Re: academic quackery

Отново установявам, че нещо не се четем, не внимаваме ... разсейваме се... дебнем да се хванем за неясен смисъл, за да извъртим и отклоним вниманието от основното, което се пита.
Написах, че съм прочела откъси от книгата. Дори от откъси, може би имам елементарна СС, за да забележа, че не става въпрос за Христос. Аз лично съм употребила и уточнила Христос, за да не стават обърквания и от метафоричното значение, без да искаме да минем на съвсем исторично-хронологичното и т.н.
Относно епизодът, който е отбелязан ... това за мен не е пример за поемане на отговорност, поне не в смисълът, който аз го разбирам. Т.е. примерът не е убедителен, още повече е от... художествено произведение, където не знам за психологията, но определено фантазията и въображението са трогателни на моменти.
Защо пък аз попаднах на откъс, където героят прибирайки се към къщи бива спрян от вдовицата...? Която го обвинява, че не може да спи, защото той всяка вечер е в съня й. За това не е виновна тя, а той и да престане да идва в сънят й. Той казва, че "не може"-няма начин. В тази сцена, кой трябва да поеме отговорността? (преди няколко часа го четох)
Да отбележим все пак и "личната изгода" изписана като лозунг. Ако смотльото не е могъл да се обоснове и защити, че Не е било за личната му изгода си е негов проблем. Много по-лесно е да "поемеш" отговорност, чаша вода дори,  но преглъщането му е майката, щото във водата може да се окаже, че има хинин или ...сок от жлъчка.
А най пък се радвам на гузните пък не го гониш. Преди време един човек ей така сподели статия за "отвлечен лешояд". Сама по себе си... новина, която не ни впечатлява и няма какво толкова да се коментира. Но взе, че му отговори една жена- отново нищо особено като отговор- не знам защо на секундата я асоциирах с лешояда. Та така и с "омразата" към някой си... Аз пиша за етика и етичен кодекс, и елементарни принципи, които сякаш трябва да са a priori преди писания и конституиран текст, а разбираме за някакви относителни основания, които да ни покажат как можеш съвестно да допринасяш за науката без да мразиш. Яко! Поздравления. Това сигурно е присъщо само на един истински учен отдаден на делото-наука. Похвално... какво ти?! направо се вдъхновявам.
И последно с тази безкористна цел да се разбере конкретен човек какъв учен  е.. какво и кой печели, а какво и кой губи?

Last edited by asoka (11.01.2011г. 12:02:04)

Re: academic quackery

Отговор на последния въпрос (другото не е по темата): ще разберем един ден.

Last edited by lilia (11.01.2011г. 13:32:37)

It's not what happens to you but how you react to it that matters...

Re: academic quackery

Към Лили- последно питане с цел уточнение на безкористна/безпристрастна позиция. Поради какви причини не взе тази позиция и към други плагиати от ИФИ, а и не ги извади "наяве" по форуми и т.н.? Примерно - Ники Михайлов и Богдана Тодорова. Предполагам си запозната и с двата случая.

Re: academic quackery

Благодаря, Либертине, това че намираш някаква оригиналност в моето виждане ме радва и ми доставя удоволствие. Само че това не е и половината на половината от десетинката, което бих могъл да кажа. Все пак остава собственото ми вдъхновение за едно този път наистина оригинално изпълнение... с което разбира се ти съвсем може да не се съгласиш.

lilia wrote:

Как ти изглежда това, Хераклит, от позициите на твоята психологическа теория за плагиатството?

Как ли? Това не беше моята психологическа теория за плагиатството. Ето я:
Корените на плагиатството се откриват много далеч назад - на равнището на аналният стадий (от 1 до 4 г. възраст). Както знаем от класическата психоанализа (Фройд), тази психична платформа (аналният стадий) в развитието се характеризира с функциите "задържане" и "отпускане". Но това са само чисти функции - автоматизми, без съдържание. Тяхното съдържание е самият фекален продукт. Това, че в този период детето изгражда своите автоматизми и се научава да задържа и отпуска - при всеки човек в различна степен - е ясно. Но, често пренебрегваният или по-точно подценяван въпрос, е: какъв е характерът на онова, което се задържа и отпуска? Въпросът е много сложен, затова ако трябва да се каже с една дума - ценност. Акото не се преживява като простото по-нататък изпражнение, а като - ценност, дар, творение, произведение: то е сътвореното и дарено на света. Философски погледнато, аз бих казал, че чистите механизми на "задържане" и "отпускане" са чисти автоматизми, един вид празни форми (които разбира се образуват определени дълбинни структури в психична организация на индивида) и като такива са в непосредствено отношение към психичното съдържание (в случая акото - като уникално произведена от индивида ценност). Това означава, че заученият (социализиран) автоматизъм на задържане и отпускане - е първичен, а самото съдържание - вторично. От тук идва и базисното вътрешно противоречие между несъзнателният автоматизъм (задържане-отпускане) и съзнателното или полу-съзнателно, или изцяло съзнателно възприятие за цената и стойността на произведението (сътвореното)... ако. Такъв е психичният свят между 1 и 4 годишна възраст.
Това противоречие има няколко възможни развития (може и да ви се стори странно, но така се формират възрастните хора, личностите, които ние днес познаваме). При критичните нива на противоречие (т.е. тогава, когато се изграждат хипер-цензурирани автоматизми на задържане и отпускане), ако психиката не може да се справи с наложеният външно по-висок интензитет в автоматизмите на "задържане" и "отпускане", тогава реагира чрез следният компенсаторен механизъм. Функцията "задържане" се подсилва (напрактика това сочи към хипертрофия в аналната матрица) чрез отрицание, отказ, забележете: самоотрицание на стойността и ценността на собственото уникално, лично творение (ако). Това произвежда сложно отношение на синтез на едновременен отказ и срам от индивидуалното творение. От друга страна, на полюсът на "отпускане" компенсацията (подсилването на тази функция) се извършва чрез множество винаги безуспешни легитимации на акта.
Крайният резултат, ако мога образно така да се изразя, детето стига до там да се отказва от това да сере собствените си лайна и започва да се стреми да изака чуждото (на възрастните) ако. Така засраменият отказ от това да произведеш ("изкараш" от себе си) нещо свое и стремежът да произведеш ("искараш") нещо чуждо, но все пак чуждо, което е минало през теб подсилва женското начало в човека и почти убива всяка мъжественост. Нещо, впрочем на което тази психика след 4-тата си година, е обречена да търси цял живот ерзац-формите.
Така накратко в периодът между 1 и 4 годишна възраст се формира бъдещият плагиат. М-даа-а-а, ако знаете колко неща следват от това... на мен и до днес ми се завива свят.

* Това беше коректно издържано изложение на проблемът за плагиатството от строго фройдистка перспектива. Ако на някого не му се харесва - нека предприеме петиция за забраната на Фройд и изземане на неговите книги от библиотеките. И можем да се върнем на обсъждането на темата Топ 20 във философията.

< По-голямата опасност за мнозина от нас не е, че целта е твърде висока и се проваляме,
а че е твърде ниска и я постигаме. >
YouTube: < Pink Floyd Cluster One >

Re: academic quackery

Позицията ми спрямо плагиатството и плагиатите винаги е била една и съща. Просто ролята ми в различните случаи е различна.

В случая с Вихрен Бузов не аз открих плагиатството, но го потвърдих публично (на заседание на СНС), след като ми беше показан доказателствения материал. Обръщам внимание, че с Вихрен винаги съм била в много добри отношения преди този случай - имам съвместна публикация с него, помолих го и той се съгласи да е рецензент на моя докторантка и т.н.

В случая с Николай Михайлов, отново, не аз открих плагиатството, но го потвърдих в качеството си на член на комисията, създадена за проверка на случая от НС на бившия ИФИ. (Пазя копие от доклада на комисията, председателствана от Елена Петрова).

В случая с Богдана нито аз съм открила платиатството, нито някой се е обръщал към мен с молба да го потвърдя, нито съм била член на разните съвети и комисии, които са разглеждали този случай. Как точно е трябвало да взема отношение и нужно ли е било, след като други хора са свършили работата, която е трябвало да бъде свършена?
(Отделен въпрос е как е свършена.)

В случая с Владо поведението ми изглежда по-различно, защото за разлика от всички останали случаи, тук аз се натъкнах на плагиатството и трябваше да предприема съответните действия то да бъде оповестено. Първоначално осведомих само ръководството на ИИОЗ (както става ясно от постнатото писмо в този форум), но това някои го възприеха като "интрига", "задкулисни манипулации" (цитирам!!!) и затова си казах, ок, няма да е задкулисно, нека е публично, нека всички да разберат и видят!!! По принцип не съм привърженик на обсъждането на такива случаи по форумите и сега гледам да се въздържам, само постнах фактите, но за съжаление, засегнатата страна доста некоректно (меко казано!) представя случая на най-невероятни места :-)), така че е хубаво да има поне едно публично място, на което да е постната и моята позиция.

Иначе ако някой си мисли, че цялата тази история и нейните подобни ми носят някакво удоволствие, дълбоко се лъже, ама много дълбоко!

И това е също една от причините, поради които е важно да има много строги мерки срещу плагиатството - така случаите драстично ще намалеят и ще намалеят съответно отрицателните емоции, които неизбежно съпътстват разобличаването им.

It's not what happens to you but how you react to it that matters...

Re: academic quackery

От известно време чета форума рядко та чак сега попаднах на тази тема. Всъщност днес Владо ми каза, че Лили е постнала писмата си и тук. Интересно ми беше да видя каква дискусия се е разразила. Направиха ми добри впечатления постингите за беса и въпроса на Либертин за други случаи ("други" с уговорка защото за мен не е доказано че това е случай на плагиатство; това е друга тема обаче.) На читателите на Проектория не може да не направи впечатление поведението на Лили спрямо Владо през последните една-две години - кръвта по темата за проваления от Лили конкурс на Владо за голям доктор още не е изсъхнала и ние получаваме още един удар този път облечен в дрехите на плагиатството. Първо искам да кажа какво аз мисля за плагиатството: накратко феноменът никак не е толкова прост, колкото звучи в писмата на Лили. И без човек да препише дословно може да открие чужди мисли в свой текст, случва се и на най-добрите а Лили, без да се обиждаш, ти не си от тях. На мен лично още в университета (СУ, не ЦЕУ) ми се е случвало да зяпам с уста като чуя философски тези, които до преди това смятах че са мои. Е, не бях първи на тампона и не само в един случай. В наши дни и особено в БГ е доста трудно да имаш ИСТИНСКИ СВОИ МИСЛИ, които са наистина ЗНАЧИМИ ЗА ФИЛОСОФИЯТА. Обикновено международната общност демонстрира чрез отношението си кое е добро и кое не. Тези, които са прекарали живота си без да бъдат признати от най-добрите трудно могат да минат за добри кандидати за философи, които задават тона на дисциплината и нейната дисциплина (:)). Тъжната истина според мен е че в БГ, както много пъти съм писал тук, НЯМА добри философи, които да останат в човешката философска история. Тъжно, но факт. В този смисъл всички тук сме в блатото. Лили и ти също. Коментарът ти за Христос като метафора е по-скоро тъжен и показва колко глупави могат да бъдат понякога комунистите но това е извън темата. В Библията има едно доста поучително твърдение (и аз далеч не съм добър Християнин, целият ми живот го потвърждава): ... нека първи хвърли камък върху мен ..... Лили, избирателно, е приела себе си като съдията и хвърля първа (не винаги) камъни. Това е освен всичко останало голяма отговорност. Както с проваления конкурс така и сега ти взимаш върху себе си тежкото бреме на съдия. Според мен 1. без да имаш морално право на това и 2. не поради причините, които така елокуентли се опитваш да изложиш във внимателно редактирани текстове.

Причините, които ти изложи и особено тази, която касае избора на НС в ИИОЗ (което не виждам как може да е твоя работа след като ти напусна по своя воля БАН, предпочитайки НБУ пред ИФИ и ИИОЗ) миришат. Всички, които познаваме събитията отвътре знаят колко отвратителна беше твоята позиция към поне няколко твои колеги и основанията ти бяха дълбоко лични а не академични. Хората, които според теб ТРЯБВА да влязат в НС на ИИОЗ са твоя ( .... ) Васил Проданов, Веско Петров и няколко като тях. Много ми е интересно какво е твоето действително мнение за техните лични и академични качества. Оставам на съвестта ти и на полуехидните усмивки на тези, които ги познават и РАЗБИРАТ от философия да преценят доколко това е достойна позиция. Истината, както аз я виждам е, че ти храниш много избирателно негативни лични чувства (думата бяс тук е доста уместна!) към Владо, Юлето и още някои хора, не всички от ИФИ. В продължение на няколко години аз не можех и не исках да повярвам за/на неща, които ти си говорила за колеги и (отделно мои близки) но времето показа че просто съм бил наивен. За мен наистина е необяснима тази истерична омраза към Владо, които, преписвач или не е един доста смислен човек. И човек, който по моя преценка е много по-достоен във включително академичната си позиция от твоите близки, венец на които е Проданов. Лично аз на твое място бих прекарал времето в което може да напишеш някоя статия, (което всъщност би било по-добрият вариант) в размисъл за това какво съм свършила АЗ а не ВЛАДО. Виж собствените си грешки и недостойни действия и тогава съди другите. Всъщност и това е смисъла на рациналното смирение, след като човек разбере колко нищожен всъщност е в свойте постъпки да разбере и че не му приляга да е съдия или съдник. Първо съди себе си, виж ясно свойте неща и тогава, ако имаш рацио и човешко достойнство спри да бъдеш съдия още повече воден от очевадни лични причини.

Плагиатството означава творческо безсилие и заслужава по-скоро съжаление отколкото ярост.

Това, че един текст е бил преписан не означава, че друг също е и че втория е лош философски текст. Той well might be толкова добър, колкото да остане в история на философията.

Дори и Владо да е преписал не мисля, че е твоя работа да играеш будното съзнание на една тъжна философска общност, в която административните позиции са по-важни от смисъла на философските текстове.

Един истински философ би отминал с мълчание едно преписване на колега и може би даже би се опитал да му помогне да излезе от дупката в която може би се е намерил за да препише. Е, освен че не си завършила философия Лили ти струва ми се не си и философ.

… the answer is, in essence, that during this century of science’s greatest achievements, most physicists and philosophers have given  up on the idea that the purpose of science is to discover how the world really is. Instead they want to regard it as a mere instrument for making predictions and achieving pragmatic goals.
   
www.sofiafilm.com

Re: academic quackery

Да "съдиш" ("о(т)съждаш") е отличителна човешка черта,  без нея не бихме били хора, а зеленчуци, примерно (справка Кант и неговата "способност за съждение" :-)). Ти също в горния си пост произнесе доста присъди, Боби.

Въпросът не е в това дали някой съди (за) някого, защото както казах, всички го правим (дори тези, които винаги си мълчат в деликатни ситуации като тази го правят, но не гласно).
Въпросът е КОЙ КАК СЪДИ, т.е. въпросът е за обосноваността на съжденията.
Аз се опитвам да съдя въз основа на факти - справка писмото в пост 1 в тази тема.
Ти, за съжаление, по-често съдиш на основата на лични пристрастия. Сам сравни какво си написал за отношението към плагиатството в горния пост и в темата, която ТИ ОТВОРИ по повод изнесените факти за плагиатство на защитата на Вихрен.

Че статията на Владо е преписана от начало до край не е очевидно само за някой, който или е много глупав, или много пристрастен, или е по малко и от двете. Ти прецени в коя категория попадаш.

Да, всички сме в блатото, но някои се опитват според силите си да се борят срещу "блатните" практики, други ги защитават. Ти в този случай отново застана на страната на вторите. За което аз дълбоко съжалявам. Съжалявам, че лично аз съм положила не малко усилия за да имаш точно ти шанса "да се измъкнеш от блатото". Разчитах, че ще научиш нещо там, където има нормална научна общност и ще използваш наученото за да се променят нещата тук, у нас. Е, трябва да призная, че съм сбъркала в преценката си  за теб. На всеки може да се случи.

Това е наистина последното, което имам да кажа тук, в Проектория по тази тема.

Last edited by lilia (12.01.2011г. 09:59:58)

It's not what happens to you but how you react to it that matters...

Re: academic quackery

Първо искам да отстраня един почти метафизичен въпрос, който тук не може да бъде разрешен и затова с право дискусията го е загърбила. Имаме налице 4 текста, които частично съвпадат. Има ли тук плагиат? На този въпрос не може да се отговори, още повече без детайлно познаване на Фройд. Дали Лилия казва истината, дали обвинява Владо несправедливо, е безпредметно да се обсъжда.
Истинският и важният въпрос на тази дискусия е какви чувства изпитва Лилия, когато обвинява Владо. На този въпрос може да се отговори с естественонаучна точност и отговорът е даден от експертите на нашия форум. Лилия, ти мразиш Владо! Засрами се!

Last edited by const (12.01.2011г. 10:16:41)

Re: academic quackery

const wrote:

Първо искам да отстраня един почти метафизичен въпрос, който тук не може да бъде разрешен и затова с право дискусията го е загърбила. Имаме налице 4 текста, които частично съвпадат. Има ли тук плагиат? На този въпрос не може да се отговори, още повече без детайлно познаване на Фройд. Дали Лилия казва истината, дали обвинява Владо несправедливо, е безпредметно да се обсъжда.
Истинският и важният въпрос на тази дискусия е какви чувства изпитва Лилия, когато обвинява Владо. На този въпрос може да се отговори с естественонаучна точност и отговорът е даден от експертите на нашия форум. Лилия, ти мразиш Владо! Засрами се!

:-)

It's not what happens to you but how you react to it that matters...

Re: academic quackery

const, много добро включване. Поздравления!

както се спомена омразата към определен(и) субект(и) може да те зарежда и с доста други емоции покрай самата непоносимост и ненавист.
Колкото и да ни убеждават в неприятните задължения на "чи(е)стач"(чка) аз съм убедена че доцентката от снощи поне една седмица ще левитира от кеф.... Но много мъгливо, трябва да се внимава да не се сблъска с нещо друго...

Re: academic quackery

Интересно е може би каква е причината за определена "омраза". Всички тук скаш установяват само фактът и основанието за определена емоция, но и самата емоция може би си има причина. При все специалното участие на "психолози" от форума. Не съм прекалено информирана за действително личните отношения между "героите", но понеже се споменава Кант той е отбелязал и нещо друго, казано в свободна интерпретация:"не прави на другите това, което не искаш на теб да ти правят"
Причината, според мен е в някакъв вид обида от неблагодарността и непълноценното признание на доц. Гурова от конкретен човек, а не от общност. Вбесяващо е, умен (и любим, може би) човек да е благодарен на един (недоказан) плагиат, отколкото на нея като всеотдайна и безкористна философка. Това го пиша не, за да създавам крамоли, а защото лично аз се чудя как би могло всичко това да приключи с не толкова безвъзвратни жертви?

Не. Моля ви се, не просто като споменете нечие име под линията.  Но ще оставя на досетливостта на останалите какво е решението.


И понеже съм фен на асоциациите, без да мога да обясня конкретно произходът им, но гаранция, че е някакъв подсъзнателен механизъм, който все още е загадка и за самата мен, ето коя героиня изплува в съзнанието ми : Султана Рачо Петрова. (справка: http://www.bg-history.info/?p=statia&statiaid=14)
Сетих се за това покрай една постановка "Величието и паданието на Стамболов" от Ст.Цанев
Там Стамболов обясняваше на К.Паница как Рачо Петров е станал "генерал". Защото Паница го обвиняваше за несправедливата смърт на генералът.
И така на дворцово тържество Султана и царят са усамотени в спалнята, а на вратата се думка- дум, дум дум
- Къде е жена ми?
- Кой сте Вие?
- Аз съм Капитан Рачо Петров!
(през затворената врата)
- А, вашата жена. Как се казва Майор Рачо Петров?
-Султана се казва.
- Не знам къде е Генерал Рачо Петров.
думкането спира и Генерал Рачо Петров се отдалечава от царските покои.
Асоциации, какво да се прави.

Re: academic quackery

Ако беше чела Кант, Лили, щеше да разбереш каква е разликата между съденето за което аз говоря и неговата способност за съждение. Погледни на това, което аз пиша като на откриване на няколко истини, които личният ти бяс е закрил за теб. Никъде в постинга си аз не оправдавам плагиатството а посочвам това, което ми се струват като черти на феномена, които са регулирани от лични отношения. Аз нямам никакъв проблем с постингите си за Вихрен и стоя зад тях отново по същия начин. Темата тук, нещо което ти упорито се опитваш да загърбиш, е както Константин писа, и тя е твоето отношение към Владо а не толкова дали Владо е преписал. Аз нямам драма с второто: преписването е факт, които лесно може да бъде установен. По трудно е да се разбере кой и като какво е публикувал нещо защото дори ти Лили не си била там да им светиш за да знаеш дали Владо е дал текста си като статия за публикуване или момичето го е пуснало като публикация в резултат на някакво недоразумение.

За пореден път ти си замълчаваш, когато стане въпрос за Проданов и Петров. Което за мен означава, че ти, въпреки всичко си наясно с това, какво представляват твоите приятели, които 1. унищожиха ИФИ и 2. заформят блатото в което се намира научната общност. Да припомням ли твои лични думи за тях двамата, когато сме ги обсъждали? Надали има смисъл. Всички знаем какви са. Ако трябва да избирам между това група прогресивни преписвачи да влязат в НС на ИИОЗ и Проданов (който си направи отвод между другото, защото не иска да му се струпват проблеми на главата с топлото местенце в Икономическия и в Пернишкия Университети както и конфликт на инстереси с жена му) винаги бих гласувал за преписвачите. Защото те са за предпочитане пред това плиткоумно псевдофилософско селянче, което има смешните претенции да прави философия в БГ. А всъщност правеше доста други неща, за които ти упорито мълчиш. Защото те касаят. Но твоето съдене мери с един аршин омразния Владо и с друг теб, вечно праведната Лили.

По въпроса за блатото. Аз, ако не ти е направило впечатление също причислих себе си към обитателите. Да, ти положи усилия аз да изляза от блатото за което аз разделно продължавам да съм благодарен и няма да променя отношението си. Това, което ти забравяш, е че когато човек се позовава на личните благини, които е направил това ги опорочава. В някакъв смисъл излиза, че ти си ги направила за да може да се хвалиш с тях или да можеш да ми затваряш устата с думите "ти не можеш да правиш това и това защото аз ти написах препоръка за ЦЕУ". Е, това напомня много на поведението на любимия ти Проданов. Явно си добра ученичка :). А отделно, аз не смятам че съм те затруднил много за твоята помощ, защото направих всичко, което се "очакваше от мен" че и доста повече. Аз завърших ЦЕУ а не ти, аз ходих в Канада, аз бях приет за член на академичната колегия на Оксфорд. Колкото и нескромно да звучи сега. Публикацията ми в Принципия пак аз я написах, нали? В този смисъл осъзнай границите на помощта си и си задай въпроса безкористна ли е била тази помощ или не? Защото редица неща говорят че не е била приета като напълно безкористна. Ако аз трябва да дам препоръка на някой добър философ ще му я дам даже да не го харесвам. Защото препоръката е академичен живот а не личен. Дистинкция, която ти е дълбоко чужда. Явно.

Накрая. Ако трябва да съпоставим академичното качество на текстовете, които са написани от твоите любимци Проданов и Петров и "преписаният" от Владо текст втория печели. Защо? Защото е писан от по-добри автори, хе хе. И момичето, което е решило, че Владо пише публикация на практика е направила по-добрия избор, макар имената като автори да е трябвало да бъдат други и въобще този текст да не е трябвало да бъде публикуван. Всеки от нас знае, че статия от диктофон не се сваля. А търпи ревюта (е, не винаги, съгласен съм. Веско пуска в прехваления Болкан Джърнъл статии с отрицателни рецензии на своя глава и пак от лични причини. Без да се допитва до ред колегията (мен никой не ме е питал може ли статия с отрицателна рецензия да бъде пусната в списанието. Много ми е интересно какво биха помислили многоуважаваните членове на редакционния борд за това. Защото техните имена започват да стоят зад БГ блатото, което се спретва от един БГ псевдо философ; или са двама май, а?) Това са твоите прехвалени членове на ИИОЗ НС). Чудя се дали да не взема отговорно да ги информирам, по твой образец за това какво се прави в БГ с "техното" списание. Затова разбира се от теб и думичка няма никъде. Щото не е Владо. А са Веско и Проданов а гарван гарвану око не вади. Нали Лили?

… the answer is, in essence, that during this century of science’s greatest achievements, most physicists and philosophers have given  up on the idea that the purpose of science is to discover how the world really is. Instead they want to regard it as a mere instrument for making predictions and achieving pragmatic goals.
   
www.sofiafilm.com

Re: academic quackery

Отново към Лили-аз лично не разбрах разликата между "натъкнах се"  и предприех съответните действия /за Владо/ и "не аз открих плагиатството"/за другите случаи/ и затова не предприех сходни действия. Предполагам си се "натъкнала" тук -
Автор: Читател Дата: 2010-12-14 12:19:45
Откога "Ново време" публикува като нечии "размисли" буквални преводи на чужди лекции?

Всеки може да сравни "размислите" на г-н Стойчев върху лекцията на Тони Джуд със самата лекция, която може да се прочете ето тук:

http://www.nybooks.com/articles/archive … -democrac/

Такива "размисли" провокират единствено размисъл върху нищетата на съвременната българска философия.
източник-http://www.novovreme.com/article.php?id=1477&issueId=110

т.е. не си ги открила, както и в "другите случаи", но пък различна е реакцията ти. Може и да не ми отговаряш. Аз просто си питам...

Re: academic quackery

Действително, темата за плагиатството е интересна. Препоръчвам това-
АМИ АКО КАФКА Е ПЛАГИАТСТВАЛ ОТ БЕКЕТ?
Пиер Баяр и новата му книга „Изпреварващо плагиатство” – що е то? - анонса към тази книга може да се прочете в сп. ЛИК, бр. 4, 2009.

Лично за мен далеч по-жалко е години наред да публикуваш статии с едно съдържание, при това "преразказ на нечий текст", само като сменяш заглавието.

Re: academic quackery

libertin wrote:

Отново към Лили-аз лично не разбрах разликата между "натъкнах се"  и предприех съответните действия /за Владо/ и "не аз открих плагиатството"/за другите случаи/ и затова не предприех сходни действия. Предполагам си се "натъкнала" тук -
Автор: Читател Дата: 2010-12-14 12:19:45
Откога "Ново време" публикува като нечии "размисли" буквални преводи на чужди лекции?

Всеки може да сравни "размислите" на г-н Стойчев върху лекцията на Тони Джуд със самата лекция, която може да се прочете ето тук:

http://www.nybooks.com/articles/archive … -democrac/

Такива "размисли" провокират единствено размисъл върху нищетата на съвременната българска философия.
източник-http://www.novovreme.com/article.php?id=1477&issueId=110

т.е. не си ги открила, както и в "другите случаи", но пък различна е реакцията ти. Може и да не ми отговаряш. Аз просто си питам...

Just clarification of fact:
Коментарът на въпросния читател се появи (или поне аз го видях) СЛЕД  като вече бях открила съвпаденията със статията на Джуд. Няма как да го докажа (поне сега не се сещам как), така че не си длъжен да ми вярваш. Но е факт, че този Читател посочва оригиналната (на английски) версия на статията на Джуд, а аз - българския превод в "Култура", откъдето всъщност е преписвано. Anyway ....

It's not what happens to you but how you react to it that matters...