Re: Фонд Научни Изследвания

Реших да редактирам този пост и направо да представя модела.
Това е общото между изграждането на паметника на Левски в София и днешния ФНИ.

Най-напред с уточнението, че понятията, които използвам не са съвсем коректни и не напълно отговарят на теорията, така както са формулирани там от където са взети.

Психологическия модел е много прост.

Има 2 "архетипа", които са най-силни при българина и образуват такава силна връзка помежду си, че действат в почти всички социални ситуации. Ако това е така и ако е вярно, би трябвало да може да се наблюдава почти навсякъде - като наблюдение. А като действие би трябвало да представляват нещо като принцип, който действа на елементарно ниво и структурира почти всички образувания в социалния свят.

Нека условно наречем единия "архетип" - архетипа на църквата от Баташкото клане. Ето какви са емоционалните изживявания, които генерира това архетипно съдържание (проявява се в несъзнавани действия, които могат като принцип да структурират цели социални светове):
1/ Какво е ареала (в биологията) или общността (в социологията)? Провал, падение, криза, мрак, ужас, нещо лошо - съседните села, района са това.
2/ Какво е микрогрупата? Това не е общност, а свръхспоени от общ страх и със свръх силна емоционално-физическа близост хора, които заедно са обединени от отношението срещу всичко, което е извън стените на църквата. А там има 2 неща, които взаимно кръгово се верифицират: вилнеещото зло и провала, падението на близкия "свят".
3/ Какво е институцията? Църквата се превръща едновременно в 2 неща. Институцията, която сама по себе си е нещо светло и свято, но в която трябва да влезеш за да оцелееш, т.е. влизаш за да оцеляваш. И също стена, преграда, която дели останалите отвън от получилите достъп и вход отвътре.

Какъв морален протуберанс предизвиква това архетипно съдържание и как отваря черна дупка в областта на етическото, която поглъща всичко що е духовните ценности на Европа?

Първо. Започваш да чувстваш нещо много правилно и добро в това да "отключиш вратата на църквата" (институцията) първо и с предимство да влезе, защото е правилно - но то не влиза, а се спасява там за да оцелее -  слабото, болното, посредственото. Силното и здравото се оставя за после, за накрая. /Това между другото лесно се наблюдава и при инстинктивно поведение, както при животните, така и при човека: ако една майка трябва да спаси едно от двете си деца например от горяща къща - винаги инстинктивно избира по-слабото, естествено защото има по-голяма надежда по-силното да успее само да се оправи./
Второ. Биологичното, на равнището на несъзнаваното на инстинктите трябва да елиминира рационалното (защо "трябва" е дълга и широка частна тема, предлагам да я пропуснем за да не се отклоняваме). Накратко, действието на този архетип изключва рационалността и застава във всички възможни несъзнавани непреки противоречия с рационалността.
Трето. Свързаността, спойката. Има ли критерии за да се структурира тази микрогрупа (колектива) и какви са те, там вътре в църквата? Това е най-силният емоционален момент, който прави невъзможно прекъсването на действието на този архетип. Това е страшно дълго, затова пропускам и него. Страхуват се и се бутат един в друг като овцете и чувстват близост.... но не е толкова просто, защото има няколко доста трудни за казване с две думи разширения.
Четвърто. Практиката. За каква практика може да става реч?! Те там са се събрали за да практикуват ли, или за да се групират и откъснат от света зад институционалните стени - на църковната институция!
...И така нататък и така нататък, анализа продължава още доста. Например нали докато стоят вътре и се бутат един в друг и се страхуват трябва от някъде да се хранят, идват контакти, мрежи, ама това трябва да става по някакъв много таен начин и т.н.

Иронията в цялото това нещо е че първо проблем реално с турците - няма, както се вижда в един следващ пост (ако имаше, след установяването на монархията щеше да избухне такова етническо напрежение, че буквално да ги избият и прочистят, но - подобни събития и конфликти няма). Още по-голямата ирония е че отдавна няма присъствие, робство или както искате го наречете и никой не ги коли и трепе, но те и днес продължават да се групират, изолират от общото на малки групички, и когато започнат да се институционализират и легитимират създават едни такива структури в които се затварят и... де да знам, по навик почват да се крият вътре.

Нима точно по ТОЗИ начин не работи и Фонд научни изследвания? Прочетете всички критики към Фонда и ще откриете действието на този модел.


Втория "архетип" е архетипа на Левски. Ако елиминираме всички рационализации - това, което можем да кажем с разума си - какво е Левски? Левски е двете най-недопустими неща, които трябва без никакво съмнение и безапелационно да се отхвърлят. Това е практиката в социалните структури (нали тайните революционни комитети трябва да правят нещо) и комуникацията между социалните структури (нали тайните революционни комитети трябва да се свързват). Всичко това изисква отношения към общността и отношения към цялото, обществото през рационална стратегия, която не е нищо друго, освен начинът да служиш на една идея.

Първо. Този "архетип" е страхотен удар върху биологичното и плоскостта на несъзнаваното инстинктивно: защо да служиш на една идея, от която не се храниш и няма полза, не е непосредствено полезна за теб? Нали модерността, според разбирането на някои е да превръщаш идеите, които са във "въздуха" и не се пипнат - в храна, която можеш да докоснеш и вкусиш.

Второ. Този "архетип" влиза в пряко противоречие с първия и не може да не влезе, както и не може да се реши противоречието, докато не намалее силата на действие на първия.
Представете си тази "психична ситуация": сивота и отчаяние, в далечината дим от подпалени села, навън вилнее злото. Всички са се притаили зад стените на църквата (институцията). И отпред се изправя Левски - горд, изправен, като на портрета. И чука по вратите на църквата. Той, ловкият, бързият, опитният и вещия, можещият да прави лъвски скокове. Горд и спокоен, усмихнат с вдигнато чело, достоен.

Какво мислите ще стане?
Отвътре всичките изведнъж ще се превърнат в Иванчо Хаджипенчовци - това от което бягат. И така външното става вътрешно и кръга се затваря и дълбоко в несъзнаваното си те са там и няма да могат да излязат.

Ето ви микро принципа, по който се образува и се структурира социално например ФНИ, според мен.

Last edited by Хераклит (04.03.2013г. 16:17:31)

< По-голямата опасност за мнозина от нас не е, че целта е твърде висока и се проваляме,
а че е твърде ниска и я постигаме. >
YouTube: < Pink Floyd Cluster One >

Re: Фонд Научни Изследвания

Ето конкретно как става горния модел във ФНИ.

Първо имаме Фонд (същото каквото е църквата от Баташкото клане): институция, стени, преграда, отграничение.
Какво има извън Фонда (как е в съседните села)? Корумпирани политици, ченгесарско-партийни монополи, мутри, чалга. Беззаконие заради неработещата съдебна система, фирми мошенници, най-бедната страна в Европа. И чалга.
"Ние" сме чистичките, образовани, културни и трябва да спасим колкото може повече наука.

От едната страна като се гледа.
Самия Фонд е затворения и защитен оазис, бастион срещу горните ужаси в съседство. Вътре има някаква администрация и комисии от оценители по направления. Отвън са бедните и пищящи учени, които блъскат по вратите да бъдат пуснати вътре за да им се даде възможност да оцелеят като учени - иначе вилнеещите отвън политика, икономика, чалга и упадък ще ги унищожат като учени и няма да могат да съществуват като такива. Администрацията и оценителите трябва да отворят вратите на институцията и да започнат избирателно да ги пропускат.

От обратната страна като се гледа.
Самите колективи в научните проекти вече представляват едни такива малки Баташки църкви - участниците вътре са институционални и затворени зад стените на институцията. Да, обаче трябват ятаци, за да оцелеят. Някой трябва от някъде да им носи храна в потайна доба, по много много таен начин, и да им се спуска. Естествено - това са "роднините" от Фонда, които много скришом им носят една паница боб и я подават без никой да види.

Аз все си мисля за този въпрос, около който се въртя през цялото време: къде навсякъде тука можете да видите Левски, така, като в този вид на портрета?

Last edited by Хераклит (04.03.2013г. 17:05:03)

< По-голямата опасност за мнозина от нас не е, че целта е твърде висока и се проваляме,
а че е твърде ниска и я постигаме. >
YouTube: < Pink Floyd Cluster One >

Re: Фонд Научни Изследвания

Това е "психология на несъзнаваното". Не трябва да се бърка с - да я наречем - конвенционалната психология, тази която е навсякъде и се занимава предимно с други процеси, такива които могат да бъдат осъзнати от едно наблюдаващо съзнание, в случай че започне да се самонаблюдава. Това за което говоря - не може, затова е "психология на несъзнаваното".
Например едва ли има учен, който ще се съгласи, че колективната му научна практика на едно вътрешно равнище в несъзнаваното му "архетипно" измерение представлява това, което описах. Казвам го, за да подготвя читателя към следващо несъзнавано равнище, което вероятно ще се стори още по-абсурдно.

Last edited by Хераклит (06.03.2013г. 04:18:47)

< По-голямата опасност за мнозина от нас не е, че целта е твърде висока и се проваляме,
а че е твърде ниска и я постигаме. >
YouTube: < Pink Floyd Cluster One >

Re: Фонд Научни Изследвания

Едно от най-абсурдните неща за рационалното съзнание (това е  в сферата на "психология на несъзнаваното") е да се твърди, че няма кой-знае колко пряка връзка между цялостното психично развитие - като стадии на психично израстване и развитието на отделни функции на съзнанието. Няма. Това НЕ са успоредни вектори, които нарастват в синхрон. Психичното развитие (през отделните му стадии, така както са описани във възрастовата психология, особено тази на Фройд) определя отношението на индивида към света и механизмите на микро ниво в поведенческите му модели, т.е. определя всичко в отношението на аз към аз и в отношението на аз към целия свят. Рационалното съзнание в случая е само набор от функции, буквално - инструменти, с които може да се оперира, например: памет, мислене, интелект и т.н.
От тази гледна точка чарът на философията е в единственото изключително нещо - самата философия - което противоречи на биологията, философията с това е уникална, че е единствено познатата възможност пред съзнанието да се самоизгражда и  самоконструира.

Та, да проследим как изглежда стадият на психично развитие между 1 и 4 год. възраст, да приемем Фройдовата терминология - анален стадий. Аз твърдя, че българите спират психичното си развитие ето тук. Рядко при някои интелектуалци и често при учените се прескача през 1, до латентния стадий (от 7 до 11-12 год. възраст), като се образува сложна психична парабола между двете психични "матрици".

Отидете на някоя детска площадка, изберете си пейка на която да седнете и наблюдавайте много внимателно как си играят децата. Там ще видите на много фундаментално ниво микро принципите, по които се структурира и функционира целия ни социален свят, включително и с ФНИ. И веднага няма да се съгласите, защото при разговор се вижда, че децата не умеят да си служат със сложни формули, както и да говорят в словоред и със стилистиката на научните стратегии. Но затова казах, че цялостното психично развитие е едно, а развитието на отделни функции на съзнанието: мислене, памет, интелект и т.н. е друго. Понеже е много дълго, аз ще го редуцирам до няколко аналитични компонента.
Така е при малките деца, в аналния стадий (по Фройд) от 1 до 4 г. на развитие:

1/ Общността е само фон, към който детето няма и не може да има отношение, т.е. общността е "място" - цялата детска площадка, всички други. Но без отношение. Има значение само дали си там или не.  Така и социалното пространство е също толкова статично, колкото и природното пространство и ти се позиционираш само с там ли си или не си там.
2/ Общността, като статично социално пространство, има само норми (и нищо друго), например: на детската площадка не се ака в пясъка, там не те мият и къпят, това се прави вкъщи и мама и татко не гледат телевизия пред катерушките. Затова Фройд е дал името "анален стадий", защото в този период се научаваш да задържаш и отпускаш спрямо нормата.
* Тези двете показват точно как работи Фонда по отношение на научните общности. Такова отношение - няма. Колкото едно 4 годишно дете може да осъзнае с кои свои действия влияе на цялата детска площадка и да мисли себе си в отношение към детската площадка (общността), нали за него това е само статично социално пространство - то става такова, когато изведат децата там, а когато ги няма е просто природно пространство, но пак статично, толкова и от Фонда могат да вменят с кое свое действие как влияят на научните общности и да поставят себе си в отношение към научните общности. Разликата е само, че от Фонда спазват доста по-сложни норми на нормативно поведение в научните общности, отколкото детето на детската площадка.

3/ Колективите в общността на детската площадка са малки групички от играещи помежду си деца. Въпросът е как се влиза в такъв "колектив"? Мислите - индивидуално, субективно, с лични качества и умения, които се преценяват? Не. Тук няма нито свободна воля, нито индивидуален избор. Там те слагат. Слагат те възрастните. Води една майка Иванчо и казва на Марийка, която си играе на пясъчника: ще си играеш с това дете. Марийка поглежда към своята майка, която стои до тях и кима одобрително, в знак че разрешава - и колектива е готов. Тук наистина няма индивидуална и свободна воля, какъвто ти натресат - с този си играеш.
* Това показва много точно как се формират научните колективи, които кандидатстват пред Фонда и с които Фонда работи. В случая няма физически "родител" (освен ако не говорим за връзки), неговата роля се замества с авторитета на това "място" към което принадлежиш: например позицията ти еди-къде си (ето това еди-къде си е "родителят", който те води за ръчичка), участие в еди-какво си (самото еди-какво си е другият ти "родител"), познанства с еди-кои си, отчита се не че си ти познаваш еди-кои си, а че еди-кои си познават теб. И т.н.
Впрочем от тази гледна точка е много озадачаващо разбирането за някакви "мрежи", по този начин сякаш хора ходят като свободни електрони, свързват се и образуват мрежи, сякаш те наистина са субекти, индивиди със свободна воля. Това е смехотворно. Процесът е обратен. Първо в социалния свят се образуват, изплуват на повърхността образувания, които потенциално могат да се свързват в мрежа и после без значение кое точно физическо лице стои в позицията става участник в мрежата. Т.е. не те питат: кой си ти - индивидуално, субективно, а: от къде си - каква позиция заемаш и какво място имаш.

Има и още 4/, 5/, 6/ и т.н., които са много важни, но и това е достатъчно - да не пълня страници излишно.
Достатъчно е защото показва най-важното.

Първо, аз не виждам как тези малки, затворени групички от играещи си деца - навсякъде, от държавата, през икономиката до науката - ще се обърнат една към друга и освен много примитивна и безсъдържателна, т.е. формално-нормативна комуникация ще започнат да конструират и "реалности" от практики (за да се образува социално "време" и социално "пространство", в момента има нещо като полумъртво блато). Ами - никак.
В лабораториите на БАН ще продължават да си правят изобретения и иновации - това е една отделна, трансцедентална Вселена. В икономиката ще продължават да си правят някакви детайли, които не се конкурират никъде в света и никой не ги ще, защото с нищо не впечатляват - това е друга трансцедентална Вселена. Те са като паралелни Вселени, без допирни точки, само холографски изображения на едната към другата.
Възниква въпросът: това общество, освен институционална и нормативна структура, която стърчи като нещо абстрактно (например Парламент, държавна и общинска администрация, стопански субекти и т.н.) има ли нещо друго? Има - финансов ресурс. Той се раздробява надолу в малките групички, всеки се затваря зад своите си стени пред хранилката и ресурса отива за директна консумация. Ами - да, така е и на детската площадка, мама идва и ти дава парче кекс докато си играеш с другарчетата, дава и на тях, но не ходи по съседните групички да раздава и на тях.

Второ, аз не виждам в цялата тази картина Левски - все това имам пред вид и през цялото време говоря във връзка с годишнината. Помислете, възможно ли е на "детската площадка" да дойде някакъв непознат чичко и да ти предложи да ходите някъде заедно, или да правите нещо заедно? Не, скъпи приятели, никое дете не може да различи истинският Левски от някой педофил. Може - на картинка, ако има кой да му каже. Но не може в практиката.
Или възможно ли е същият чичко да събере няколко групи деца и те да започнат да си играят заедно? Не, уважаеми, не може, те пак няма да се заиграят заедно, т.е. да започнат да практикуват. Ако е клоун (разбирайте - например политик) те ще спрат да си обръщат внимание едно на друго и ще започнат всички да гледат само в него.


...Та, колко е дълбок кладенеца от Алиса в страната на чудесата ли? Много е дълбок, ако се погледне през Платоново-Аристотеловата античност и през Средновековната религия - но, за това още не е станало дума. За сега до тук показвам само капака, който го затваря и прави илюзорното впечатление, че всичко е плоско, покрито с тънък слой тиня, без алтернатива и без посока. Сякаш "нищо не става".

< По-голямата опасност за мнозина от нас не е, че целта е твърде висока и се проваляме,
а че е твърде ниска и я постигаме. >
YouTube: < Pink Floyd Cluster One >

Re: Фонд Научни Изследвания

Тези неща горе ги разправям... има причина за да го правя. Аз не съм социолог и не събирам данни, не си правя такъв труд. За разлика от социологията, това е наука, с желязни логики. Почти толкова точна колкото химията и физиката. Много отдавна дори не ми е необходимо да водя съдържателни разговори с човек, достатъчно е само да погледна начинът и да проследя движението например с което си вади телефона и го поглежда, за да ми станат ясни състоянията в повечето нива на психична организация - това което определя отношението към себе си и отношението към света.

Това е и причината да напиша последните постове. Ако мога така да споделя, има нещо, което забелязах преди няколко седмици и от тогава това, което видях не ми дава покой. Живея в ужас и горчивина, с неописуемият песимизъм на мъдър човек, който вижда надалеч в бъдещето. Въпреки, че досега никога не съм пострадвал, все пак твърдя, че съм видял почти всичко и опита, който имам е вероятно на 10 живота. В междуличностните отношения съм толкова широко скроен, че нищо не ме шашка. Но има нещо, което ме плаши до смърт - природните катаклизми и големите обществени сътресения.

Преди няколко седмици разсеяно гледах и по телевизията нещо ми направи впечатление в изражението на президента Плевнелиев, самия човек не го познавам и никога не съм го виждал наживо. Това ме заинтересува и много внимателно наблюдавах Бойко Борисов. Е - от тогава живея в шок и толкова голям песимизъм, че не можеше да не кажа това, ориентирано по тази тема, за която говоря тук. Ужасът на прогнозата ми беше, че идва правителство, което е точно копие и аналог на ръководството на ФНИ. Ето го - от вчера вече е факт.
Седя в Интернет и връщам и гледам многократно записи на новите министри и техните първи изказвания. Това правя цяла вечер. Шокиращо, потресаващо... убийствено е.
Като изключим единственият достоен човек там, със сериозно изражение и почти опечален вид - образователният министър... всички останали се радваха и през цялото време се подсмихваха. Ето това са проектчиците, уголеменото копие на ФНИ. Те са там за малко и са за 2 неща: да преговарят с ЕК и за два месеца да оперират с каквото е останало от еврофондовете, точно толкова им трябва - да ги пуснат там и да им дадат за малко да оперират и да се разпореждат с еврофондове в държавата. И те наистина изглеждаха толкова радостни и щастливи, весели пред камерите, че дори не можеха да скрият радостта си.
От 23 г. след падането на социализма това, което горе го пиша не съм го виждал във формата на такъв потресаващ цинизъм!

Ето контекста. Каква е ситуацията.
За по-малко от месец, без влияние помежду си и връзка, в различни градове четирима българи се самозапалват публично, заявявайки с това своята социална безизходица и отправяйки послание към останалите. Пак наскоро в две български семейства бащи избиват жените и децата си и се самоубиват (като Кочо Честеменски) като израз на пълна безперспективност в социалната криза.
Ето фактите - според мен - това е субективно и на око, не съм статистик. Според мен държавата е банкрутирала още преди няколко месеца и тя не е в състояние да изплати например дори 50 % от пенсиите, няма друг избор освен още с изплащането да ги прибере обратно в бюджета чрез нереалните сметки за ток, за да може отново да ги изплати следващия месец. Истината - според мен - е че държавата реално вече е банкрутирала, което не се обявява (и правилно), а частния бизнес не дава никакви сигнали за перспектива, а обратно, ще продължава да се свива и тъй като в България почти цялата икономика е частна, можем да си представим каква е посоката (знаете мнението ми за българския частник, не ми се иска да го повторя, то е няколко страници с цинизми). Предстоят почти веднага финансови детонации и в енергетиката, и в железниците.
На този фон, в този контекст новото правителство - което е точно това: твърдя уголемено копие на ФНИ - всички се усмихват и подсмихват и дори не скриват радостта си пред камерите. Потрес!!! Те едва ли знаят по-зле от мен и от останалите каква е ситуацията, аз ако бях там щях или да говоря през сълзи на очи и да заеквам на микрофона, или да гледам в земята като мъртвец.
Но това е - ако осъзнаваш. Не случайно говоря за детските градини. Тези хора какво осъзнават? Осъзнават едни хубави зали и кабинети, там мирише на хубаво и е чисто, топличко. Служителите в Министерски съвет се държат учтиво и много приветливо, всички са толкова мили и отзивчиви и... някой им е дал цялата държава за 2 месеца.

Last edited by Хераклит (14.03.2013г. 05:02:13)

< По-голямата опасност за мнозина от нас не е, че целта е твърде висока и се проваляме,
а че е твърде ниска и я постигаме. >
YouTube: < Pink Floyd Cluster One >

Re: Фонд Научни Изследвания

Тук е мястото, вероятно, за кратка пауза в която да дам някои пояснения какво правя.

Патетично казано - правя се на философ, с какво друго човек да се занимава във философски Форум: "...истината ми е по-скъпа". С много романтика и възвишеност казано, поставям себе си в отношение към Истината. Това винаги е изпитание за духа. Касае неща като свобода, рицарство, достойнство, смелост. Защото "себе си в отношение към Истината" е вътрешно отношение на аз към аз. Винаги това което смяташ за истина - от истините там, във външния свят - съдържа един пласт на утайка, който всъщност представлява собствената ти преценка и увереност кое от от всички там, отпред обявени за истини е Истината. Затова отношението към истината е отношение към себе си, към собствената преценка и вяра. Това е една от разликите между философията и науките. Давам си ясно сметката, че като Хераклит от Проектория си затворих всички врати и пътища към български учени. Но пък няма да крия и че си доставих артистичното удоволствие, което в случая е по-силното, да се упражнявам в автентичната реторика на Хераклит от Ефес, може и да не е 1:1, все пак са доста многообразни кавър-версии на оригинала. Нищо чудно след двайсетина години и както съм решил да доживея над 100, ако Проектория още действа (от все сърце го пожелавам, безценно е с оглед на по-далечното бъдеще), в случай разбира се ако междувременно не се претрепя по най-нелеп начин, след време да се появя например като Августин, упражнявайки се в една по-различна, нова и завладяваща стилистика. В края на краищата, нима не е това смисъла: очаква се от учените да дискутират проблеми и да обсъждат научни продукти, а от философите какво друго да се очаква освен да се упражняват във философстване... Най-доброто упражнение е да се опиташ да погледнеш на света като някой от философите.

Стратегически, концептуално, институционално към Фонд научни изследвания погледнато има 2 технологии на мислене.
Едната - както аз я наричам - е да си отличник като Вазовите азбукарчета: всяко се надпреварва да каже колко много знае и колко е учено и образовано за света извън школото - за световете, които не са "тук" и "сега". Ами да, стратегии и модели по света има колкото щеш. Ако едно абстрактно съзнание седне с друго абстрактно съзнание, и двете с добри абстрактни способности за мислене (въпреки, че е правилно да се каже способности за абстрактно мислене), да съчиняват стратегии за развитието на Фонд научни изследвания, те биха могли хубаво да се абстрахират и да измислят доста абстрактна стратегия. В нашата страна е важно логиката на абстрактната стратегия да е правилна и "научна", а обекта към който се прилага - кой ти го гледа. У нас се приема за анти-научно познаването на обектите. Обекта трябва също да е в абстракция - частично затъмнен и от повечето си страни непознат, за да може да се напаснат абстрактните методи и модели.
Другата технология на мислене е обратна - първо да се изследва обекта и после да се правят стратегии, това е което аз предлагам. Това е наука. Помислете. Ето един пример. Да вземем Менделеевата таблица, химичните елементи - това са обекти. Обаче в науката химия те са много добре познати (описани). И да вземем химичните формули - това е теорията. Представете си че изписвате формула за водород и кислород, но я прилагате върху уран и олово. Само луд човек може да настоява, че резултата ще бъде верен, защото формулата е правилна. Всеки химик ще ви каже, че първо трябва да се познават обектите, да се знае с какви химични елементи се работи и трябва да разполагаме с тяхното описания. После идват формулите (стратегиите).

Никой няма да се съгласи с мен, защото просто е абсурдно да се твърди, че научност, научен подход по въпросите за ФНИ може да се открие само в моите последни постове. От цялата литература, с която съм запознат по въпроса, никъде досега не съм срещал друг такъв опит - ПЪРВО да се започне с обекта, с определяне на обекта (учените, научните институции, научното поле). Може да е смехотворно, но горните постове представляват точно това. Съвсем отделно и без връзка с принципа е че те може да са добре направени, а може и зле. Но важното е че принципа е спазен. И естествено стратегиите (формулите) идват чак после, първо е определянето и точното познаване на обекта (ученият, научният колектив, институцията - структурата на цялото това нещо, механизмите по които то функционира, "агрегатните" му състояния, които може да заема в политическа, икономическа, международна и т.н. среда).

Тук разбира се социолозите ще възразят и биха казали нещо, което едва ли осъзнават колко анти-научно е и от гледна точка на принципите на науката всъщност белег за какво дилетантство е. Има наукометрия. Има постоянен мониторинг върху дейностите в научното поле - в табличен вид. Наивно и неприемливо е защото това е съвсем друго. Тук нямаме обекти, които се познават (както елементите в Менделеевата таблица), а имаме нещо съвсем друго - безсубектен производствен процес. Който описва 2 неща: безсубектния участник е представен в неговия формален статус (например шлосерът Х, със VII разряд) и произведената продукция. "Посредата" са едни такива фантастични и нереални "изотопни" състояния на обекта, за които се знае, че в природата ги има, но са в сферата на потенциалното и възможното. Например: какво ви пречи за да повишите квалификацията си и да станете работник IX разряд (как се виждате в "изотопното" състояние на професор), с какво може да се подобри работата (например увеличаването на дневния порцион влияе ли на "изотопните" ви състояния в дадената научна област, или е обратно), как се оценява вашия труд (разкажете за своите колеги в чужбина и споделете мечтите си, или започнете да се оплаквате), какви резултати, подлежащи на измерване можете да предложите (това е най-веселата част: по принцип се отчита самото говорене за резултати като резултат, без да се търси и вади самия резултат). И т.н.
Не че го подценявам, а само не трябва да се бърка. По принцип всяко производствено предприятие има нужда от измервания, счетоводство и такива някакви полупрофсъюзни допитвания за това как се чувстват работниците и как виждат подобрение на положението си и перспектива. Но това не е науката и няма нищо общо с научен подход, в строгия смисъл.
В истинската наука първо се започва от обекта. Останалото е толкова научно, колкото и алхимията. Едното е "тук" и "сега" в действителността, другото е "там" и "оттатък", успоредно на действителността, във фантазията.
...Та, какво е съдържанието на горните постове ли? Ето това питам, що за човек трябва да си за да отнемеш фантазиите на едно 4-годишно дете, че докато си играе с някакъв гумен ринг в ръцете по пясъка това е ускорителят ЦЕРН и детенцето с издути бузи си разпределя най-любимите приятелчета от детската площадка и пластмасовите фигурки на човечета като работници и ръководители вътре в този кръг?

< По-голямата опасност за мнозина от нас не е, че целта е твърде висока и се проваляме,
а че е твърде ниска и я постигаме. >
YouTube: < Pink Floyd Cluster One >

Re: Фонд Научни Изследвания

Аз само маркирах положения, но горе-долу мисля става ясно. Ако трябва да напиша цялостно изследване на ФНИ ще се получи монография от около 60 - 70 стр. Удивителното в този метод е че той не работи с рационални съдържания. Не се правят интервюта, не се водят съдържателни разговори, не се пита за конкретни дейности - всичко това е без интерес. Затова е "психология на несъзнаваното" - интереса е към неща които са извън рационалността и се намират извън рационалното съзнание и ако се модифицира към по-големи групи от хора става много яката "социална медицина".
Не че се отрича нормативната рационалност и света на рационалните конструкции - без това се връщаме в каменната ера, а по-скоро се поставя черта между рационалното и емоционалното и се изследва надолу, под чертата. Рационалното и емоционалното е това, което можеш да помислиш и което можеш да почувстваш, т.е. да протече в теб като мисъл или емоция, "психологията на несъзнаваното" се интересува от това, което ги предхожда. Надолу в тези невидими пространства действат толкова строги и логически фигури в психичните матрици, колкото е и при естествените науки. Алгоритъма така или иначе е строг и е заложен, но как той ще се разгърне - всичко зависи от външния свят.

Last edited by Хераклит (17.03.2013г. 11:16:51)

< По-голямата опасност за мнозина от нас не е, че целта е твърде висока и се проваляме,
а че е твърде ниска и я постигаме. >
YouTube: < Pink Floyd Cluster One >