Смисълът на човешкия живот. (Page 1 of 2)

:)

..
_

темата, която си постнал е доста сериозна.

и, извинявай, но не това е стилът ми. Напротив. Обяснявам и защитавам позицията си доста обстоятелствено. (което за някои е досадно).
Може би си разбрал, че аз пиша тук от преди датата на този ник в момента.
Ако не си, ще обясня- в смисъл, за разлика от някои хора, които смятат, че яснотата би ги "изобличила" като тъпаци, аз бих искала (защото за себе си знам, че не съм тъпа) да изясня.
"Смисълът на живота" съм го загатвала и уточнявала в поне 5 (пет) теми тук, пряко.
Дори, когато толерантно бях оставена, отворих и една тема "отговорът на всички въпроси", която впоследствие изтрих (докато имаше функция "редактиране". Но там реално бях споделила доста неща)... или честно казано с тази тема и това заглавие ще имаш доста "благодарен събеседник"- това бих си го избрала за дисертацията примерно.
Но няма да е в този пост и тази вечер.
Честно казано искам малко да се "отдалеча" от тук.
Относно репликата ми за "секс" имплициран косвено с политика... е довод с голяма доза сарказъм!
Двете нямат общо.
Сексът е нещо много по-яко от политиката :) (примерно)
Един приятелски съвет: когато нещо те интересува, поставяй конкретни въпроси, за да разбереш, това, което те интересува. Иначе ще получиш приемливи отговори..... но какво от това?
:) Лека и на теб.

Вчера един човек ми сподели нещо, което много ми хареса. Знаете ли, че:

Оптимиста е измислил самолета, а песимиста парашута

Далай, ако имаш спомен, в темата за "хищниците" се разбра, че мен ме интересува въпросът Защо, а теб Как. От това се надявам можеш да си направиш заключение за различията в позициите ни. :)
И, не става въпрос за креационизъм. А за елементарна, ама най-ненатоварващата рационалност.
Логикото е, че ако ти на някаква нормална разумно-зряла възраст си "избистриш" някакъв смисъл, който да те мотивира за целият ти живот до край, съвсем накрая би трябвало да си много нещастен:1. дори да си имал късмет и всичко да ти си е случило по възможно най-приемливия начин, НО *биииип* over, the end! 2. дори да не си успял в намерения и да нямаш достатъчно удовлетворяващи те смисълчета, тогава пък , супер кеф, че се е свършило.

Ако всеки един си го задава, осмисля, реализира..... ще има масови самоубийства и почти никви хора, освен философите естествено. :)

пс. скайп-а ми е "червената шапчица"-ха-ха. Защо така не ми вярваш, че на никой не му пука? не е хубаво така. а и сега... модераторското тяло, какво толкова ще направи? да ти премести или изтрие нещо, голема работа; Има толкова по-важни неща. Като например:..... в момента не се сещам :) после ако се сетя, ще си кажа.

Re#7
Страхът от смъртта?!!!!!!!!!!!!!! Вие верно ли го свързвате това чувство и емоция със смисълът на човешкия живот?
Ми нямат нищо общо.
Освен комплекси, от наивните очаквания, които имат всички по принцип, но в крайна сметка са Изненадани.
Страхът... си е психологческо-ментално състояние. Но е желателно, да е спрямо нещо, което наистина може да ти се случи. А смъртта е, нещо което физически прекратява жизнените ти функции, но се случва на всички наши близки като загуба и липса.
Т.е. Вие нищо не изпитвате реално от самата смърт, а само преживявате и преекспонирате асоциации на случили Ви се вече загуби във вашия живот.
Но реално самия Ваш живот продължава, и то с въздействията от много загучи- лични, емоционални, физически или психологически.
Не е нужна смелост за посрещане на смъртта, а за живеене на живота.
Защото Страхът само ограничава ВЪЗМОЖНОСТИТЕ!
Децата не виждам какво общо имат, с това да преодолеете страхът си.
Те са СМИСЪЛ сам по себе си но в никакъв случай не и ОПРАВДАНИЕ!
Едно човешко ъщество не ТРЯБВА (да бъде)да е натоварено със смисли. Защото това е ограничение, което може да те скапе.
Човек е роден, за да е свободен и щастлив от този ФАКТ!
Ето ви един смисъл върху който да мислите.

Re#9

Ами аз, хъм, не знам какво да отговоря на това, което сте написал (странно, защото в повечето случаи тук, уж имам :))?! Още повече като добавихте и "подпис".

Ако това за "противоречието" е насочено към мен, аз не отричам, че доста пъти си противореча, но не е самоцелно, за да докажа или установя "на всяка цена" моята позиция, а по-скоро е като "търсене" и любознателност, с които да стигам до същетвени и не толкова наивни (надявам се) позиции.
Трудно ми е, признавам, а в повечето случаи и разочароващо, но нямам в ебе си самочувствието, че бих открила перпетомобиле-то. Просто ми харесва да мисля. Това не ми коства усилие реално, а просто на моменти "конценрация" и съсредоточване, върху нещо, което искам да разбера и да ми е ясно.
Не страдам от скруполи, за какво минава свободата. На толкова обиди и глупости съм се наслушала и видяла, че това да ме упрекнат в "смешна наивност" за мен е последното, което би ме разубедило да се чувствам така и да го показвам.
Не съм сигурна дали съм придала още този "парадигмален" смисъл, но, честно много се опитвам. Това е защото, ако успея да го обясня, покажа и който трябва и иска да го разбере ще изпита щастието, което аз изпитвам :)
Нещо такова, си мисля.
А, относно "отворените врати на форума" няма да коментирам, защото, лично аз не усетих гостоприемност, но това е другаа тема, а и явно аз имам определена вина за това, така че, да кажем и да размишляваме върху смисълът отделно от това общество тук.

Приятна вечер.

Напоследък стигам до извода, че човешкия живот няма смисъл. Важно е това, че от раждането си до последния си час,да бъдеш приобщен към веригата на човешкото познание, достойни постъпки и определена цел, която би те накарала да осъществиш себе си. Човек е длъжен да не губи човешкия си облик. До колко ще успее, не е сигурно, защото се променяме, но ако запазиш вътрешния си ред и амбицията да промениш себе си заради самия себе си и в името на някой, тогава си постигнал много. Всъщност, здравейте. Това ми е първия пост. :)

Здравей, Кошмар.
Отговарям, не за друго, но в началото, косвено заявих ангажимент към темата.
Искам да те попитам нещо за едно твое противоречие (ти, сега да не се притесниш:))

Това е много интересно. КАК стигате до този извод? (защото долното не е в негова подкрепа)

Ако животът няма смисъл, А това е ЧОвешкия живот, ЗАЩО Човек да ее ДЛЪЖЕН нещо си?
Някой нарежда ли му?
как вътрешният ред (каквото и да значи тоа, т.е. трябва да се уточни) се запазва? барабар с амбицията за промяна....много сложно ми се вижда- хем ред хем промяна, как става това?
А пък " в името на някой", леле. на кой? Не е ли на себе си? Нали става въпрос за твоята амбиция, какво е това в името, ПРЕДполага някаква отдаденост, но пък накрая, упс началото, нямало смисъл.
Сложно  е май.
Аз предлагам да си има смисъл. И ще е по-лесно с останалото.