Re: academic quackery

А... моля-моля... ще бъде приятно за слуха.

< По-голямата опасност за мнозина от нас не е, че целта е твърде висока и се проваляме,
а че е твърде ниска и я постигаме. >
YouTube: < Pink Floyd Cluster One >

Re: academic quackery

И тъй като много "етика" се намеси в тази тема - някой запознат ли е с "етичния кодекс на служителите в БАН". Да, има и такъв.

Re: academic quackery

Само да отбележа, че текстът, който беше изтрит по-горе е от последната книга на Людмила Филипова "Антихтонът на Данте ". Може би в бързината е пропуснато това да се отбележи или се е сметнало, че ще бъде проверено, но const би могъл да отговори "в същия стил", ако желае.

Stay focused! In the zone... making magic.

Re: academic quackery

Примерът на Владо да си служим с чужди думи (без да отбелязваме това), когато искаме да кажем нещо очевидно е заразителен. Защо го правим? За да изглеждаме по-умни или по-запознати, отколкото сме? За да бъде казаното по-въздействащо? Отговорът на тези въпроси вероятно е различен за всеки конкретен случай, но има и нещо общо, което стои зад всички подобни изпълнения и то може да бъде назовано с една дума - БЕЗСИЛИЕ. За това поне Боби (или Либертин?) беше прав.

It's not what happens to you but how you react to it that matters...

Re: academic quackery

Мнение след мое предполага отговор на отношение към "безсилие".
Кой е Боби? Аз не го познавам. Някой важен човек или "контрагент"? Кой? "Боби" знае ли коя е Людмила Филипова, а тя кой е Боби? Общо взето стихотворение със заглавие "Нужникът" да не се отрази философски, а текст от повече от популярна книга да се изтрие е малко неадекватно, да не напиша тъпо. Но щом са по-интересни импликации с Пипи дългото чорапче и Алиса, добре. Щом псувни и откровенно малоумно-безсилни текстове стоят какво да си мисли някой читател?
Неприятното е, че хората имат неоправдано самочувствие. Което не се определя от тяхната възраст или титли, а от възможността им да реагират адекватно.
Когато някой наклевети, опорочи и покаже, че иска да съсипе нещо, което реално не го засяга, тогава е жалък. По начин да признава БЕЗСИЛИЕ-то си. Неприятно е. Но да си почине и в почивката да разбере, ако има време, че има хора, които никога не си позволяват да са Безсилни.

Какво е умалителното обръщение на Юнуз? Както на Борис е Боби, на Лилия -Лили на Прасето-Прасчо?

Stay focused! In the zone... making magic.

Re: academic quackery

И сега ще продължа, тъй като темата ми е любопитна, а и влагам страст - ако разбира се не ви отегчавам с това и ако позволите - с две сравнения по отношение въпросите на цитирането и плагиатството.

В посоченият по-горе гаф, който преди време направих аз, а Лили установи, имаше елемент на личен упрек към мен самият, който както тогава ми изглеждаше, произтичаше не от дълбините на Лилината душа, а от определено рационално измерение в разбиранията на Лили за научен етос ("етос" е нещо като поведение, но понятието не е тъждествено с по-широкото понятие морал, като че ли повече се доближава до "кодекс"). Нейната критика по отношение на мен се изразяваше в учудването: как аз не съм се впуснал да коригирам гафа си примерно със суровото покаяние на образцов схоласт от Средновековието, а съм подходил със сантиментално чувство на любов и нежна грижовна пиета към собственият си Имидж. И - тъй като се знаят се мащабите на моето въображение - някак се получи така, сякаш се опитвам и от гафовете си да изплета лавров венец, който да потърся място къде мога да инкрустирам в пиедестала на собственото си Его. Това, разбира се, няма как да е сериозно, то може да бъде само несериозно, или по-точно забавно.
Та, за да проверя вниманието на Лили към дребни пукнатини в монументалният паметник на моето Его, реших на разстояние да провеся една въдица и да видя дали ще "лапне плувката". За целта умишлено допуснах втора фактологична грешка: реших да сравня Имиджът с храстче марихуана, което човек отглежда с грижа и любов… на балкона си (всички знаем, че марата е капризно растение, гледа се на топло, изобщо не е за балкон, а и става доста висока, така че би привлякла завистливите погледи на целия квартал). Ако някой не го знае - сърчване за 5 мин. в Интернет е напълно достатъчно. И Лили спокойно можеше да се възползва от тази втора грешка, да се хване за безумието, този път от друга област, и да ме "срине до земята" и направи за посмешище, с което в случая просто с един замах щеше да унищожи желанието ми за всякакво по-нататъшно говорене. Да, ако го беше направила - реалната ми реакция щеше да бъде такава, че аз със сигурност щях да млъкна засрамен и много огорчен. Явно не такива са били намеренията й и това не е присъствало в интенциите й. Обидите не ми влияят, но горчивината е чувство, което е достатъчен мотив да се "обърна настрани".

Това проясни лично за мен нагледно 2 типа корективност по отношение на цитирането и позоваването:
Корекцията от принцип произтича от рационален мотив, принцип и касае някаква предварителна позиция, от която се разгръща критика. Това не е отрицание на цялото само по себе си и такава критика не е пагубна за цялостта, по начинът, по който например е пагубен спонтанният негативизъм.
Формализираната безпринципна корекция, която не произтича от никакъв принцип, е ирационален негативизъм, който сляпо добива рационалност в моментите на "хващане за думата" и е такова чисто заяждане, което цели да руинира цялото, да обезсмисли до степен на невъзприемане от критикуващият - цялостта.

< По-голямата опасност за мнозина от нас не е, че целта е твърде висока и се проваляме,
а че е твърде ниска и я постигаме. >
YouTube: < Pink Floyd Cluster One >

Re: academic quackery

Реших да коригирам този пост, защото видях, че мястото му не е в темата, ето така:

Ако ме попитате, как така реших да ви натрапвам тези си разсъждения по въпросите на цитирането и плагиатството, ще продължа с много поучителното изложение на личните си чувства и настроения: ще открия завесата към душевният свят на "вечният студент", с който във философията аз се идентифицирам.

Та на базата на огромния си студентски опит - мога да ви кажа, че сред преподавателите  плагиатството и безотговорността към цитирането, неумението да се цитира е много опасно и упражнява силно отрицателен ефект върху състоянието на образованието.
По правило преподавателите - плагиати създават студенти - преписвачи. И убиват всяка автентична и творческа мисъл в студента.
Това е така защото, както съм убеден, главната функция на преподавателя е да създаде интерес и да издигне този интерес до състоянията на заинтригуваност и интелектуално изкушение в областта. Казал-неказал, бил-отсъствал, всичко това няма особено значение, ако той все пак успее да постигне вдъхновението на своите студенти, защото те биха могли да продължат и сами. А светът на оригиналните философски текстове е несравним с малкият свят на редуцираните им огледални отражения в лекциите.
Ето защо, лично за мен, смисълът на всяко хуманитарно образование е в мисълта:

Ученикът не е кофа, която трябва да се напълни, а - факел, който трябва да се запали.

Тази мисъл я зная от 8-и клас, за първи път я чух от учителя по литература и я запомних до днес. Според него беше на Айнщайн, но от тогава до днес аз я помня и все още не съм си направил труд да потърся точния цитат, няма и за в бъдеще да го потърся. А и - има ли значение? Съдържанието, което може да се изрази по още стотици начини, живее в душата ми и това е важното.

Та по този повод ще ви разкажа една любопитна история от далечното минало, касаеща един мой личен акт на инициация, която обяснява защо толкова мразя и ненавиждам плагиатството и преписвачеството. В 9 клас по литература имахме за домашно - анализ на някакъв текст. Аз знаех, че учителят е категорично против всякакво преписване от източници на критика и колко много държи на личното мнение, независимо дали звучи неубедително или наивно, за него това беше обучението - да се направи така че да звучи убедително и сериозно. Аз реших да си направя майтап (тогава бях по-голям майтапчия отколкото сега) и положих максималното, върховно усилие... та ето какво нещо е вдъхновението... да напиша текст на толкова висок академичен стил, който да звучи като професорско изпълнение. Е - успях, поднесох собствените си мисли със същия изказ както го правят в дебелите книги. Учителят първоначално реши, че това няма начин да не е преписано, но после истината се разбра и падна голям майтап. Ето какво означава дарование, талант.

И по отношение на дарбата и таланта плагиатството е пагубно в това отношение. Поставени в едно очертание плагиатът и даровитият човек изглеждат като клетка с пудел и тигър.

По повод на това, мога да ви кажа, че например Лили тук по никакъв начин не демотивира ентусиазмът ми, напротив - нейните реакции и становища, текстовете й ми действат изкушаващо и по някакъв начин вдъхновяват собствените ми теоретични търсения.
Но това Румби няма как да го разбере, може би защото вероятно собствените търсения на Румби не са насочени в строго теоретични посоки.

Last edited by Хераклит (18.01.2011г. 15:15:41)

< По-голямата опасност за мнозина от нас не е, че целта е твърде висока и се проваляме,
а че е твърде ниска и я постигаме. >
YouTube: < Pink Floyd Cluster One >

Re: academic quackery

Мисля, че по тази тема всичко съществено вече беше казано. Не се налага да участвам повече.
Както изглежда, Rumburak иска да влезе в някакъв спор с мен. Няма да отговоря.
Влизал съм в разговор с различни превъплъщения на Asoka, не толкова в очакване, че ще се получи нещо, по-скоро от уважение към човека, към желанието за разговор, към упоритото участие в нашия форум. Никога вече! Категоричен съм! Отвратен съм и няма да отправя нито дума повече към никой участник във форума, зад който знам, че се крие тя. Може спокойно да говори каквито иска неща за мен - че съм ченге, че съм педерас, че съм масов убиец, че съм евреин. Аз ще си мълча.

Re: academic quackery

Неправилно сте разбрал уточнението ми. Не желая спор с Вас. Когато можеш да научиш нещо и то по-интересен начин, е възможно да се появи и желание, но спрямо Вас такава опасност от изкушение няма.
Щеше да е интересно да разберем от кое конкретно сте отвратен? От това, че е съществувала жена на име Султана Рачо Петрова? От това, че Ст. Цанев си е направил трудът в доста неблагодарни време да напише постановка? А Васил Михайлов, Илия Добрев и Таня Димитрова да я изиграят? О да не забравя и великолепното участие на Цветан Даскалов в ролята на княз Фердинанд!
Защо някой трябва да Ви нарича:ченге? Нещо против ченгетата, евреите и педерастите ли имате? И те са хора.

А относно темата, докато Вие си мълчите аз ще Ви обещая нещо:
Ще намеря време, за да прочета и сравня статията от 1989 г. във "Философска мисъл" на Л.Гуров и само и едно изречение да съвпада с друго такова без да е отбелязано коректно обещавам, да напиша писмо и да се обадя в Телевизията- Господари на Ефира!

Дори да не е в тази статия ще продължа докато намеря. А аз ще намеря. И тогава ще разберете, че упоритостта може да бъде и опасна. Но защо пък само за доцентки и доценти. А Вие си мълчете, не ми пречите.

Stay focused! In the zone... making magic.

Re: academic quackery

Солидаризирам се с Константин, напълно.

Знаеш ли Румбурак (Асока, Касиопея, Персефона и т.н., а всъщност Люси), онази история, която разказа в пост 42 за сина ти Боби (който не се казва Боби, както знаем), за да е адекватна на ситуацията тук, във форума, трябва да бъде разказана по следния начин:

Седи си един чичко на плажа и си чете нещо (или работи, някои и на плажа си носят работа :-)), изцяло погълнат от това, което прави. Покрай него се завърта детенце, "ангелче", както ти го нарече, което видимо иска да привлече вниманието на чичкото: уж си рие незаинтересовано с лопатката, но все ще направи така, че да го закачи по някакъв начин. Въздъхнал чичкото и си казва "Е, дете е все пак, сигурно няма с кого да си играе горкото, а децата имат нужда от компания". Вдигнал очи от книгата си (или работата си) и заговорил малкия: "Как се казваш, момченце? Какво точно правиш с тази лопатка?" И изведнъж, бам, съвсем неочаквано, получава лопатка с пясък в лицето. Шашнал се чичкото, все пак той с най-добри намерения заговорил "ангелчето", ама може би не е разбрал правилно намеренията му, та с цел да си изясни това той пак попитал: "Защо така бе момченце, нали ти искаше да си играем? Какво искаш да правим?" Вместо отговор, отново бам, нова лопатка с пясък в лицето.

Има такива деца (някои остават такива и като пораснат). Верояно те не са виновни, че са такива, вероятно не са получавали достатъчно любов и внимание в къщи или там, където са я търсили. Не това е важно в случая, обаче. По-важното е каква би била адекватната реакция на чичкото в тази ситуация. Болшинството чичковци, знам, просто ще си преместят хавлията (или шезлонга) по-далеч от "ангелчето". Други, по-невъздържани, биха шляпнали хлапето с думите "Марш при майка си, дето те е възпитала така". Но има и една трета категория, наивници да ги наречем, които ще продължат да упорстват в желанието си да разберат какво стои зад това "недоразумение", защо детето хем иска внимание и прави всякакви маймунджулуци за да го получи, хем като го получи се държи така сякаш някой му е изял шоколада?

Е, Люси, трябва да ти кажа, че ти направи всичко възможно групата на наивниците в този форум да се превърне в нулево множество.
Дано да ти харесва новата ти "игра" да търсиш "съвпадащи изречения" в моите статии. От сега мога да ти кажа, че само ще си загубиш времето, но ти очевидно го имаш в излишък. Кой знае, може пък да има и положителен ефект от цялото ти грандиозно начинание - да понаучиш нещо. В което, честно казано, аз лично се съмнявам.

Last edited by lilia (18.01.2011г. 13:00:53)

It's not what happens to you but how you react to it that matters...

Re: academic quackery

Отново към Лили - "За това поне Боби (или Либертин?) беше прав." Май отново следва /изцяло извън темата/ да кажа, че Боби и Либертин за различни люде. Другото, което не разбирам, а и не приемам, поради каква причина следва да демонстрираме познаване на това кой стои зад даден никнейм и дори да знаем това, какво отношение има към това, което е написал. Отново стана много лично...., а иначе сме безпристрастно-обективни.

Re: academic quackery

Всъщност да доуточня,щом е тоооолкова важно.
Боби си ми е Боби,дори не стоплих,че има съвпадение на имената с нечие друго.
Разказаната случка е действителна и просто ми напомни тази с ника "асока",който беше поучаван от "чичкото" ,за което получило се объркване съм виновен и съжалявам.:)
Но все пак има И нещо интересно в поста на lilia.И това е да уточнението "да ходи детето при майката"?А ако майката пие бира,а таткото го гледа?
Всъщност това беше действителната ситуация.:)
Безпристрасно-обективността,Либертин,е когато се отнася за останалите и за неща,които не ни касаят лично.:)А на чужд гръб и сто тояги са малко.:)

Stay focused! In the zone... making magic.

Re: academic quackery

Уви, така е Люси.Когато някой не ни е приятен/удобен се вадят таквива поръчкови компромати. За съжаление голяма част от т.нар. българска философска колегия действа, а и по-жалкото - се изявява по този начин. Било по интернет форуми и по "научни съвети", без да е дори запозната с дадена дисертация.

Re: academic quackery

Обикновено не ми е в стила да се тълкувам, ще го направя по изключение, защото насладата за мен беше толкова голяма, че бих искал някак да я споделя с останалите.

Първоначално видях някакъв по-стар конфликт между Лили и Владо. Не познавам никой от двамата и не съм чел нито един от текстовете им. Но съм чел доста от постовете на Лили.
И така реших - воден от стремеж за развлечение - да се включа, както понякога правя за удоволствие, за един сет с Лили. Ние рядко си партнираме, обикновено тя гледа на мен, когато съм от нейната страна на корта, с известен скептицизъм и недоверие. Но какво пък толкова - това е включване за един сет. Отсреща бяха Владо и като негов поддръжник - Асока. Аз - като поддръжник на Лили.
Да оставим настрана красотата на Лилините отигравания и майсторската техника, която демонстрирах аз. Важното е че се получи според мен перфектна игра. Владо и Асока, независимо дали индивидуално или отборно - не успяха да отиграят като хората нито една топка. Забивките летяха една след друга и в яда си Асока се провикваше през мрежата със заплашителни реплики и показваше неприлични жестове.
Интересното и много въодушевяващо лично за мен е това, че Лили успя да изиграе играта блестящо с един такъв партньор като мен - "вечен студент", двойкаджия, късан рекорден брой пъти по изпити, нагъл и хитър тип към преподавателите по философия.

А Владо? Владо - дали поради малшанс или поради липса на други възможности - забележете какъв поддръжник му се падна... Асока, това беше партньорът, такъв се намери.
Ех, Владо... Не е въпросът кой те подкрепя в публиката и дали съдията свири за теб, а с какъв партньор би могъл да играеш отборна игра.

Затова, Асока - не се ядосвай, приеми че с Лили сме играчи от такъв клас, срещу които не можеш да направиш нищо. Можеш само да гледаш и да се поучиш от финесът в играта и чистотата на техниката.
Така че - да ги оставим, те са професионалисти; и да отидем ние да си вземем една сауна или да пийнем по нещо след мача...

< По-голямата опасност за мнозина от нас не е, че целта е твърде висока и се проваляме,
а че е твърде ниска и я постигаме. >
YouTube: < Pink Floyd Cluster One >

Re: academic quackery

Преди известно време Оноре дьо Балзак написва произведението:"Човешка комедия", по аналогия на Дантиевата "Божествена комедия" Там правело впечатление, че

"Чрез трагичната история на дядо Горио ,Балзак извежда представата си за един свят ,в който по думите на Вотрен хората наподобават паяци в буркан,самоизяждат се,разрушават зародишите на почтеност и доброта."

http://www.referati.org/osnovnite-geroi … o/1147/ref

И стоях и си мислех защо така? Както и основателната увереност, че с времето се променят само имената на героите, но сюжета е същия и самото преминаване или изтичане на времето нищо не показва. Напротив, затвърждава убеждението, че има реално нещастни и жалки хора, които живеят единствено чрез нещастието на другите. Аз се разграничавам от тях и съжалявам, че и косвено познавах някои от тях. Ще го преживея, но определено ще се чувствам по-добре от тях и живота ми ще е достоен!

Last edit:
Направи ми впечатление редакцията в едно мнение на "Хераклит"- драстична редакция и се сетих, че тук прочетох тази реплика за първи път. Докато търсех, защото сигурността ми беше непоклатима прочетох и много други предишни, наистина вдъхновяващи неща. Спомних си и спомена ми хареса.

По-надолу в разделът "Философия на науката" има една затворена тема:"Сайтът на Константин Янакиев"- на втора страница, #16:

fphgrb01 wrote:

Умът, както беше казал един от античните, не е съд, който трябва да се запълни а пламък, който трябва да се разпали.

*но темата за "аонсО" ми е любима! Мерси за удоволствието и насладата.

Last edited by Rumburak (19.01.2011г. 00:13:58)

Stay focused! In the zone... making magic.