1

(22 replies, posted in Проекти)

Уважаеми форумджии,
Позволете ми да обявя своето излизане от форума официално.
То е част от стратегията ми за напускане на всякакви такива публични пространства, тъй като ми пречат да се развивам в желаната от мен интравертна посока.
Благодаря на всички и успехи на участниците и администрацията!
Може би можем да се видим/чуем въ Фейсбук* с някои от вас нарочно или случайно, освен ако не реша в скоро време да си затрия и скромното профилче там :-)

*Ако решите да ми пишете по някакъв повод, може на ulenspigel@abv.bg


Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/projecto/public_html/forum/include/parser.php on line 738

Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/projecto/public_html/forum/include/parser.php on line 738

Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/projecto/public_html/forum/include/parser.php on line 738

Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/projecto/public_html/forum/include/parser.php on line 738

Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/projecto/public_html/forum/include/parser.php on line 738

Зачудих се за символизацията на думата „безкрайно”.
Вярното решение, естествено би трябвало да е ужасно далече* от примитивния и пълен с неясни предпоставки израз /дори в случай той не съдържа грешки/ по-долу, но все пак го задавам повече като въпрос:

1. Ако имаме две множества А и Б, и А има свойство Р, както и Б има свойството Р. Примерно, свойството „реално число”.
2. Т.е. точките между числата по тяхната ос между стойностите 2,5 и 3 са игреците от А, и ги съпоставяме с хиксовете от Б, т.е. с точките на тази ос между стойностите 4 и 5.
3. И в А, и в Б /макар че интервалът А не е равен на интервала Б/ има безкрайно много точки, те имат свойството да са реални числа, и да са различни една от друга, всяка точка „игрек” от А обаче съответства на друга точка „хикс” от Б.
4. Ако означим това да си член на А с R, а да си член на Б с S дали ще е така:

(x) [Px&Rx => (Эy) (Py&Sy & (~x=y)&~R=S)]    ?

Това ми изглежда като подхода на скарамуш, т.е. в логика от първи ред без свойства на свойства.
Т.е. всяко х ще го проектираме в у, като винаги х и у са различни и принадлежат към различни множества които не се пресичат, и х и у имат общо свойство Р.
Нещо подобно вероятно може да се направи и за случая когато А е подмножество на Б, примерно А съдържа точките между числата 2 и 3, а Б съдържа онези между 1 и 4.

Какъв би бил подходът в логиката от втори ред? Да кажем че и елементите на R, и елементите на S имат свойството P, или P(Rx) & P (Sy) т.е. да започнем от означението  P(Rx&Sy) ли?




*сигурно към средата на третия том на Principia Mathematica ;-)

А, и без това е лесно да се досетиш че не е твоя идеята за спекулативността в БГ-език :-)

Е, с какви-с каквито си ги направим.
В крайна сметка, нали Платон, Аристотел, Кант, Хегел и Хайдегер /от по-спекулативните/ говорят и на български между кориците на книгите ни :-)
Аз обаче не мисля че главното във философския език е да бъде спекулативен, защото като се отплеснем по тая посока и отиваме накъм книги които не казват нищо определено.
Готина е и идеята дали българският може  се издигне до поетически висоти и докъде е стигнал вече, по-интересно е.
Но след като имаме преводи на Рилке, Тракл, Хьолдерлин, Блейк, Маларме, Сен Джон Перс и Т.С. Елиът отговорът също е окуражителен.

Да, скарамуш твоята редакция е ОК-аз също мислех че трябва да отпадне това L-защото като почнеш да го изчерпваш, се появяват варианти в които А харесва Б но Б не харесва А, А не харесва Б, но Б харесва А и пр., които нямат пряко нищо общо с другото отношение, в случая S. За скобите-също. Но защо казваш че z е свободна променлива? Да не съществува z като различно от y e все едно да кажем че всяко z e същото като y-и в двата случая z e свързано.
За свойствата и качествата-не съм убеден че разделителната линия минава покрай "как" и всичко друго /вкл. изказвания за количество/.
В смисъл че като кажа "Това нещо е 20 см. дълго", то е изразимо и като "Това нещо има качеството": "20 см. дължина"...", т.е. това има качеството да има свойство. Затова ми се струва че поне по тази употреба на езика в която се движа и която използвам, няма разлика между качество и свойство от гледна точка на това как се отнасят към "носителите" си-и двете са техни характеристики, предикати /разликата е как ние възприемаме и изразяваме-описваме тези предикати, а ги възприемаме различно/. По-скоро мисля че качеството е предикат, който не е описание, а свойството е предикат който е описание, т.е. на първото му отговаря собствено име което можем да дадем на индивида, а при второто не става дума за собствено име.
Това, както отбелязваш и ти, е свързано и с езика /убежденията/ вътре в който вече се работи, т.е. с конструкцията на подходи към неща, а не само със "самите неща".
В една представа "за нещата" качеството Q e просто дума за обозначаване общото сечение на свойствата P1, P2, P3... В друга представа "Q" съществува отделно от P-тата, макар и в друг смисъл на съществуване.
Това е подобно на въпроса дали "носителят" на предикатите е нещо отделно съществуващо и така: различно от тях, или не трябва да правим разлика между две съвкупности от предикати и да заявим че зад тях се крие един и същи индивид /което е и аксиома у Ръсел, ако не ме лъжа паметта/.
Тогава мен ме интересува питането дали винаги мога да заменям собствено име с описание и обратно или не-ако да, то няма разлика между качество и свойство, ако не-има. Аз по-скоро приемам възгледа че винаги можем да го направим /макар да го формулирам това сега, в момента, като "възглед"/.
Говорим за изказвания на едно ниво, не за цитати вътре в изказвания, /като непряка реч/, защото там се променят нещата.


Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/projecto/public_html/forum/include/parser.php on line 738

Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/projecto/public_html/forum/include/parser.php on line 738

Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/projecto/public_html/forum/include/parser.php on line 738

Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/projecto/public_html/forum/include/parser.php on line 738

Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/projecto/public_html/forum/include/parser.php on line 738

Интересно е това превеждане, даже бих рекъл-за мен много.
Две от скромните ми желания в извънработно време е да има кого да попитам за нещо по логика което не разбирам, както и да има с кого да обсъдя нещо из областта на аналитичната философия, и не само, което ме интересува.
Имам питанка-не трябва ли да се различи между докторанта сега, отпреди да е приет /в качеството му на кандидат-докторант, т.е. на променлива/ или отпреди да почне да съществува като такъв /за когото забраната между другото също важи /, от докторанта след като е станал такъв и е единствен. Така след като вече съществува “d”, т.е. след избора му, ако означим докторантството с D и опростим синтаксиса, не мислите ли че нещата ще изглеждат така /не съм сигурен относно правилността на скобите около първите два квантфикатора обаче/:

{[Эy (Dy & ~Эz (~z=y & Dz))]  & [(Lyx v ~Lyx )& ~Mx]}
<-> Syx

Т.е. ако горното го обобщим като (А&B)<->C, според А съществува свойство което принадлежи на единствен измежду принципно възможни негови носители /не съществува друг носител, различен от него, който да има същото качество/ и т.н.
Някаква идея за третирането в някоя от съответните видове теории на разликата между свойство и качество, ако такова третиране въобще съществува и ако има смисъл да се задава този въпрос /за да хвърля мостче към поста на Хераклит, който пост, признавам си, не разбирам добре/?
Също така по дискусията между скарамуш и боби: може ли по 1-2 примера от всеки в защита на тезите?

И обръщам внимание че в смелите ми представи, по дефиниция, Sxy<-> Syx  ;-)


Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/projecto/public_html/forum/include/parser.php on line 738

Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/projecto/public_html/forum/include/parser.php on line 738

Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/projecto/public_html/forum/include/parser.php on line 738

Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/projecto/public_html/forum/include/parser.php on line 738

Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/projecto/public_html/forum/include/parser.php on line 738

Е, не бих казал че съм имал намерение да съм саркастичен, по-скоро: благодушно-хумористичен.
Няма съмнение че тази докторантура е най-доброто което може да се получи в БГ по ф-я на нАуката.
Вече, дали да се върви по този път, и то в БГ, е личен избор.

P.S.:

А освен това, понеже вече съм възрастен човек и помня малко неща за секса, ако не греша, май в общия случай не беше необходимо и някакво особено харесване “L” /даже при типа академичен секс това се среща рядко, мотивите обикновено са други/, т.е. формулата не бива ли да се доуточни като с отрицание "~" я изпишем:

(x) {[(L(d,x) v ~L(d,x)] & ~M(x)) <-> S(d,x)}

Защото не мислите ли че при формулата само с “L(d,x)” е забранен сексът с член на екип+харесване, но не е забранен сексът без харесване, а като вкараме и “~L(d,x)”, ще елиминираме всички възможни прегрешения?

Иначе, съвсем коректно докторантът е обозначен с начална буква от латинската азбука, “d”, като индивид защото ще известен към датата на забраната на отношението “S’, докато евентуалният му партньор още по-коректно е обозначен с “x” вътре в още ненастъпилия период, в който докторантът ще е “d”, но с изтичането му ще престане да е “d”, и дай Боже, да стане доктор, с някакво друго означение!

Ами да пожелаем успех на младите и напористи кандидати с едновременно самостоятелна финансова обезпеченост и с интереси към философията на науката в България!
Или, както каза наскоро легендарният ни профи-боксьор Коко Тайсъна, докато гушкаше 2-месечната си дъщеричка: "Мина ми времето за групов секс..." :-)


Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/projecto/public_html/forum/include/parser.php on line 738

Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/projecto/public_html/forum/include/parser.php on line 738

Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/projecto/public_html/forum/include/parser.php on line 738

Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/projecto/public_html/forum/include/parser.php on line 738

Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/projecto/public_html/forum/include/parser.php on line 738

Тъй като:
1. Доста съм се занимавал с темата за монополите,
2. А икономиката е наука,
3. А характерно за науката е че преди да се обсъждат термините в нея е задължително да се разбере че тези термини не се покриват 100% с ежедневната им речникова употреба, макар че двете употреби са свързани,
4. Както и понеже нямам възможност да водя тук он-лайн курсове по икономика за неикономисти,
5. И понеже виждам че Лили и фреге започват сами да напипват нещо правилно и важно в своите изказвания,
...си позволявам да препоръчам на интересуващите се няколко линка по темата за монополите:

а/ По подтемата дали свободният пазар и капитализмът неизбежно клонят към образуване на монополи, или всъщност всеки монопол в полза на А е легално наложено от държавната, непазарна, власт ограничение върху всички с изключение на А да се занимават с бизнеса на А. http://mises.org/daily/621
б/ По подтемата за така наречените "естествени монополи", която е пълна глупост- http://mises.org/daily/5266
в/ Блестящото общотеоретично разискване на монопола от класическата тухла в либертарианската традиция "Човекът, Икономиката и Държавата" на проф. Мъри Ротбард, която за разлика от повечето тухли по икономика е не само сложна, но и вярна: http://mises.org/rothbard/mes/chap10a.asp
г/ Съответната глава от капиталния опус "Човешкото Действие" за монопола и цените на Лудвиг фон Мизес: http://mises.org/humanaction/chap16sec6.asp Мизес е главата на Австрийската школа в 20-ти век и негов пряк ученик и продължител е не кой да е, а нобеловият лауреат по икономика Фр. Хайек.
Надявам се че запознанство с горните текстове, особено с в/ и г/ доста ще е доста приятно и полезно, тъй като те са сред най-добрите, писани по въпроса изобщо.

Интересен е този казус с учебниците.
Тук има повече подводни камъни отколкото се схваща prima vista:

1.    Естествено че е тъпотия да се произвеждат учебници за еднократна употреба /учебникът е инвестиция в знание, а самото знание е инвестиция за практика, така че учебникът е инвестиция в инвестиция и не може да е стока за потребление по самата си дефиниция!/, но тук това доколкото разбирам засяга само домашните упражнения, не и работата в час.
2.    Това значи че човек може да си запази учебника за ползване и след това, защото ако и домашните да са с ключ, те не могат да засегнат теорията вътре: когато ми се преподава че и как A+Б=С, това не влияе на домашното ми - дали то трябва да е въпрос дали 2+3=5 или да е въпрос дали 4+6=10.
3.    Значи и че може да го даде на друг относно теорията вътре-да си го чете колкото иска.
4.    Значи и че може да го копира на хартия и он-лайн и да го разпространи.
5.    Относно упражненията /домашните работи с блокиран код на достъп/-никой не може да ти откаже на никакво основание да имаш копие от собствените ти решени и оценени домашни работи, така че каква е пречката да си направиш комплект от учебник плюс последващо решени и оценени казуси?
6.    „Виновникът” за кода едва ли е само издателството, тук ключова роля играе политиката на този университет по електронно затваряне на изпитния процес, т.е. имаме административен акт.
7.    Ако това е прекалено скъпо и неизгодно, нищо не пречи на студентите да протестират или да сменят университета щом не им е изгодно-никой не може да ти пази правата ако ти не си ги пазиш, в крайна сметка.
8.    Такива дългосрочни крути мерки със сигурност ще увредят икономическото състояние и реномето на този университет, така че пазарният механизъм пак ще си проработи.
9.    Има алтернативи-изцяло он-лайн базирани университетски курсове, това е бъдещето защото е по-евтино и лесно.
10.    Интересен въпрос е какви точно са агентите /издателството И и университетът У-частни Ч или държавни Д/ и защо имат такава власт да налагат своите условия? Комбинациите са: ЧУ+ЧИ, ЧУ+ДИ, ДУ+ДИ, ДУ+ЧИ. При ДУ+ДИ възможността за натиск от страна на студентите е най-слаба, при ЧУ+ЧИ е най-силна.

Бих желал да напомня на всички че пазарът не обещава ценови и политически рай на земята /рай обещават типично противници на пазара като комунистите; нацистите също обещаваха рай на земята, само че не за всички, а само за блондин/-к/ите/, пазарът просто най-добре пречи да няма политически и ценови ад на земята.

Лили, трябва повече да внимаваш със социалистически изказвания като твоите, защото в икономиката и политиката те имат неприятни и доста опасни последици. Ти, както и други форумджии тук, сте академични лица, хора със статус, на писаното слово, и утре някой човечец ще вземе да си формира грешни представи за нещата с довода че това го е прочел от една професорка от БАН и затова трябва да е вярно.Ще ти кажа най-добронамерено къде грешиш-ако, както препоръчва например Кант, решим да сме последователни в мисленето си като максима и предпоставим че е нещо лошо издателите да печелят от своята дейност, няма как да ги „накараш” впоследствие изобщо да имат някаква дейност. И не само тях. Това е все едно да обвиниш търговците на хляб, дрехи, коли, къщи, машини и пр. че печелят на гърба на потребителите на хляб /по същата логика обаче можеш да обвиниш и потребителите на хляб че ощетяват семействата си и дори обществото, като всеки ден купуват хляб и го изяждат вместо да спестяват парички в банките или да инвестират на борсата/.
Тук има няколко безумни варианта, всеки от които е пробван многократно по света и е нас в исторически план и винаги се получавал още по-голям хаос отпреди това.

„Решение” първо - да им забраниш да го правят изобщо. Резултатът ще е че няма да има книги, както и нищо друго за купуване и след бърза декапитализация на натрупаните активи /понеже производството на нови такива ще замре заради безсмислеността си/ цивилизацията полукриминално ще се върне на ниво Амазонската джунгла. Можем да добавим и аутодафе-та на книги в стил Хитлер за постигане на по-голяма ефектност вечерно време.

„Решение” второ -  да ги оставиш да работят, но систематично /например чрез Указ на Чичко Президент или Бате Премиер/ да им изземваш печалбите. Да им изземваш печалбите може само ако си диктатор или социалист. Иззетите печалби ще ги обеззкуражат да работят, както и ще окуражат да продължават да работят на загуба ония, които така и така работят на загуба, но получават субсидии. Разбира се, има и по-лош вариант: Чичко Презеденти и/или Бате Премиер просто да си сложат иззетите печалби в куфари и да купят на мацките после мини-купъри. Така цялата икономика ще стагнира и цивилизацията ще се върне на ниво застой тип „Брежнев”, когато за да се отговори все по-адекватно на все по-нарастващите нужди на народа от изкуство, в комплект в найлонова торбичка се продаваха 2 в 1 дезодорант „Мустанг”+томче с поезия на Младен Исаев от 1957 г.
Нещо повече, за да има печалби от продукта, защото печалби има там където има интерес към продукта, ще се появят производители и търговци, които не се съобразяват с горната регулация и действат на свободния пазар с риск да ги обявят за пирати и за „сиво-черни” бизнесмени. Така регулативната мярка ще проработи срещу самата себе си и тя ще влезе в тенденция към саморазрушаване. Т.е. цивилизацията ще се върне на ниво Самиздат по времето на Черненко и Андропов /в България нямаше Самиздат по простата причина че нямаше какво да се издава и чете по този начин, колкото и тъжно да звучи това за интелектуалния потенциал на българите: най-голямата драма на дисидентите интелектуалци бе че каот дойде 1989 г. и се оказа че нямат нищо свястно написано междувременно и скрито в чекмеджетата им в очакване на по-добри времена, но това е друга бира/.

„Решение” трето -  да въведеш държавно регулиране и не авторите и издателите да решават какво колко и как ще се печата /или какво и колко, и кога и от кого ще се яде и пие/, а някой друг-всемъдър и всеблаг Лидер или група от Лидери и родата им. Така цивилизацията ще се върне на ниво Северна Корея в многобройните варианти на Ким-овците: Ким Ир Сен, Ким Чен Ир и т.н., в смисъл че ще изпукаме от глад, или както кубинците ще рискуваме да плуваме между акулите до Флорида само и само да се измъкнем от щедро предложения ни рай не земята, ограден с бодлива тел и пълен с концлагери.

Проблемите с т.нар. „интелектуална собственост” и с електронната дейност/среда не са в частност, икономически, а правни-и както много други подобни, са забъркани от  самоназначили се  „държавници” които в последните години коват, чукат, пипат и променят колкото решат закончета на година по свое усмотрение и в ущърб на останалите жители на съответната територия под същата юрисдикция че и отвъд нея.
Така вместо ситуацията да се опре на здравия разум и на утвърдените исторически норми за спонтанно възникващия правен ред във всяко общество, почна да се ос.ра вече не само „оф-”, но и „он-лайн”.

С което приключвам, защото ми омръзна да пиша,
Поздрави!

1. Ами не е точно така, говоренето за права е от гледна точка на субекта на правата на фона на застрашаването на тези права от други субекти.
"Обществото" тук е просто начин да се направи шорткът към "1+1+1" като отделно име= "3", но зад имената не винаги стоят неща, нищо повече.
Правото на индивида е друг индивид или няколко индивида да не му нарушават правата, и толкова-няма нужда от отделно име за индивидите, взети заедно.
2. Правният мир в идеята си за позитивност се саморазрушава-единствената здрава основа е нормативността. Иначе няма обяснения защо законите се променят, освен ако не се приеме че предишните норми просто не са били норми, а измама. Преди години не можеше да правиш много неща, които сега и на ум не би дошло на някого че би могло да се забранят /в смисъл че фактите са същите, а "позитивността" на законите е съвсем различна: което е било позитивно, е сега негативно, и наопаки/-например казваха ти къде живееш и къде не, разпределяха те насила къде да учиш че и къде да работиш, а и на всичкото отгоре ако искаше да напуснеш България по своя воля, защото не ти харесва поради някаква причина, "обществото" можеше и да не ти позволи, да те застреля на границата, или в най-добрия случай да те обяви за предател, невъзвращенец /те те обявяваха за такъв, не ти избираше да си такъв/ и да не те пусне да се върнеш. После се оказа че това не било "обществото", ами най ми били някакви си лоши чичковци-комунисти, които се бяха кръстили самоузурпаторски "общество". Две фикции и преход между тях, с други думи. Преход, който пре.ба живота на 3 поколения индивиди тук и сега.  И как ние в крайна сметка да направим разлика между тези двете логически фикции, ако преди всичко не сме разбрали че са фикции и че еднакво и само по това  се различават от нефиктивно съществуващите индивидуални субстанции, т.е. че разликата между тях е фиктивна? 
Сегашната държавна "система" не е много по-неирационална. Финтът с държавата като мярка за справедливост е много стар-тръгва от началото на текста "Държавата" на Платон-съвсем произволно и необосновано. Колкото той е тръгнал грешно от държавната среда като мяра за определяне на справедливостта, толкова е можел по-правилно да тръгне и от бездържавното "общество", че даже съвсем правилно-от индивида. Както няма колективна вина и отговорност, така и няма колективни права и задължения-освен ако не са изрично постановени от подвъпросните индивиди /не да са им вменени насила или полулегално от други индивиди/ с право да бъдат отменени винаги в бъдеще при процедурно-изрядно решение. Съвместният живот е метафора на ограничено отговорното дружество в най-добрия случай, в никакъв случай не е буквализация на някоя национал-социал-холистична боза.
И тя също почива на факти, а за да не се люшкаме сред фактичността, ни е нужна нормативност, независима от "позитивността" на законите, при което позитивността се разбира като съответствие на едни факти и несъответствие на други факти, като нищо не пречи утре съответствието и несъответствието спрямо фактите да се извърти на 180 градуса. Тази твърда основа са правата на субекта-индивид, от която тръгва цитираната от мен статия на Стивън Кинсела, либерален теоретик на правото.

Това с признаването от страна на обществото на нещо, което е мой идеален продукт, е пълна смешка /за да се изразя така, по-деликатно…/.
Първо, не се нуждая от обществото, за да произведа идеалния си продукт /например-книга/ в прекия смисъл на думата; т.е. не обществото ми пише книгата или ми смята математиката, а аз си ги правя и само от мен зависи дали да ги правя или не, както как да го правя-с каква степен на точност и съвършенство, с какво колебание на грешката и т.н.
Второ, обществото не може да ме признава или да не ме признава по простата причина че не може да контролира какво аз правя със своя продукт-например, напълно в моя физическа, юридическа и морална власт е да докажа една теорема и след това да хвърля листчето в камината, или пък, както е искал Кафка, да му се изгорят всички архиви след смъртта /нещо, което грубо е нарушено от приятеля му Макс Брод/.
Трето, по-дълбокият онтологичен под-въпрос е за статуса на обществото-в какъв смисъл то съществува: дали в същия смисъл, в който съществува индивидът, или не. Теорията на типовете казва че не, че всяко множество, вкл. множеството от човеци, е логическа фикция, интелектуален конструкт, клас. И то, забележете, логическа фикция в главата на отделен индивид, не в някаква самостоятелно съществуваща обществена глава.
И четвърто, обществото не може да ме признава не само затова защото аз не се нуждая от това /това от което се нуждая, е обществото да не ми пречи и да не ми създава проблеми пред това, което аз желая да създам-например да не крие информация от мен, да не ме сегрегира, да не ми пречи да пътувам в чужбина, да не ме цензурира политически и естетически, да не ми пречи да продавам като частно лице на други частни лица продукта си и пр./, а защото обществото не е компетентно да отсъди за индивидуалното постижение-дори то да сформира някакви органи, комисии и пр.-нещо, с което аз съвсем не съм длъжен да се съгласявам, то какво ще кажат тези комисии няма общо с предмета на изказване. Демокрацията уби Сократ и Исус, демокрацията доведе на власт Хитлер с избори-за да цитирам най-драстичните морални и политически контрапримери-примери, зависещи от свобода на избор, не предимно и чак толкова-от интелектуално напрежение /още Хераклит е казал че дори 10 000 души да считат и дори да гласуват че 2+2 е=5, това не влияе върху факта че 2+2 е=4, за да перифразирам по-свободно/. А дали демокрацията, обществото и пр. фикции ще могат успешно да решат дали скулптурата ми на гола жена е красива, или дали статията ми върху номинализма в лингвистиката е ОК или не е пък съвсем абсурдно. Обратното е обикновен сталинизъм.
Цели епохи като Средновековието изобщо не са познавали понятието „автор”, камо ли пък права свързани с автора-да се подпишеш тогава, а и сега, върху иконата например която си нарисувал, е просто богохулство.

Не става дума какво обичаме или не-това не е аргумент, защото аз мога да кажа че не обичам съседа ми понеже има повече пари от мен, да отида у тях и да ги взема по тази причина. Или по-лошото, да го ограбя на улицата като го прасна по главата с един чук за по-сигурно.
Аз например никога не съм влизал в торенти, защото не гледам филми, обаче съм свалял музика.
Въпросът е чисто теоретичен-що е то авторско право и има ли го върху компютърните продукти или не.
Авторското право, ако не ме лъже паметта, е продукт на 18-ти век и един от първите прецеденти е „Страданията на младия Вертер”, при който роман тиражът удря мисля, един милион, но Гьоте не взима нищо или взима много малко, и се появява някакъв конфликт между него и издателството. Но това също не е важно, защото е факт, а не теория-преди него милиони копия на Плутарх, Платон и пр. чак до Хюм векове са били разпространявани в препис на ръка или в печатен вариант, без това да ущърби правата на наследниците им, или да попречи на издателите, публиката, и на авторите.
В линка който дадох, авторът-юрист /юрист е бил и Гьоте/, казва че авторското право е наложено от държавата, а не от обичайното право, което го прави съмнително като статут.
Второ, той твърди, че не може да има авторско право, както и лицензи/патенти, защото това са идеи/езикови и сюжетни формули /идеални неща/, а върху идеални неща не може да има права-нещо което се признава и от действащите закони. Все едно да сложа право върху езика или върху диалекта, който се говори в родното ми място.
Причината за това е, че идеалните неща са необходимо, но не и достатъчно основание за възникване на права на собственост, тъй като увеличават богатството, но не съществува начин да попречиш на другите да ги ползваш, т.е. това творение=увеличение на богатството не води до недостиг за теб когато и другите се радват от неговите плодове. Право на собственост можеш да имаш само там, където защитаваш някой да не ти вземе нещо-докато като аз измисля нещо и друг го размножи, това не е присвояване защото неговото вземане не води до мое лишаване. За да има право на собственост трябва да има и въплъщение н материал, само върху който можеш да имаш претенции, тъй като той е изчерпаем и неподелим-примерът е че ако издялам скулптура върху чужд мрамор, тя не става автоматично, по силата на самото голо мое издялкване, моя, а е на притежателя на мрамора /освен ако аз не съм притежател на мрамора-материал, било законосъобразно и справедливо ако съм го намерил, купил или наследил, било незаконосъобразно ако примерно съм го откраднал/. Но не мога да преча друг да издяла същата скулптура-не е забранено да правиш копия на картина на Рембранд в музея, забранено е да я представяш и продаваш после като картина-оригинал от Рембранд, вместо да кажеш че е копие-освен ако не си въведен в заблуждение че всъщност е копие, а ти си мислиш че не е.
По същия начин не е забранено да си купя вестник „Труд”, да го ксерографирам и да го дам на някого, или пък да го продам-престъпление би било да твърдя че това не е копие на вестника, а е самият вестник.
В този смисъл е престъпление да сваля песен на Пинк Флойд и да я представя за оригинален запис, за легален продукт или за песен не на Пинк Флойд, а за моя песен-във всичките комбинации на възможните прегрешения.
Тук се примесват и други любопитни неща като това че дори да има прекършване на права, то не е виновен който ги взима, а който ги дава от публичната среда-не може да ме следят мен какво свалям от Нета с личните ми данни, след като са допуснали да ги качи в Нета някой друг без да го санкционират. Подобно е на подкупа, при който сегашното законодателство съвсем нелогично обявява за виновни и двете страни-и корумпиращия, и корумпирания /така законът на практика пуска було над процеса на корупция, защото нито една от страните не смее да го рапортува/, а би трябвало да е виновна само получаващата, не предлагащата страна. За предлагащия това е част от цената в един чисто икономически либерален контекст. Ако е виновна и свалящата среда от публичното пространство, това би означавало че ако някой лепне на улицата папарашка пикантна снимка, аз като минавам оттам съм длъжен да си затварям очите и да не я гледам, което е пълен нонсенс-ако има нарушаване на лични права и пр. виновен е който я е залепил там и него трябва да санкционират-сна база прегрешение пред собствеността на снимания, защото лицето и тялото на жертвата на папарака са собственост на жертвата на папарака, а не на папарака и папаракът няма право да се разпорежда с тях. Но това е малко встрани от темата.
Последен щрих е че заявени копия на идеални продукти, могат да се третират и като реклама на оригинала /много творци са петимни да ги види някой в Ю-Тюб и сами си качват нещата там без някой да ги насилва/, което носи ползи на първоначалния производител. В този смисъл проблемът с доходите на творците следва да се решава от самите тях на ценово ниво, като споразумение с оригиналния дистрибутор и преносител на идеалните им неща върху материален носител-ползвателите на интелектуална собственост са трети страни между една рок-група и техния мениджър от една страна и между звукозаписната компания, от друга, и просто не са част от играта.
Т.е. да продаваш принтове на Г-Букс не е като да продаваш самите книги, ако и да са свалени от Г-Букс, стига да са дадени ясно обстоятелствата.
Дебатът е много интересен, защото води към сърцевината на колизията между личност, общество, бизнес и държава.


Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/projecto/public_html/forum/include/parser.php on line 738

Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/projecto/public_html/forum/include/parser.php on line 738

Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/projecto/public_html/forum/include/parser.php on line 738

Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/projecto/public_html/forum/include/parser.php on line 738

Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/projecto/public_html/forum/include/parser.php on line 738

Хм, малко странно-или е нарушение на закони за авторското право, или е печатане на книги с изтекъл срок на авторско право, или е нещо друго, което е пак заобикаляне или пък просто не го разбирам /аномия, или неприложимост директно на авторско право поради трансгранични или други основания/. Лично на мен он-лайн достъпът по ми приляга, защото на света освен Нет има и принтери...предпоставено че законите за авторското право също са обект на критики, както и че цената почти винаги оправдава средствата ;-)
Теоретиците на правото не спят междувременно: http://mises.org/daily/3682