферблати и стрелки. Първичната материя е била пълна с тях... По сложен начин те са се групирали в часовников механизъм и постепенно в резултат на нещо като "естествен отбор" по-прецизните са оставали да съществуват, докато се е получил този вид, който съвсем точно определя времето".
“Но възможността да се образува случайно този предмет в природата е пренебрежимо малка – възразява другият професор. – Защо да не допуснем тогава, че той е бил измайсторен от разумен създател?”
Какво се получава на практика? Ако критерият за научност е да се намерят естествени причини за произхода на всичко, тогава първото обяснение е научно, но не е вярно. Второто е вярно, но не е научно.[2]
Затова не е ли по-добре да приемем, че всъщност задачата на науката е да открие обективната истина? Така всичко си идва на мястото. Т.е. там, където действат природните явления и закони, нещата да бъдат обяснени чрез тях, а щом някъде е имало интелигентна намеса, това да бъде признато. Стрелките се задвижват от еластичната сила на пружината, но самият часовник не се е появил в резултат от “сложна еволюция на медта”. По аналогия: всички процеси в природата се дължат на естествени причини, но дали тя като цяло не е дело на изкусен Творец?

Бог или природните стихии?

„Е, добре – може да възкликне някой, – възможността Бог да е създал Вселената, живите същества и човека е 50% и 50% – те да са се появили по еволюционен път.” οзчисляваме ли правилно, обаче? Нека отново си послужим с подходящ пример. Хвърляме зарове – каква е вероятността да се паднат шестици? При един е 1/6, за два – 1/36, за три – 1/216, четири – 1/1296 и т.н. Но винаги със стопроцентова сигурност можем да поставим съзнателно всички шестици отгоре. Т.е. тези неща, които са по силите на интелекта, ако трябва да се осъществят случайно се получават понякога нищожни, а друг път дори невъзможни вероятности.
Автомобилът е произведение на нашия разум. Възможно ли е той да се сглоби като резултат на хаотични процеси? Ще разгледаме само една от частите на двигателя. Да речем имаме готов цилиндър. Каква е вероятността буталото към него да възникне случайно с подходящата форма и размери? Елементарните разсъждения показват, че тя е (1/¥)2 (защото формите са безброй, както и размерите). А ако и самият цилиндър трябва да се появи по същия начин, така че тези два елемента да бъдат съчленени и системата да работи, общата вероятност е (1/¥)4, т.е. по-малка от “абсолютна нула”. Подобен пример най-ярко демонстрира способността на съзнанието от безкрайно многото варианти да определи правилния и да действа според него (нещо напълно невъзможно за сляпата случайност).
В една моя книга [3] съм изчислил, че за случайното построение на Вселената също се получават вероятности от порядъка на 1/¥ на някаква степен, а за появата на белтъците и нуклеиновите киселини – нищожно малки, практически неосъществими, статистически стойности. Т.е. за един всемогъщ и премъдър Бог е сто процента възможно да сътвори света, докато пред природните стихии не се открива абсолютно никаква перспектива да се справят с подобно задание.

οнтелигентен ли е “οнтелигентният дизайн”? [4]

οнтелигентният дизайн е обявен от някои за псевдонаука главно поради две причини: Първо, защото признаването на възможността за свръхестествена намеса е равносилна на отказ от познание, тъй като не можем да изследваме онова, което е отвъд материята.
Критиката към привържениците на тази теория е, че виждат едва ли не зад всеки ъгъл действие на висше Същество. Вече пояснихме, че дори ранните учени са смятали за слабост използването на белите петна в науката, за да се търсят трансцедентни причини за обяснение на феномените в природата. Нютон още приживе е бил осмиван поради възгледа си, че Слънчевата система е неустойчива и Бог трябва периодично да възстановява нарушеното равновесие в нея. Лутеранският философ и математик Г. В. Лайбниц се подигравал на допускането, че Творецът не може да създаде съвършен свят, та е принуден постоянно да поправя неговите недостатъци. (Подобна непоследователност е характерна по-скоро за т. нар. теория на “Теистичната еволюция”[5]. Нейните радетели са съгласни, че еволюцията като цяло се дължи на естествени причини, т.е. протича по същите механизми, които са застъпени и в дарвиновото учение. От друга страна твърдят, че Божията десница се е намесвала многократно в биологичната история – при подреждането на генетичния код, за скока при възникването на някои по-големи таксономични единици и най-вече, за да запали искрата на човешкото съзнание.) В своята книга “Душата на науката” Ч. Такстън и Н. Пиърси убедително показват, че основополагащите принципи на модерната наука са взаимствани от Библията, а онези, които сега признаваме за корифеи в научното познание, са били вярващи до “мозъка на костите” и най-разгорещената дискусия между тях е била “коя философия на природата описва по-добре сътворения от Бога свят” [6]. Повечето учени-християни винаги са възприемали творението като относително автономно и затова приоритетно са се стремели към естественото обяснение на събитията (с изключение на библейските чудеса, разбира се). Като най-показателен факт в това отношение е огромния куп от познания, който са ни завещали във всички клонове на природните и обществените науки. Техните наследници и днес постъпват по същия начин, така че горното обвинение ни се вижда твърде тенденциозно и пресилено.
Второ, “οнтелигентния дизайн” е считан от редица социолози и философи на науката за “наукообразна теория”, която не е подкрепена със сериозни доводи, не задава научна програма или възможност за експериментална проверка.
Трябва да признаем, че посоченото възражение донякъде е основателно. Повечето аргументи на създателите на “οнтелигентен дизайн”, с които се опитват да докажат тезите си са били оборени от опонентите, принадлежащи към противниковия лагер. (Във въпросния труд (виж заб. [3]) съм се постарал да отстраня някои от недостатъците на това учение: развил съм “теорема”, която доказва невъзможността за еволюция и съм извел едни по-добри критерии, свидетелстващи за разумна дейност в мирозданието.)
Съгласно целите и задачите на “οнтелигентен дизайн”, уверени сме, че неговите поддръжници могат да разработят в бъдеще една по-добра научна програма за действие (все пак движението съществува съвсем отскоро). А колкото до експерименталната проверка, провалът на всички лабораторни опити, касаещи абиогенезата, както и липсата на преходни форми в палеонтоложкия запис и всред съвременните видове, представлява всъщност най-великият триумф на креационизма.

“Улавя мъдрите в лукавството им” (І Кор. 3:19)

Материалистите допускат, че е възможно да има огнища на живота и на други планети в космоса. По целия свят, изследователи част от проекта SETI, са сканирали небето, в търсене на сигнали от интелигентни същества. Космически кораби, насочени извън пределите на Слънчевата система носят фонографичен запис със златно покритие като послание до галактическите братя по разум. Много учени дори са склонни да смятат нашата биосфера за експеримент на технически напреднала извънземна цивилизация.
Но тук възниква едно трудно обяснимо противоречие. Същите тези авторитети, които са категорично против Божествения произход (и са обявили всяко такова учение за не-научно), с готовност приемат интелигентна намеса от друга цивилизация?! Блез Паскал пита: “Защо толкова много хора не вярват в Божествените истини? Дали, защото не са им доказани?” ο отговаря: “Не, но защото те не ги харесват.”
Ние непрекъснато си задаваме въпросите “кои сме?”, “откъде сме дошли и накъде отиваме?”. Популярен вестник веднъж обяснил това силно желание за отговори по следния начин: „Някои предполагат, че е възможно извънземен интелект да е излъчил огромни потоци от кодирана информация, една виртуална галактическа енциклопедия, съдържаща прозрения за произхода на Вселената или за безсмъртието.”[7]. Човекът отчаяно се нуждае някой да му каже откъде е произлязъл и как да намери безсмъртие.
Както отбелязват други учени: “Един безкраен οнтелект вече е изпратил „потоци” информация, една „всемирна енциклопедия”, относно това откъде сме дошли, кои сме, за какво ни има, а също и прозрение относно безсмъртието – и тя не е кодирана! Разкрита е от Онзи, Който е създал всичко и е преведена на почти всеки език по света. Святата БοБЛοЯ.



[1]. Според учението на Дарвин факторите на еволюцията се свеждат до изменчивост, наследственост и естествен отбор. Любопитното е, че тези принципи могат да бъдат приложени както за мъртвата, така и за живата природа. Например, моделът на осцилиращата (пулсиращата) Вселена допуска, че през определени интервали от време тя се свива до една точка, а после пак избухва. При това параметрите на материята се изменят, така че всеки път, когато светът се ражда отново, те са различни. Случайните повторения на някои от тях могат да се разглеждат като един вид наследственост. Когато са подходящи, се стига до развитие на някакви материални структури – атоми, молекули, небесни системи, живи организми. Действа и естествен отбор, защото неустойчивите физични системи се разрушават, а неприспособените видове твърде скоро прекратяват и съществуването си.

[2]. Ако някой читател спори, че нещата, които са се появили в резултат на интелигентен дизайн, лесно могат да бъдат разпознати, ще го попитаме какъв е критерият за това? Например, бактериалната клетка, най-простата форма на живот, е с много по-висока степен на организация от един механичен (или електронен) часовник. Кое от тях тогава е дело на разумен създател и кое – игра на химичните молекули?
В редица области е необходимо да се създадат ясни правила, позволяващи ни да разграничаваме продуктите на съзнателната дейност. Как иначе в антропологията ще определим, че един камък е сечиво, използвано от “прачовека”, а не е просто парче скала с причудлива форма? ο защо този подход да се счита за антинаучен?

[3] Наименованието на материала е: “Апологетика на християнството”, с подзаглавие на І-ви том: “Едно алтернативно научно становище за възникването на Вселената, живота и човека”.

[4] Според “научния креационизъм” (лат. creatio – създаване), след приключването на творческият акт на Бога, света е бил изграден в цялостен и завършен вид. οнтелигентния дизайн се възприема като по-лека форма на креациониското учение, защото се опитва деликатно да насочи вниманието на читателя към разумния план в построението на природата, без да разкрива Кой и как е реализирал този замисъл.

[5] “Теистичната еволюция” по същество е една твърде либерална концепция, която има крещящи противоречия не само с разказа в Битие, но и с основните християнски доктрини. (Виж книгата на професора по информатика Вернер Гит “Творил ли е Бог чрез еволюция?” изд. Верен 1997 г.).

[6] Този блестящ бестселър е в състояние да обърне представите ни за историята и философията на науката. Препоръчваме го за размисъл на всеки любознателен читател, който все още смята, че християнския теизъм е бил враждебен на рационалното познание.

[7] Union-Tribune, San Diego, California, 5 November 1993.