Европа според Хабермас (Page 4 of 4)

Добър вечер.

стига де, не съм написала това. А, че съм вложила смисълът на "поука", дори като обобщаваща от басните. Дори самите басни според мен, са написани на база на случили се минали събития, от които е извадена поука, и представена чрез различни езикови средства.
Било като мит, история, спомен..разказ, песен.
Важна е "фактичността на съдържанието", а нее как точно е представено.(така на едно място, дори, паранормално се доказва наличието (присъствието) на богове, като довод, моментът в който изпитвате ГНЯВ!, ама за това друг път)
Не говоря за "махане" на миналото, а то да не ни е ЕДИНСТВЕНОТО ОСНОВАНИЕ за Самосъзнание (както написа Лили- testimony:)).
"да достигнем до нещо, което не искаме да продължаваме да бъдем"?
Аз предлагам да помислим по-конкретно за- промяна (оттам ако може и за тази "воля").
Това е нещо, различно от статуквото.
Различните неща, не са просто, щрак, с пръсти, и от беден ставаш богат, от глупав умен.
Това е УСИЛИЕ, но не гарантирано с очаквания резултат.
За да се стигне до това усилие, идва "воля"-та. Тя, трябва да е доста Убедителна, но не просто за теб самия за да направиш нещо към тази промяна, но и разбираема и за околните. Второто е по-трудно. Всеки човек, може да се убеди лесно на теория. Като почете, като помисли малко,НО как става това да е убедително за повечето хора?
Трябва да има нещо общо между мен и тези Хора. Да ми пука и да ИМ пука, колкото на МЕН.
Аз много Уважавам "личния пример" (така да се каже).
Ако Аз покажа, че се справям, и че това не е свързано с непременно поемане на Вина, а само на ОТГОВОРНОСТ-та, от тов, което правя от тук нататък, значи и този срещу мен и до мен, ЩЕ ОЦЕНИ ВЕЧЕ (така нужния ви) СМИСЪЛ.
Смисъл "на думи" е красиво звучаща идея- ок- но смисъл в действителност е основа за промяна :)

Грешното мислене, според мен, е всяко мислене, което не постига резултата, да се чувстват по-добре повече хора. Т.е. Ако аз покажа, че ЗНАМ какво е ДОБРО не само за мен, но и за още 100 човека, ще е доказателство, че Властта си бих я използвала Само като инструмент за постигане на това, а не просто ,за да се оправдавам.
Хората, чисто психологически, не се чувстват комфортно да "вникват в грешките си", за да решат да променят нещо.
Хората обичат да изтъкват предимствата, чрез които са стигнали до някакво що годе благосъстояяние, което сами са постигнали, а още по-добре чрез всеобщи усилия. (аз например винаги съм харесвала игрите (спорт) в отбор- това е нещо подобно- винаги, всеки е на някаква позиция и трябва да си изпълняв точно функциите, за да победи отборът. Преди време като играех волейбол, много ми се щеше да спасявам всяка топка. Един ден, съм на предна линия и се премествам назад. При което човека си гледа топката,  а не аз къде се шматкам, та се получи ужасен сблъсък, почти щеше да ми счупи коляното, защото от скока се преземи право върху мен. От тогава, не мърдах от позицията си. :))
Аз продължавам да държа, на това, колкото и субективно и егоистично да звучи, че началото е от МЕН и ВАС, а не просто и само от "самокритичното мислене". Това е супер трудно. Хората са "разглезени", те обичат да им е "сдъвкано" и само да "преглътнат" и да се чувстват супер
:)
Просто си мисля.
Лека нощ.

Как се поражда, това желание? това- силното, което да ни доведе до ВОЛЯ-та?

Отново искам да уточня нещо за "миналото". Това като минал период е едно (сякаш) за всички, но ВСЪЩНОСТ не е. За активните борци и заслужилите, тогава, доброто и лошото в миналото е било различно от доброто и лошото на масово гласуващите за ОФ!
Дори "лошото" да е Осъзнато от интелигенция в настоящето, то е СВЪРШЕН факт.
Москвич-а от 1985 година, дори да сме си го пазили в гаража и лъскали до сега, и сега ако искам да ви го продам, ВИЕ ще можете ли от него да направите BMW 318i, ама и автоматик, ако може, а не с ръчни скорости ?:)- Имате го желанието, инженер сте.... ще можете ли?

Това горното се надявам, че не го вадя от контекст, но не съм съгласна с болтваното.
Защо ще се насочим към някаква промяна, ако нямаме поне 80 % реална цел (крайна)?
По-неприятно е, че някой (някои) от околните, ако е съзрял определена насоченост, предубедено си вади неговите си изводи, каква би била ТВОЯТА ЦЕЛ! Щото тя, тая схема е ясна- неква жена, попада на остров с мъже, много общителна и си лафи с всички, личи си, влага желание, силноооо желание, с все изводите си от лошите спомени в миналото,е? ква й е целта на тази жена? Просто е. особено ако си мъж, да се светнеш!

Практическото изпълнение, ВЕЧЕ не е мислене-то!
Так, че доводът ми си остава :)

Каква е разликата между мислене и съзнание (btw?)?
:) Сигурна съм, че съзнанието по ще ми хареса. :)
Приятен ден.

Всъщност това за предсократиците може също да ни свърши работа, защото "Познай себе си", като надпис над входа на храма на боговете може да мине за нещо много важно от този период. Като добавим към него и "Знам, че почти нищо не знам" на Сократ, като допълнение и пояснение в известен смисъл за това, че самопознанието започва със самокритичността, че не знаем или че малко знаем. Не съм сигурен, че имаме сполучливи просветителски опити в тази насока в наши дни, а също би ни било от полза. Без такова мислене не можем да откриваме грешките и недостатъците си, както и да разбираме проблемите и лошия ни живот като функция от самите нас, а не като злонамереност от страна на други. Без самокритичност не можем да се освобождаваме и от самоизмамата, което може да стане голяма пречка за националното ни развитие.

Не е нужно, тепърва да измисляме "критерий" за "лошо", за да разберем непоносимостта и да я съпоставим с това (т.е. ефекта) от "доброто".
Но както споменах, и ще го повторя, защото е ВАЖНО, лошото за някои е било добро за други. Затова предложих и това "обобщаване", ако има дума за "обобщено осмислено конкретизиране"(?) също става. Но иначе "червените" бабички, са нашите баби и дядовци. Те са ни дали и осмислили съществуването ни тук, в това общество. Това, че те мислят и си гласуват и искат ПРЕДИШЕН критерий за добро, си е тяхно право, НО как да ги убедим- тях (без смешки, от сорта, на увеличени пенсии), че животът им ще е добър с ТОВА добро от миналото.
Не знам дали усещате резона?
Но не винаги противоположното на лошото е добро.
Защото зависи как се рефлектира върху лошото и то може да стане по-лошо всъщност.

Скъсването с лошото... хъм.
Това е неточно.
Лошото е наравно с доброто в един светоглед.
По скоро става въпрос за надделяване на Доброто НАД ЛОШОТО, колкото и приказно да звучи. Защото лошото ще е винаги там, като част от доброто, за да ни напомня какви да не сме.
Сигурен ли сте, ама такова честно, че може да се промени НЕЩО, което ти "причинява болка"?
Всичко е в........ Съзнанието.
и пак... това, което на Вас ви причинява болка, на мен не ми причинява! Сигурна съм в това.
(дори супер.... "нечестно" ще преведа довода с раждането- на мен ми е причинило болка, но ВИЕ като мъж, никога няма да изпитате тази болка, нали? Колкото и да ви обяснявам за нея, е същото да разбера какво ви е било в казармата, чисто психологически, при положение, че аз пък като жена не съм ходила :))

Това няма да коментирам.  Защото съм го написала в абсолютно различен смисъл, към довода ми за "грешките", а не като резултат в следствие от пасивност или бездействие.
Така че, ако искате пак вижте какво искам да кажа. :)

В примерът с москвич-а, не ставаше въпрос за гениалност, талант или невъзможност, а отново за това, че едно нещо от 85-а, не става просто  с приемливата "база данни" на инженера, който да го направи нещо от 95 или 2005-та. Защо? Ми принципа е друг. Не че инж. Иванов е по-тъп от инж. Гюнтершаф. А щото единият цял живот москвичи е поправял, а другия е работил във фабриката на бе-ем-ве-то.- метафора. Мислете си за живота на един инженер в България и на един в Германия, пък била и ФРГ.

Ха-ха.
Първи опит.
хи-хи.
Стига де. Все едно сме на изпит.
Така на изпита ми по "Философия на Новото време" ме изпитва (тогава асистента) Стилиян Йотов.
Това между другото ни беше "най-близкия" (достъпен) Преподавател. Не пропусна едно упражнение, водил ни е и лекции защото доц. (пак тогава) Денков доста често беше в Германия и Австрия. та тогава изпитът се състоеше в курсова работа, която трябваше да защитим. С цялото си невежество бях решила- Лайбниц "Теодицея".... :(
писах аз нещо си, ама направо от критики некви, не по самото произведение. И влизам, Стилиян поглежда какво съм написала (между другото, имаше и консултации) и ми задава въпросът "Колко страници е книгата?", и аз мълча. Той "Добре де, не точно (и ми показва с пръсти) колко е дебела?"- якоооо просто. Как да не прочетеш после Лайбниц.
Сори пак за оффтопика :) но се сетих и ми стана смешно.

мислене и съзнание не са просто понятия. така си мисля :) И не съм очаквала това да обсъждаме- определения. Напротив!
Съзнанието е много, ама много важно!
(както написах и в друга тема, това го имат и лудите или обявените невмняеми)
Мисленето е нещо .... лично, там не се месиш. Който му  е кеф мисли, който го мързи си ... дреме.
Но ако нещо от думите ми успее да стигне до съзнанието на повече хора, тогава става интересно :)
Приятна вечер.

това ми изглежда, супер, може би първото трудно....., но аз вярвам в хората :) така, че дано реално успе(ем)ят да решат какво е това добро за "всинца ни" :)

Значи бабичките, хем ако може да не пречат, хем да поемат отговорността и.... да почиват. Не е хубаво така. Както веднъж ме "затапи" една баба в тролея "и ти натам си тръгнала"- и ние ще станем баби и дядовци. Не трябва така самомнението, заради младостта ни или интелигентността да ни пречат да ОЦЕНЯМЕ, реално приноса на всеки един в/за обществото.

Ето моето мнение, за тези Просветители/Философи, които да оправят обществото и държавата.
Това е като, да си учител/преподавател и това да е ПРИЗВАНИЕТО ти. Да се отдадеш максимално на това, което искаш. А това, което искаш е да "просветиш" (да светнеш хорицата) възможно повече хора, за да се чувстват добре. И това е.
От там нататък вече просветени, хората сами трябва да ОСъзнаят и стигнат до всеобщността и нещото, което ги обединява. И тогава вече започва запълването на идеята и стремежа към целта.
Но това някой, или някои интелигенти да започнат да убеждават някаква огромна маса (която не е четирикрака-та мебел) от човешки същества, и да очакваш, че ей така всеки ще повярва и ще пожелае със същата сила да постигне добро, през твоите очи и през твоето мислене, си е "промиване" и не се получава, и да се получи е за кратко, но лошото е, че може да има необратими последици.
Ето защо, обяснявам как всяко човече е добре да започне да се О-съзнава, ако го мързи, да не пречи на другите и накрая, може и да "намаже", ако осъзналите се са повече. Не е много честно, но това е положението. :)
Ама, какво лошо има и защо мисленето да не е индивидуално и егоистично. Точно такова е! Огледайте се. Такава е човешката ни природа. Не можем да вървим срещу нея.
Докажете ми, че мисленето не е лично.- 10 примера, кога мисленето не е лично.
А аз пък ще ви дам след това срещу тези 10, защо е трябвало да бъде такова, за да оцелеем. Нали първо ти самия трябва да оцелееш, за да можеш да съхраниш нещо друго или да запазиш и предпазиш... от посегателства и унищожение.
Егоизмът не е само и единствено да мислиш за себе си, това е оцеляване в смисъл на самосъхранение, което ти после пренасяш и отдаваш за другите за да ги научиш как и те да се съхранят. Няма нужди от саможртви в името на Народа.
Философите през вековете... м-дам. Но аз реално се притеснявам за сегашното положение на философите и философията! Да кажем, обаче, че в момента нямам настроение да обсъждам това последното...:)

Приятна вечер.

Surrender!

Само две неща, последно. Сори, ако не са съвсем във връзка с Хабермас.

І. мъчно ми е, че не мога да обяснявам. Нещо толкова елементарно като "егоизъм", хъм. Всички знаят какво е "егоизъм" и "егоист". Защо ли се опитах да уточнявам, че за мен не е само, човек мислещ за себе си...като това е една "аксиома", която е ясна. Тъпо, от моя страна. Но ще кажа, само в моя защита, че Човекът (за мен) е субект и индивидуалност. Сам по себе си много по-интересен и важен, от едно общество от интелигенти ...алтруисти!
ІІ. Екзюпери и любовта.
не, няма да ви затапя с Езоп (интересно, но от друга страна е мило, съвсем всеотдайно да ми "подсказвате" отговор. да ,ама на мен така не ми е интересно, защото съвсем егоистично си имам мой отговор:))
Ако не съм погледнала първо в някой, няма как да съм го заобичала, както и ТОЙ в мен! Тогава след поглеждането и заобичването идва гледането в посоките, и това вече не зависи от мен само, а и от него. Аз може да искам и да гледам в тази посока, но този другия да не иска просто- т.е. да го няма тва силното желание,за което според вас е нужна предпоставката: лошо минало , с което да скъсаме. 
Затова на мен ми е интересно нещо друго.... от Хайне :) описващ любовта като силно привличане, което прераства в ненавист, но привличането не се губи.
Проблема на любовта е пълната невъзможност за изразяване. Вече, пречупена през субекта... може да ... е интересна... или дори "полезна" при създаването на сюжет или сценарий.
Но отново и само През и чрез и за някой...
"историята не би била нищо без историка, който записва онова, което се е случило, и по този начин оформя събитията, очертава ги дори за участвалите в тях."(Бьорне)

Всичко добро.

пс. мерси, за милите думи, относно общуването ни, и аз го оценяням по достойнство :)

:) ("експлицитна" усмивка относно мислите за дело-то, което бих могла да "упражнявам"... не е така, обаче, защото всъщност нищо не разбирам от всичко това :))

Няма нищо "хладно" нито "обезсърчаващо"... просто си общуваме, няма така връзка или отношения, които да влияят по съществен начин върху филоствонето или мисленето ни. Така че, ако има причина, поради, която д спра да отговарям или да не пиша тук, няма да е в конкретен събеседник, а в мен, като решение, което съм преценила за достатъчно основателно, за изява на останалите, които искат ... да се "изявят" примерно.
Не е нужно толкова "плахо" да заявявате какво сте преценил в думите на Екзюпери, това си е вашето мнение с цялата сила на мисленето, с която сте го споделил. Просто, ПРОБЛЕМът е в МЕН. Че аз желая да си обяснявам нещата по начин, който аз разбирам и по начин, по който вярвам в тях.
З да не СПИРАМЕ, където и както да е се нуждаем от начини за преодоляване на това, което ни е спряло евентуално, ако не ги намерим... няма лошо ДА СПРЕМ. Има и други неща, които осмислят свободата и желанието да си пълноценен и ЧУВСТВАШ! Не винаги имаш средствата, с които да споделиш тези неща, но е важно, че усещането е...... прекрасно :)

Човек може да има Всичко, Но да Пожелае да няма нищо... накрая, удовлетворението не е от това което имаш и си имал, а от това, от което си се отказал, за да бъдеш себе си, и да знаеш, че си причинил болка на по-малко хора, отколкото тази, която ти си изпитал. (съвсем автентична, моя си мисъл :))
Благодаря за всичко.