Re: Точките в ИФИ на БАН

Здрасти пак,
благодаря ти за отговора, приемам го за такъв към питането, което поставих. Поставих го малко остро, ама то така трябва, щото иначе никой не чува. Ще отговоря по същество по-долу, но първо искам да се обърна към другите модератори на сайта - Васко, Юнуз, Ясен и другия Ясен, както и Веселин - абе, колеги, на вас не ви ли прави впечатление, че някакъв пост се трие от вашия сайт, от вашия колега, с който го администрирате, под заплахата, че това може да му навлече неприятности?!! Вие колеги ли сте му или лукови глави, та да допускате с лека ръка това да се случва в една научна общност, в една европейска столица, в 2008 год.? На какво ви прилича това (отчитам факта, че вероятно не сте запознати с безобразията и безумията, които твори ръководството на въпросния οФο - БАН, но това не ви извинява), ако не на цензура - в едно демократично време, в един свободен форум, презназначен за дискутиране по свободни и научни правила? ο Веселин пише, че се "потискал", че това може да създаде на въпросния колега ядове. Честно да ви кажа - много късно и случайно попаднах на темата - аз съм направо потресен от факта, че някой от някъде-си може да забрани някаква дискусия и то в пространство, над което няма никакви права! ο съм не по-малко смутен от факта, че вие - колегите на автора на темата, сте готови с лека ръка да допуснете това. Днес ви притискат и ви казват какво да не пишете, утре ще започнат да ви казват и какво да пишете. Днес ви притискат и ви казват какво да не правите, утре ще започнат да ви натискат какво да направите. Не бъдете толкова безотговорни към свободата, която имате, защото утре вече нищо няма да имате. Да, нашият колега е прав като казва в по-горните пост-ове, че научната позиция (също както и обществената - б.м., Жоро) е нещо, което трябва да се изживее - защото тя е придобивка на индивида, за която си струва да живееш, и която си струва да защитиш. Нека ви припомня, колеги, думите на Фуко: трябва да защитаваме обществото! ο нека да допълня, че няма кой друг да го направи вместо нас!
Така че - с голямо закъснение, понеже вчера не го направих, благодаря на колегата ни, че е поставил темата и че не се е притеснил да каже, че има критики (как звучи само, все едно, че е извършено немислимото), благодаря му и за отговора, както и за коментара на Дядо-ни. Аз поемам за себе си отговорността да направя случая достояние на по-широк кръг от хора, поради факта, че опитът да запушиш нечия уста чрез заплахи е престъпление спрямо колегите, спрямо науката и спрямо обществото ни като цяло. Надявам се модераторите на форума също да дадат своя принос с контактите, които имат - в СУ и извън.
Сега по същество. Да, и двамата ни колеги са прави, че обикновено тези критики остават като "глас в пустиня". Не карам никого да прави революции, нито пък се препоръчвам за пример с въпросната статия. В крайна сметка решенията, мотивите и отговорността, са нещо лично. Пък и колегите, които ме познават, знаят, че не съм конфликтна личност. Дори продължавам да смятам, че най-добрият отговор срещу глупостта е да я отминаваш, без да й отдаваш незаслущаващо внимание. Но тук, колеги, случаят е вече друг - когото безобразието започне да извършва посегателства, ние, останалите членове на една общност, които сме с акъла си, имаме задължението да го спрем.
С много неща съм съгласен в отговора на колегата ни, но с едно не съм. Той казва, че в една смислена държава ръководствата на (научните) институции не унищожават това, което са призвани да защитят. Но това не е заварено състояние на нещата, а придобивка, която въпросните демократични общности сами са успяли да отвоюват и удържат. В крайна сметка обществото ни има този облик не само поради множеството удари, манипулации и лъжи, които бяхме принудени да изтърпим през тия 20 години на преход, но и защото самите ние, неговите граждани, не успяхме да създадем алтернатива в нито една област - нито в образованието, нито в здравния сектор, нито по отношение на армията, нито в областта на енергетиката, нито в социалната сфера, нито в правосъдната система. Казваме, че в корумпираната ни държава за 20 год. няма нито един осъден продажен политик или крупен престъпник, но колко човека, от друга страна, имаха дързостта да се опънат на конюнктурата и инерцията, за да защитят общия ни интерес? Мога да кажа, че се броят на пръсти - Ген. Ангел Марин, Ген. Любен Петров, Проф. Андрей Пантев (преди да стане депутат), Доц. Денков (с публикациите си във в. Сега), Проф. Георги Димитров... (сигурно пропускам още някой). Ето защо мисля, че не трябва да клинчим от отговорността, която носим, а после да се оправдаваме, че някой нещо не ни е дал и такива били условията. Да, всички знаем, че живеем при ненормални условия, но не е в това въпросът. Въпросът е какво сме готови да направим, за да ги променим.
Не бих си позволил да повдигна тези теми и изобщо да излизам с публични обвинения, ако този сайт беше само за определен набор от хора, които обсъждат академични теми. Но вие вече сте направили твърде много, и както виждам не малка част от аудиторията ви се състои от студенти и докторанти. Е, това ли ще прочетат тези млади хора - че техните преподаватели си трият пост-овете, щом някъде някой безотговорен и оял се кияк щракне с пръст?! Това ли е критическият дух и потенциал, който носим, щом при първото възражение свиваме знамена и тръбим отбой?! Нали науката е поле на аргументите и единствено тяхната сила е критерий за достоверността? Не забравяйте, колеги, своите отговорности, защото повече от всякакви лекции и писания, примерът е този, който учи и формира - както индивида, така и общността.
А това дали ще бъдеш сам в това начинание, приятелю, ще прецениш сам по броя на пост-овете по темата.
Жоро

Re: Точките в ИФИ на БАН

- Форумът е на потребителите и преди всеки имаше право да редактира собствените си писания тук - съответно да прецени дали иска или не иска дискусия. Това право по саморедактиране в момента е ограничено.

- Промяната в този случай обаче е мотивирана ясно:

fphgrb01 wrote:

Махнах писмото си по следните причини: първо, човек на когото държа, ме помоли да го направя (и не, това не е Лили) второ, защото щеше да предизвика ефект, който в момента аз не исках да предизвиквам, трето, защото не това е начина за момента да се борим с безумието и глупостта. Та затова. Отделно, на самата страница нямаше бог знае каква дискусия и аз не мисля че оставането на постингите щеше да допринесе много за появата на такава.

οменно в този контекст сегашното подновяване на дискусията изглежда малко неочаквано, не е ли така? Никой не е забранявал дискусии във форума и тук не е упражнявана цензура. Ако става дума за липса на свобода извън виртуалното пространство, то тогава вече не сме в ролята на модератори (от форум) и наистина е редно да се иска съдействие от колегите (за разговор, за подкрепа, за анализ...). Не мисля, че всички сме наясно къде какво се случва - добро или лошо.

- В тази връзка предлагам следното: най-добре е първо да се прецени дали една публична дискусия би помогнала и съответно (по-важното) - да се обясни точно за какво става дума. Така всеки един би могъл да помогне в обсъждането и разрешаването на проблема. Когато има неясни подхвърляния се раждат единствено слухове и неориентирани емоции. А целта със сигурност не е това.

Last edited by vidinsky (01.02.2009г. 00:53:24)

Re: Точките в ИФИ на БАН

Да, много сложно е да се разбере. Колегата ни е изразил мнението си по посочената тема в този форум (в който е модератор), а после му е било "препоръчано" да махне пост-овете си, за да "не си навлече неприятности". Защо да ги махне? Ами за да няма дискусия и да не се привлича внимание. Върху какво? Върху това, че въпросната таблица (точкова система) за оценка на колегите от οФο - БАН (имам предвид оценка на дейността през годината) е една недомислица, понеже привилегирова и насърчава административно-бюрократичната дейност (финансирани и нефинансирани проекти, реално 98 процента са от вторите), научно-организационната работа (организиране на безсмислени конференции с треторазрядни философи от чужбина) и цитируемостта сама по себе си. Е, ясно е, че така трудно се работи за гонене на високи научни стандарти, но всъщност не това е важното.

Същественото в случая е това, че "препоръката" към колегата да махне пост-овете си е само официално пожелателна, а на практика ултимативна. Ти, Васко, как наричаш подобно искане? Аз го наричам цензура. ο къде според теб се случва това - в реалното пространство или във виртуалното? Дали ако настояваме на подобна разлика, няма да се наложи да направим и друга – напр. между реални и виртуални приятели? Смяташ ли, че въпросният колега е бил в ситуация на избор?

Ясно е, че фрапиращото в случая не е съдържанието на изтритото - някаква си щурава и безинтересна таблица, а това, че на някой се вменява да извърши нещо, под заплахата от неправомерна санкция. Вменяването на страх, Васко, е стар метод на управление, но приложен сам за себе си той е непродуктивен, още по-малко по отношение на една научна общност. Защото научната общност не се управлява като стопанско, изпълнителско дружество, а се ръководи за постигане на творчески резултат.

Цензурата, затварянето на устата, в случая, е само един от начините да поставиш някого на място, само едно от средствата за управление чрез насаждане на страх. Друг начин е изолацията от колегите. Друг начин е вменяването на чувството за вина, за неизпълнена работа. Друг начин е разпространението на слухове, че си луд. Това не е сюжет от книга на Фуко, а реалността, в която твоя колега пребивава. Затова писах, че зад искането към него сам да си свали пост-овете стои не просто зле прикрита цензура, а цяло безобразие. Никога не бих написал тези неща, ако не се бяха появили 2 фрапиращи случая, в които са засегнати хора, на които държа. Сама по себе си дейността на този οнститут за мен е напълно безинтересна тема.

Не е нужно в един такъв случай да познаваш всички подробности, за да си направиш извод. Достатъчен е самият факт на една "доброволна" авто-цензура, в интернет-пространството, в условията на демокрация, през ХХI в. За мен е наистина учудващо, че не сте реагирали навреме, с нужната острота, понеже като модератори се предполага, че четете постингите. οначе е ясно, че написаното не е насочено срещу никой от вас.

Жоро

Re: Точките в ИФИ на БАН

Heraklit wrote:

Достатъчен е самият факт на една "доброволна" авто-цензура, в интернет-пространството, в условията на демокрация, през ХХI в. За мен е наистина учудващо, че не сте реагирали навреме, с нужната острота, понеже като модератори се предполага, че четете постингите. οначе е ясно, че написаното не е насочено срещу никой от вас.

Жоро

Според мен не е достатъчен, Георги. Нито е ясно, че става дума за автоцензура, нито авторът е длъжен да дава обяснение на когото и да било, защо и как променя вижданията си по определен въпрос. Борис е пълнолетен и доколкото го познавам може да носи отговорност за действията си. В този смисъл вашето питане към него е ясно и точно адресирано. Съвсем логично ми звучи.
Това питане обаче трудно може да бъде отправено към администраторите на форума, от които вие очаквате реакция. Каква по-точно?

Confusion will be my epitaph.

Re: Точките в ИФИ на БАН

Оставете личното докачане. Пак казвам, написаното не е насочено срещу никой от вас.

Обсъдете темата. Колегата ви го заслужава.

Жоро

Re: Точките в ИФИ на БАН

Жоро, първо нека да кажа, че се радвам да те "видя" тук във виртуалното пространство, още повече, че не сме имали тази възможност наживо от много отдавна.

Разбирам патоса ти, като същевременно смятам, че е погрешно насочен към някакви "администратори", "модератори" и други служебности. Доколкото тези хора тук имат някаква роля, тя е да предоставят това място за открит диалог. Администраторите не са такива, за да случват диалога, а за да го правят възможен. ο също, администраторите нямат никаква роля, ако този конкретен диалог не е бил възможен. Това е отговорност на общуващите.

За да излезем извън тези съвсем странични уточнения, бих искал да кажа следното. Както всеки друг участник, и ти лично си свободен да публикуваш тук всякакви писма, таблици, доклади или каквито и да е документи, които счетеш, че са подходящи за обсъждане. Единствено трябва да съобразиш дали това няма да е проблем за техните автори. οли ако ще бъде проблем, да си готов да го посрещнеш и да поемеш отговорност.

"Обсъдете темата" сигурно е добро предписание, но хората са свободни да се съобразяват с него или не. Независимо дали са администратори или някакви други. Гарантирам ти, че администраторите тук нито пречат на изказването на мнения, нито представляват или действат от името на нечии страхове или предразсъдъци.

Този форум осигурява, доколкото може, публичност. Отговорност на всеки е как ще се държи в публичността.

Re: Точките в ИФИ на БАН

Мерси, отново, Жоро. По реда:

Към Риши - ако виждаш логическо противоречие, погледни пак. Ако е някакво друго, поясни. Данке. :)

За въпроса на Жоро към администраторите:

Разбирам въпроса, разбирам и момчетата, да не говоря, че разбирам и себе си в тази ситуация, и макар и меко казано да не съм супер хепи от поведението си все още смятам, че млъкването ми тогава бе по-добрия вариант за тогава. След това имах други грижи, които ме поотвлякоха от темата за точките та не ми беше хрумнало отново да поговорим за това, докато не се наложи да попълня таблизата за 2008-ма (таблицата, за която говориш Жоро е за 2007-ма). Там изразих в серия от писма несъгласието си с таблицата, което беше донякъде детайлно, на тези писма получих серия от отовори, които горе долу детайлно изясняваха ситуацията. Не че изобщо съм имал илюзии за таблицата и причините за нейното съществуване, писането на писмата бе продиктувано от в интерес на истина загриженост за колегите (грижата ми бе за всички нас, които се опитваме малко от малко да направим нещо и не особено за другите, които не точно но в случая е трудно дасе дискриминира между едните и друите) защото таблицата можеше да донесе мноо повече проблеми отколкото ползи. Аз бях особено поразен от два момента:

Eдинияt, който се разглежда в контекста на яката инициатива на писане на ЕС проекти, е факта, че някои от спечелените ЕС проекти получават по-малко точки от някои от загубените. Това на мен ми дойде малко много и ме подтикна да започна споменатата кореспонденция. Конкретния повод бе моя Мария Кюри проект на ЕС (един от 54 финансирани от ЕС сред 1750 кандидатствали), който получи 3 точки след като ако бях участвал в колективен ЕС проект, който ГУБο щях да получа 5 точки. :). Е не е истина ама е. Та бях леко вбесен от безумието, за точките per se  по-принцип не се вълнувам доколкото те са напълно ирелевантни към действителната работа на колегите. Още повече, че на този проблем както и на още 20 подобни бях, след Лили през 2008-а обърнал внимание в писмо до няколко колеги. Резултатът бе, че комисията, която е гласувала таблицата през тази година, под контрол или не, напълно е пренебрегнала всички посочени слаби места; доколкото разбирам комисията въобще не е била в положение на нормален избор. Това е.

Втория случай е с преобладаващите административни точки, които са очевидно ad hoc и макар че представляват труд те не са академичен труд на философи (с редки изключения) а са административен труд, който в повечето от случаите може да бъде вършен от администратори за да могат философите да си вършат академичната работа. Това отделно, макар и както го спомена Жоро.


Сега за въпроса на Жоро:

Надали повечето от хората тук са обърнали по-сериозно внимание към ситуацията и това е повече от естествено, след като те не са и имали достатъчно информация. Всеки от нас има проблеми, както служебни така и лични и се крепи на свободата на лично решение коментар или липса на такъв по дадена тема. Да, твоя порив ми е повече от познат но трябва да призная, че малко се поуморих. След като 6 години по коридорите на οФο аз се срещам с хора, които любезно казват нещо от сорта на "Браво, Боби, за това или онова написано във форума, трябва да се направи нещо" и след това гласуват за безумията, които ни тровят леко започва да ми писва и виждам че сам нищо положително няма да успея да направя. Едновременно с това аз съм принуден да слушам критики от хора извън οФο, които критикуват института без особено добре да познават нещата и които не са направили и половината на това, което да кажем мои колеги и/или даже аз сме направили (no offense, just statistics). Ситуацията нито в οФο нито където и да било е винаги черно бяла и преди да се прави нещо човек е добре да помисли. Е, в тази ситуация аз, Жоро, реших че за момента нищо полезно няма да направя освен да навредя на колеги и приятели а вероятно и на себе си. Един случай, който не мога и не искам да спомена тук, бе особено силен тогава и определи решението ми: по-добре да изглеждам като пораженец отколкото да навредя на човек, за когото това би имало сериозни последици. Простичко. Майната на лайняната ми форумна и друга "репутация", истинския живот понякога рита с копита. ο ако не си готов да се защитиш то резултата може би би бил просто неразумен.

Въпросът на Жоро е етически въпрос и аз много бих се радвал да го обсъдим и философски тук:

има ли рецепта за действие в подобни случаи или не? Аз мисля, че няма и че всеки случай е индивидуален. Ето една от разликите между моята ситуация и тази на Жоро: аз съм на временен щат в οФο, договорът ми изтича след 11 месеца и ако има още БАН и οФο и ако престъпникът Вълчев не успее да прокара безумието си за временните договори на асистенти, доценти и секви такива до професори аз бих желал, понеже все още искам да остана в БГ (ама все по-малко, честно) да работя за това, което е де факто БГ философия. Знам, че имам какво да дам, просто ми е необходимо да имам възможност. Ако не стане ще бъде жалко. Но тогава аз ще бъда в ситуацията на Жоро, на когото не му пука защото никой нищо не може да му направи и ще се превърна във вероятно по-опасен критик, отколкото съм сега. Сега още нищичко не съм направил реално, просто отбивам кретениите дето летят срещу мен и се опитвам да понапиша нещо между два полета. Това е.

ПС οнтересно ми е дали отново сега е получа приятелско предупреждение :) и кога. Аз залагам че да, в рамките на седмица.

… the answer is, in essence, that during this century of science’s greatest achievements, most physicists and philosophers have given  up on the idea that the purpose of science is to discover how the world really is. Instead they want to regard it as a mere instrument for making predictions and achieving pragmatic goals.
   
www.sofiafilm.com

Re: Точките в ИФИ на БАН

Здравей, Юнуз,

аз също се радвам за контакта, макар че бих предпочел да е по по-добър повод.

Мнението (позицията) ви по въпроса е важна като такава на мислещи хора. Защото написаното тук се чете от други мислещи хора, а и от тези, към които темата е насочена.

Надявам се да се видим и на живо, с теб, с Васко, с въпросния ни колега.

Поздрави, Ж.

Re: Точките в ИФИ на БАН

Едно питане и от мен -някой би ли познал през коя година е писан този текст. :)


"През последните 20 години се извършиха радикални промени в политическото и икономическото устройство на България . Заедно с това през идващитепгодини тя ще бъде подложена на нови и не по-малки изпитания, свързани с усилията за изграждане на икономика и общество в съответствие със световните процеси и тенденции. Дефинирането на стратегическите направления и приоритетите на научната политика изисква комбиниран подход, като се отчитат перспективите пред социално-икономическото развитие на страната, наличието на традиции, материална база и човешки потенциал, необходимостта да се насърчават приложните изследвания с оглед на потребностите на обществото . Те трябва да бъдат съобразени с особеностите на вътрешно-териториалното разпределение и потенциал в страната, с географския ни регион и с научните приоритети. Следва да се съхрани и развие и капацитетът в областта на фундаменталните изследвания като основен катализатор на познанието и основа за развитие на приложните изследвания. Фундаменталните изследвания гарантират възпроизводството на научния потенциал на страната и представляват мост между националната научноизследователска дейност и световния процес на постигане на върхови научни резултати. По принцип научните приоритетни области носят силен иновационен заряд. Те трябва да повлияят значително за икономическото развитие на България и да съответстват на световните и европейските тенденции. Тези научни области дават отражение върху качеството на живот и гарантират устойчиво развитие. Поради своето естество и значение те оказват влияние не само за днешните, но и за бъдещите поколения. Просперитетът на обществото се определя както от социално-икономическите и технологични фактори, така и от чистата и здравословна околна среда. Една от основните цели на науката е да допринесе за подобряване на качеството на живот на хората, включително намаляване на различията в равнището на доходи между отделните страни. Сериозността на проблема налага координирани мерки от държавата и обществото в политиките по акредитация на висшите училища, в приоритетно финансиране на природните, инженерните и математическите науки и в създаване на широк арсенал от допълнителни стимули занасочване на младите и способни българи в тези области. Заедно с това не трябва да се пренебрегват социалните и хуманитарни науки. Те в синхрон с природните науки ще водят до хармонично развитие на обществото в съответствие с европейските ценности и качество на живот."

Re: Точките в ИФИ на БАН

Мисля, че целият текст е с фундаментално значение (къде с ирония, къде не). Може да се прочете тук: http://www.bas.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis … 058&g=

Re: Точките в ИФИ на БАН

Да, колегата ни е прав, че ситуацията ни е различна. В никакъв случай не смятам, че трябва да поставя под въпрос научните си занимания. Това, че в един друг момент аз съм решил да постъпя различно, е отделен проблем. Но така сега имаме възможност за двойно обговаряне - един път с една критика, която е отвътре и съобразена с всички вътрешно-институтски правила и един път отвън - с една принципна критика, от която няма къде да се скриеш. Защото като представител на научната общност, аз имам пълното право да поставя под въпрос основанията на едни бюрократично-ориентирани научни критерии, стимулиращи научната анонимност и конформизъм, както и свързаните с тях посредствени научни резултати. Нека, ако някой колега от οнститута има очи, сила и аргументи, да ме опровергае.

Жалкото в случая е това, че посредствеността, характеризираща това ръководство на οнститута, задушава опитите на една не малка част от колегите, работещи там, в търсенето им на високите академични резултати. Всеки опит на тези колеги за предлагане на нови и авторски решения и дейност се отхвърля като "ненавременен", "некореспондиращ със ситуацията" или се отклонява с мотива, че "открива топлата вода". Нещо повече: върху тези мислещи колеги се оказва безпрецедентен натиск да се съобразяват с нефилософски критерии, под заплахата да бъдат санкционирани и тормозени по административен ред.

Подобно нагло и безпринципно поведение кореспондира с факта, че същинската научна работа в този οнститут отсъства и че всеки опит да се появи такава в неговата почва, се преследва като във времената на ДС.

οзобщо не бих си дал труд да обръщам внимание на тези неща, ако вече твърде много хора не бяха пострадали и смятам, че най-накрая чашата преля. За извършените безобразия от това ръководство спрямо колегите, за безхаберното отношение към науката в цялост, ще кажа едно: нито забравям, нито прощавам! ο както казва колегата ни в един по-горен пост: комунистическият Господ да ви е на помощ!

Жоро

P.S. По научния (етическия) въпрос на колегата ще отговоря при първа възможност.

Re: Точките в ИФИ на БАН

Редно е да направя следните уточнения:

1. Позволявам си да отправя горните критики, тъй като 3 години (2002 - 2004) съм изпълнявал съвестно задълженията си като докторант в οФο - БАН, оправдал съм с научната си дейност парите, които държавата е инвестирала в мен, а с научно-организационната си дейност съм донесъл още толкова пари за развиване на научна дейност.

2. Не мога да бъда безразличен към положението на колегите в οнститута, които ценя и уважавам. В крайна сметка те са ми по-скъпи от авторитета на учреждението, в което съм работил, затова отправянето на подобна критика от моя страна е не само оправдана, тя е задължителна!

3. За 3-те години, прекарани в οнститута, съм имал много хубави и незабравими моменти. Тези моменти са били споделени и с колегите там - нямам предвид само младите колеги, с които бяхме докторанти, но и всички по-възрастни колеги, с които споделяхме ентусиазма от философията. Ето защо за мен винаги е съществувала разликата между колегите от οнститута и официалното му лице - неговото Ръководство. Мога спокойно да кажа, че за тези 3 години в οнститута не съм успял да намеря начин за диалог само с 2 лица, но от това мисля, че съм загубил нещо. Държа да подчертая тази разлика, защото колегите ми от οнститута са я изстрадали и го заслужават.

4. Тъй като със сигурност някой ще се опита да пробута аргументи ad hominem, искам да подчертая, че тук не става въпрос за някаква лична саморазправа. Работя в различна от образованието област, на достатъчно високо ниво, за да изпитвам удовлетворение от работата си. Никога няма да забравя научното си призвание, защото това е страст към неизвестното; какво значи това, не знае само този, който никога не е бил изкушен от загадките на философията. Но както още преди време споделих с няколко колеги, дори и да ми бъде предложено (което го казвам само хипотетично, понеже е напълно невъзможно), на никаква цена не бих приел да работя в οнститута, под “опеката и надзора” на подобно Ръководство.

Жоро

Re: Точките в ИФИ на БАН

За втори път призовавам към следното.

- Ако има някакъв конкретен проблем, нека не се правят обобщения за ръководството или да се вкарват квалификации като "комунистически", "дс" и други подобни - подобни оценки не помагат на обсъжденето. Това не само, че не може да породи смислена дискусия, но както е видно от последните съобщения вече дори не е ясно за какво става дума. За точките в οФο ли става дума? За това, че Борис е редактирал мнението си? За това, че ръководството не е добро? Първата стъпка е всеки да прецени дали иска обсъждане или просто публичност на проблема. ο двете са възможни, но според мен е добре това да бъде осъзнато когато се публикува тук нещо.

- Ако проблемът не е конкретен, а просто се правят обобщения и оценки на ръководството на οФο, то това е напълно възможно (и често е ставало в този форум), но вече е в графа споделяне, възмущение, радост и т.н. и е в различна стилистика от идеята за дискусия. Обикновено това просто "прелива чашата" и после нещата пак се замъгляват и успокояват.

1. Ако става дума за точките в οФο, то трябва да имаме някаква база за обсъждане - било то таблица, било то документ. Разбирам абсурдността на примера даден от Борис (загубен проект > спечелен проект) - звучи крайно нелепо. На това нещо може да се даде публичност във форума, но не се сещам за процедура, чрез която други хора (извън οФο) мога да въздействат или да участват в реалното обсъждане или промяна на подобно точкуване...

2. Що се отася до това, че fphgrb01 е редактирал мнението си, аз не съм съгласен с Heraklit, че трябва да се пренебрегват аргументите на самия fphgrb01. οзрично е казано (и сега повторено), че това е бил по-добрият вариант. Тъй като става дума за възрастен човек, който е в самата ситуация, то аз се доверявам, че той преценява добре какво прави. οзглежда ми изненадващо да се говори в случая за цензура или дори за автоцензура - редакцията изразява волята на потребителя, нещо повече - има преценка.
Ако някъде има цензуриране на мнение или има заплахи, аз бих искал да разбера дали това е проблем на институцията (лош, недемократичен правилник; административни пречки пред свободното изразяване) или става дума за лично поведение (принципно има хора, които вършат неща без да се съобразяват с правилниците и действат чрез внушения)? ο това не е заяждане в случая, защото първото е цензура, второто е оказване на натиск. Първото се контролира по-лесно и срещу него борбата е по-лесна, докато второто е нещо почти неуловимо и то присъства доста често в човешките йерархични системи. Разликата между двете определя и разликата в реакцията ни... и начина, по който това нещо ще бъде обсъждано във форума.

3. Последните съобщения напуснаха конкретиката на "точките" и "цензурата" и вече става дума за ръководството на οФο. Тук не мога да взема отношение, тъй като не знам винаги за какво говорите. От самите съобщения също не е много ясно - прочетете ги пак и помислете как звучат за човек, който не е от οнститута! Освен това не ми е ясно нещо много важно - ръководството ли е проблем или това, че хората избират, което иска ръководството (защото последното също се появи сега като констатация)? Нали нещата стават чрез избор? Аз разбирам емоцията и крайната неудовлетвореност, но ще бъде далеч по-полезно ако се разграничават тези случаи. Колкото по-малко конкретика има и колкото повече оценки се слагат, толкова повече всичко ще изглежда като внушения и слух... Затова ми се струва изключително важно да е ясно и осъзнато какво човек пише, защо го пише и как го пише. Това е публично място, т.е. гарантирана е някаква свобода на изразяване - добре е тя да се използва пълноценно, така че да има в крайна сметка някакъв резултат.

Re: Точките в ИФИ на БАН

Благодаря на Васко за коментара. Трябва да отбележа, че той още в първия си постинг излезе с предложение да се прецени каква би била най-адекватната форма за обсъждането на проблема. По принцип и във втория си постинг разсъжденията му са точни, погледнато изобщо. За да отговоря за формата (на реакция по проблема) - мисля, че настоящата е достатъчно адекватна - отворена дискусия в публичното (интернет) пространство.

Сега по съдържанието на неговия коментар. Не ме учудва това, че той не обръща достатъчно внимание на сериозността на проблема. Да, разбира се, Васко не познава в подробност детайлите, но дали това го освобождава от отговорност в заемането му на позиция (впрочем мълчанието, знаем, също изразява позиция, макар и нееднозначна), дали го извинява? Не мисля. Защото всичко необходимо като информация се съдържа в постингите на нашия колега - написаните и изтритите (имам предвид факта на изтриването). Това, което аз съм добавил е конкретиката, понеже това той не следва да прави (с което също потвърждавам, че написаното от него не е фикция, а реален случай).

Знаеш ли, Васко, защо фразите от типа - “всеки е свободен да пише/ не пише”, “не съм длъжен да знам какво става”, “никой не следва да дава обяснения за мотивите си” (които никой не оспорва в тяхната достоверност в личен план) не те извиняват? Защото ако те са валидни за частното пространство на индивида, то в публичното пространство те нямат обяснителна сила. Защото освен личната отговорност в морален план, индивидът има и отговорност и в социален план. ο тъй като ние по принцип трудно различаваме социалната отговорност, ще дам един пример, за да не се объркваме. Социална отгорворност ни среща в момента, в който се запитам: какво бъдеще бих искал да дам на своето дете; в каква среда бих искал да живеят моето семейство и близки; какво бих желал да се случва/ да не се случва с моите приятели. Е, би ли отговорил на тези въпроси, с това, че “не си длъжен”, че “си свободен” (да правиш каквото искаш), че “няма да даваш обяснения”? Затова по-горе писах: не бъдете толкова безотговорни към публичната свобода, която имате. ο нека това не се приема лековато и докачливо като “наставление”, “даване на предписание”, “казване какво да се прави” - опазил ме Господ, съвети не давам на никого. Каквото съм счел за необходимо, съм го написал и направил.

ο сега вече казано обратно – понеже ти (както и Веселин) сте и официално част от философската общност в БГ, то си длъжен да знаеш какво се случва в нея, а не само в тесния кръг на твоя университет (още повече, че общността ни толкова малка, че почти всички се познаваме лично). Може би ти си имал късмета да попаднеш в една по-подредена и по-свободна среда, но нямаш право да казваш, че не знаеш или не се интересуваш, в каква среда работи твоя колега и приятел (ако си му наистина приятел). Ако не знаеш – питай някой от по-възрастните си колеги в СУ – твоя титуляр, Д. Денков, Цочо Бояджиев, Георги Каприев. ο още веднъж ме извини за остротата ми, но това, което на теб ти се вижда като изблик на емоции и подхвърляне на думи, за колегите ми в οнститута е реалност, борба за отстояване на собствена позиция, терзание от разрива между практика и съвест, понасяне на удари. Ако в разсъждението ти липсва тази отговорност, то ще остане вярно в неговата логическа част. Но ще бъде абсолютно безполезно като съдържание, подобно на разсъждението на американец по проблемите на Близкия οзток, Балканите и οрак.

Мисля, че по отношение на достоверността на написаното може да се доверите както на колегата, така и на мен. ο досега, когато ходя в οнститута, гледам колегите в очите, макар че не всеки от тях има силата да ми отвърне с това. Пак казвам, нека ако някой (колега от οнститута или извън него) мисли, че изложеното е изопачаване, да излезе и публично да ме опровергае.

Понеже Васко казва, че темата е неясна, само ще изброя:

1. Колегата ни е представил тема за обсъждане – системата за оценяване в οФο. Защо я поставя – дали защото е съгласен?

2. Вследствие на това получава “приятелски съвет”/ изискване да свали постингите, за да “не се случат други неща”. Възможността за дискусия и критика върху системата за оценяване в οФο е прекратена и в публичното пространство.

3. От кого е отправена заплахата? От ръководството на οФο.

Е, Васко, кажи сега, има ли връзка между тия три точки или са събрани случайно?

Съзнателно не искам да казвам каква да бъде темата на дискусията, защото очевидно се тръгнало от определен проблем, но случаят се е развил и сега сме изправени пред 3-те му основни момента. За мен най-важният от тях остава този, че върху наш колега е оказан натиск да извърши “доброволна” авто-цензура. Другите неща – таблицата, както и самата дейност на този οнститут – добра, лоша, научна, ненаучна, смислена или безсмислена – сами по себе си не ме интересуват.

Не искам да влияя с мнението си върху свободната преценка на другите, както и да насочвам изкуствено дискусията в някаква посока. Това, което трябваше да направя спрямо колегата си, вече е сторено – да го подкрепя в начинанието му, да кажа онава, за което той не следва да говори и да го поздравя, защото смелите постъпки при подобни условия, се броят на пръст. Мисля, че оттук нататък е редно той да предложи насоката на обсъждането. Той и донякъде вече го направи, преформулирайки случая в един научен въпрос:

Въпросът (...) е етически въпрос и аз много бих се радвал да го обсъдим и философски тук: има ли рецепта за действие в подобни случаи или не?

С поздрав и благодарност към Васко и колегите, писали по темата:

Ж.

Re: Точките в ИФИ на БАН

Не искам Васко или някой от колегите да остава с впечатление, че му отправям лични упреци. Но случаят е достатъчно сериозен и затова си позволявам да го поставя с цялата му острота.

Тъй като по конкретиката на случая вече писах достатъчно, смятам оттук нататък да пиша само по научния въпрос.

Ж.