Topic: Положението на философията в България-причини, институции, бъдеще

Лилия, позволявам си да отворя нова тема за философията в БГ, за да не правим повече "Парадоксът на Симпсън" тюрлю-гювеч от мнения за всичко...нещата с философията у нас, както и с много други подобни форми, не опират само до институции, естествено, има и културни наслоения (примерно, аз съм твърдо убеден, че ние в огромната част от историята си сме били подражатели на чужди модели, но това също е малко по-встрани...)
С теб очевидно говорим различни езици, което не е голям проблем при положение че имаме желание да дискутираме едно и също, но все пак понеже за мен някои неща вече са казани (и то "по-отдалече", в широк контекст без да са ненужно "абстрактни") и не е нужно да се започва постоянно "от нулата", един вид-са в "правилната посока" по същество, си позволявам да ти препоръчам линк към текст на Ханс Хопе (немец-философ по образование, емигрирал в САЩ, професор по икономика и социален теоретик).
Ако я прочетеш внимателно, ще ми спестиш много писане по новата тема-изцяло заставам зад изказаното от него, няма смисъл да творя нови неща за момента.
Също така, приемам и кратък базисен текст от теб (твой или чужд-стига да изразява позицията ти), с който пък аз да се запозная, за да можем малко да си уеднаквим речника, ако не и изходните нагласи като начало...
поздрави,
Ето и статията:
http://mises.org/daily/1766

Re: Положението на философията в България-причини, институции, бъдеще

Тъй като темата заслужава (ролята на институциите от централен и бюджетен тип в развитието на философията) да се подхване както трябва, като контрапункт на моите убеждения* ще дам и линк към статия от Тони Джуд за социалдемокрацията-статия, пълна с левичарско нахалство, фактически грешки и абсурдни "изводи" и смешения/развращения на понятията плюс неточен и спорен изказ, която статия очевидно има за нарочна цел да подхранва вярата у адептите на несвободния живот в Държавата, Правителството, Бюджета, Обществото, Публиката, Баницата и пр., и нейната "полезна" и "хуманна" роля в нашия живот, докато бавно (а вече - и по-бързичко)  убива всеки опит за мисъл че е възможна алтернатива.

Вяра, довела до сегашното плачевно състояние в публичния сектор у нас (инфраструктура, здравеопазване, образование, съд и полиция), до липсата на растеж в бюрократизирания и филмиран ЕС и до тайните мечти за налагане на планетарно правителство, което да замени сегашната "междудържавна анархия" и да узакони намесата на силните съгласно интереса им в работата на слабите.

Ето го и линка:
http://www.kultura.bg/bg/article/view/16542

*Фигуративно казана-не съм съгласен с нито един ред в нея.

Last edited by knb (17.09.2010г. 09:39:24)

Re: Положението на философията в България-причини, институции, бъдеще

КНБ, честно казано, не успях да извлека от текста, който си предложил за обсъждане някакви полезни импликации по отношение на "положението на философията в БЪЛГАРИЯ". Може би ти ще ни подскажеш какви са те?
А и самият текст сам по себе си не ме впечатли, може би защото консерватизмът като политическа и културна нагласа никога не ми е бил по сърце. За мен даже словосъчетанието "консервативна философия" е оксиморон, защото философията, така, както аз я разбирам (като критична рефлексия върху действителността и начина, по който осмисляме тази действителност) е призвана да провокира ПРОМЕНИ към по-добро, дори ако цената е посягане на някои табута, развенчаване на предразсъдъци, утопии и т.н. Това няма как да се върже с идеологията на консерватизма.

Last edited by lilia (17.09.2010г. 10:08:28)

It's not what happens to you but how you react to it that matters...

Re: Положението на философията в България-причини, институции, бъдеще

Какво означава "текстът" на този Хопе, както и многото подобни на него "текстове" в стил радикален "либерализъм", става ясно от последното изречение.
В превод то гласи: "...истински консерватори могат да бъдат само радикалните либертарианци, и те трябва да настояват за унищожаване - като едно морално  и икономическо извращение - на цялата структура на държавна намеса."
Какво повече да се каже - в това се съдържа цялата "логика" и "етика" на корпоративния икономически либерализъм. Да си отиде държавата, всички, които я подкрепят и техните ценности, за да дойде и да остане единствено корпорацията и нейните "ценности". В този смисъл, крайният радикален либерализъм, със заявеното горе изискване всички да бъдат и да действат политически като либерали, за да възтържествува моралната и икономическа "правда", е много близко до...идеологията и практиката на тоталитаризма! Разбира се, тоталитаризъм от нов вид :)

Съжалявам хората, които наивно вярват, че философията ще върже и цъфне в един глобален корпоративен свят, движен единствено от логиката на пазара и печалбата.

Last edited by Дядо Ники (17.09.2010г. 11:11:07)

Най-голямата заплаха за бъдещето на философията не е тоталното институционално разпространение на аналитичната про-научна "традиция". Истинската заплаха се състои в постоянно извършващия се акт на безотговорен философски компромис по приемане и признаване на тази "традиция" като "философска"!

Re: Положението на философията в България-причини, институции, бъдеще

Дядо Ники, "държавата" (т.е. просто хората на власт в даден момент-ако пролжим бръснача на Окам към това понятие ) нито има ценности, нито пък крайният либерализъм е нов вид тоталитаризъм.
Много си далече от "този Хопе" (един от най-големите теоретици в света по тези въпроси, ако не и най-големият).
Държавата е нелегално и неморално образувание, издържащо се на базата самопровъзградено право на рекет върху подопечни от определена територия, налагано чрез монопол върху оръжието под маската на "грижи за обществената сигурност" и манипулирано правораздаване. Стари кадри като теб и мен, възпитани в духа на марксизма би трябвало да си спомняме и че едно време тук с половин уста все пак се споменаваше как при/след комунизма държавата ще изчезне (отмре). Интересо защо...преди да съжаляваш другите ти питал ли си се възможна ли е една консервативна критика на идеологията-замислял ли си се пвърху това?
Разбира се, всички "големи революционери" (Ленин, Сталин, Фидел, Тито) след като взеха властта, станаха диктатори и като се окопаха сладко-сладко там, забравиха текстовете, в буквата на които уж бяха тръгнали на революция. Естествено, социализмът отмря не поради тази причина а поради неправилната си икономическа доктрина, която го доведе до общестевени фалити тип "Жан Виденов", но пък интелектуалците, свикнали с мизерната сигурност на официалната идеология и начин на живот бързо-бързо се насочиха към друг вид анти-свобода (дето викал Хитлер: "от социал-демократите стават много добри национал-социалисти") и взеха да се кълнат в Хйдегер и Co. като тебе.
А иначе единствено това е важно: само собствеността ражда свобода (първата е материалната причина за втората), ако не беше така, Северна Корея и Куба щяха да са местата, към които всеки гледа да емигрира а не обратното-местата, откъдето всеки с риск за живота на себе си и близките си гледа да избяга. Примордиалният несвободен човек-робът-не само няма собственост, но самият той е собственост на господаря си. Кой според теб по-лесно да бъде "управляван" и разбъзикван-заможнити и образовани хора (дори не е нужно да са богати и гениални) или бедните, лумпенизирани индивиди? Разбира се, що е то собственост и колко видове има-и коя е оправдана, а коя-не, са въпроси, които засега явно ще ти дойдат в повече.
Ако все пак имаш въпроси, от време на време ще съм насреща за отговори.
Поразмърдай си малко свикналия на лесни отговори мозък по тези въпроси...
За начало ще ти дам един цитат от книгата на Питирим Сорокин "Кризата на нашето време", гл.2: "Комунистите и фашистите в политиката са аналози на модернистите в изящните изкуства".

Last edited by knb (17.09.2010г. 19:43:49)

Re: Положението на философията в България-причини, институции, бъдеще

Абе, тук бях постнал нещо, за да подразня кнб, но той не разбра закачката :)
Какво да се прави, както се казва, човек, за да спори с някого, трябва да допусне възможността, че може да бъде разбран от другия и възможността  другия да бъде прав. За кнб не мога да допусна такива възможности,  така че няма смисъл от спор по нататък :)

Last edited by Дядо Ники (17.09.2010г. 21:13:25)

Най-голямата заплаха за бъдещето на философията не е тоталното институционално разпространение на аналитичната про-научна "традиция". Истинската заплаха се състои в постоянно извършващия се акт на безотговорен философски компромис по приемане и признаване на тази "традиция" като "философска"!

Re: Положението на философията в България-причини, институции, бъдеще

Че не си консерватор, нито либерал, а ретро-социалист маскиран като херменевт (противоречие отвсякъде понеже херменевтиката е изначално десен проект-не само политически, но и общокултурно-но това не е мой проблем...), ми е ясно и без да ме "дразниш", но все пак благодаря за усилията да се самоопределиш.
Не зная какъв беше този Фурсов и защо трябваше да му обръщам внимание, но го направих от уважение към дискусията и към тебе като изразител на мнение (предполагам че заставаш зад казаното).
Но не съм получил просветление от лекцията на Фурсов, ако това си очаквал.
Това, което отчленявам вътре в говоренето му, е:
1.    Че от ВСВ до ~1970 г. е имало процес на затваряне на ножицата между ботгати и бедни, след това-започнал е обратен процес (тук той вметна нещо з авърна на Кондратиев, което не е обяснение, а констатация)-същото нещо го казва и Тони Джуд в лекцията по-горе. Въпросът е какви са причините за обръщането на тренда-не са като липсващото обяснение на Фурсов, нито като на Джуд. Аз зная какви са, но не може всичко наведнъж-ако те интересува-ще ти го кажа в друг пост.
2.    Че от ~1950 г. н СССР е спряло изучаването на съвременния капитализъм и така са пропуснали нещо важно-апаратократията. Какво общо има това с либерализма или пък с либертарианството? Нищо-Фурсов също не казва нищо. Фразеологията му е брежневистка-прави се че застой не е съществувал в СССР и тълкува спасителните десни мерки от края на 70-те години в Англия и САЩ като настъпление на едрия капитал срещу работниците (?) а не като необходими мерки по свиване на ръфаната от всички „социално”-ориентирани правителства баница=национален продукт. Преставя си нещата като заговор на богатите за преразпределение на брагата отгоре-надолу (изключително невежо, при положение че е вярно точно обратното-съвременните ни проблеми се дължат на раздутите и неефективни разходи, правени от работещите-и бедни и богати работещи-уж за всички, а на практика-за открадване от управляващите).
3.    За никаква тайна история на либерализма и неин генезис-обяснение и дума не става във видеото н атози човечец. Продължавате да бъркате капитализъм с етатизъм-първото е свободен пазар на частни собственици, второто е изкривяване на спонтанния и естествен ред в обществото от монопола на властта и нейните регулации. Частните лица нямат нищо общо с дори не държавния, а междудържавен МВФ и неговите зловредни действия в Гватемала или Източна Европа.
4.    Понякога говори явни глупости-че растежът на САЩ през 90-те години бил едва ли не стимулиран от изтичането на капитали от Русия натам-всъщност е инвестираното от по-скоро левия Клинтън натрупано богатство от по-скоро десните му предшественици Рейгън и Буш старши.
5.    Говори за либерализма като за оръжие на силните-отново невярност (идиосинкрацията от т. 3 по-горе: справка-двата вида консерватизъм от статията на Хопе-един „добър”, индивидуалистки-насочен и един „лош”-етатистки насочен). Първият от тях няма нищо общо с каквото и да е било разпределение или пре-разпределение на никакъв социален продукт-това го запомни добре, за да не ме караш да слушам други видеа като това-скучни, повърхностни и идеологизирани като реч на Андрей Громико-ако това ти харесва, значи си по-тежък случай отколкото съм си мислил...
Този също Дугин ще го видя-тази лекция специално, и ако те интересува, ще му направя кратка рецензия, тъй като най-вероятно познавам философията на Хайдегер доста по-добре от него.
Сега е мой ред да ти дам кратък материал за размисъл-но ще го направя утре (за да има съспенс).
Поздрави,

Last edited by knb (17.09.2010г. 21:01:56)

Re: Положението на философията в България-причини, институции, бъдеще

кнб, дадох ти пример за другата крайност, с което исках да покажа цялата абсурдност на постановката на твоята тема, тоест за изцяло сгрешения контекст и аргументи (либерализъм срещу консерватизъм), в който поставяш разглеждането на състоянието и бъдещето на философията, а не за моите разбирания. Аз се стремя, добре или зле, да мисля и преценявам (да виждам силата, но и слабостта), а не просто да се доверявам безкритично или да приемам удобни "интелектуални" позиции. Иначе, един фанатик винаги би определил човек, който разсъждава критично, като враг и привърженик на противното.
Поздрави и не бъди толкова заслепен с увереността си в твърдения като това, че "собствеността е свобода"! ;)

Last edited by Дядо Ники (17.09.2010г. 21:38:25)

Най-голямата заплаха за бъдещето на философията не е тоталното институционално разпространение на аналитичната про-научна "традиция". Истинската заплаха се състои в постоянно извършващия се акт на безотговорен философски компромис по приемане и признаване на тази "традиция" като "философска"!

Re: Положението на философията в България-причини, институции, бъдеще

Прочетох втората статия /донякъде/ не от неуважение към времето и усилията на потърсилият ги и предложил на вниманието ни. А защото не видях и не можах да установя и елементарна връзка с поставената тема тук. Къде е философията в целия пейзаж на световни политико-икономически отношения. Може да се направи някакъв историко-хронологически преглед от времената, когато е имало всякакви възможни политически класи и строеве.
Определено, философията се идентифицира в една държава, от нейните както ограничения, така и от възможностите в тази държава, които се предоставят на хората не само като права, но и с равни спрямо компетентността им отговорности. Каква е тая собственост, която трябва да притежава един философ, за да е свободен? Това не го разбирам. Дори за всеки човек, а не само за философът. И това притежаване  на ... знание /може би/ :) спрямо кое/кой ще ни направи свободен/свободни/?

Все пак това ми направи впечатление от статията:

Кейнс настоявал върху принципната непредвидимост на човешките дела. Ако от депресията, фашизма и войната можело да се извлече някакъв урок, той бил следният: непредвидимостта, усилена до несигурност и колективен страх, била разяждащата сила, която застрашавала либералния свят. Затова Кейнс препоръчвал да се увеличи ролята на социалната, носеща сигурност държава. Тази роля включвала контрацикличната икономическа намеса, но не се ограничавала с нея.

Честно казано, предвид горното "бъдещето" в заглавието е най-проблематично, но не и задължително обвързано само с философите и философията. Мисля, че последните винаги ще ги има, въпросът е какво ни помага /грее/ нас българите и самата ни България?

Stay focused! In the zone... making magic.

Re: Положението на философията в България-причини, институции, бъдеще

Да, Румбурак...каква е тази собственост, която трябва да притежава всеки философ, за да е свободен...зачудил се веднъж Сталин, в резултат на което натоварил Сорокин, Булгаков, Карсавин и Бердяев на кораба на глупците и ги разкарал от Русия, след което пратил Флоренски на лагер в метеорологичната станция в Соловки, където по-късно го и застреляли, а Лосев по чудо жив, но пък затова полусляп, все пак успял да се завърне от строежа на Беломорканал...

Last edited by knb (18.09.2010г. 19:26:08)

Re: Положението на философията в България-причини, институции, бъдеще

Излиза, че си имаме зададени /от Вас/ "роли". Дядо Ники е Хитлер, аз съм Сталин, а Лилия Александра Колонтай :)
Всъщност не е смешно. Извинявам се. Дори не мога да си представя какво е било за всички руски капацитети да се опитват и отстояват някакви човешки и смислени парадигми.
Но между другото. Така се случи, че имайки желанието и учейки второто си висше се появи предмет "Европейска история на 20 век" /или нещо от сорта/.  Трябваше да пиша точно за Сталин. Съвсем съвестно потърсих материали и книги в библиотеката. Почти беше готова курсовата ми работа по два тома на руски автор Дмитрий ... много безпристрастно и наистина информативно написано. Когато показах моя си вариант преподавателят ми обясни, че това е пристрастно и трябва да прочета някаква книга на американец или англичанин. Еми по-пристрастно беше. Много пристрастно. И обясних на преподавателя, че предпочитам да ми пише по-слаба оценка, но мисля, че нещо написано от руснак е по-автентично и му вярвам повече, отколкото на американец или англичанин, които си нямат и идея как се е живяло и живее в Русия- дори по времето на Сталин.
И все още смятам, че в Русия има традиции и то отстоявани с много усилия и жертви, отколкото в една Америка. Лесно е, да се пише и говори против миналото от позицията на безгрешни, но ако само за миг някой от нас беше живял по онези времена в Русия на всяка цена, с риск за живота си, отколкото в ... неориентираната Америка, тогава щяхме да имаме право да съдим.
Като един автентичен Сталин, който не се е притеснявал от нечия собственост, дори не е бил революционер, а обикновен параноик, ще отбележа, че хората със собственост не ме притесняват, а тези с неосъзнатата си свобода.

Last edited by Rumburak (18.09.2010г. 22:33:22)

Stay focused! In the zone... making magic.

Re: Положението на философията в България-причини, институции, бъдеще

Rumburak wrote:

...имаме зададени /от Вас/ "роли". Дядо Ники е Хитлер, аз съм Сталин, а Лилия Александра Колонтай :)
...И обясних на преподавателя, че предпочитам да ми пише по-слаба оценка, но мисля, че нещо написано от руснак е по-автентично и му вярвам повече, отколкото на американец или англичанин, ...ще отбележа, че хората със собственост не ме притесняват, а тези с неосъзнатата си свобода.

Първото изречение е много смешно :-)
Второто-дали има значение кой пише, ако пише истината? За мен-не.
Третото-харесва ми. Но би ли го разяснил малко-за мен тези с неосъзнатата си свобода са онези, които още не са придобили собственост (т.е. ресурс, даващ им възможност да се съпротивляват срещу "инвазии" връз тялото, ума, словот и печата, поведението им).
Аз направих една конкретна теза-защо положението на ф-ята е такова-дадох и два линка с допълнително инфо за асоциация-говорим за причините.  Контра-примерът на Лилия с унгарците не ми е достатъчен.
Досега не съм убеден че тук имаме по-достоверен отговор...защо не дадете вие вариант?
Не ви ли прави впечатление как в България няма приемственост-всеки се срамува от учителите си-философите-от Тодор Павлов, литераторите-от Пантелей Зарев (а сигурно-и от Динеков), питам се къде изчезна онази малка групичка "интелектуалци", която едно време се скъсваше от гъзолиз около Живков и къде са учениците и школите им-на Ангел Балевски, на Бл. Сендов, какво стана с Левчев и поетиката му (скоро видях избрани негови стихове с положителен цитат отзад на западен марксист...като че сме 1974 г.), всичките ловно-рибарски "писатели" от дружинката на Диктатора, всичките соц-величия с огромни тиражи като Караславов и т.н., с обкръжилите Людмила художници и историци като Светлин Русев и Фол, какво стана със социалистическите правници, интерпретиращи дори "Закон за съдене на хората" в духа на Маркс и Енгелс?
Къде са духовните им наследници на всички тези претендирали за величие фигури?
Или наследиха само имоти, подарени като идеологически задатък?
Как е възможно всичко да изчезне така-буквално за няколко години?
Как е възможно да сме толкова рутинни и зависещи от обстоятелствата?
Да няма самостоятелна култура тук в "тази страна"?
Не мислите ли че това има общо с въпроса тук в "тази тема"?

Last edited by knb (19.09.2010г. 09:21:42)

Re: Положението на философията в България-причини, институции, бъдеще

Причините не са чак такава енигма. Всеки средноинтелигентен висшист като се замисли ще намери някакви причини. Това им е неприятното на причините, че не са достатъчни само като ги установяваш. В един момент трябва да си `измислим` причина, да имаме основание, да искаме нещо да е конкретно различно, а не просто да даваме оценки, че е неприемливо или `задушаващо`/ погубващо и малкото култура, която си имаме.
Не знам кои трябва да са наследниците на горните култур-трегери, но имам някакво бегло предположение, че може би голяма част от тяхните конкретни потомци са в така великата Америка, или Швейцария или Германия ... Но това не е важно.
Да отбележа само за неосъзнатата свобода и тази `собственост`. На моменти имам чувството, че не говорите за собствеността като притежаване на нещо, а като чиста власт без права на това нещо да има `собствени` /човешки/ съвсем лични желания и стремежи. И става сложно. А аз от сложни неща не разбирам. А от ясни, прости но много.
Неосъзната свобода е, когато имаш капацитет и съвсем инстинктивно на моменти се развиваш интелектуално- получаваш знания, научаваш и разбираш методи през които да се справяш с живота и да се колоборираш/не се сетих друга дума... може би -взаимодействаш / с околните и така в един момент да установяваш, че се развиваш. През цялото време си бил свободен. Идва един момент, когато много често започваш да си мислиш- това го знам; това и аз го мисля; това го писах в предния си доклад; това преди десет години още ми беше ясно ...- и в един момент не изпитваш това усещане на вълнение и изненада, че научаваш нещо ново, което /по-важното/ може да ти послужи за нещо. И спираш да се интересуваш от текстове, автори ... спираш да мислиш-в развитие. И започваш само да тъпчеш интерпретираш и повтаряш едно и също докато не срещнеш някой по млад/а (и), който все още нямат твоите знания. Но какво се получава? Ти им предаваш чисто педадогигически тези знания и ги оставяш да си ги `проверяват в опита` самички- да си чупят главите- но ако може да са ти благодарни и да те помнят, защото ти си ги научил на толкова много неща. Мисля че, ако беше осъзнал свободата да ги научиш на нещо повече от сухата теория, можеше и да те помнят. Това не означава, че забравата е защото не си притежавал някой от тях- или не си имал власт над тях.
Няма как да не сме зависещи от обстоятелствата, защото те са част от живота ни. Те са `фон` на база на който ние осъществяваме това което си осъществяваме.
Бъдещето е ...аз имам надежда.
Лятото пътувах във влака в едно купе с две момчета 11 клас и 12 клас, които четяха някакви физики и пишеха формули. Прибираха се от Пловдив, където били на някакво лятно подготвително училище при най-добрия физик (Тасев май ми казаха), защото щели да участват на някаква олимпиада по физика. Това всичко го разбрах, защото се учудих че са ваканция а пишат формули дори и на път. И се заговорихме. И много им се зарадвах на ентусиазма, желанието, това евентуално къде да продължат в чужбина, и че представяйки се там те всъщност ще представят България... страшно интелигентни деца. Зарадвах се, разбирате ли?

Last edited by Rumburak (19.09.2010г. 11:04:52)

Stay focused! In the zone... making magic.

Re: Положението на философията в България-причини, институции, бъдеще

Rumburak wrote:


Неосъзната свобода е, когато имаш капацитет и съвсем инстинктивно на моменти се развиваш интелектуално- получаваш знания, научаваш и разбираш методи през които да се справяш с живота и да се колоборираш/не се сетих друга дума... може би -взаимодействаш / с околните и така в един момент да установяваш, че се развиваш. През цялото време си бил свободен. Идва един момент, когато много често започваш да си мислиш- това го знам; това и аз го мисля; това го писах в предния си доклад; това преди десет години още ми беше ясно ...- и в един момент не изпитваш това усещане на вълнение и изненада, че научаваш нещо ново, което /по-важното/ може да ти послужи за нещо. И спираш да се интересуваш от текстове, автори ... спираш да мислиш-в развитие. И започваш само да тъпчеш интерпретираш и повтаряш едно и също докато не срещнеш някой по млад/а (и), който все още нямат твоите знания. Но какво се получава? Ти им предаваш чисто педадогигически тези знания и ги оставяш да си ги `проверяват в опита` самички- да си чупят главите- но ако може да са ти благодарни и да те помнят, защото ти си ги научил на толкова много неща. Мисля че, ако беше осъзнал свободата да ги научиш на нещо повече от сухата теория, можеше и да те помнят. Това не означава, че забравата е защото не си притежавал някой от тях- или не си имал власт над тях.
Няма как да не сме зависещи от обстоятелствата, защото те са част от живота ни. Те са `фон` на база на който ние осъществяваме това което си осъществяваме.
Бъдещето е ...аз имам надежда.

Румбурак, този текст ме впечатли, признавам. Не зная на основата на какъв личен опит си го написал, и дали изобщо зад тези ти разсъждения стои някакъв собствен опит, но се почувствах изведнъж почти длъжна да споделя с теб следното.

Най-напред, една история - тя е доста известна и вероятността да си я чувал е голяма, но ще ти я припомня, защото ми е нужна за "контекст" на това, което искам да ти кажа.

Историята е за големия изобретател Томас Едисън. Когато вече бил станал известен, много млади хора отивали при него с молба да ги приеме за свои ученици. На един такъв ентусиазиран младеж Едисън казал следното: "Не мога да приема всички, желаещи да работят с мен, затова съм организирал нещо като приемен изпит. Ето, за теб съм приготвил този проблем (подал му някакво листче с текст). Като го решиш, ела пак и тогава ще решим какво ще правим". Младежът, както казах, бил силно мотивиран, а и, оказало се, доста интелигентен, защото само след няколко дни (и безсънни нощи) се върнал при Едисън с готовото решение и гордо заявил: "Реших проблема, каква ще е следващата задача?" За негово най-голямо изумление, Едисън отговорил по следния начин: "Да, виждам, че добре си се справил с проблема, който ти дадох. Но няма да те взема за мой ученик". И виждайки обърканата и неразбираща физиономия на младежа, продължил: " След като решението на този проблем, не е породило у теб въпроси и достатъчно силно желание да потърсиш отговорите на тези въпроси, а вместо това очакваш аз да ти поставя "следващата задача", определено не ставаш за мой ученик".

Това е свободен преразказ, разбира се, дори не се знае дали историята е истинска, но дори да не е такава, е доста поучителна.

Поуката е, че един "учител", дори от ранга на Едисън, няма свободата, както ти смяташ, да научи своите ученици на всичко. Ученето е двустранен процес, и за да е успешно, определени стъпки се очакват и от желаещия да се учи. Тук е много важно да не ме разбереш неправилно. Това, което се опитвам да ти кажа е, че не трябва да очакваш от учителите си повече от това, което могат да ти дадат. Има стъпки, които човек трябва да направи сам, без да очаква помощ от учители. И ако не успее да се справи с това, трябва да потърси причината (и) в себе си.
И повярвай, мечтата на всеки учител не е толкова да го помнят или да са му благодарни (не че това не го радва :-)), най-щастлив би бил ако ученикът му успее да направи онези няколко стъпки, които той самият не е могъл да направи и, следователно, не би могъл да го "научи" как да измине сам този път. (Както е изпял Висоцки в една от известните си песни за алпинисти, надеждата ни е че "Другие придут сменив уют на риск и непомерный труд, пройдут не нами пройденный маршрут" :-).

Що се отнася до оптимизма по отношение на бъдещето той е хубаво нещо, но да не забравяме, че това "днес", тук и сега, което не харесваме е  бъдещето, на което се е надявал някой оптимист вчера. Само оптимизъм, т.е., не е достатъчен.

It's not what happens to you but how you react to it that matters...

Re: Положението на философията в България-причини, институции, бъдеще

Lilia, благодаря за вниманието :) Надявам се и knb да е доволен след нескритото му желание /причина/ да обсъди този проблем, отваряйки почти посветена тема на Вас самата :)
Аз, какво? Не от такъв личен опит, а от разни мисли, които са ме вълнували ... стигам до някакви такива изводи, понякога.
Това за `учениците` е отбелязано от мен още в темата за "Парадокса на Симпсън", там нали отбелязах на едното място относно `самопросвещението` на ... самопросветеният :)
И тук специално, нарочно обърнах нещата от гледна точка на преподавателите, защото ми се стори по-смислено. Все пак сме големи хора, едва ли трябва да убеждаваме ученици или студенти, дори четящи тук, колко е важно сами да си правят стъпките. И понеже имаме самочувствие, а някои и не само, че можем да научим околните на нещо се опитвам да помогна не само с теорията, но и с малко обективност и релативизъм.
Оптимизма е различно от надежда.
Защото аз съм преди това реалист и след това като мина през песимизъм ставам изведнъж оптимист, но през цялото време надеждата може само да ме усмихне, вярата да ми даде увереност и сила, за да постигна нещо , а ... остана ли нещо? не май. :)
Поздрави.

Stay focused! In the zone... making magic.