Като тук има толкова много (Page 16 of 16)

че възгледите на Дядо Н. и Ричард Р. не съвпадат, подозирах, но е факт че и двамата недолюбват аналитичната ффя: за първия доказателството е  по-горе, а за втория примерно тук
http://evans-experientialism.freewebspa … orty02.htm
(Аnalytic and transformative phhy, 1999)

If analytic philosophy is to retain any hope of realizing its dream of scientification and full professionalization, then there must be meanings which stay fixed despite changes of usage, and intuitions which remain platitudinous despite cultural change. It is essential for this movement that historicism have its limits-that not every way of speaking and thinking be up for grabs, not every philosophical problem be a candidate for therapeutic dissolution...Fear of deprofessionalization has come to play, among the analytic philosophers, a considerable role in the choice of substantive philosophical views.

(на същото място, от същия по същия въпрос: A pragmatist view of contemporary analytic philosophy
http://evans-experientialism.freewebspa … rty04.htm)

Hi!

Към Далай:

Не съм се позовал на Витгенщайн като на последна инстанция, затова казах, че става дума за анекдот (нищо, че на някои не им стана смешно). За Хайдегер казвам: "не ме кефи", защото това е максимума, който може да се каже за някой от неговия калибър. Не бих си позволил за него да кажа тези неща, които дядо ни Ники наговори за Ръсел, Фреге и Карнап (когато в предишен пост ги обяви за плитки автори, дето можеш да ги изщудираш за има-няма една година).

Към Дядо Ники:

1. Нагласата ти е тъкмо стерилизаторска, защото критикувайки "про-научната философия" се лишаваш не от друго, а от емпирически предпоставки. Селските папуци сигурно са готино нещо, с още по-голяма сила това важи, ако са рисувани от ван Гог, ама човек не може цял живот само тях да гледа (така де, ясно е накъде е насочена иронията).
2. Във връзка с предишното: науката мисли. Всичко, което човек прави на този свят "мисли": и чепиците, и електронните микроскопи.
3. В случая не става дума за комплексарско остроумничене, защото нито единия от тези двамата не е бил комплексиран от Хайдегер и не е имало за какво. За тях той е бил дребен паразит, нищо повече. Витгенщайн е отделил много време да се занимава със "Златната клонка" на Фрейзър, или с психоанализата на Фройд, например, но съм сигурен, че дори не е поглеждал "Битие и време". В цялото му ръкописно наследство има само едно място, в което се говори за Хайдегер, по повод на анализа на твърдението "Нищото нищува".

Недоволството на Витгенщайн се дължи на фундаментално разминаване: за него всяка дума трябва да се използва в своя привичен ("hausbackenen", буквално, "домашно изпечен") смисъл, тъй като отвъд ежедневно играните от всеки от нас езикови игри няма нищо, езикът е формата на нашето биване-в-света (щом трябва, може и с тиренца). Затова всеки, който изкълчва езика, докато прави философия, е изправен пред риска да изгуби почвата под краката си и да се отдаде на метафизично своеволничене. Ще ме прощаваш, ама ми се струва, че Хайдегер е един парадигмален пример за подобно философско "прегрешение". Затова "не ме кефи".

Поздрави,

Росен

Има доста съществена разлика в начина, по който Ники и Рорти критикуват аналитичната философия.

1) За разлика от Ники, Рорти не смята, че тя няма да остави следа в историята на философията; напротив, сравнява влиянието и с това на Кант (в статията, линк къв която е посочил по-горе Фреге):
" ... despite the countless dead ends it has backed itself into, twentieth-century analytic philosophy will also have transformative effects, and so will put our descendants in its debt.
Analytic philosophy may not have lived up to its pretensions, and may not have solved the puzzles it thought it had. Yet in the process of finding reasons for putting those pretensions and those puzzles aside it helped earn itself an important place in the history of ideas."

2) Отново за разлика от Ники, Рорти признава, че той самият е бил обект на влияние от страна на видни аналитични философи. Ето един цитат от българския превод на "Философията и огледалото на природата": " ... голяма част от критиката срещу традицията, която предлагам тук е заета от систематични философи като Селърс, Куайн, Дейвидсън, Райл, Малкълм, Кун и Пътнам.
Така както съм задължен на тези философи за средствата, които използвам, съм задължен на Витгенщайн, Хайсегер и Дюи за целите, в услуга на които използвам тези средства" (с.17)

Последният цитат достатъчно красноречиво потвърждава и това, на което обръща внимание и Росен: прокарването на граници и още повече заемането  на твърда позиция на задължителна подкрепа на всичко, което се е оказало от едната страна и на унищожителна критика на всичко останало не е много мъдро. Къде ще поставите Рорти? При континенталните философи? Аз лично не бих го направила. Начинът, по който пише е много далеч от континенталното "словоблудство".

Ако живеехме в онези  времена и някой аналитичен философ беше Велик инквизитор, а аз - обвинен в "слово-блудство" мистик, нямаше да чакам изпълнението на присъда, а вероятно щях да се самоубия веднага :) Но, разбира се, преди това щях да се помоля за неговата душа и да му простя, защото той не знае какво прави! :)
В последното изречение се намира и един тънък намек за онази разлика в дълбочината на разбирането на нещата, която отличава континенталния тип философстване от англо-езичните аналитични про-научни школи!

  Вярно казваш, че (поне що се отнася до нашите приятели тук) понякога изпадат в догматизъм. Трудничко им е да бъдат идеалните философи, които да допускат неемоционално противоположни гледни точки. Това си е част от човешката психология - защитават си "тяхното си", спестяват си разход на психо-енергия...разбираемо е.
Хрумва ми, обаче, нещо - че (примерно в един Сократовски дух) нали философията трябва да помага на живота ни. В този смисъл не е важно толкова коя е дълбоката, а коя е резултативната теория. Пример - една Даоска философско-медицинска система може доста дълбоко и сложно да обясни същността на някаква болест с най-различни термини от диалектически характер. В същото време Западната медицина е по-лаконична и може да обясни същата болест само с един-единствен агент-микроорганизъм. Западното обяснение е по-повърхностно, но по-близко до истината. Оттам и резултатите в практическото излекуване. Примерно, ако си с бактериологично заболяване и ти го обяснят като нарушен баланс на топлина-студ и ти дадат билки да треснеш една температура от 41 градуса, след което да измре бактерията - става. Обаче, още по-лесно е да си изпиеш конкретния химически хап, който примерно действа на ДНК-то на бактерията и я пребива без всякакви температури.
Т.е. привидно-дълбокото не винаги е толкова съдържателно-дълбоко.

Re#231

(Rorty Intro to Consequences of Pragmatism )
http://www.marxists.org/reference/subje … /rorty.htm

I suggest we drop the term “continental” and instead contrast
analytic philosophy with conversational philosophy. This change would
shift attention from the differences between the job requirements
imposed on young philosophers in different regions of the world to the
issue I have just sketched: whether there is something that
philosophers can get right.
The answer is that the differences in professional formation that I
have described give rise to different accounts of what philosophy
professors are good for, and of philosophy’s place in culture. People
trained in one way acquire a very different self-image than people
trained in the other way. The contempt they frequently feel for people
whose training was different results from a suspicion that those
people are freeloaders, profiting from the prestige of a discipline
whose nature and function they fail to understand.
The biggest difference in self-image is that the model of the natural
sciences remains much more important for most analytic philosophers
than it is for most continental philosophers. Much of what is done by
philosophers in France and Germany looks to analytic philosophers
like, at best “mere” intellectual history – something quite different
from the kind of problem-solving that is the philosopher’s proper
business.

(Analytic and conversational phphy, Rorty Papers vol 4, p120)

В най добрия случай 'просто' интелектуална история, в най лошия -
'словоблудство'.

Той спря да пише, понеже Лили спомена за еквивалент на Нобелова награда по философия, аз му зададох темата и Дядо Ники сега пише книга, в която атакува всички ви наред... След това ще забогатяваме с него.