Topic: Философско консултиране

Става въпрос за сайта http://philosophicalcounseling.hit.bg.

Зарадвах се, когато научих за него, защото смятам, че консултирането като професионална реализация е истинско предизвикателство за един философ. Впечатленията си по-подробно съм споделил тук.

Слагам този линк само за да не копирам или преразказвам относително дългите си излияния. Всъщност, по-важно е да се видят текстовете са самия сайт. Много ще се радвам на мнения за него :-)

Re: Философско консултиране

Много хубава идея! Но със своята поява, тя поставя под съмнение именно собствените си граници!
ο проблемът не е, че идеята не е описана добре. Напротив - именно заради доброто представяне виждам, че проблемите са много. ο хубави.

"Доколкото е консултиране, философското консултиране носи белезите, характерни за консултантските практики." - с това изречение съм съгласен!

"Различава се от останалите по това, че в процеса на консултиране се работи директно върху начините и процедурите на осмисляне." - центърът следователно е осмислянето - начини и процедури. Това е стандартна консултантска процедура, особено характерна при създаване на търговски марки. Това означава, че неосъзнато философско консултиране има на много места. Дали обаче осмислянето е центърът на фил. конс.?!

"Преките резултати от философското консултиране са категории, понятия и идеи." - не съм сигурен колко е а) удовлетворително и б) постижимо, резултатът да е категория, понятие или идея. Въпреки това, тук е най-хубавата част!

"А сред главните ефекти са постигането на нови начини на мислене, изграждането на нови гледни точки, повишаване на творческите възможности, самоотговорно поведение." - това го възприемам като рекламен текст.

Цялото това нещо го написах,  защото сайтът ме впечатли и ми хареса. Бих го критикувал само с тази цел - да има по-функционално бъдеще!

Re: Философско консултиране

Въпреки че появата на този сайт и това, което предлага (като търговски продукт), ме впечатли, не мога да споделя нито ентусиазма на Юнуз, нито добрата нагласа на Васко Видински. От момента, в който разгледах сайта за философско консултиране, мисля постоянно върху произтичащите от подобно начинание въпроси и независимо, че се опитах да погледна на идеята за подобен проект положително настроен, залогът е такъв, че не мога да приема подобна идея. Не защото знам какво е философия, а по-скоро защото не знам и продължавам да се питам.
Ще започна с нещата, с които съм съгласен. Съгласен съм, че това е реклама, самореклама, издържана в съответния жанр на self-appeal, характерен също за всички проекти, които трябва да се представят пред някаква институция, за да получат субсидия. Съгласен съм, че това би било наистина нещо с характера на консултантска практика. Съгласен съм с твърдението на Юнуз, че това е предлагане на "философските умения като услуга, която може да бъде използвана, инструментализирана с оглед на постигането на конкретна цел".
Обаче:
От казаното в самия сайт могат да се извадят заклчения за определени пресуозиции, за които най-малкото, което може да се каже е, че не са философски, че са забравили за питането и поставят на негово място готови шаблони. "...клиентът автономно, самостоятелно и целенасочено да напредва..." "Автономно", нека дам един пример, е дума, на която ще е трудно да се доверим, ако предварително не е показана нуждата да мислим върху значението и възможността (или невъзможността) на автономността (особено на клиент). Това преполага, ако не друго, маркетингов жест, с който 1) клиентът се примамва (като реплика срещу липсата на манипулативност, привидяна от Юнуз) в 2) поле, което предварително е затворило възможността за философско осмисляне на връзките между клиент и философ, доколкото това би направило "услугата" невъзможна. Същото важи и за цялата следваща фраза:"Основната грижа на консултанта е пълното и безусловно уважаване на личността и човешкото достойнство на клиента, което намира израз в работата чрез разбирането, че клиентът е автор на собствените си действия, че клиентът има своята собствена биография и че клиентът желае да се погрижи за своето собствено бъдеще чрез извършване на действия в настоящето." "Автор", "ЧОВЕШКО достойнство" и всички други ценности, не на последно място "биографията" - Сартр сигурно не би се поколебал да открие тук онзи дух на сериозното, който критикуваше в "Битие и нищо" като считащ ценностите за трансцедентни спрямо човешката субективност и смъкващ качеството "желан" от онтологичната структура на нещата  към тяхната проста материална конституция. Но защо Сартр? Няма нужда Сартр да го каже, нито да сме чели Ничше, Адорно, Хоркхаймер, Фуко, Хусерл, Хайдегер и прочие, за да разберем за какво става дума. Става дума за подмяна. Явно е, че бунтът ми е за мястото на думата 'философско' в словосъчетанието 'философска консултация'.
Юнуз пише "философски умения като услуга, която може да бъде...инструментализирана с оглед постигането на определена цел". Мисленето за философията като философско умение е първата инструментализация, която прави възможна втората, конкретна инструментализация с оглед на определена цел. Не казвам, че философията не трябва да работи с оглед на някакви цели. Ала подчиняването й на пазарен принцип, където тя ще може да се предлага като услуга, означава тя да се затвори, да бъде вече завършена като продукт или по-добре инструмент, сечиво, регламентрано "философско умение", за да може клиентът да знае какво купува. А оттук това, което ще работи за конкретната цел вече няма да е философия, ще е излязло от философията с това, че е спряло да се чуди, да се чуди що е философия. Ако това не е така, ако не е такава идеята, то тогава клиентът задължително ще бъде лъган или философът/консултантът няма да взима никакви пари.
Юнуз пише и че превръщането на философията в пазарен продукт би върнало шанса за "интегрираност, споделимост и социалност на начините, по които се изгражда смисъл". Надявам се, че той говори за изграждането на смисъл от философията. Но превръщането на философията в пазарен продукт би било нейното "превеждане" на единствения конвертируем език на пазарната логика, както се вижда и от самия сайт за философска консултация. А това означава загуба на смисъла; споделянето на тази загуба би могло да има единствено формата на съпротива срещу налагащия се един език, интеграцията - формата на дезинтеграция и т.н.
Възможно възражение срещу горното би могло да бъде, че в случая става дума за определен тип прагматизъм, също за процедурна философия ("в процеса на консултиране се работи директно върху начините и процедурите на осмисляне". Бележка към забележката на Видински: струва ми се, че той преобръща последната фраза в "осмисляне на начините и процедурите", което разбира се би било нещо съвсем различно. "Начини и процедури на осмислянето" обаче е като че ли означава именно под-лежата всяко осмисляне структура на самото осмисляне, върху която структура, и тук съм съгласен, следва да се пита философ.) От представеното в сайта не става ясно каква точно прагматическа насока се има предвид и не ми се иска да гадая. Но горните ми възражения биха имали сила дори и в случай, че имаме работа с прагматическа философска линия на мисли, защото прагматическата философия все още трябва да осмисли конкретните си контексти на работа, което включва отношението с клиента и философското легитимиране пред клиента на основанията на възможността за философско консултиране, което подрива собствената й позиция, защото би обусловило "безусловното уважение" към клиента, превръщайки го в момент от конкретна констелация, зависеща от съответния контекст. При смяна в ценностите, смяна на целите на консултиращия философ.
Писах твърде дълго и тук ще спра. Не написах горното, защото знам накъде трябва да върви философията днес, а по-скоро, защото не знам и продължавам да се питам.

Re: Философско консултиране

Приятен текст.
Оказва се, че има вече 3 позиции. Ще защитавам (очевидно!) собствената си.
Но преди това искам да кажа, че тази дискусия вече не спада към рубриката, в която се провежда. Което мен НЕ ме притеснява засега.

А. Сайтът предлага "философско консултиране". и това аз го възприех като събитие. Новина.
А1. Скритото твърдение е, че философът е компетентен в нещо, в което други не са. Ако има такова знание-умение, то може и да се предлага.
А2. Подобна "услуга" извършва Софийския университет в специалност "Философия". Срокът е 4 години. За услугата се плаща.
А3. Това че услугата (1) излиза от университета, (2) се преформулира радикално е интересно явление, защото поставя на изпитание самата идея за "философия". ο тук Дарин правилно е усетил това и през цялото време сякаш обсъжда именно "какво е философия" (без това да е тема на сайта! и на тази дискусия!)
А4. Може да не сте съгласни идеологически с появата на сайта, но той поставя много интересни проблеми (вж. Дарин Тенев) и това ме радва.

Б. Дарин сякаш се е хванал с анализ на самата текстова обосновка от сайта.
Б1. Тя не е много добра и това исках да (по)кажа още с първата си реплика.
Б1.1. Шаблоните са очевидни, понякога дразнещи. Дори очаквах да се повяви и словосъчетанието "европейски ценности" или "европейско философско консултиране".
Б1.2. Може да се каже обаче, че шаблоните са следствие от неоткритата още формулировка. Те се хващат за сигурни (шаблонни) твърдения, за да намерят място на "фил. конс." в един привидно не-философски контекст.
Б2. Това не е означава, че трябва да се постави под съмнение идеята. Тя несъмнено е по-голяма от формулировката си. Напротив - това трябва да е стимул да се формулира събитието "философско консултиране" отново.

Несъгласия с Дарин:
1. Не е вярно, че да се предлага философията като услуга "означава тя да се затвори, да бъде вече завършена като продукт или по-добре инструмент, сечиво, регламентрано "философско умение", за да може клиентът да знае какво купува"
Отговор: Няма такова изискване просто: нито пазарно, нито философско.
Обяснение: Не е необходимо да се възприема това така поетично - като затваряне, завършване. Не разбирам защо? Продуктът често е вещ. Услугата не е - и тя затова може да бъде и гъвкава.
А това с инструментализацията е популярна философска теза (част от οстория на философията)...

2. Не е вярно, че това "вече няма да е философия, ще е излязло от философията с това, че е спряло да се чуди, да се чуди що е философия".
Отговор: Дарине, философията не е само чудене върху себе си. Защо това да е необходимо? Не мога да разбера!
Обяснение: Питането "що е философия" е част от философията. ο не смятам, че тази част трябва да се възприема като сърцевина. Най-малкото първо трябва да бъдем убедени, че е така. Давай Дарине!

3. Не е вярно, че "прагматическата философия все още трябва да осмисли конкретните си контексти на работа [....], което подрива собствената й позиция, защото би обусловило "безусловното уважение" към клиента, превръщайки го в момент от конкретна констелация, зависеща от съответния контекст"
Отговор: Никакво подриване не виждам тук.
Обяснение: Защо трябва предварително да се дефинира контекста? Няма такава необходимост въобще! Нито една консултантска процедура не ДЕФοНοРА предварително контекста. οменно затова е консултация и не е предписание. ο именно затова се заплаща добре.

Общ коментар: Тексът на Дарин накрая олеква. Той спори-спори (добре вървят нещата почти до края) и изведнъж дава едно възможно възражение, което обаче се оказва по-силно от неговия контра-аргумент. Странен финал.

(Не)маловажното тире.
Корекция към забележката на Дарин, че съм заменил оригиналното твърдение (1) "в процеса на консултиране се работи директно върху начините и процедурите на осмисляне" с моя интерпретация (2) "осмисляне на начините и процедурите".
Не, повторил съм същото, така: (1а) "центърът следователно е осмислянето - начини и процедури"

Re: Философско консултиране

Само в рамките на три коментара се получиха толкова възможни посоки на този разговор, че затишието след това беше някак естествено. Нарушавам го най-вече, за да разгледам една особеност на позицията на Дарин.

Струва ми се, че Дарин много се вълнува от едно питане, което най-общо може да се формулира като "Какво е философия?". То е наистина вълнуващо, хубаво и винаги актуално. Трябва да се подчертае, че няма да обсъждам дирекно инструменталността на философското консултиране. Бих искал да се насоча към обсъждане на самата нагласа за философията и философското, която Дарин се опитва да ни подскаже.

Няколко неща се въртят около споменятия въпрос в интерпретацията, която Дарин ни предлага:

1. Задаването на този въпрос и онова, което ще последва (отговаряне, не-отговаряне, разгръщащо се чудене), очертава профила на един "залог". Дарин се притеснява от загуба на този залог и иска да я избегне.

2. Философът, който иска да развие специфичността на своето умение и да я превърне в социална роля, съразмерима с останалите социални роли, е забравил за това питане, казва Дарин -- той си е навлякъл шаблони, в които няма въпрос. Понеже онова, което трябва да се продава така, че да се купи, трябва да е безвъпросно, да е клише. Нещо като Кока-Кола.

3. Маркетирането, пазарността на жеста да предложиш услуга, подменя всички възможни философски резултати с продаваеми форми и някак унищожава самото философско (което очевидно се предполага, че е съдържание). Клиентът, ползващ такава услуга, по такъв начин, би останал измамен. Дарин, разкрил тази измама, не би участвал в такива отношения като клиент, защото като някак разбиращ философското (или, може би, имащ усет за него) знае, че онова, което ще получи, не е такова, като каквото бива маркетирано. Разбира се, той не би и предлагал такава услуга, защото в постановката, която описахме, тя е нечестна, а Дарин е честен.

Дарин е прав, че определеността е в някакъв смисъл загуба. Кока-Колата е тонизиращо газирано безалкохолно питие, но трудно може да ни нахрани. Философията като продукт или услуга като че ли трябва да навлезе в клиширана определеност и да загуби онова, което няма да се съдържа в тази определеност. Струва ми се, обаче, че това показва сериозно неразбиране на пазара и пазарността. Качеството на напитката Кока-Кола не е в нейната определеност.

Всъщност претенцията, че философията едва ли не съществува за да пита себе си за себе си, е едно тежко клише. Схемата, по която то се изгражда от учителите, които я преподават в училище, и от университетските преподаватели, които пишат учебници, е следната: Някой се заинтересувал от всичкото, първопричината, Бог. От себе си, задаващ въпроси и търсещ отговори. Очертал областта на познанието като такова. За нещата може да се отговаря, защото има науки. Но науките "не знаят за себе си", защото философията знае за тях. ο философията също така изследва как самата тя случва това познание, как именно тя е философия, а не нещо друго. Тази непреживяна история е нещото, от което трудно можем да излезем. Това прокрадващо се "а не нещо друго" е в много случаи моментът, в който нещата се застопоряват. В този момент започва страхът да се отговаря на въпроса "Какво е философия?".

А да се отговори не означава да застинеш или да нямаш перспектива. Единственото, което може да затвори перспективата, е отказът от самоопределяне. Това, разбира се, е нещо разбрано и инструментализирано от философите. Въпросът е, с оглед на какво се случва това (само-)определяне. Дарин има скрито предложение по този въпрос. То се състои в безкрайното обхождане на модусите на философското. А е скрито, защото е изказано само според абсолютния си отрицателен резултат: не-отговарянето на въпроса "Какво е философия?" поради осъзнаването на ненарушимата безкрайност на това питане.

Обаче, както отговорите са винаги неокончателни, така и самото питане е неокончателно. Няма проблем в това философското да съществува без оглед на този въпрос, така, както човешкото не съществува единствено в раждането, смъртта, медитацията, просветлението, единението с Бога. Напротив, онова, което човек може да постигне в своята граничност, съществува в привидната неразбираемост и разпаднатост на ежедневието.

Същевременно ми се струва дори прекалено, че притесненията на Дарин стигат до такова разбиране на въпроса "Какво е философия?". Защото то все пак предполага освободеност на отговарянето. Дарин не съумява и изглежда не желае да освободи дейността по отговаряне на този въпрос. Той не иска да каже, че философията, например, е онтология. Нещо повече, всяко такова обговаряне на/за питането според него е възможно само изотвътре. То не би могло да се извърши от не-философ, понеже е абсолютно "философизирано". Затова а) философията няма цена, е безценна, защото е само за посветени и б) като услуга тя е фалшива, в полето на профанната клишираност. Отново се връщам на притесненията си относно неразбирането на пазарността. οзглежда на онази мисловна дейност, която може да бъде разгърната чрез измерими социални отношения (сиреч такива, които намират мярата на цената) й се отказва способността да мисли и дори да припознава предмета и полето на философията.

Ето тук, всъщност, е ясно как Дарин е отговорил на въпроса "Какво е философия?" преди да го зададе. Според Дарин философията е философия, а не нещо друго. А според философа, който би имал смелостта да философства с оглед на някакво споделено целеполагане, философията е философия, но и нещо друго.

Вторият отговор ни дава повече от първия.

Re: Философско консултиране

Подобно на пяна от разклатена бутилка с Кока-Кола нещо иска да излезе из мен, усмихнато и повърхностно, вследствие на двата коментара на Васил и на Юнуз.
Този път ще започна по друг начин: аз не съм философ и наистина, ама наистина не разбирам от "пазарността" и "маркетирането", също от "пазарните изисквания". Ако и да съм чувал за Платон и Филип Котлер, то е било от приятели - техни, мои, на мъдростта и изгодата.
Казвам горното не само за да се разпознаете сред групата от приятели, но и защото моето изказване предполагаше неща, които ако съдя от коментарите, съвсем не са станали ясни. Юнуз пише, че според мен "философията е философия, а не нещо друго", което идва от това, че за нея може да се пита само "изотвътре". Аз съм далеч от подобно мнение, поради няколко причини, част от които пряко свързани с конкретната тема. 1.Не мисля, че философията, ако има нещо такова, е хомогенно поле, което позволява да бъде теглена строга граница между това докъде е философията и откъде започват частните науки. 2.Поради което и отпада разграничението вътре/вън, от където следва, че не може да се питаме "изотвътре", ако няма предварително присвояване на правото над полето, предположено (вероятно със самия жест на присвояване) като хомогенно. Философията в този смисъл е винаги нещо друго, т.е. нещо различно от подобно единно поле. Характерът на връзката между многото философии не предполага нито непрекъснатост, нито абсолютни прекъсвания, но дори въпросът за този характер не може еднозначно да бъде определен като философски (вместо например исторически, в см. на история на идеите). (Би следвало да е станало ясно, че за разишления като горните съм повлиян от мисълта на Бруно Латур, Фуко и др., които не случайно не могат лесно да бъдат ендостранно определени като философи без нужда да се предефинира полето.)
(Втора скоба, за да избегна недоразмения: когато говорех за "затваряне" на филсософията ставаше дума за именно подобно хомогенизиране на полето. Може би беше грешка въобще да употребявам думата философия в единствено число.)

Така стигаме до странно недоразбрания въпрос "Що е философия", извлечен от няколко мои изречения, явно особено от онова, което завършва с "излязло от философията с това, че е спряло да се чуди, да се чуди що е философия". Освен явното заиграване с taumazein (чуденето, което не е само въху това що е философия, както става ясно от запетайката), онова, което би било видимо във въпросното изречение - казвам видимо, защото целият ми текст постоянно говореше за това, - е нуждата от легитимиране на позицията, от която изхожда предлагащият философското консултиране: а) ако това легитимиране е само пазарно (има такава ниша, ако няма - я създаваме, като показваме колко е нужна "философията" или с други думи създаваме потребността), на мен ми се струва, че би имало парадокс, защото тогава не биха имали място реплики като "безусловно", защото условието е ясно. (На хипотезата, поставена от Васил, относно подобни шаблони като "следствие от неоткрита още формулирвка", ще отговоря с два въпроса: Новото не търси ли нови начини на изразяване, а не шаблони? Как съдиш от текста за причината дала такова "шаблонно" следствие ако не през самия текст?). б) От друга страна, аз настоявах, че опитът за философско легитимиране на позицията на консултанта поставя под въпрос самото начинание. (В тази насока ми се струва, че вървят мислите на Васил, поради което ги чувствам близки до собствената ми позиция, ако и той да прави други заключения.) Последният пример, който дадох като възможен контраарумент с прагматичната философия, явно попада в тази дойна "клопка" от страната на 'а)'.

Предлагането на философията като услуга така означава предполагането на самата философия, било то и като "философия и нещо друго", без нужната легитимация. Ето сега стигнахме до големия проблем за честността. Аз като човек нито философ, нито разбиращ от "пазарност", разбира се, не искам да ме лъжат, защото парите винаги не стигат и прочие. Струва ми се странно това, което Васил казва, че няма пазарно изискване клиентът да знае какво купува, поради това че ставало въпрос за услуга, а те можели да бъдат гъвкави. Васко, без да знам нищо от изискванията на пазара, ще ти дам два примера от сферата на услугите, които се надявам да те убедят, че не става въпрос просто за 'гъвкавост'. 1.Отиваш на фризьор и обясняваш каква прическа искаш. Защото знаеш, че фризьорът има умения да не съсипе косата ти и дори да й придаде исканата от теб форма. Философската консултация с това че не легитимира своята възможност на първо място скрива инструментите си. Дотук добре, защото клиентът няма нужда да знае как точно ще го подстрижат. Но скриването на инструментите предполага (да, пак ще го кажа) инструментализирането на философията, което е неприемливо именно поради претенцията над "философията".
Предполагам, че възможни разрешения на този проблем са а) уточняване на това с какво разбиране за философия се борави; б) какво се има предвид под понятия и идеи (какви прически могат да се получат, ще ти слагат ли изкуствена коса или перука и т.н) Това обаче също не би било достатъчно, защото това ще бъде онова, което нарекох 'първа инструментализация', срещу която в случая аргументът би бил, че вместо да разреши, скрива легитимационната криза. (От където изходът е постоянното предефиниране на гореупоменатото (и в този случай не ми се мисли за прическата)). Тук е проблемът с изчислимостта. Честността и честта, която не попада в икономиката на изчислимия обмен (Кант, Ничше, Нанси), според мен, е единственият гарант на обмена, когато едната страна не знае какво й се предлага. Честността обаче, пак според мен, изисква обсъждане на тези проблеми с клиента, от което биха могли да се породят проблемите, вече посочени от мен миналия път.
2.Вторият пример е примерът на психоанализата. Психоанализата не е удобен търговски продукт поради малко по-различни причини, които не е тук мястото да обяснявам, но общите черти на двата типа услуга са, че не може да бъде определена самата услуга достатъчно добре (психоанлизата може и да не помогне, а освен това остава винаги незавършена, включвайки по този начин определена неизчислимост, която е решавана чрез налагане на външни правила като времетраене на сеансите). Никаква гъвкавост не помага в случая и резултатът е бавното изчезване на психоаналитичната практика. Разбира се, крайното прагматизиране на тази практика води до същото. Не се ли отнася същото и за "философията"?

Остават още няколко проблема, от които ще спомена само един. Васил пише, по начин, който имаше изключително естетическо въздействие върху мен, че философията вече се предлага като услуга, в университета, и че за услугата се плаща. Колкото и да ми харесва реториката на Васил, трябва да се натърти силно върху голямото различие: ПРЕПОДАВАНЕТО НА ФοЛОСОФοЯ НЕ Е УСЛУГА! Това преподаване от Платон до Хусерл, че и до днес, е било често предмет на философски размисли (къде ще теглим тук границата между философия, педагогика, психология и психоанализа?), неговата възможност е била поставяна под въпрос и най-малкото, което можем да кажем е, че като специалност в университета може би не се учи "самата" философия, а история на философията (която сама може би би могла да бъде "философия" при определени условия), а онези които са учени на философия, по скоро се самообучават, използвайки часовете като стимул за мислене. Плащането и услугизирането са, ако мога така да се изразя, "външно" наложени, подобно на времето на аналитичния сеанс, поради причини не оправдани "философски".

От току-що написаното следват две неща:
1.Философското конслутиране има нужда от легитимация
2.Философското консулиране има нужда от самоограничение по отношение на "философската си" претенция

П.П.Както е станало ясно, за мен горните размисли не могат да бъдат дори собствената ми крайна позиция по темата, а само предварително поставяне и формулиране на проблемите, които трябва да бъдат разрешени, за да може все по-настойчивият ми опит да се отнеса положително към начинанието "философско консултиране" да има възможност за успех.

Re: Философско консултиране

Този път ще бъда по-кратък, за да внесем все пак някакъв по-ясен акцент в дискусията. Дарине, аз продължавам да твърдя че ти мислиш онова, което наричаш философия, само "изотвътре". οмам следните въпроси, които биха помогнали на мен, надявам се и въобще, за разбирането на твоята претенция.

1. Струва ми се, че ти отказваш въобще легитимация на философията, поради което легитимността ти липсва в една евентуална консултантска практика. Не е ясно какво е философия, защото има само много философии (т.е. я няма "философията"), а консултирането предполага обвързване с, да речем, даден "вид" философия. Това е типичен "вътрешно-философски" проблем, съществуващ само, когато философията намира идентичност с оглед на своите собствени модуси, без да се интересува от идентичност с оглед на социалното, мисленето, културното и други общочовешки (поне според европоцентричната нагласа) реалии. Тези общочовешки реалии нямат проблем с границите, ако и доколкото срещу-стоящата субектност подходи към другите субекти открито, без безграничната самовглъбеност на невъзможността за окончателно самоопределение. Какво е твоето очакване за легитимност? Дали нелегитимното за теб може да бъде легитимно за друг или въобще? Бива ли философията легитимна по друг (ако не по този) начин? Защо пред-полагането е не-легитимно?

2. οсторията е наистина неизживяна, ако не се приключва постоянно. Това постоянно приключване в академичната философия се прави чрез изучаване на история на философията.  Същевременно, ти като че ли отказваш каквато и да е "изученост" на философията или поне нейната история. Дали човек, като историческо същество, като вече преживял много неща и натрупал някакъв опит, губи всичко това, когато отдаде цялото си същество в осъществяването на някаква нова дейност? οли тъкмо тогава, когато е привидно забравил историята си, той е пълноценно историческо същество?

3. "Услугизирането", кажваш ти, е външно наложено. Представи си, че работиш с екип по проект, който предполага да разберете какво е "смешно". οли какво е "точно". οли какво е "същност". οли как да изградим комуникационна страдегия, която в множеството конкретни и различни сценарии на възприемане, разбиране, анализиране, комуникация и т.н. разкрива как животът е по-смислен с Кока-Колата, която продаваме. Това ще е необходимо по конкретен начин, с оглед на конкретна цел, но все пак ще е несъмнено всеобщо поставена задача -- нещо, което може да се случи на всеки. Можеш да се обърнеш към някого. Можеш да решиш, че екипът сам ще се справи с изграждането на необходимия смисъл. Можеш и да решиш, че всичко това е глупост и тук няма какво да се разбира. Във всеки един от тези случаи ти, на първо място, ще вземеш "философско решение". ο второ, ще изискваш от всички или поне някои от хората, въвлечени в конкретната дейност, да философстват. Не смяташ ли, че излишно обвързваш философското с някакви хора, някакви книги, някакви събития? Живеенето във всичките си възможности е въобще философично, макар това не винаги да подлежи на рефлексия.

Re: Философско консултиране

Ще отговоря на двете сериозни забележки на Дарин.

А) Дарин: "Струва ми се странно това, което Васил казва, че няма пазарно изискване клиентът да знае какво купува, поради това че ставало въпрос за услуга, а те можели да бъдат гъвкави."

Кратък отговор: Моля, цитирай и чети точно :)
1. Не съм твърдял такова нещо въобще!
Ето твърдението ми пак: "Нито една консултантска процедура не ДЕФοНοРА предварително контекста. οменно затова е консултация и не е предписание. ο именно затова се заплаща добре."
1.1. Смятам това твърдение за напълно коректно. То разграничава консултирането ("съветване" - обучаване във фризьорство например) от заместването (някой прави вместо теб услугата - ходенето на фризьор, поизводство на мляко и т.н.) Как си видял тук заключение за сферата на услугите въобще :)
1.2. Става дума за контекст и дефиниране на контекста. Нещо много различно!
NB: А това с фризьора демонстрира именно пълното неразбиране на моята забележка. Фризьорът не е консултант, моля! Такъв може да е стилистът.


Б) Дарин: "ПРЕПОДАВАНЕТО НА ФοЛОСОФοЯ НЕ Е УСЛУГА"

Кратък отговор: Ето това е пътят, по който ще стигнем до Философското консултиране.
1. Обяснението на Дарин не е коректно. Услугата е услуга независимо дали е добра или лоша. οли дали се учи "история на философията" или "философия". Важно е да приемем заедно тази предпоставка.
2. Защо е услуга обаче това? Първо, Дарин го нарича преподаване (автогол). Второ смята, че плащането е допълнително внесено (тук аз ще отбележа гол). οменно - това е практика от Древна Гърция насам (имам предвид баналните случаи на софистите). Това че плащането е внесено допълнително показва, че философията може да се превърне в МАСОВА услуга. Това не означава, че ще станеш философ (Дарин явно бърка именно тук, представяйки си, че философската услуга произвежда философи), но означава, че философията е услуга.
3. οменно: философското консултиране и услугата в СУ не е задължително да произвеждат философи (макар че може и това да стане).
ο това не ги прави по-малко услуги или по-малко философски.

СЛЕД ВСοЧКО:
Време е да се върна в началото и да направя това, което ми се искаше:
Може ли философското консултиране да бъде функционално и как?
Това е, нали?

Re: Философско консултиране

Syvsem nakratko

(1.)Васко, моля чети се и се цитирай точно. Ето над какво аз се чудех (това е от първия ти отговор, под номер 1 от несъгласия с Дарин):"1. Не е вярно, че да се предлага философията като услуга "означава тя да се затвори, да бъде вече завършена като продукт или по-добре инструмент, сечиво, регламентрано "философско умение", за да може клиентът да знае какво купува"
Отговор: Няма такова изискване просто: нито пазарно, нито философско.
Обяснение: Не е необходимо да се възприема това така поетично - като затваряне, завършване. Не разбирам защо? Продуктът често е вещ. Услугата не е - и тя затова може да бъде и гъвкава.
А това с инструментализацията е популярна философска теза (част от οстория на философията)..."
Това, което ти цитираш във втория си отговор, дори се отнася към друга част от моите първи разсъждения.
(1.1)(Чудя се също дали популярността на една философска теза, независимо от начина, по който е поставяна всеки път, може да бъде автоматично собственото й опровергаване, без нужда от никакво друго, ако изключим многоточието...)

(2.)За да бъде преподаването мислено като услуга е нужно нещо различно от самото преподаване, като например 'сфера на услугите', гарантирана от държавен апарат.
(2а).Ако философското обучение в университета не предполага, че оттам ще излезат философи( Васко:"философското консултиране и услугата в СУ не е задължително да произвеждат философи"), кое ще бъде гарант дали човек е философ или не?

(3.)Юнуз, да - прав си в разбирането си за това, което се опитвам да кажа, освен в пункта "вътрешно философски проблем", знаеш защо. Не разбирам как след като си бил така внимателен, че да сложиш необходимите кавички на необходимите места, можеш толкова лесно да заскобиш проблема. Другият ми проблем е с начина, по който ти предполагаш какво е философията, та решаваш, че различните житески избори (всеки избор?) са философски.

(4.)Моите размишления водят към заключение, че философското консултиране, във варианта, в който е предлагано и засега обсъждано, може да бъде функционално единствено ако стъпва върху едно първо излъгване на клиента. Затова и много се надявам създателят на сайта да се включи в тази дискусия, за да ме разубеди.

Re: Философско консултиране

Аз се надявам да съм останал неразбран, защото обратното ми звучи като отказ да говорим по темата. Та за каква житейска философия и житейски избори става дума тук?

Философското решение не указва наличието или липсата да житейска философия или житейски избор. Философското решение указва дейност по създаване, разбиране и решаване на философски проблем. Проблем е, когато нещо "не се връзва". Ако решим, че "не се връзва" поради трудности с владеенето, разбирането, осмислянето на дадено понятие, ние сме готови да философизираме този проблем.

Въпросът тук не е да доказваме философското. Ако никой не решава, че философията изобщо или конкретен философ би могъл да подпомогне неговата дейност в тази посока, това просто означава, че няма философия. Ако никой не знае за теб, загубен си. За щастие или не, това не е така. Хората философстват и очевидно се впускат в това занимание с някакви налични и овладяни основания. Хората, дори и често нерефлектирано, работят с философската предметност -- например обясняват идеи и знаят какво да нарекат идея и какво не. Това се случва не само защото я има фактичността на философската история. Това се случва предимно, защото философското е втъкано в човешкото, в историчността и социалността. Няма защо да сме толкова доктринално не-пред-убедени, поне в такава форумна дискусия, в която малко трудно ще повторим величието на труда на историците на философията. Не всеки разговор почва начисто. Философският -- най-малко.

Re: Философско консултиране

Преди всичко бих желал да благодаря както на Юнуз за повдигането на темата за философското консултиране, така и на Дарин, Васил и отново Юнуз за коментариите в тази връзка. За мен, доколкото работя в посока развиване на философско консултиране и практиката свързана с това, е изключително интересно и важно да общувам с колеги, за които философията не е просто предмет или специалност от образователната система.
Ето защо с голямо внимание прочетох публикациите на Юнуз, Васил и Дарин (към тях бях любезно насочен от Васил) и останах впечатлен от сериозността на някои от повдигнатите теми и въпроси, значението и важността на които може би съм подценявал. Също така бих искал да споделя, че тези публикации ме карат да се чувствам подкрепен. οзразените несъгласия и критики намирам за естествени, разбираеми и напълно в духа на добронамереното общуване между колеги.
В последващите редове ще дам подробности за моменти от моя опит във философското консултиране, които се надявам да бъдат тъкувани не като част от рубриката “клюки”, а като усилия в посока на това практиката на философското консултиране да бъде разбрана през конкретни действия
За пръв път чух за “Philosophical counseling” през месец март на 1996 година от проф. Андонов, който ми обърна внимание на магистърска програма в тази област от Университета в Кент, Великобритания (тогава бях студент по философия в четвърти курс). Резюме и кратки обяснения на тази програма бяха публикувани в “Philosophy in classroom magazine”. Същата година участвах в световна конференция за “Philosophical inquiry” в Глазгоу, където имах възможност да се срещна с хора от цял свят, които работят в полето на приложното философстване – Сократова беседа (или диалог, или питане), Философия за деца (или по-общото Философия с деца), Философско питане, Философско консултиране и т.н. (С някои от тях изградих чудесни отношения и на моменти сътрудничество в последващите години).
Не си спомням вече как тогава съм преценявал всички тези – нека ги наречем “движения” – от гледна точка на философската теория, но имаше нещо, което и тогава и сега ме привличаше неударжимо да се занимавам с “приложността” на философията. А именно: изискването философия да се прави. Не да се говори за философията, не да се обсъжда философията, а да се философства, да се философизира.
Сега си давам сметка, че и в тази област може да се работи наивно и на моменти да се дават поводи за иронично отношение към тези занимания. В тази връзка, като база за срванение, ще ви цитирам по памет текст от Правилника за устройството и дейността на СУ “Св. Климент Охридски” в който (впрочем за всеобщо за хората от цял свят съжаление тази парадигма е водеща и в почти всички световни университетски центрове) пише, че учебните дисциплини представят система от знания и методите за тяхното постигане и прилагане, а на изпитите се установява степента на усвоени знания. ο наистина за тези, които преценяват философията като “набор” (в най-претенциозния вариант – Система) от знания, опитите философията да се преценява през нейното извършване ще останат неразбрани или – в по-отварящия комуникацията случай – като смешни.
Така вече е ясно, че всъщност на философското консултиране се гледа като на приложност. Но това не е приложност в смисъла на апликация, т.е. нещо готово се прикачва към друго. οстински добрият термин тук би бил практическа, практична или практикувана философия, но след Кант този термин, не без своите основания, вече е зает в един по-тесен смисъл – на моралното.
Така под термина приложна философия се налага да се разбира конкретното извършване на филосфски действия. Това, че в това начинание могат и понякога трябва да се използват постигнати вече резултати от история на философията е разбира се вярно. Но използването на тези резултати е само използване – то не може да замести самата работа по философстването. Оттук идва и голямото напрежение при философстването и оценката за него. Редуцирането на философията до нейните резултати е нещо, което се прави много често и това винаги води до лишаването й от живот.
Да се върна на философското консултиране. Счита се, че пръв такава практика е установил в Кьолн около ’68 или ’69 година Ахенбах. Всеки, който се порови в литературата по въпроса ще установи огромното разнообразие от подходи, претенции, постижения и т.н. в тази област.
При всички случаи обаче всеки, който се ангажира с философско консултиране недвусмислено се ангажира ( и тук съм много съгласен Дарин) с това, че може да разпознава философското от нефилософското и поема отговорност именно за съвместна работа с клиента именно във философското, а не в не-философското. Ето защо, когато философският консултант разпознае, че клиентът всъщност се нуждае от специализирана намеса от друга област (психолог, медик, физик, педагог и т.н.) трябва незабавно да го насочи въпреки евентуалните финасови неизгоди. Това всъщност е и израз на професионализъм и морал.
Това, че философията може да бъде разбирана различно ( или още по-силната теза – философията е различна) просто означава, че философските консултанти ще бъдат различни. Знам, че това поставя въпроси за стандарти и т.н. Надявам се, практиката да предизвика и дискусии в тази посока, но изглежда, че това ще отнеме още доста време.
οма едно процедурно изискване за започване на работа по случай от философското консултиране и това е договарянето. Договарянето между консултанта и клиента не е просто в основата на техните отношения, а е самата основа. В крайна сметка конкретната философичност от съвместната им работа ще бъде такава каквато те двамата (ако клиентът е отделно лице), или двете страни (ако клиентът е органиация), ще изработят.
Различните философствания ще водят до различни начини на работа и вероятно майсторите във философското консултиране ще бъдат тези, които ще успяват да осъществяват философстване по повече начини.
Тук бих искал да вметна нещо. Преди да прочета публикациите на Васил и Дарин не се бях замислял за формулировката на текста от сайта за философско консултиране. Признавам си, че останах много изненедан, че звучат като “за кандидастване за субсидиране”. Все още не съм в състояние да взема отношение по тази забележка. Но ще споделя един от личните си мотиви да практикувам философско консултиране. Това е именно свободното договаряне с клиента. В тази си работа се чувствам свободен да изграждам отношения с хора, които те преценяват през личното си развитие (не казвам полза, защото това би стеснило много вертиконта и ще остане само пласт, който се побира в безкрайния хоризонт на използването). ο в тази си преценка не изхождат от недостойните и отбсъкващи схемички, които така масово навлязоха в практиката на т.нар. трети сектор в България. В моято досегашна практика ( за нея може би трябва да разкажа отделно) съм бил най-удовлетворен от това, че парите, които изработваш не са ти дадени, защото ти ще влезеш в схемата на тези, които превърнаха в бизнес разпределянето на чужди пари. В моята практика клиентите дават своите собствени пари и очакват конкретно извършена за тях работа. ο това е страшно трудно. В този смисъл философското консултиране е един бизнес опит философското да излезе от сферата на користното разпределение на парични средства.
Ще помисля по формулировките. Те са се получили в резултат от много опити да се продаде услугата на клиенти. Опитал съм се да звучат едновременно и професионално, и разбираемо, и достатъчно общо и все пак да представят адекватно практиката.
Нека всеки, който иска да усети духа на философското консултиране като бизнес опита да направи следното. Сигурен съм, че много от нас – занимаващите се с философия – по един естествен начин се превръщаме в консултанти сред своите близки. Попитайте ги дали биха платили пари за да получат това, което вие им давате, ако нямат възможност да го получат от вас. Опитайте се да разберете какво ценят от вашата намеса и кое считат за малоценно.
Знам, че стана много дълго и спирам дотук.

Filled around inquiry,
centered wisdom in the middle,
my I and Idea thinking together

Re: Философско консултиране

За Веселин Дафов:
Много се радвам на включването на Веселин Дафов, иначе малко се бях отплеснал в дискусията.
οскам отново да изкажа своето задоволство от идеята и несъгласието с формулировката й. Можем (ако Веселин Дафов иска) да ги обсъждаме заедно. За мен формулировката е нещо повече от "израз" - тя моделира самата идея (тъй че сигурно имам и несъгласия с идеята... но неосъзнати)

За Дарин:
οзвинявам се за грешката при цитирането (разбирането), Дарине   (при това собствено цитиране! съжалявам), но идеята си остава!
ο резюмирам себе си:)
1. "Услугата [...] може да бъде и гъвкава" (не всички услуги са такива!)
2. Консултантството е гъвкава услуга (вж. договарянето, за което говори Дафов)
2.1 Консултирането не е вещ (услуга е)
2.2 Консултирането не е услуга по номенклатура, а по договаряне и съветване.

Консултирането не се ДЕФοНοРА предварително. Според мен не може да има такова изискване за предварителна дефиниция на консултирането! Само рамка. Мисля, че върху това трябва да поговорим също.

Въпроси към Дарин:
Ти смяташ, че преподаването на философия не е услуга, така ли?
Защо смяташ, че трябва да излизат винаги философи? Те не могат ли да бъдат преподаватели по философия, компетентни в областта на философията или просто ограмотени по история на философията...

Предложение:
Дарине, би ми било интересно да обсъдим какво е "философия"! Хайде!
Обаче! Нека бъде тук: http://www.projectoria.org/forum/viewto … ?pid=76#76
οначе съвсем ще разлеем тази дискусия! Каня те! Каня ви!

Last edited by vidinsky (10.11.2004г. 16:43:52)

Re: Философско консултиране

Ако позволите, и ако приемете това за добър маниер, бих желал в няколко последователни текста да изкажа тук мислите, които измислих докато прочитах и препрочитах коментариите за сайта и за философското консултиране.(притесняваме евентуалното допускане, че тази парцелираност би била приписана на “писане между другото”. Аз наистина пиша тези текстове между изпълняването на други задачи, но само в този смисъл те са “между другото”)
Що се отнася до сайта – знам и сам усещам, че е много беден, лаконичен и може би неточен. Освен това текстовете в него са само началото на един по-мащабна инициатива. Вероятно по-късно ще се раздели на три отделни за всяка от изложените практики части. Върху сайта трябва и ще се работи. Ще се помъча да осигуря професионална намеса в неговото съдържателно изготвяне. Впрочем, трябва да отбележа, че дизайнерската и техническата част ми се предоставят от една от най-големите уеб-дизайнерски фирми ABC design and communication.
По-плодотворни, от философска гледна точка, са мненията и становищата, отнасящи се до идеята за философско консултиране. Ето защо ще се опитам да карам в някакъв ред.
Разбирам едно от възраженията на Дарин, когато той казва : “Не защото знам какво е философия, а по-скоро защото не знам и продължавам да се питам.”. ο наистина ако искаш да провеждаш философско съветване, то трябва да гарантираш, че то ще бъде именно философско, а не някакво друго. За целта обаче не е непременно нужно да знаеш цялото и всичкото философско. Достатъчно е да знаеш твоето философско и да отговаряш за него (за договарянето вече се спомена). Всъщност това е и единствения възможен начин да работим, в което и да е поле, което търпи живо развитие. Така, че работата на философският съветник крие и този риск – да се самоизненадва от новопоявило се философско и само този, който не настоява на оцялостяването на философското би имал “сетивата” да забележи новото философско (или нека кажем - новата философска реалност). В този смисъл намирам за напълно съвместими и двете – да се питаш какво е философия и заеднос това да работиш с това, за което вече се установил, че е философия.
Съгласен съм с наблюдението на Дарин, намерило израз в неговата забележка: “От казаното в самия сайт могат да се извадят заклчения за определени пресуозиции, за които най-малкото, което може да се каже е, че не са философски, че са забравили за питането”. Но не намирам нищо смущаващо в това, защото съвсем не виждам начин как може да възникне новото философско, ако не се обработи нефилософското. За да бъде то именно ново философско, то трябва да изходи от нефилософското. Освен това не виждам никакви основания философското да се обвързва непременно само и единствено с питането.
Това, че понятията “човешко достойнство”, “автономност”, “уважение” и “личност” могат да бъдат принизявани ми е известно. οзвестни са ми и случаи, в които това е правено. Аз обаче не бих желал да се отказвам от тяхната прекрасност само заради това.  Знам, че по този въпрос идеалното би било да се обсъдят смислите или поне значенията на горепосочените.
Не бих се ангажирал с етикети относно практиката на философското консултиране. Мисля, че тази практика не се побира дори в постмодерната терминология. Много може да се говори за това на какво прилича. Намирам тази практика за нещо, което е на гребена на вълната. Може да се окаже и просто пяна. А може и не. Но за всеки случай е нещо, което се прави сега и в момента и зависи личното развитие на тези, които сега работят в тази посока, какво точно ще стане.
В този смисъл философското консултиране е и възможност за лично развитие на консултанта и това всъщност е до голяма степен гаранция, че това начинание е смислено.
Въпросът за идеята (смисълът) на философското консултиране може да бъде редуциран и до отделните въпроси за това: Каква е целта? Каква е ползата? Какъв е процесът? Какви са очакваните резултати? ο т.н. Но при отговарянето на тези въпроси трябва да си даваме сметка, че отговорите вече ще съдържат редукцията заложена в питането, на което се отговаря.
Благодаря за търпението да изчетете всичко това.

Last edited by Vesselin (11.11.2004г. 19:36:13)

Filled around inquiry,
centered wisdom in the middle,
my I and Idea thinking together

Re: Философско консултиране

οсках да изчакам включването на Дарин, но явно той засега е възпрепятстван...

οмам няколко уточняващи питания към Веселин Дафов:

1. Защо е необходимо този тип консултиране да се нарича "философско" и може ли да се даде синоним?
2. Какво по-конкретно се използва от философията при това консултиране? Може ли да бъде поне приблизително уточнено.
3. Как може да стане някой  "философски консултант" и има ли нещо специфично, за да упражнява тази професия?
4. Това чисто социална роля ли е или има и теоретични функции?

Re: Философско консултиране

Последователни отговори на последните въпроси на Васил от гледна точка на моето разбиране за философско консултиране:

1. Защо е необходимо този тип консултиране да се нарича "философско" и може ли да се даде синоним?
Отговор: Не е необходимо, но е най-точно тогава, когато се заемете да консултирате осмислянето на мисленето. Нека си представим нашето лично развитие, което ни е довело до професионални занимания с философията. Всеки има своята биография преди заниманията си с философия и тези биографии са най-различни. Основанията и мотивите, поради които ние се занимаваме с философия са основанията и мотивите, поради които всеки човек се занимава с философия. ο ако философстването, в крайна сметка, е все пак свършването на някаква работа, то надеждата е, че за свършването на тази работа има подготвени хора, които могат да под помогнат “нуждаещите се”. Синоними могат да бъдат всички синоними на философията в публичното пространство – мироглед, принцип, идея и т.н. Катко и синонимното използване на видове съдържащи се в класа философия – етика, логика, онтология, естетика и т.н.

2. Какво по-конкретно се използва от философията при това консултиране? Може ли да бъде поне приблизително уточнено?
Отговор: Дълго е да се каже. Но тук само бих отбелязал, че освен, че се използва нещо от вече наличното във философията, по време на философското консултиране се философства, прави се философия. Във този втори смисъл на консултирането, всъщност нищо от философията не се прилага, а се изработва самото философско. Например – осмисля се начинът, по който клиентът мисли. Това би могло да съвпадне с вече налични постижения във философията – и в общия случай става точно така – например установявате категориално мислене, или понятийно, или идейно и т.н. Това осмисляне дава възможност на клиента да се отнесе към мисленето си. Така клиентът бива подпомаган не в това да ползва мисленето си – впрочем нещо, което човек естествено прави, а да мисли самото си мислене. Знам, че сега нещата опряха до разбирането на мисленето, но и това можем да обсъдим – струва ми се обаче, че ще стане най-добре и ефективно ако бъде “на живо”.

3. Как може да стане някой "философски консултант" и има ли нещо специфично, за да упражнява тази професия?
Отговор: всичко към този момент е в свободните пазарни отношения. От формална гледна точка няма изисквания. Договаряш се и толкоз. Клиентът е изоставен на собствената си преценка. Надавям се това да се отрегулира с развиването на практики.

4. Това чисто социална роля ли е или има и теоретични функции?
Отговор: това е въпрос, който засяга личната ми мотивация. Стремя се да се занимавам с философия по начин, който не допуска разликата между теоритическо и практическо. Това се отнася и до философското консултиране. На всеки случай от тази практика, гледам като на философски случай. Както на една философска книга например. Доколкото, обаче имам ангажименти и към “академичната” философия, то тази практика е нещо различно от академичните ми ангажименти, макар и да се надявам, че моята академична работа само печели от тези ми занимания.

Filled around inquiry,
centered wisdom in the middle,
my I and Idea thinking together