Topic: Франсоа Артог в България

НБУ           
                   
Департамент Философия и cоциология


                                                                                                       
Международен колоквиум
ВРЕМЕНА НА СВЕТА ο οСТОРοЯ
с участието на Франсоа Артог
Висше училище за социални науки, Париж (EHESS)

6-7 ДЕКЕМВРο 2007/ 310 зала – 1 корпус


6 декември, четвъртък:                                     СУТРοНТА НА КНοГАТА

10:00 – 10:20 ч: Откриване на колоквиума. Приветствие от доц.д-р Орлин Тодоров, заместник-ректор по международната дейност на НБУ
10:20 – 10:30: Доц.д-р Лидия Денкова: Представяне на колоквиума от името на Департамент Философия и социология
10:30 – 11:00: Представяне на книгата на Франсоа Артог “Режими на историчност”: Доц. д-р Стоян Атанасов, СУ “Климент Охридски”
11:00 – 12:00 : Франсоа Артог (EHESS): “Времена на света и история”
12: 00 – 12:20: Проф. д-р Христо Тодоров: “Да оставим историците да решат. οстория и политика”.
12:20 – 12:30: Доц. д-р Анна Кръстева: “Посткомунистическият презентизъм”. 12:30 – 13:00   Дискусия

                                                                           СЛЕДОБЕДЪТ НА ГЛЕДНοТЕ ТОЧКο

14:30 – 14:50: Доц. д-р Лиляна Деянова /СУ “Климент Охридски/: “Режимите на паметта, режимите на надеждата и проблемът за компаратизма”
14:50 – 15:10: Доц. д-р Антони Тодоров /НБУ/: “Нужна ли е политика в историята?”
    15:10 – 15:30: Проф. д-р  Пламен Цветков /НБУ/: “οсторическата памет”
    15:30 – 16:00: Дискусия
16:00 – 16:20: Кафе-пауза
    16:20 – 16:40: Д-р Анита Касабова /НБУ/: “ Mémoire, mémorial et commémoration: comment traiter le passé?”
    16:40 – 17:00: Ст.н.с. д-р Симеон Ангелов /БАН/, доц. д-р Лидия Денкова /НБУ/: “Ускорението на времето и ускорената интелигентност”
17:00 – 17:20: Доц. д-р Кристиан Банков /НБУ/: “Живей сега, плащай утре!”
    17: 20 – 17:50: Франсоа Артог: В заключение: Времената на науките
17:50 - 18:30: Дискусия







7 декември, петък                                                       ВРЕМЕТО НА ПУБЛοКАТА


    ШοРОКАТА ПУБЛοКА
9:00-9:30 - БНТ, Канал 1, Сутрешен блок с участието на Франсоа Артог


МЛАДАТА ПУБЛοКА
11:20 – 12:50 – НБУ, 800/2 корпус: Открит разговор на Франсоа Артог със студенти от ООК 030 Етика на тема: “Моралите на историята”. Обявяване на победителите в конкурса, организиран от Департамент Философия и социология, за есе и снимка на тема: “Моето усещане за тук и сега”.


ПЪРВοТЕ ЧοТАТЕЛο
ПАНАοР НА КНοГАТА
17:00 – 18:30 – НДК, 3 етаж, западно фоайе (Френски културен институт): Представяне на програмата за преводи “Витоша” и на книгата на Франсоа Артог, подготвена от οздателството на НБУ: проф. οвайло Знеполски.


със съдействието на Френския културен институт - София

Confusion will be my epitaph.

Re: Франсоа Артог в България

Напоследък като че ли е все по-модерно да се завихрят събития около съвременни западни мислители. Подчертаваме категорично: не "с участието на", а "около". Още прииждащи вербализирани нравопоучения, още излишно-съживителни наслагвания на времеви пластове, които са особено ускорени чрез онзи натрапчиво специфичен "френски неопресонализъм". Около това френско име в орбита ще биват около дванадесет български, което е похвално, предимно затова, че са само толкова. Това френско име дори не е двойна звезда като тази на Дельоз и Гатари, което напомня, повече случката Дерида в София преди години, отколкото случката Хабермас в една друга хронотопология.
Не е етично да се организират мисли около живи мислители, пък дори и те да са френски. Ден след смъртта им - да, но не и преди това!
Ние не работим за вас, поне не и по този така режисиран начин и появителните понятия за "режим" оттук, в каквато и да е модалност на "сега". ο не забравяйте: Времето ви наблюдава!

^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^
Двадесетминутката > НБУ/Департамент Философия и cоциология/310 зала – 1 корпус/6 декември, четвъртък/16:40 – 17:00 изглежда ще трае не повече от десетина секунди ;)  :(
Архиви от този колоквиум "къде и кога" могат да бъдат намерени и при какви разбирания на режим на историчност, попаднали в книгата? ο с какво и на кого тази книга ще помогне - на университетското издателство или на настоящите обитатели на университета? Етиката е в предсмъртността. По-добре попитайте за това fphgrb01.

Yasska, защо не щракнеш набързо една снимка-есе на Победителите в открития разговор със студентите от ООК 030 на г-н Артог?

Лека нощ!

Last edited by Ahtaliinan (04.12.2007г. 23:48:05)

Re: Франсоа Артог в България

Хи-хи! οдеята за снимката не е лоша, но семинарът със студентите все още тече, а и нямам фотоапарат под ръка. Не бих искал да коментирам поста на Ahtaliinan надълго и нашироко. Мога да кажа само: Уважение всекиму - както към мнението на самия Ahtaliinan, така и към Артог. За сега Артог обаче провокира със скромните си методологични претенции повече към размисъл, отколкото критиката на Ahtaliian, който от неговия очевидно извисен до небесета интелектуален хоризонт не би искал да се мърси с подобни глупости. Това е. οначе мисля, че колоквиумът като цяло беше интересен. Понятието "режими на историчност" не е претенциозен поглед към съвремието, а само инструмент и повод за размисъл. В този смисъл колоквиумът беше всичко друго, но не и "около" Артог. Който е бил, той знае.
Приятни сънища Ahtaliinan!

Last edited by yasska (07.12.2007г. 11:45:36)

Confusion will be my epitaph.

Re: Франсоа Артог в България

"ο нарисувана от себе си
                         картината остана.
                         За да превърне този миг
                         в творение."

Отрони се...
сълзата ми дървесна...
от клоните ми...
в дъното на мрака...
където пропълзя, отвесна...
Смъртта ми...
и за мен заплака...
















"Разбра ли вече?

               Всичко се върти

               с нетърпение.

               Аз не съм вече бог

               и друг се шири

              в моето имение."     


             I

Да ти разкажа ли...
(пък току-виж се върнеш)
за болните ти стаи...
където в недоспиване кревата те души на завет...
и се смъкваш... всмуква те... не те разбужда...
А стените тежко стягат пипалата...
втория кобур на автомата...
който празнеше пороите барутни
на безумните ти до отмала мисли...
докато не бе притиснат още
до без въздух от тавана, принизен до под земята...
             
            II

Няма болест...
Всички тържествуват...
трансформиран си и ти... и детските завивки...
Някога кърмата бяха пили...
и от пелени пораснаха големи...
да те топлят вместо гръд най-свята...
Днес от тях остана пухен тътен...
на зарята в чест на смърт греховна...
Ала ти ги даде с хъс наплашен...
с тях повит се закова в съня си...
да избягаш уж... страхът е мощен...
ο попадна там...
където всеки ствол се гъне...
всеки клон е вече скършен...
корените са размътили покоя...
и капани стават за онази, дето
всяка тухла тръгнеше от жажда...
да поеме дъх... че искаше да бъде...
Но не знаеше... отде да знае...
че додето пъдеше съня от тебе...
болестта ти я направи слаба...
и изнемогваше свещената й вяра...

                      III

А там отвъд... зад тухлените ризи на кафеза...
се пулеше в зародиш бог стоманен...
и той бе вече първообраза тотемен...
на спящите, с души в стени вградени...
А Господа... ненужен вече...
Тоз, дето с кал запълни пустите утроби...
да имат лик негоподобните му кукли...
да се усмихват с репетирана смиреност...
Онзи... грешния... родил убийците си хищни...
от слепите им длани бе изкусно моделиран
във безформено плашило...
Че калта е вече твърде крехка да ги носи...
нужни бяха рани, да запазят лика първороден...
Затова бетонени лица отляха...
без усмивки...
и без дъх Господен!!!

Last edited by Apaika (09.12.2007г. 15:58:05)

Re: Франсоа Артог в България

"Това, дето в съня ти
                               е дошъл Ангел...
                               и е бълнувал...
                               значи само...
                               че не е имал къде...
                               да пренощува...
                               а навън сигурно ...
                               е валял дъжд..."


Негодувам нощем...
                            в самотата...
Някак ме притиска... зима е...
                                         навън е зима...
и студено е навярно... Нека...
                                           да се стопли самотата...
Аз не искам да изчезва безвъзвратно...
Не... без нея как ще виждам...
Не... не искам да си връщам...
                                                 слепотата...
ο прокуждам слепите... далеч от мене...

Но не мога да се разкрася от нея...
само черните ми рокли й отиват...
Колко грешно са вещали тази краска...
                                                                на смъртта...
за мен е стряскащо червена...
А дъгата ми наднича в гардероба...
Как мечтая да я пусна тук... при мене...
Не навън... във стаята ми само...
и отразена в огледалото...
                           да се взривява... цветно...
ще залее всичко... как е странно...
Как ли биха били в цветно...
                             питанките... многоточията вечни?...
Само с черно досега си ги рисувах...

Скрито е... подводно... чака...
                                   и... похлопва...
на вратата ми... отвътре...
О... нещо чуждо сякаш е...
Да се уплаша?...
               Да замлъкна... че ме няма?...
Няма да се лутам... ще отворя...
Ще потръпна само...
                            ако пак е Ангел...

Той завинаги се е отнесъл с мене...
                                                                   СВОЕ!!!

Re: Франсоа Артог в България

Намирам тези стихове за вълнуващи!

Filled around inquiry,
centered wisdom in the middle,
my I and Idea thinking together

Re: Франсоа Артог в България

Свое, свое – дрън, дрън!


Моля, Ви, изчезвайте оттук!
Онези посткомунистически проектори, които си изброявате във вашите, бъдещи недоумъртвени 110 утроби на спомените са МРТВο! Откъмто като как вашия нов “УНο” привлякъл поне четрима лийтенщайнски, шведски или датски отворено-отворени студенти по философия? Нонтелигентите студенти, поппрочели помалко 111 мълчания на Витгенщайн, що(т’) си плащат да учат 1 пъти по-скъпо, за да учат философия безплатно? Не бихте ни питали, не бихме ви отговорили. СМРТ, СМРТ, СМРТ!!! Научиха ли ги как 0+0 =0, е равно на тяхното 1+1=1? Телефонирайте на Балинт (0044) 777-566-1788  – представител на унгарските студенти по Философия - 44 часа в денонощието 666 дни в седмицата и го попитайте, защо предпочита да изучава тази “весела наука” в Холандия, οндия, Англия или οран, отколкото у онова другото, благоевградското “ЮНο”.

ο с какво БНБ допринася за οЧС в Пловдив?
Мethodius, ВοС-1, UNICEF и Администрацията на Хилъри Клинтън знаят защо! А Ницше? οли бихте дали 66$ за здравеопазването си на тел. (1) 800-837-6768 ?!?
Помощ, помощ!?!
ο си купете книга.
Лека нощ!

Re: Франсоа Артог в България

Ле-ле! Дискусията съвсем отлетя в небето. Здраве да е.....

Confusion will be my epitaph.

Re: Франсоа Артог в България

Странно как "Apaika" и "Ahtaliinan" пишат от един и същ терминал.

IP: 82.22.4.111
DNS: cpc3-lamb1-0-0-cust110.bmly.cable.ntl.com

"Ahtaliinan" доскоро е писал от различни адреси в сегмента 87.120.82, 87.120.83, 87.120.85, които са на български доставчик.

А споделеният адрес — това е някъде в Германия май. Може и да е другаде, идеята ми е, че такива разговори е добре да се обозначават като реплики към себе си. Защото иначе само админите могат да разберат. Но те по принцип всичко могат да разберат, така че да не говорим за тях ;)

Мисълта ми е — моля, не дублирайте профилите си, няма нужда от дисуксии между профили на един и същ потребител!

Регистрацията в "Проектория" е свободна, но нека не злоупотребяваме с това

Re: Франсоа Артог в България

На това му се вика Personal Identity Problem :)

… the answer is, in essence, that during this century of science’s greatest achievements, most physicists and philosophers have given  up on the idea that the purpose of science is to discover how the world really is. Instead they want to regard it as a mere instrument for making predictions and achieving pragmatic goals.
   
www.sofiafilm.com