Най-доброто политико-икономическо решение според мен. (Page 6 of 6)

Хе...усещам, че стилът ми те дразни :-) какво ли има за причина тук? Навярно липсата на нещо?
Нали разбираш, че да употребяваш думи "както ти се хареса" (и да не криеш това), може да означава както че си "произволен", така и че си "сигурен" в-защото си го решил в известно минало-и то толкова продължително, че вече не го правиш с усилие?
Бъди здрава!

Да ама не се завърна :-( затова отказвам да ви слушам :-)

Е, бавно защото съм на работа през деня, вечер-на тренировки, вкъщи има и ремонт...пък и закъде и защо да бързаме?
Нали нещата трябва да се изпипват така, че да не само да си пишем, но и да има резултат? Още повече, че в момента отваряме вратата към чепато-костеливото понятие "собственост".
Предпочитам да се запознаеш с текстовете които ти препоръчах, но не мога да те накарам насила-не че са откровение, но са полезни (особено-за социалисти).

Бе не знам дали е чак толково ясна...

Нека си припомним, че сме съгласни по две неща:
1/ нашите хора живеят и;
2/действат там-те са автохтонни (като изключим факта, че не са се родили на него, а са дошли отнякъде, но в крайна сметка винаги всеки който е някъде-пряко или косвено чрез своите предци, е дошъл отнякъде) от гледна точка на външния свят.

М/у другото външният свят дори още не подозира за острова и жителите му-нали сме се условили, че парчето земя и извън юрисдикцията на която и да е държава...

По 1/ Това означава, че никой („отвън”) няма претенции към него. И това е първото, да го наречем ОТРИЦАТЕЛНО условие 1 нещо да е мое-т.е. никой да не казва, ч ее негово, всеки да го призанава за не-свое.

Но кога един субект би могъл да има претенции към дадено нещо, т.е. да го обяви за своя собственост? Разбира се, говорим не за силови налагания (които са извън правото)-конквистадорите не са се интересували от това, че южноамериканските индианци са били собственици на Новия Свят (нито пък Китай-от Тибет...), а просто са отишли там и са ги покорили.

Ние обаче говорим за мирни отношения-въпросът за собствеността не се решава със сила-защото ако аз те срещна довечера и те заплаша с оръжие, като ти отнема 100 лв., от това не следва, че утре ще мога да ги обявя за моя собственост-това ще е кражба, и то с утежняващи я обстоятелства. Така че простият преход на една вещ или право от едни ръце в други не означава, че винаги имаме и смяна на собственост.

Нека сме наясно, че собственост или най-малкото нещо подобно й (!) може да се придобие по много начини-а/ чрез покупка (използвайки заплата, получена срещу положен труд от моя страна), б/ ако някой ми направи подарък, в/ ако спечеля от тотото или г/ на рулетката, д/ ако купя или произведа нещо и после го продам и с парите си купя съвсем друг обект, е/ чрез приращение (ако е.1./ посадено от мен или е.2/ дори случайно от вятъра дръвче в градинката ми даде плод черешка), ж/ чрез наследство, з/ ако го намеря (5 лв. на улицата), и/ ако си го произведа, й/ ако го открадна, к/ ако го разменя за друго (бартер), л/ в някои правни системи-по давност, м/ ако някой ми даде заем и след това умре и няма наследници, н/ ако получа подкуп (рушвет) и пр.и пр.-да се ограничим с тези механизми, те са повече от достатъчни prima vista.

Въпросът е обаче да градим така нашия малък модел, че той да гарантира разбирането ни не само на основните икономически отношения, но и да отговаря на изисквания за стабилност-да е справедлив (морал+право) и да е устойчив („политически”)-ако един ден, както вече казахме, Петър намери скрито под земята оръжие и със заплаха направи Павел ил Йоан свои роби, като ги тормози и кара да работят за него, а той предимно си почива на плажа, това ще се сбъдне за известно време, но няма да е нито най-доброто икономическо решение (робите няма да са достатъчно стимулирани да работят), нито ще е нравствено приемливо и нормално състояние-те ще се стремят да будуват на смени и се освободят от господаря като му светят маслото докато спи (примерно).

Затова, за да кажем на кого е островът, трябва да видим какъв е произходът на собствеността. Вече разбрахме, че никой не настоява какво островът е негов-отрицателното условие е изпълнено (което не означава, че утре няма да изплува 1 подводница и капитанът да го обяви за „на Нейно Величество Кралицата” ако може, т.е. ако някой-в случая Петър, Павел и/или Йоан му разрешат, т.е. се съгласят с това, т.е. не му се възпротивят).
Ами това е положителното условие за идентификация на собствеността-не само никой да не ми я оспорва (той може да не ми я оспорва, защото не знае, че притежавам, или не смее да ми се противопостави-аз напр. не мога да оспорвам собствеността върху черния мерцедес на някоя мутра дори да знам, че е придобит с пари от рекет и измами-защото не смея-не ми се умира все още...!)-а и освен това аз да не искам да отстъпя вещта или правото на някого.
Нежеланието ми да отстъпя правото обаче (защото собствеността е право върху вещ, вещ+право, а не просто вещ-както е ясно от изброените начини за придобиване по-горе, които не всички са „чисти”) трябва да идва отнякъде-откъде?
Откъде би могло да дойде то, правото, на Острова?

По 2/Амчи естествено, не от пясъка, вълните и птичките в гората там, а от обитателите му-защото собствеността е обществено, не природно явление.
Само че как? И доколко? И защо? Тези въпроси ти предлагам да разгледам/-е next time. Важното е, че поне нахвърлях подстъпите (не още доводите!) към тезата си. А тя е: Островът е на тримата му обитатели.

Междувременно очаквам коментарите ти-съгласен ли си с това тук, или имаш възражения? Ако имаш-давай...

Как става това? На мен не ми е ясно.
Това означава, че българия е на всички поравно 8 милиона хорица.
И ако отида и вляза в апартамента на Емо Кошлуков, и си поканя приятелите на купон няма проблем. Примерно.
Как едновременно тримата са "тупнали" на този остров?
Това явно е някакво интересно "съглашение", но започне ли се с тва... мане мане, после идват причините със следствията....просто да отбележа, такова.
Но я ми кажете долу-горе некви координати, че много СТРАШНО май ще се окаже, с тия картечници, подводници и мерцедеси, ще го заобиколя, все някой друг ще има наблизо.
:)

Хе-хе...богове :-)
По-скоро: демиурзи, които се съобразяват от време на време и с възможностите на мат'ряла
=)

Ей ме на и в тази тема най-после. Прав е Дядо Ники в блога си като пише колко много му се занимава с четене на любимата му философия, а го карат да прави проекти. И аз така се чувствам - така ми се иска да отговоря по тази тема напоследък, а ме карат да преподавам езици. А, де...Няма пълна свобода за, пак ще цитирам Дядото "в тези пазарни и бедни за философията времена".

И сега под ред:

"- тя се опира на авторитарни решения"

Нищо лошо няма в решенията да са авторитарни, стига да са добри за народа. Ние гледаме съдържанието им, а не генезиса им.

"- е максимално далече от пазара и паричния ред"

Нали това говоря, че пазарът не е абсолютното благо.

"- вирее в извънредни ситуации-война, следвоенни периоди, бедствия..."

Което и иде да покаже, че би виряло още по-добре в нормални условия, стига да има здрава ръка и хъс за производство.

"Що се отнася до Острова обаче, ти ме изпреварваш, Далай-избърза да кажеш че той е на тримата и така ми оставяш по-скучната част-да ти кажа защо аз считам, че това е така. Разбира се, възможно е ти да се съгласиш с мен (че Островът е на 3-та) по други причини от тези, които ще ти дам сега. А може и да решиш, че не е така изобщо, макар да не ми изглежда работещо като вариант."

   Абе нека да е на 3-та. Нямам нищо против.

"та ако не полагат „труд”-те бързо ще умрат от глад и жажда и така ще ни облекчат от мислене по съдбата им."

  Их, какво откритие, Коста! :D Ама, разбира се...Даже една кокошка, погледни реално, по цял ден се труди - рови, кълве, търси нещо за ядене. Даром няма...

"Затова ето какъв е произходът-в крайна сметка се стига винаги до класическата формула-съчетанието (смесването) на ресурси и труд."

  Правилно.

"Но на кого е трудът? На хората (ППЙ или на когото и да е)-а те не могат да не се трудят така и така! Но какво е трудът? Дейност-органична, телесна, умствена. Свързана е с цялостната личност-с ум, тяло, желания, потребности, капризи, знания, калориен обмен с природната среда и т.н.-та на кого е трудът? На човека. А на кого са характеристиките на човека-напр. на кого е умът на Петър, или тялото на Павел и т.н. Всичко си е тяхно-и то изцяло."

   Да, ама САМИ ПО СЕБЕ СИ СА СЛАБИ...Затова и трябва кооперииране, социализиране, комунизиране. Примерно аз имам сол, а ти имаш хляб. Наши са си, ама по-добре да ги поделим, че да е по-здравословно.

"Тук излизи още един труден въпрос-ако аз съм собственик на себе си и на моите дейности (една от които е трудът), то кой съм аз, който е собственик на мене си, след като аз съм собственост на самия себе си и как съм такъв хем собственик, хем собственост?"

  Забравяш, че си рожба и на обществото.

  Засега толкова...по-късно - още.