Ако някой каже, че с този свой пост искам да "съживя" темата на Борис, няма да бъде прав, защото едва ли може да се съживи нещо, което поначало не е било живо. Когато казвам, че тази тема "не е била жива", макар и много да е писано по нея, имам предвид това, че тя не е успяла да постави действителна загадка, не е създала действителен проблем за философски размисъл. След като мисля така и споделям това, следва и да мога да се аргументирам. Именно това ще се опитам да направя тук (може би в няколко последователни поста).
Що се отнася да правилността на всичко, което ще твърдя за аналитичната епистемология, то може да бъде проверено внимателно като налично чрез анализ на предпоставките в постовете на Лилия и Борис, взети като най-ярки примери на "аналитично" изкушени наши философи. :) Има и други такива удачни примерни личности у нас, но те не пишат често тук :)
Такива хора обаче са много хитри и интелигентни. Погледнато фундаменталистки към системата на техните философски "вярвания", те винаги оставят в тайна за нас (обикновените континентални туземци) "основата" на тези вярвания - основните принципи, върху които градят своите "надменни" реплики и въпроси.
Е, тук аз ще се занимая именно с едно опростено изложение на тези основни вярвания. Едва ли така ще си проличи цялата "философска мизерия", върху която се гради онова невероятно дробене, роене и безплодно плодене на аналитични разграничения и проблеми. За основен източник използвам книгата на Noan Lemos - "An Introduction to the Theory
of Knowledge", но, разбира се, не само нея. Вярвам, че такова предприятие има и страната на философска профилактика - децата обикновено спират да се хранят с мръсни ръце, когато им се обясни добре опасността от това.:)
И така, както би казала Лилия, Let's go :)
Според мен, почти всички проблеми на аналитичната философия (за езика, съзнанието, познанието, знанието, истината и т.н.) са почерпени от анализ на проблеми в науката или са препоръчани като анализи на такива проблеми. Погледнато така, това, което днес може да се нарече "аналитична философия", е разширение на възникналата през 20 век аналитична философия на науката. От своя страна последната има своята теоретична основа в т.н. аналитичната епистемология. Всъщност днес нещата вече са се изкривили дотам, че под "епистемология" не се разбира нищо друго освен "аналитична епистемология".
Та според тази епистемология знанието бива поне три вида: "(1) propositional knowledge, (2) acquaintance knowledge, and (3) ‘‘how to’’ knowledge", тоест пропозиционално знание (знам, че), знание от запознанство (както когато казваме, че сме познати с някого или сме били някъде и имаме "впечатления" от там) и знание "как да" правим нещо.
Само по себе си, това разграничаване на знанието е крайно условно - в него например не може да бъде "разпределено" философското знание. Това е така, защото предпоставките за такова разграничение са предпоставки на позитивистичния научен поглед към знанието.
В този смисъл, не е учудващо, че не просто главният, а почти целият интерес на аналитичната епистемология е съсредоточен към пропозиционалното знание.
Пропозиционалното знание (знанието, че) е знание на факти или истинни пропозиции. Нищо удивително, нали? Тук са ранният Витгенщайн и позитивистите с цялата своя сила :)
Ето примери на такова знание (той Борис непрекъснато дава такива):
1. Борис знае, че "телата имат протяжност" (истинна пропозиция),
2. Лилия знае, че небето е синьо. (знание за факт)
На основата на такива примери, пропозиционалното знание се явява епистемично оправдано истинно вярване. Познахте, нали - това е "добрата" стара JTB теория :)
Преди да се занимая по-подробно с "неимоверната" философска дълбочина на това знание и неговата "вътрешна" критика от величайшия мислител Гетие, нека разгледам накратко останалите два вида.
Знанието от познанство е онова знание, при което например може да се каже:
1. Борис познава Лилия, но не защото просто знае фактите на човешката физиология, а защото се е срещал с тази жена - тя е оставила у него определени впечатления, харесвания, огорчения и т.н.
2. Лилия е била млада и като всеки млад човек, знае какво е да си "на небето", от щастие. Сега като зрял човек, тя вероятно би предпочела да говори за астрономическите изследвания на галактиките, или за психологията на Фройд, а не за това, как, когато е била млада, е била на "седмото небе" или е харесвала таткото на нейната приятелка. На тя много знае, че знае какво е да си на "седмото небе" :)
И знанието "как да" е, например:
1. Борис знае (има умение) да разказва вицове. Умее го просто - то не е същото като да кажеш изреченията или текста на вица.
2. Лилия знае (има умение) да готви вкусна храна. Тя може да има много пропозиционални знания за готварското изкуство, но без умението (да знае как да го направи) да сготви, от нея не става готвач.
Страшно интересни неща дотук, нали. хаха
Продължавам в следващ пост, след известно време...докато "камък върху камък" не остане хахаха....ще стигнем, надявам се с общи усилия, и до "тънкостите" в занаята....;)
Най-голямата заплаха за бъдещето на философията не е тоталното институционално разпространение на аналитичната про-научна "традиция". Истинската заплаха се състои в постоянно извършващия се акт на безотговорен философски компромис по приемане и признаване на тази "традиция" като "философска"!