Re: ченгетата в БАН, интересни имена, Лили

продължение

Васил Проданов написа:

Уважаеми колега, Грозданов!
За мен случаят е приключи преди 31 години. Няма от какво да се срамувам. Ако имате поне един факт, с който да потвърдите клеветите си, покажете ги.  Всичко друго е долнопробна клевета от ваша страна.
Аз нямам от какво да се срамувам и нямам никакво намерение да подавам каквато и да е оставка, заради вашите измислици.
ВП

… the answer is, in essence, that during this century of science’s greatest achievements, most physicists and philosophers have given  up on the idea that the purpose of science is to discover how the world really is. Instead they want to regard it as a mere instrument for making predictions and achieving pragmatic goals.
   
www.sofiafilm.com

Re: ченгетата в БАН, интересни имена, Лили

Уважаеми колега Проданов,

Вие започвате да говорите за клевети, което е странно. Аз се опирам единствено на изнесените данни от комисията по досиетата, че вие сте сътрудничил на 6-то управление. И това никак не е измислица. Тежестта на доказателството е върху ВАС а не върху МЕН, защото аз не съм сътрудничил на 6-то и не съм ви обвинил в конкретно действие като сътрудник. В този смисъл вашето последно писмо е логически неадекватно и аз трябва да призная, че съм философски разочарован. Сигурен съм, че нямате никакво намерение да подавате оставка, въпреки безбройните си мандати като директор на института. Властта явно е сладко нещо. Но това, което е очевидно са два факта:

1. Вие не се разкаяхте публично за сътрудничеството с тайните служби по линия на управлението, което никак не се е занимавало само с командировки в Дъселдорф (приятен град, между другото; много българи през 80-тте не са имали шанса да го посетят. Защо ли?)

2. Срещу БАН и ИФИ конкретно има насочен удар от страна на властимащите, които чрез изваждането на досиетата целят дестабилизирането на доверието в академичната ни институция. Вие, като директор на ИФИ, част от БАН, и като бивш агент на 6-то управление привличате неимоверно този огън върху ИФИ и всички, които работят в него. В тази връзка отново ви призовавам да проявите достойнство и да подадете оставката си като директор на ИФИ.

Нямам намерение да водя безкрайни епистоларни престрелки и особено с агент на 6-то управление, надявам се колегите от ОС на ИФИ да проявят разум при следващото си събрание.

Борис Грозданов

… the answer is, in essence, that during this century of science’s greatest achievements, most physicists and philosophers have given  up on the idea that the purpose of science is to discover how the world really is. Instead they want to regard it as a mere instrument for making predictions and achieving pragmatic goals.
   
www.sofiafilm.com

Re: ченгетата в БАН, интересни имена, Лили

Абе аз какво ви казах - бягство от отговорност, цинизъм, арогантна наглост.

"...или са останали недоволни от написаното от мен" - естествено, даже са били възмутени и са го заплашили с изключване от ДС и партията.

Теория на пропагандата - никога, по никакъв повод не си признавай, дори да те хванат на местопрестъплението! Това сега ще бъде още един повод за консолидация на подопечните и разбирате ли - самите колеги в ИФИ го искат, подкрепят и молят да остане!

Всъщност дори документи от Комисията няма (вие да сте ги видяли?), най-вероятно те са дело на болното въображение на колегата Грозданов. Клевети и измислици!

Затова сложих толкова линкове, включително към новините на Канал 1, та да не може да стане грешка.

Re: ченгетата в БАН, интересни имена, Лили

Боби, имай предвид, че сега ще ти спретнат едно активно мероприятие, ако не друго ще се опитат да те изкарат луд. Защото ако по някакъв начин не се опита да се разправи с теб, дори за поддръжниците ще бъде очевидно, че е вярно.

Re: ченгетата в БАН, интересни имена, Лили

Пропускате един много съществен момент: днешното ни общество не е в състояние да издаде морална присъда над сътрудниците на ДС. Най-малкото защото и досега малцина признават комунизма за човеконенавистен режим. Така че тези морални разсъждения не би трябвало да имат никакъв ефект. Всеки отрича и се спасява. И ние щяхме да отричаме на мястото на тези хора. Следствия- никакви. Тази история няма да влезе дори в учебниците и след 50 години.

"Those thoughts are truth which guide us to beneficial interaction with sensible particulars as they occur, whether they copy these in advance or not." (William James)

Re: ченгетата в БАН, интересни имена, Лили

В ситуацията правят впечатление няколко неща.

1. Борис е прав, че независимо от фактическата страна на нещата, най-добрата реакция с оглед на институцията е подаването на оставка. И без друго кредитът на доверие на БАН в обществото е под критичния минимум. Така излиза, че най-големият проблем на БАН са феодалните старци – разкриват ги в злоупотреби, изобличават ги, но те са непоклатими. Тогава наистина остава само едно решение, понеже тези старци са напаст и задушават всичко, което е способно на създаване и живот. Проданов подчертава колко много бил направил като директор, но реакцията му на оповестяването на агентурното му минало е ужасен удар с чук по облика на ИФИ.

2. Има само един начин да се излезе с достойнство от ситуацията, ако допуснем твърдението на Проданов за един единствен случай на сътрудничество, за вярно. Това е той самият да хвърли досието си на масата и да каже – ето, вижте, друго няма. Но тъй като той много добре знае, че случаят не е единствен, за него няма такъв вариант.

3. Относно позивната на Проданов “до колегите от ИФИ”. Първо, наглият опит за внушение, че става въпрос за “измислици, спекулации, слухове”, понеже няма как в неговия случай да е така, щом една държавна комисия и националната телевизия те посочат публично с пръст (може би за някой политик биха могли да се фабрикуват документи, но кой би седнал да се занимава с един директор на институт?!). Второ, жалкият опит за оправдание – беше много отдавна, много далеч и само веднъж; бях много млад, а после не знам какво стана. Трето – внушението за искреност: ето, разкрих се, сега вече знаете всичко. Сега вече четвърто – всичко това прави обвинението несправедливо, Проданов е жертва, сега вече той апелира към колегите-поддръжници за справедлив съд и морал! Сега вече, пето, той заклеймява враговете, които го хапят “със злоба и ненавист” и посочва истинския враг – онези агенти-провокатори, които не биха се посвенили да доведат института “до окончателната му ликвидация”. Сега вече, шесто, той се обръща към колебаещите се колеги по средата и ги поощрява – справихме се добре “през послените 15 години”, заслужихме “високи оценки”, постигнахме “блестящи резултати”. И след като чувството за съпричастност е възстановено и затвърдено, седмо, следва решаващото изяснение – но не мислете, че това е благодарение на вас, аз съм източникът на всички успехи, нямаше да ви има без това, което аз съм направил “в института и за института”, т.е. в името и за благото на института. Заключението е едновременно призив и акт – стига дандания, всички обратно по местата, работете и повече не мислете! Борис е прав, че това е обръщение от дългогодишен наставник и ментор към непослушните и неориентирани ученици. На тях, неуките, той се чувства “длъжен” да даде “кратко обяснение” “като директор на института”, т.е. в качеството си на разпоредител, по дадена тема, а именно “така нар. ‘aгентурна дейност’”.

В теорията на пропагандата/ манипулацията решаващ момент има говоренето от името на адресата, изказването на онези негови мисли (и истини), които са скрити за самия него – “признателен съм за доверието на колегите, които ми писаха или се обадиха” (нищо, че писмото е писано преди първото обаждане). Така изказът не следва реално случилото се, а напротив, тепърва го провокира и произвежда – “удовлетворен съм, че в тази неясна за всички ви ситуация неколцина са тези, които (...) се възползват от нея” (очаквам и искам от вас да постъпите така и така, тогава ще бъда удовлетворен от вас). Но за да има ефект всичко това, най-важна е силата на внушението – трябва да провокираш емоцията на слушателя и най-добрият начин за това е по схемата: невинност на действието – понасяне на несправедливост – извикване на съпричастност – мобилизиране на колектива срещу агресора – култ и незаменимост на вожда. Не казвам, че писмото е писано по този предварителен план; при толкова години на практика, моделът на манипулация се е инкорпорирал по такъв начин в поведението на Проданов, че произвежда “естествени” резултати, от раз.

4. Едно централно внушение на Проданов, което се възпроизвежда от много колеги в ИФИ – ако него го няма, край, оправия няма. Напротив, дори един млад колега, със среден набор от организационни качества, ще се справи далеч по-добре. Защото научен институт/ общност не се менажира и управлява (като търговско дружество; пиша това тъкмо от позицията си на управител на такова дружество), а се ръководи. Административният подход на ръководство може да мултиплицира количеството и точките, но не може да повиши качеството и креативността, понеже не може да създаде критерии за тях. Най-голямата грешка в една научна общност е нейното ръководството при липсата на научни критерии. Обратно, дори средната степен на организация на работата, при наличието на високи научни критерии, е условие за висок научен резултат. Откъде, обаче, да дойдат да дойдат тези критерии, когато на хора като Проданов липсват прочита на основни философски текстове и автори, познанието на основни философски категории и проблеми (което е лесно удостоверимо при дириктното поставяне на въпрос).

5. Проданов никога няма да подаде оставка, понеже всъщност не се интересува нито от института, нито от младите хора там. Това, което го интересува, е единствено оставането на власт, всичко друго е само “дандания” и средство. Начинът да се противодейства на подобна нагла узурпация е в организираното и последователно действие от страна на мислещите и можещи хора. Залогът – научен и морален, е твърде голям, за да се прави компромис с двуличието, селската наглост и посредствеността.

Re: ченгетата в БАН, интересни имена, Лили

За мен беше удоволствие да прочета този анализ. Силно философско удоволствие, шапка свалям!

… the answer is, in essence, that during this century of science’s greatest achievements, most physicists and philosophers have given  up on the idea that the purpose of science is to discover how the world really is. Instead they want to regard it as a mere instrument for making predictions and achieving pragmatic goals.
   
www.sofiafilm.com

Re: ченгетата в БАН, интересни имена, Лили

Писмо от Веселин Петров, научен секретар на ИФИ:

Уважаеми колеги,

Напоследък бяха изпратени доста eлектронни писма до всички вас, някои само до част от вас. Сред писмата са и тези на Стефан Пенов и на Борис Грозданов, в които се съдържат възмутителни квалификации и намеци по мой адрес като принадлежащ към „кликата” на директора на Института, като един от онези „представители на тоталитарния режим”, които „тероризират Института по философски изследвания” и се казва, че трябва „група от ИФИ да се разграничи от Кликата около директора и да направи всичко възможно, чрез медии и други средства, да стане ясно, че в БАН има и прогресивни хора, които не СА като тези от списъка на комисията по досиетата”. Прилагам текстовете на двете писма като прикрепени файлове, така че всеки може да види какво е написано в тях и да си направи сам изводите.
Ще посоча само, че съм избран за научен секретар на ИФИ от Научния съвет на Института и в това си качество винаги съм работил и продължавам да работя в интерес и за благото на Института според собствените си възможности и разбирания, а не служа на никого и не принадлежа нито към някаква клика, нито към една или друга групировка. Едва ли има нужда да напомням за резултатите от международната оценка на Института, за които и аз имам принос, за постоянното представяне на дейността на Института пред резлични инстанции, както и за усилията ми и понастоящем за запазване на института и на неговия характер именно като философски.
Изключително важно е и нещо друго.
Не мисля, че в сегашната ситуация за Института и за БАН е разумно, нито пък е обосновано да се искат чиито и да било оставки. Това би означавало да наливаме вода в мелницата тъкмо на противниците на Академията и на Института в частност. Би означавало да се хванем на въдицата им и да се впуснем в „лов на вещици” под благовидния предлог уж на пречистване; би означавало да се изпокараме един с друг и да създадем обстановка за ликвидирането на самия Институт, а заплахата е и за Академията като цяло. Те точно това целят с отварянето на досиетата на част от работещите в БАН точно в този момент.
Няма по-разрушително искане за Академията в този момент от искането на оставката на акад. Съботинов заради въображаемата му вина, че уж толерирал агенти на тайните служби. Същото е в пълна сила и за нашия Институт: няма по-деструктивно действие в момента за Института от това да се иска оставката на директора. Както знаете, съгласно Устава на БАН Общото събрание на учените в Постоянните научни звена не избира и не отзовава директора на съответния институтит; то може само да прави предложение в тази насока към Управителния съвет на БАН, в който понастоящем огромно мнозинство имат представителите не на хуманитарните и обществените науки, а на другите групи науки. Мисля, че би трябвало да е ясно на всеки какво решение ще вземе Управителният съвет при положение, че бъде сезиран от нашето Общо събрание. Бъдете сигурни, че то ще е за разпиляването на Института по подобие на Института по социология (по аналогични причини). И без това сега се чудят как да съкратят броя на институтите от предложените в първоначалния проект 42 до не повече от 35. Моля ви, колеги, не правете самоубийствени ходове, които ще анулират изцяло всички положени досега усилия от нас за запазването на Института!
В интервюто за програма „Хоризонт”, излъчено преди няколко дена, на един от зададените ми въпроси, свързан с изнесените данни за сътрудници от БАН на бившата Държавна сигурност, аз казах публично в ефир пред всички слушатели, че докато такава информация не се направи достояние за всички служители от всички институции у нас, винаги такива данни могат да бъдат използвани за шантаж на една или друга организация не само днес, но и в бъдеще.
Обаче докато изнасянето на тази пълна информация не зависи от нас, то същото искане по отношение на абсолютно всички служители и сътрудници в нашия Институт е в нашите възможности да го поискаме.
Затова се обръщам към всички вас със следното предложение: Нека да се обърнем към съответната комисия и да поискаме отварянето на досиетата на АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ СЛУЖИТЕЛИ В ИНСТИТУТА – от чистачката до директора: не само на ръководството на Института, не само на членовете на Научния съвет, не само на завеждащ секциите, не само на хабилитираните сътрудници, а абсолютно на всички. Нека да видим кой кой е!
Правя това предложение, защото след като стана ясно, че не съм бил свързан с Държавна сигурност (бидейки научен секретар на ИФИ аз съм проверяван от тази комисия и както добре знаете от резултатите -  НЕ съм принадлежал към никакви структури на Държавна сигурност), тъкмо аз имам моралното право да го кажа. Обръщам се към всички вас с призив да подкрепите това предложение за отварянето на досиетата на абсолютно всички служители и сътрудници в Института. Реакцията към предложението ще е много показателна: от това кой ще е против, кой ще увърта с едни или други съображения или кой просто ще се опита да го премълчи и подмине, ще можете да си направите редица изводи. Това е важно особено за по-младите от вас, които не познавате достатъчно добре всичките си колеги.
Подкрепете предложението!

С уважение,
ст.н.с. д-р Веселин Петров,
научен секретар на ИФИ

… the answer is, in essence, that during this century of science’s greatest achievements, most physicists and philosophers have given  up on the idea that the purpose of science is to discover how the world really is. Instead they want to regard it as a mere instrument for making predictions and achieving pragmatic goals.
   
www.sofiafilm.com

Re: ченгетата в БАН, интересни имена, Лили

Писмо-отговор от мен:

Уважаеми колеги, по повод на:

"Сред писмата са и тези на Стефан Пенов и на Борис Грозданов, в които се съдържат възмутителни квалификации и намеци по мой адрес като принадлежащ към „кликата” на директора на Института, като един от онези „представители на тоталитарния режим”, които „тероризират Института по философски изследвания” и се казва, че трябва „група от ИФИ да се разграничи от Кликата около директора и да направи всичко възможно, чрез медии и други средства, да стане ясно, че в БАН има и прогресивни хора, които не СА като тези от списъка на комисията по досиетата”."


С риск дискусията да се обогати ненужно смятам за необходимо да изпратя писмо на позакъснелия отговор на Веселин Петров. Явно директорът се страхува от публична дискусия и изпраща своите подгласници да свършат черната работа. В случая с Петров думата "подгласници" е доста на мястото си - риториката, освен, за съжаление, логиката, са далеч от необходимото ниво. Факт, който още веднъж иде да покаже до какво професионално безсилие бе доведен института през последните години. Драги Веско, ако на теб са ти необходими няколко дена за да 1. набереш смелост и 2. да съчиниш ненужно дълго писмо, което има основно за цел да предложи теб като светла фигура (защото не си бил агент на 6-то) и да протвърди, че искането на оставки в този момент би бил "деструктивно" (чуждият за теб термин е заемка от моето писмо, благодаря) то на други колеги това време не е необходимо. Опитът ти да всееш своеобразен разкол между точните и хуманитарните науки е съвсем в духа на политиката на страх, провеждана от директора през последните години. Политика характерна с тезата, че има САМО един човек, способен да СПАСИ ИФИ от множеството лапи, протегнати към него. Познайте, както се питаше в един небезизвестен виц от сталинисткото минало, характерно с култ към личността, кой е човека. Срам ме е колеги, че в година 2010, година не просто много след разделянето с култа към личността ами и с рухването на Берлинската стена ние стоим в сянката на един прост агент, който така е оплел зловредната си мрежа, че продължава поради (поразсъхналите се напоследък) връзки с други аналогични паяци да дръжи в изкуствен страх група от хора смеещи да наричат себе си "интелектуалци". Никакви интелектуалци не сме колеги, за съжаление, когато четем писмата на подставени мижитурки като Веско Петров, човек със страх от собствено мнение, и ги взимаме насериозно. След като Правителството е предприело унищожителна атака срещу нас ние ТРЯБВА да се защитим. И най-глупавият начин за това е като запазим статуквото - да застанем зад агента на ДС, който иска нищо друго освен да откачи някой и друг мандат (че тези бяха малко) за да може да проведе още някой и друг безплатен разговор с Япония. Срам и позор колеги! "Интелектуалец" е титла, която трябва да се заслужи освен с (позабравената за нас) философия и с дух. Дух, който при нас е бил стъпкван от паячета с лепкави крачета. Нека прогледнем, макар и през 2010. По-добре късно отколкото никога. Първата стъпка в борбата с антинаучната кампания на правителството е да покажем, че наука в БГ се прави от ЧИСТИ хора. Това значи моментално разграничение от огласените агенти. Моментално. Второ, необходимо е разделяне с ТЕХНИТЕ колаборационисти, независимо агенти или не. Защото Веско, ти може и да не си агент, което аз лично не знам, но ти си безгласна буква без някой като директора, който да ти казва кога да дишаш и кога да издишаш. Срам за всеки, който би работил под твое "ръководство". Срам! Трето и най-важно, необходимо е да се излъчат час по-скоро фигури, които са чисти и достойни и който имат потенциала да водят преговори с антинаучно настроеното правителство. Това е пътят, колеги и той минава през личния страх на всеки един от нас. Не се страхувайте от паяка повече, той никой не може да ухапе.

Сърдечни поздрави от Оксфорд,
д-р Борис Грозданов, кандидат-интелектуалец

… the answer is, in essence, that during this century of science’s greatest achievements, most physicists and philosophers have given  up on the idea that the purpose of science is to discover how the world really is. Instead they want to regard it as a mere instrument for making predictions and achieving pragmatic goals.
   
www.sofiafilm.com

Re: ченгетата в БАН, интересни имена, Лили

Отново поздрави за Хераклит и брилянтния му анализ относно "позивната" на агент Иванов. А и към Борис - искрено ти завиждам на смелостта!!!
Що се отнася до Веско - той няма друг начин на реакция. Просто пише това, което му се казва. Е, в случаите, когато не преразказва в 100 страници Уайтхед.
Моето скромно мнение е следното - за да се излезне от ситуацията  "кой кой е ИФИ" /извън новата подмолна "директива" - нека се извадат всички досиета, та де види че всички са били ченгета"/ просто да се прочете и види досието на Иванов/то вече е публично и всеки един от нас може да го изиска и да се запознае с него/. Може пък и да се окаже, че е писал един единствен доклад към ДС.

Re: ченгетата в БАН, интересни имена, Лили

:

Не разбирам в какво е обвинен проф. Проданов и какви престъпления е извършил той в качеството си на картотекиран от ДС: дали е убил, откраднал, нанесъл някаква щета или вреда на някого?
Принадлежността към службите сама по себе си не може да бъде и не е подсъдна по принцип. В България за това има няколко сериозни допълнителни причини от правна гледна точка: картотекирането като агент не е достатъчно основание да се заключи нещо за дейността на съответното лице, още по-малко да се заключи, че в качеството на секретен сътрудник то е извършвало престъпления. Такива заключения не могат да бъдат направени без сериозно допълнително разследване, най-малкото защото архивите на тайните служби бяха систематично манипулирани през 1990 и 1997 г. и защото, както повечето социалистически ведомства, българските тайни служби също са изпълнявали годишни планове по набиране на агенти, в резултат на което в случай на изоставане от плана нерядко са картотекирали фиктивни лица, такива, които в действителност са отказали да сътрудничат или дори които не са подозирали за вербуването си. Освен това се съмнявам, че българските тайни служби са били повече или по-малко репресивни от тези на други източни или западни страни от времето на Студената война или от съвремието ни, или че функциите на 6-то управление се различават съществено от функциите на съответния отдел в Регионалния център по договаряне в Баграм  към въоръжените сили на Съединените щати в Афганистан, който наскоро беше обвинен в упражняване на натиск над журналисти, критикуващи човешката цена на войната в Афганистан. Нима всички, които са членове на ЦРУ, МИ6 или друга държавна секретна организация следва да бъдат автоматично уволнявани или най-малкото политически преследвани?
Ако проф. Проданов е извършил престъпление, не разбирам защо обвинителите не се обърнат към съда и не предявят иск? В правова държава, като каквато българите искат да виждат България, вината се доказва на едно място – в съда. Не е работа на колегите, съседите, приятелите да раздават самоволно правосъдие. Или от нас се очаква да възпроизведем “традицията” на “другарския съд” или мъмренето и сплашването на партийните организации.
Всяко друго преследване извън съда е репресия, независимо дали той ще има идеологическия облик на сталинизма, макартизма, фашизма, линча или ще отпраща към звездните мигове на Инквизицията.
Разбира се в общество, белязано за дълго от сянката на "другарския съд", това може да изглежда неразбираемо, още повече че мнозина лично още пазят връзката, спомена и технологията на тази “традиция”. Но преди 20 години искахме промени не за да продължим "другарския съд" с други средства – а защото се надявахме на по-справедливо и правово общество.
Но съм уверена, че такъв тип преследвания са престъпни и че някой ден за техните жертви ще бъде потърсена сметка – не от тълпите, а в съда. Дори избирателите в България показват, че не желаят повторение на терора от 1944 и продължават да търсят справедливост, колкото и невъзможна да изглежда тя.
Без съмнение времето днес е решително, както за ИФИ, така и за БАН като цяло, а защо не и за цялата академична общност, защото университетите няма да бъдат пощадени от идеи за реформи с неясен произход и цел. Това решително време изисква всеки от нас да заеме позиция, за да защитим това, което вече имаме или поне да не го предадем, без да сме се борили. Тези, които мълчат, също заемат позиция, защото никой от нас не може да остане встрани от случващото се.
И в тези трудни времена, в които оцеляването на академията виси на косъм, заради алчните погледи на политически кръгове, които броят колко пари ще спечелят от нейната разпродажба, следва да се запитаме какво искаме ние, как да се преценява нашият труд и институциите, от които сме част? Дали да бъдем оценявани професионално, според спецификата на дейността и постиженията ни като учени, изследователи, професионалисти, или искаме академичната общност да бъде място за политически преследвания, интриги, натиск и терор, където само най-нагаждащите се и най-подлите ще просперират? Затова днес всеки трябва да си отговори сам за себе си – на какво разчита: на професионална преценка на работата си или на политически натиск и репресии.
Тези, които искат набързо да закрият БАН и вече водят преговори с евентуални купувачи на имотите нямат интерес да бъдем оценявани нито професионално, нито прозрачно. Те имат на своя страна политическия апарат за натиск и репресия. Единствената сила, която ние имаме на наша страна, е професионализмът и защитата на науката и автономността на изследователската общност. В случая ИФИ също няма на какво друго да се опре освен - за щастие - международно доказаните и оценени постижения и професионализъм. Те бяха постигнати със значителни усилия и труд. Ако се откажем от единственото, което имаме на наша страна, от силата в нашата позиция, от достойнствата ни като учени и изследователи, с какви критерии ще бъде оценявана нашата работа: дали сме верни партийци и дали всички единогласно мълвим една и съща политическа позиция, която ни диктува кой да има право да съществува и кой не? Остава да благодарим на партията майка, че ни е освободила от бремето на съвестта и опасността да имаме собствена позиция.
Дошло е време да се обединим около професионалната оценка на нашата работа или да се разделим – и тези, които се съмняват в професионалните си качества естествено ще прибягнат до други източници на "легитимиране" и "признание" - политически поръчки, преследвания и други. Дали ще оцелеят по "втория" начин – не вярвам, но инстинктът за оцеляване е сила, която не бива да бъде подценявана.
Тези които се подадат на политически шантаж и отворят портите на науката за други критерии освен научни, едва ли ще бъдат постигнати от съдба, по-различна от тази на онзи отворил портите на Велико Търново – радостта му от “близостта” със силните на деня е била краткотрайна. Днес всички трябва да си зададем въпроса колко точно ще трае радостта и удобството от това да услужим на политиците. Или е по-добре да изведем докрай една достойна борба - за нашата общност, за нашата професия, за това което обичаме. Защото оцеляването на БАН днес би било голяма победа за академичната общност.
Категорично отказвам да се присъединя към каквато и да е форма на репресия – била тя инквизиторска, фашистка, сталинистка, макартистка или оправдавана с някаква бъдеща кауза, заради която се смята че всичко е позволено и че хора могат да бъдат преследвани просто така, без съд и присъда, само защото някой от тълпата ги е посочил с пръст.
Без уговорки заставам зад позицията делата – както на проф. Проданов, така и на всички мои колеги – да бъдат оценявани професионално: въз основа на работата им като учени, на техните постижения или недостатъци, с оглед на институционалните им позиции. Също така ще подкрепя и ще участвам активно във формулирането на обща позиция, която да защити академията срещу политически натиск и да настоява за професионална оценка на нашия труд и качества.
За мен единствено релевантното във връзка с коментарите около личността на проф. Проданов през последните дни е въпросът доколко той е способен директор, има ли той качества за тази длъжност? Досега, под неговото управление като директор, ИФИ-БАН, всички ние заедно постигнахме много – което показа както международната оценка на ИФИ, така и признанието за нашия институт в системата на БАН. Това доказват и многобройните международни контакти на учените от ИФИ.
Без съмнение тази висока оценка бе спечелена от всички нас с много труд и усилия, като сме оспорвали, много често с основания, не едно и две решения на ръководството. Този процес трябва да продължи, защото също несъмнено е, че има какво още да се желае за ИФИ – и оценката на ЕНФ дава добри указания за това бъдещо усъвършенстване.
Проф. Проданов доказа, че може да превърне един институт с неясна репутация в престижна институция, който мнозина бивши хулители днес споменават с уважение. ИФИ стана работно място за много млади хора, които в никакъв случай не са “феодални старчета”, и радикално промени облика си. Затова считам, че той се е доказал като способен директор и не виждам причина да бъде отстранен заради политически натиск или преследване.
Разбира се, бих подкрепила искане за оставка, ако директорът е работил в ущърб на ИФИ, извършил е финансова или друга измама, взел е несправедливо решение, което е ощетило колега – и изобщо ако е извършил доказано длъжностно престъпление. Без да бъде изпълнено това условие искането за отстраняването му би било само плод на лични амбиции, в които няма нищо лошо, но следва да се защитят – с работа, работа ...и пак работа.
Ивелина Иванова

… the answer is, in essence, that during this century of science’s greatest achievements, most physicists and philosophers have given  up on the idea that the purpose of science is to discover how the world really is. Instead they want to regard it as a mere instrument for making predictions and achieving pragmatic goals.
   
www.sofiafilm.com

Re: ченгетата в БАН, интересни имена, Лили

Скъпа млада като учен Ивелина,
Впечатлен съм от труда, хвърлен в защита на очевидно милия ти Проф. Проданов. За да не изпадаме в излишна епистоларност, когато, както Бръснача на на Уйлям от Окъм показва, кратките точки са достатъчни ето какво мисля за твоя труд.
Ако беше обърнала внимание никой и особено аз не твърдя, че Проданов е престъпник по смисъла на закона. Твърдя само, че той е човек без морал. И отделно твърдя, тъй като ти повдигаш въпроса, че той НЕ Е добър мениджър. Причината е простичка. Като човек пътувал, учил, позавършил и работещ на Запад (по настоящем съм колега на най-добрите в света философи на науката не другаде а в китното градче Оксфорд) аз успях да видя какво значи добър философски мениджмънт. Обикновено започва с ... тоалетната. Там където тоалетните са ремонтирани и чисти, там има култура. Там където има черна дъска с бял тебешир, който МОЖЕ да пише на нея, там където от стената гледа Кант а не Тодор Павлов, там където има смислена библиотека със смислен достъп до електронни бази данни като JSTOR. Tам, където философите са на едно ниво с колегите си от другите държави и където колегите не се подсмихват, когато директора на ИФИ срича с неясен ритъм нещо, което би трябвало да е английски, написано на ... фонетичен български! Върху измачкана хартия. Срам за такъв институт и срам за тези колеги, които работим в него. Срам! Управлението се мери по качеството на излезлите млади хора: колко от нас имат значими публикации в истински значими издания? КОЛКО? Какъв процент от нас, младите имат реалната способност да се преборят за тезите си на международен форум от високо ниво? Какъв? Почти нулев. Това ли е добър мениджмънт? Това ли е? Това е СРАМ и ПОЗОР. Аз не се имам за един от най-слабите млади колеги в института но дори и мен понякога ме е срам когато видя нивото на нашите млади колеги от ЮК и Щатите. Ще ни трябват поколения а не просто години за да „ги стигнем”. Не ми хвали мениджъра Проданов, защото няма нищо за хвалене: успехът на младите в ИФИ е Въпреки а не благодарение на него.
Доживях някой да похвали родното комунистическо 6-управление. Време беше. Не знам дали този коментар е координиран със скъпия ти Проданов, на твое място бих сверил часовника си с него отново, може да ти се скара за глупостта. Подобна линия на разсъждения няма да те доведе, приятелски казано, до нищо положително. Следващият път помисли отново. И поопресни историческата си памет. Не другаде а на самия Нюрнбергски процес са осъдени само шепа в сравенение с истинския брой нацистки престъпници. А престъпленията на нацистка Германия са неизброими. Както на Сталинисткия СС и на Съветска Русия. По простата причина, скъпа Ивелина, че законът става част от чудовището, наричащо себе си държава. А последващата я „правова система” на „новата държава” ще се нуждае от десетилетия за да се изчисти от проялата я отрова на престъпленията. Може би, Проданов не е престъпник като обикновените кокошкари на пазара, но той е човек БЕЗ морал и всеки който не е спал с него в института знае това. Такъв човек не трябва да управлява ИФИ. Човек, обградил се с доносници в самия институт, изнудващ ... млади колеги, включително и по непонятно обиден начин, човек дишащ тежко в телефоннатс слушалка без да казва името си (и глуповато отговарящ „грешка” след като CLIP  функцията на домашните абонати, да Професоре, някои домашни абонати имаха такава функция преди Вие да чуете за нея, позволяваше да се проследи обратно разговора). Това, скъпа Ивелина не е морален човек. Проверете си личните критерии и не бъркайте емоции си с етиката и морала.
Огънят на правителството е насочен към БАН и по избирателен принцип: те целят да покажат, че БАН е гнездо на ченгета и доносници, които са далеч от истинската наука. Нека да им покажем, че бъркат. С хора като Проданов това няма как да стане. И когато всеки от нас проумее този факт – нека се молим да не е късно.

Борис Грозданов

… the answer is, in essence, that during this century of science’s greatest achievements, most physicists and philosophers have given  up on the idea that the purpose of science is to discover how the world really is. Instead they want to regard it as a mere instrument for making predictions and achieving pragmatic goals.
   
www.sofiafilm.com

Re: ченгетата в БАН, интересни имена, Лили

Господин Грозданов,

Юридически и административно нямате никакви права да искате оставката на когото и да е.
Юридически и административно нямате никакви права да искате оставката на когото и да е по въпросния казус.
За равнището и професионализма на работата в института бе направена международна оценка от независими специалисти от Европейската научна фондация и Федерацията на академиите на науките, която обаче понеже не съответства на вашите хули и клевети, се правите, че не забелязвате. Очевидно и в тази сфера представяте себе си за  Бог-Саваот, чиито оценки са по-важни отколкото на специализираните експертни звена от Европейския съюз. Тъй като обаче не вашите клевети, а тя е реалният показател за това какво представляват института и БАН, няма да се уморя да я представям отново и отново. ИФИ постигна показатели, за които никой не се е надявал – заедно с Икономическия институт сме преди всички други институти по социалните науки и наред с елитни институти като Института по математика и Института по твърдото тяло. За да се организира и постигне това се изискваха огромни усилия като се има предвид какво беше ИФИ преди това. За вас това може да няма значение, но за мен има. А и за европейските оценители, които дадоха тези оценки. А и Институтът за философски изследвания беше единственият институт в БАН, за който в раздела за „силните страни” на института”  писаха колкото и да ви е неприятно може би това: „strong leadership with clear sense of implementation and need for active еncouragement”. (р. 152 на доклада за социалните и хуманитарни науки)
А в  раздела за „слабите страни” на института предупреждават: the current enthusiasm and dynamism emanates from the current leadership; whether it is sustainable under future leaderships is doubtful.” (р 152) Тези оценки и предупреждения  на европейските оценители са дадени  ЕДИНСТВЕНО НА НАШИЯ ИНСТИТУТ и на нито една друга научна или университетска институция в България.

      Такива са реалностите. Колкото и да ви дразни това, колкото и да ви е неприятно това, да не съответства на личното ви его и мръсната ви кампания.

Клеветите, ожесточението, омразата, ненавистта, хулите, истерията, заклеймяващият патос на ловец на вещици, на морален полицай, с които налагате вашите морални интуиции, не ги превръщат в истини, а могат да бъдат в най-добрия случай показател за вашето психично състояние и собствена морална нечистоплътност.

ВП

… the answer is, in essence, that during this century of science’s greatest achievements, most physicists and philosophers have given  up on the idea that the purpose of science is to discover how the world really is. Instead they want to regard it as a mere instrument for making predictions and achieving pragmatic goals.
   
www.sofiafilm.com

Re: ченгетата в БАН, интересни имена, Лили

Арее, уйде коню у реката. Жоре, виждаш ли бате, три постинга трябваха и мероприятието започва да се пече.  Хе Хе. Сега отивам да взема една морална баня и след това ще има нова серия. Cheers!

… the answer is, in essence, that during this century of science’s greatest achievements, most physicists and philosophers have given  up on the idea that the purpose of science is to discover how the world really is. Instead they want to regard it as a mere instrument for making predictions and achieving pragmatic goals.
   
www.sofiafilm.com

Re: ченгетата в БАН, интересни имена, Лили

Ивелина, здравей,

Понеже писмото, което си изпратила до Борис и колегите засяга неща, които съм писал и вече са публикувани в Проектория (предполагам, че не си знаела кой ги пише), реших да ти отговоря накратко. Прощавай, че ще го направя отново тук, но тъй като темата е публична и засяга много хора – наши приятели и колеги, мисля че е добре този разговор да включи и тях.

Ти казваш:

“За мен единствено релевантното във връзка с коментарите около личността на проф. Проданов през последните дни е въпросът доколко той е способен директор, има ли той качества за тази длъжност?”

Отговарям на въпроса ти – Васил Проданов няма качества да бъде ръководител на една научна общност, понеже 1) няма нужните професионални качества и 2) (което е по-важно) не способства за развитието на научната общност като цяло.

По 1)
Мога да дам достатъчно аргументи in concreto – непознаване на основни философски текстове, непознаване на основни философски понятия – от достатъчно на брой разговори с него, прочит на негови текстове и научни изказвания. Но понеже нивото на научната му компетентност трудно може да предизвика разногласия, ще се огранича до това – или преценката ми за него е вярна, или аз съм тотално философски неграмотен.

И ако по този въпрос – равнището на научна компетентност на Проданов, все пак могат да бъдат търсени и по-общи причини и основания – ограниченията на образователната система преди 1989, липсата на достъп до основни текстове и т.н., и т.н. (макар че това за други наши колеги никак не е било проблем, излишно е да споменаваме имена), то по силата на втория аргумент за него няма оправдание.

По 2)
Може би за теб и за някаква част от другите млади и по-възрастни колеги в ИФИ Проданов да е направил определени позитивни неща. Това не означава, обаче, че действията му способстват за развитието на научната общност.

Първо, защото той държи да управлява административно и бюрократично една общност, която следва да се ръководи преди всичко с оглед на постигането на висок научен резултат. Това, на което Проданов държи най-много, не е качествената професионалната активност (за чието регистриране той няма критерии и в която не може да участва), а позиционирането си като началник на една научен институт (за всеки, за който това не е така, няма никакъм проблем и да не бъде ръководил на колектива; за Проданов това не е така).

Второ, защото там където среща друго мнение и разбиране, реакцията на Проданов е да го обезцени и неглижира, независимо от неговото съдържание. Това е реакция не на ръководтел, а на сатрап, влюбен в звука от собствения си глас и мита за непогрешимост.

Питала ли си се как се решават въпросите в другите секции (извън Социална философия), т.е. в области, където Проданов е още по-слабо грамотен? Решават се силово, административно, с модел, спуснат отгоре. Например решението за сливането на секциите Онтология и Епистемология беше наложено административно, но след това, при опита за налагане на нов ръководител на секция, на колегите им дойде до гуша от манипулации и избраха свой кандидат – Асен.

Трето, защото там, където срещне аргументирана и достатъчно силна съпротива, реакцията на Проданов е чрез открити заплахи, насаждане на страх, манипулиране, разпространение на слухове, всяване на конфликти и подмолни ходове, да я унищожи още в самото й начало. Понеже той няма как да допусне, че е възможно да има друг спор (а именно научен), освен този за властта. Сега всяка една точка на съпротива се привижда като заплаха за неговата власт. Това е реакция на злосторник, който не подбира методи за постигане на целта.

Именно това е истинската причина, заради която днес е важен въпросът за принадлежността му към службите. Не заради това, което е било (понеже човек все пак е способен на съвест и може да каже – вярно, сгреших, сега съм готов да понеса отговорност – в което все пак личи съзнание и достойнство), а заради това, което е – същият лицемер и манипулатор отпреди 20 г., само че без червената риза. Истината е, че не службите са го изградили като манипулатор и апаратчик, напротив, точно защото е носил тези качества, е бил подходящ за вербуване и школовка. “Приносът” на службите е, доколкото са шлифовали и организирали вече наличния материал.

Питала ли си се някога колко колеги са пострадали от целенасочените действия на Проданов срещу тях? Не знам какво пише в досието му, но на тези случаи съм бил свидетел от 2002 г. досега – Валери Личев (обявен за луд, тормозен и натирен), Асен Димитров (обявен за луд, тормозен и до днес), Емилия Иванова (обвинена в кражби, тормозена, натирена и принудена да напусне), Стефан Васев (обявен за пияница, луд, натирен и натискан за пенсиониране), Лилян Ганчев (обявен за враг, натирен, натискан за пенсиониране), Мартин Табаков (обявен за луд), Нонка Богомилова (обявена за опасна, тормозена и до днес), Валентин Канавров, Майа Георгиева (напуснали ИФИ поради конфликт с ръководството). Нужни ли са още примери? Питала ли си се какъв е случаят на Борис и защо един стипендиант на програмата Мария Кюри е притискан и изправен до стената с три защити? Питала ли си се какъв беше моят случай, когато бях обявен за безперспективен и опасен след организираните акции на началника? И недей да ме питаш сега къде са ми доказателствата и защо не ги представя в съда. Всички колеги, които ме познават добре, знаят, че няма как да напиша нещо, които не отговаря на истината. Пак казвам, причината, поради която взех участие в тази дискусия, са колегите, на които държа, част от тях, за съжаление, жестоко пострадали от съзнателните и злонамерени действия на Васил Проданов. За такива действия човек носи отговорност, макар това да не се доказва в съда.

Надявам се да разбереш, че този въпрос за мен е от особена важност и заради това си позволявам да го дискутирам публично тук. Както и че написаното по-горе по никакъв начин не е насочено срещу теб.

Поздрави, Георги Ангелов