Мен, извинете, че се намесвам, настоящото ви разискване ме наведе отново на почудната мисъл защо философите още държат толкова, пък макар вече (и най-вече) чисто формално, на тематизма, сякаш те не смеят по отношение на философията да отхвърлят в изявите си фалшивата му валидност, която самите сега ясно съзнават! Да, на тематизма, смятам, му прилича в днешно време да бъде прокарван от административно мислещи, но не и от философстващи. Аз, който покрай вас философея - аз напр. бих благоговял пред един "есеистично устроен" форум, предлагащ стек от заглавия (т. нар. "теми", форумни низове), подредими по азбучен ред, дата, автор и пр. (за удобство на търсенето). А доколко в подобен (на мечтания от мен) "разкрепостен" форум ще се философства - би зависело, разбира се, от уменията и "добрата" воля на пишещите, но и от компетентното и личностно цензуриращо форумно ръководство (в случай, че някой не осъзнава и не контролира таланта си или липсата си на талант). Т. е. не и цензуриращо (форумно ръководство) под претекста за тематично несъответствие, а изстъпващо с личното си отношение... Всички тук (и особено Юнуз) долавям в пълно съответствие с представата си за жив философ; ала се чудя защо не отмахнете това формално дискусионно покривало - тематизма, - което никого не топли?... От ученик се дивя от две неща, които преподавателите вменяват за едва ли не и смъртни грехове:
1) да обсъждаш какво авторът иска да рече; 2) да не обсъждаш по темата.
Никога не съм си поставял отчуждителната бариера да обсъждам по темата; и никога не съм се ограничавал до текста! Ако при мен понякога все-таки се е получавало да се вместя в "темата" и да се придържа о "текста", то, вярвам, не се е дължало на "съблюдаваща ме презумпция", а на сбъдването на духовно съпричестение (сиреч: разбрал съм общително автора). Омерзява ме всяка преднамереност, която не е със спортно-здравна или практико-техническа насоченост... Е, споделих, нищо повече!... Човек, подчини ли на своето физиологическо и битово благоденстване (подрязвайки демоничните криле на алчността, властолюбието, славолюбието и социалния или научен просперитет) - подчини ли цялата си умисъл, е оттук-насетне свободен да се отдаде на спонтанността. Ето защо критикувам бохемата (ставащата на цената на физиологическата и битова немарливост науко-творческа дисциплинираност) и поддържам ставащата на цената на физиологическата и битова придирчивост душевна разпуснатост (наглост, безотговорност, инфантилизъм). οнфантилизъм ли? Като стана дума за инфантилизъм: вярвам в призванието на философията да опонира на технологията. Според както οван Колев завършва своя кратък, но великолепен разказ за честването на 100-годишния юбилей на Гадамер: "Сякаш цялата аудитория беше дошла точно за тези думи - да получи един жив урок от учителя Гадамер за това, че част от постигнатата от философията мъдрост е да почитаме възможността за разговор повече от ювенилните увлечения по техниките във философията и извън нея". Та думата ми беше за Фауст и неговия антипод - философът!
Last edited by Methodius (04.10.2007г. 10:43:43)
