Topic: Реформите в науката и образованието

По-голяма автономия за висшите училища, но при прозрачна отчетност
ВАК няма да дава степени и звания

Казва зам.-министърът на образованието Сергей Игнатов в интервю на Мартина Бозукова

30 Октомври 2009

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=1 … ;srcpos=11

Образованието беше определено за приоритет на Бюджет 2010 година. В какво се изразява това и върху коя сфера в образованието ще рефлектира най-силно липсата на средства?

Заложената рамка в бюджета за образование за следващата година е 2.6 млрд. лева. Успяхме да договорим защита на системата, при положение, че в много други сфери парите се намаляват. Това, което ще бъде проблемно, ще са парите за наука. БАН ще получи толкова, колкото и тази година. Във Фонд "Научни изследвания" ще влязат до 50 млн. лева. Университетите ще получат около 10 млн. лева за наука.

БАН може да запуши течовете в системата по мениджърския метод – чрез преструктуриране. Това означава, естествено, че трябва да се плати социална цена. Председателят на БАН акад. Никола Съботинов и екипът му са решени на промяна. Те ще получат подкрепата на министерството.

Очаква се сливане на институти, пенсиониране на близо 500 души. Служители в неефективни звена могат да преминат на половин работен ден. Така че бюджетът на БАН се запазва, но и в сегашния му размер той отива основно за заплати и материална поддръжка. На практика не остава ресурс за правене на наука.

Изходът от кризата в областта на науката е организациите да използват самата криза, за да се преструктурират и модернизират.

Част от промените, които трябва да се случат, са свързани със законови промени, каквито вие подготвяте...

Да, вече имаме почти готов Закон за насърчаване на научните изследвания, в него са залегнали всички европейски изисквания.

В края на ноември в София има среща на мениджъри във висшето образование от ЕС и заедно с нашите ректори, представители на БАН и млади учени ще обсъждат редица проблеми на висшето образование.

Един от спорните въпроси е този за степените и званията. Как ще се регламентира законово той и ще има ли Висша атестационна комисия? Като ректор на НБУ многократно сте се обявявал за нейното закриване...

До края на ноември се надявам да имаме готов Закон за израстване на академичния състав, известен като закон за степените и званията. На мен "званията” не ми харесват, защото в армията имаше звания. Полицията се девоенизира, а науката държи да има звания – смешна работа.

Така че ще направим закон, чийто акцент ще бъде децентрализацията – всички процедури ще бъдат разпределени по университетите и в БАН според техните правилници. Законът ще зададе само рамката.

Академичен състав на университетите ще са асистент, доцент, професор. Защитата на хабилитация ще дава научната степен хабилитиран доктор. Човек се хабилитира около 40-годишна възраст у нас. Доктор на науките се става около 60-годишна възраст, защото между доцент и професор разлика няма и никой не бърза да става професор. Разликата в заплащането е минимална – 50 лева. Професор сега се става, защото има право на три продължения по една година след пенсионирането, а доцентът – две.

Преподаватели преди да се пенсионират, а и заради по-голямата пенсия бързат да стават доктори на науките и после бързат да стават професори, което е безсмислено. Затова казваме, че хабилитацията те прави хабилитиран доктор – всички са щастливи, имат две научни степени и никой не е ощетен. Добавяме обаче, че защитата се прави на публичен научен форум.

За професор ще се изисква да е подготвил поне един докторант и да има принос към развитието на съответното учебно заведение. Можем да сложим още две изисквания. Първо - за да станеш асистент, трябва да имаш докторска степен. И второ - няма да може при пенсиониране на 65 години да се продължава договорът, ако не си подготвил хабилитиран наследник след себе си. Ако има такъв, преподавателят остава в университета още три години. След това може да продължи като гост-професор, както законът позволява. Но ако няма хабилитирано лице, преподавателят не може да остане в университета. Много хора оголват своята дисциплина, за да могат да четат лекции цял живот.

В преходните и заключителните разпоредби на новия закон ще се запише, че привилегиите по сегашния закон се запазват за заварените случаи. На асистентите без докторска степен в заварено положение ще им дадем срок от три години, примерно, да защитят докторантура.

Висшата атестационна комисия (ВАК) при децентрализацията може да се преобразува в апелативна комисия. Трябва да има такава централизирана институция, която да следи за законността на самите процедури.

Притеснявате ли се от силен отпор срещу тези реформи?

Аз не съм привърженик на обществените дискусии, защото те изсмукват енергията и решимостта за реформи. И понеже хората на науката са изключително умни и интелигентни 20 години те привличат всеки нов министър към "широки дискусии", в които не се постига единомислие и реформите се отлагат.

Какви промени залагате в Закона за висшето образование по отношение на университетите?

Основните акценти са два – по-голяма автономия и по-висока отчетност. Трябва да се реши проблемът със собствеността на университетите. В момента те ползват публична държавна собственост и не могат да я защитят. Разумно е да се прехвърли собствеността на висшите училища. Те няма да имат право да продават имоти, но ще ги управляват.

Трябва да има разделение на финансовата и академичната власт в България. Това може да стане и на етапи, не изведнъж. Мисля, че у нас няма да проработи вариантът с настоятелствата, които да имат администрация. Другият вариант е да има главен мениджър във всеки университет, който да отговаря за финансовата и стопанската част. Той може да е към Министерството на финансите, както е в Германия, или към образователното министерство, както е в Румъния. Мениджърът ще отговаря за финансовата част, а ректорът ще отговаря за академичната дейност, за качеството на образованието и т.н. Сега битието на ректорите е тежко – те се занимават с цената на водата и парното наред с всичко останало.

Имате ли план за това как ще се борите с корупцията във висшето образование, за която постоянно се говори, но всички ректори отричат да е в техния университет?

Корупцията е при вземането на изпитите. Затова имаме нужда от нова система за оценяване, която да е прозрачна и многокомпонентна. Т.е. да не може да се поставя субективна оценка само въз основа на изпита, както е сега. Идеята е оценката да се формира от няколко компонента – явяване на тестове, изпити, курсови работи, активност в клас. Може студентът да бъде освобождаван от краен изпит. Да кажем, ако на него му харесва оценка от 4.50, формирана на базата на част от компонентите, защо му е да се явява на краен изпит? И обратното – за да се яви на краен изпит, трябва да покаже първо, че покрива останалите компоненти –предавал е курсови работи и т.н.

Ако това се подкрепи със система на външно оценяване, мисля, че тогава корупцията би била много по-трудна. Тя, разбира се, винаги може да съществува, но при ясни правила ще има много по-голяма прозрачност и съответно крайно ограничени възможности за корупционна практика.

Външното оценяване в университетите може да стане, например, като всяка година се избира определен брой специалности – да кажем 50, които подлежат на външно оценяване. Изпитите минават, работите на студентите се предоставят за проверка на външна комисия. Ако има разминаване в оценките, те няма да бъдат променяни, но ще се отрази на заплащането на преподавателите.

Кога ще заработи система за университетските рейтинги и ще се обвърже ли рейтингът на даден ВУЗ със заплащането?

Има проект за рейтинг на университетите. Но неговата идея е да помогне на потребителите на образователната услуга в търсенето на университети.

За рейтинг на висшите училища, какъвто вие имате предвид, може да се работи в различни посоки. Едната от тях е създаването на рейтинг на базата на публикациите, издадени от университета. Ще се допълни още: какви преподаватели има съответното висше училище, какво е качеството на обучение… При добри показатели този ВУЗ ще получава повече средства. Издръжката на студента обаче е една...

Това вече е въпрос на решение дали да се запази сегашната система на финансиране...

Финансирането трябва да е модерно – да има базова издръжка на университетите, която включва студентската издръжка. Фонд "Научни изследвания" да финансира науката в университетите, като той трябва да бъде разширяван. Може да се измислят варианти за проектно финансиране на учебния процес.

Кога университетите ще престанат да са машина за дипломи, а ще се заложи на качеството на образованието и дипломата ще има някакво покритие?

Трябва да се създаде система за развитие и поддържане на качеството. Тя ще включва изследване на студентското мнение спрямо университета, катедрата, преподавателите. Става въпрос за голям въпросник между 30 и 50 въпроса по отношение на преподавателите – как преподават, какво е качеството на лекциите, ползват ли интерактивни средства, стимулират ли студентите да участват в научно-изследователския процес.

Трудът на самия преподавател ще се раздели на две при оценяването – преподавателска и научна дейност. Ще се взема предвид и къде е правил научни публикации.

Трябва най-накрая да има електронно обучение, да няма разлика между него и контактното. Това означава всички лекции да са качени в Интернет, да са дадени линкове към препоръчваната литература и т.н.

Всичко това ще се обвърже със заплащането на преподавателите. Ще има една базова заплата за асистент, доцент и професор, и оттам нататък ще се доплаща.

Вече стана на няколко пъти дума за БАН. Имаше много разпалени и противоречиви дискусии за бъдещето на академията. Как го виждате вие?

В министерството очакваме БАН да се преструктурира и да се развива с нашата подкрепа. Академията е голяма ценност за държавата, но проблемът е, че тя по структура е свързана с някогашната индустрия. През 20-те години на прехода твърде малко е направено за преструктуриране в синхрон с евроатлантическата общност, към която България принадлежи. И това е основният й проблем. За да влезе в синхрон, БАН трябва да се преструктурира и слабите звена да се преобразуват, да се слеят с други и т.н.

На чисто мениджърски принцип добре работещите звена трябва да получават повече пари, а на слабите дейността им може да бъде временно замразена.

Но на БАН трябва да се гледа като на звено, чиито изследвания в по-голямата си част не са чисто прагматични – т.е. утре да излязат на пазара. Много от изследванията са насочени далеч във времето, така че и едното, и другото трябва да се запази.

… the answer is, in essence, that during this century of science’s greatest achievements, most physicists and philosophers have given  up on the idea that the purpose of science is to discover how the world really is. Instead they want to regard it as a mere instrument for making predictions and achieving pragmatic goals.
   
www.sofiafilm.com

Re: Реформите в науката и образованието

Без да говорим за това как ще се получи това "преструктуриране", остават 2 крайно съществени въпроса:

1. Ако всеки университет разполага с правомощията да дава степени и звания, значи ли това, че (фиктивно) филиалът на Великотърновския университет в село Лесичери ще дава докторска степен? И какво значение има "публичната защита", ако тя се състои само пред аудитория от 2-3 по-видни преподаватели от сериозните университети?
2.Освобождаването на 500 души значи ли, че техните места ще се заемат от нови хора, или заради нуждите от свиване на бюджета огромна част от местата ще се закрият?

Ето ни я поредната "реформа бързешком", която преследва само една ясна цел: намаляване на средствата за наука, за да се пренасочат те в други области. Вместо това трябваше да се помисли за заплатите на научните работници, защото главният проблем на нашата наука е изтичането на способни кадри...Не виждам как тази реформа ще доведе до позитивен ефект...

"Those thoughts are truth which guide us to beneficial interaction with sensible particulars as they occur, whether they copy these in advance or not." (William James)

Re: Реформите в науката и образованието

Закриваме институтите на БАН с тройка от ЕС
29 Ноември, 2009
Академик Никола Съботинов (в дясно)
Институтите, които получат оценка, по ниска от "Добър", ще бъдат закрити до януари. Това каза председателят на БАН Никола Съботинов вчера, ден преди мониторинговият доклад за европейската оценка на академията да бъде обявен.

Програмата предвижда гостите, които ще присъстват за тази оценка, да запознаят и министъра на МОНМ с доклада, каза председателят на БАН Никола Съботинов пред БНР.

Малко по-късно ще бъде запознато и общото събрание на БАН. Този доклад ще даде оценка на всички институти на БАН за качеството на работата им, за полезността на институтите за развитието на страната. На тази база ще се даде не само оценка, но и препоръка по какви критерии да се развива академията, посочи акад. Съботинов. Оценката е по петскалова схема и тези институти, които не получат добра оценка по сериозните критерии, ще бъдат съкратени. Реформа в академията не е правена от началото на 90-те години и затова се налага извършването на такава оценка, която като процес продължи близо година и ще ни даде и насока за нови реформи, каза акад. Съботинов.

Ние се обърнахме към международните академични организации да бъде извършен този мониторинг и повече от 40 експерти от ЕС оцениха 69 научни звена, разпределени в 8 научни области, обясни акад. Съботинов.

http://www.monitor.bg/article?id=223365

… the answer is, in essence, that during this century of science’s greatest achievements, most physicists and philosophers have given  up on the idea that the purpose of science is to discover how the world really is. Instead they want to regard it as a mere instrument for making predictions and achieving pragmatic goals.
   
www.sofiafilm.com

Re: Реформите в науката и образованието

http://www.bas.bg/fce/001/0079/files/Do … prevod.pdf

(ние си го знаехме: естествените науки са на приемливо ниво, хуманитарите са 'наследствено' обременени, инженерите са пасмина)

Re: Реформите в науката и образованието

И опитите да се въведе ред в раздаването на научните степени и звания имат спестовно измерение. В доклада към новия закон за развитие на академичния състав финансовият министър Симеон Дянков изтъква, че в резултат на реформата в държавния бюджет ще има преки и непреки икономии от над 2.35 млн. лв. Със закона се закрива Висшата атестационна комисия и от това ще се реализират икономии на бюджетни средства от около 350 000 лв., пресмята министър Дянков. Допълнително от оптимизиране на процедурите от бюджетите на висшите училища и научни организации ще бъдат спестени над 2 млн. лв., твърди още министър Дянков. Промените ще позволят на всеки университет да произвежда професори и доценти и премахват втората докторска степен - доктор на науките.

http://www.segabg.com/online/new/articl … id=0000503

… the answer is, in essence, that during this century of science’s greatest achievements, most physicists and philosophers have given  up on the idea that the purpose of science is to discover how the world really is. Instead they want to regard it as a mere instrument for making predictions and achieving pragmatic goals.
   
www.sofiafilm.com

Re: Реформите в науката и образованието

http://argobg.info/mailer/PROTEST-ZRAS.pdf

ПРОТЕСТНО ШЕСТВИЕ
ЗА ОТТЕГЛЯНЕ И ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕ
на Закона за развитие на академичния състав

НА 21 АПРИЛ 2010 г., СРЯДА, ОТ 10.00 Ч.
по бул. “Витоша” до пл. “Батенберг”

Сборен пункт: на ъгъла на бул. “Витоша” и бул. “Патриарх Евтимий”
(на кюшето пред “аптеката”)

ПРИЗОВАВАМЕ ВСИЧКИ,
ЖЕЛАЕЩИ БЕЗПРИСТРАСТЕН КАРИЕРЕН ЗАКОН
ДА УЧАСТВАТ!

Колеги,
Както знаете, Законът за развитие на академичния състав бе приет на второ четене. След приетия на първо четене позорно суров вариант, месеци наред законопроектът променя непрекъснато своята форма, идеи и вид. Последният му вариант изкристализира и бе приет със следното идейно съдържание:
Съществуват две степени: доктор и голям доктор; и четири академични длъжности: асистент, гл. асистент, доцент, професор. Няма критерии по същество за това коя длъжност срещу какви минимални изисквания се заема. Съществуват само формални правила и процедури за заемането им.
Не е известно длъжностите признават ли се от другите научни/учебни институции в страната и в чужбина, където държавно гарантираните дипломи, подкрепени с международни споразумения имаха признание досега.
Всяка науча организация и университет имат право да усложняват по избор процедурите и изискванията за заемането на всяка степен или длъжност. Право, което може да доведе до абсурдна сложност процеса за едни или до абсурдна леснина за други.
Степените и длъжностите се заемат при оценка от 5-(или 7-) членки, подбрани, назначени и платени от ректора (директор в БАН, СА). Факт, който е недвусмислена предпоставка за корупционни практики и злоупотреби с власт. В случай, че правилникът за приложение на закона изисква местния катедрени/научен съвет да предлага журитата, това не променя недостатъка, тъй като ще доведе до фаворизиране на своите кандидати, спрямо външните; докторантите на удобните учени, спрямо тези на неудобните и т.н. Който плаща и организира музиката, той я и поръчва – без никакъв коректив.
За получаването на степента доктор няма критерии (напр. да се изисква поне минимален научен принос). Затова пък тя дава големи права – например човек веднага след защита на докторантура може да кандидатства и да стане професор! Колко ли „спешни“ професори ще получим веднага след приемането на този закон? Дори някои законотворци са бързи кандидати за такива длъжности! Докато по закон от големия доктор се изисква съществен научен принос – НО! тази степен не дава право да се кандидатства за професорско място.
Професорът не е професор и губи хабилитацията си след напускане на учебното или научното заведение (доцентът също) – нещо, което ни отнема правото да се възползуваме впоследствие от неговия експертен потенциал – в държавното управление, в индустрията, при сертификации и т.н.
Перспективите за мобилност между университетите и институтите в страната са неясни, тъй като всеки професор/доцент/доктор/асистент е такъв по неясния и несъвместим с другите правилник на научната институция. Ако един доктор от Бургаския университет не го признаят в Софийския или обратното – няма проблеми.
Множество противоречия между закона, Конституцията и трудовото законодателство са забелязани, както ще видите в изключително обстойния и компетентен юридически анализ на г-жа Стефка Манева, публикуван на http://argobg.info/press

Всичко това, както и фактът, че науката и висшето образование, макар и мизерно финансирани от нашите данъци, са все пак работещи системи, поддържани от достатъчно компетентни учени и преподаватели ни карат да ИЗИСКВАМЕ от Правителството един безпристрастен, достатъчно добре дефиниран и съгласуван с останалото законодателство закон за академичното развитие. Поради това настояваме за вето от страна на Президента, предвид че законът бе приет със светкавична бързина вчера!

Ние не искаме поток от слабо-подготвени и политически (и/или шуро-баджанашки, икономически) подкрепени псевдо-учени и преподаватели да заемат днес (и да останат там през следващите 30 години) академичните длъжности в България. Ние искаме чрез нормални условия за труд и за научни постижения, всеки от нас да има правото на научни успехи и оттам и на академична кариера.

ПРИЗОВАВАМЕ всеки, който споделя нашите разбирания за напредък в науката, основан на личностните постижения и независещ изцяло от благоволението на шефа (било той декан, ректор, директор и т.н.) да се присъедини към нас!

ОЧАКВАМЕ ВИ!



Солидарни с критиките към новия закон са Съюзът на учените в България (с обстойно 10 стр. становище по въпроса), Гражданското движение за защита на науката и образованието в България със своя подписка, част от синдикатите в професията ни, студентско-ученическо движение "Призив за образование", ИРИОН и др. 

Организатор на протеста: сдружениe “Когито”

Re: Реформите в науката и образованието

преходът от 'е' към 'трябва' се нарича (често и не съвсем правилно)  naturalistic fallacy; интересна вариация във формата на 'не е' и 'не трябва' представя просветният министър в следния документ:


(извлечение от стенограма на заседание на 5.05.2010 г. на Министерския Съвет на републиката) Точка 6. Доклад относно одобряване на Рамкова позиция на Република България относно двустранни консултации по националните цели във връзка със стратегията „Европа 2020”

БОЙКО БОРИСОВ: Вносител съм аз и заместник министър-председателят и министър на финансите.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Господин премиер, предлагаме по тази точка кратка дискусия, тъй като някои неща трябва да се прецизират на ниво министри, ако не възразявате.
СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Господин премиер, става дума за това, че ние не виждаме как до 2020 г. парите за наука могат да нараснат на повече от 0,6 на сто.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Министерството на икономиката и енергетиката казват, че могат да постигнат и до 2 на сто. Министерството на образованието и науката, казват 0,6 на сто.
Европейската комисия споменава според нейни изчисления цифри 1,2 на сто и 1,4 на сто. Така че, това е един от въпросите, които на министерско ниво би трябвало да бъде уточнен от наша гледна точка.
СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Имам предвид, че България е на последно място по иновации и конкурентоспособност в Европа. Предвид финансовата криза и практиката през последните години, смятам, че повече от 0,6 на сто ние няма да достигнем. Ако достигнем, е добре, ще ни похвалят. Обаче, ако достигнем до 0,7 на сто и 0,8 на сто, а сме обещали едно и нещо или два, отново няма да сме постигнали нищо. Не виждам как ще се увеличат частните вложения за стимулиране на науката. Държавата поема определен ангажимент, но в страните, където има много пари за наука, те се дължат преди всичко на частната подкрепа. Това означава при нас да очакваме да навлезе нова култура, но не виждам как за тези десет години ще има такава драстична промяна, която ще доведе до това. Мечтая да съм министърът, който да има тези проценти за наука, но не е реалистично. Ако от нивото сега отидем към 0,6 на сто – това е двойно увеличение.
БОЙКО БОРИСОВ: Искам да кажа, че ако България е била управлявана правилно, ако не е направена тази разбойническа приватизация, ако не са източвани по такъв безобразен начин държавните предприятия, бюджетите и не се ширила тази корупция, не двойно, а тройно е можело да бъдат вдигнати парите за образование и за култура.
С програмата и с действията си това правителство, надявам се истински хората да го оценят и този процес да продължи, така че спокойно през 2020 година да даваме повече пари за наука и то така, както е европейската тенденция. За това ние сме в Европейския съюз и искаме да сме и в доброто и в лошото съизмерими с другите европейски държави. Така, че не приемам аргументът ви, че от сега трябва да си мислим, че ние не можем да осигурим пари – точно обратното.
Убеден съм, че държавата може да работи много по-добре, правим го и действаме.
ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Господин министър-председател, въпросът е, че в тази точка са заложени за иновации от 0,6 на сто, с което ние твърдо не сме съгласни. Според Европейската комисия минималното за България би трябвало да е 1,4 на сто. Европейската цел 2020 е 3 на сто. Ние смятаме,че трябва да е между 1,4 на сто и 2 на сто. Също така смятаме, че трябва да бъде заложено като минимална цел, защото много добре знаем как винаги се намира кауза, която да мобилизира повече обществен ентусиазъм за харчене на пари, ако ние искаме да развиваме иновации, а това е целта ни, защото имаме конкурентноспособна икономика.
БОЙКО БОРИСОВ: Приема се точка 6 с предложението на Трайчо Трайков.