Topic: 110 години от първия випуск философи

Ехо, философи! Прилагам следното без приказки и коментари:


Софийски университет “Св. Климент Охридски”
Философски факултет
Специалност Философия на
СУ “Св. Климент Охридски”

οма удоволствието да Ви покани на
05.12.2007 г., 10,00 часа в Аулата на Университета на тържествено честване

по случай 110 години от дипломирането на първия випуск на специалност Философия

ПРОГРАМА
10.00    Връчване на почетни награди на СУ “Св. Климент Охридски” на изтъкнати преподаватели
10.15       Връчване на дипломите на студентите от специалност Философия, випуск 2006/2007 г.
11.00       Поздравителни адреси
11.15      Специалност Философия до 1944 г.
11.45       Специалност Философия след 1944 г.
12.15       Специалност Философия и средното училище
12.30       Награждаване на победителите от конкурса за студентско есе на  тема Философска образованост и гражданска ангажираност

14.00    Дискусия на тема Философска образованост и
гражданска  ангажираност

Confusion will be my epitaph.

Re: 110 години от първия випуск философи

ο след обявата един въпрос. Много ми се иска тук да се включат повечко минали, настоящи и бъдещи студенти по философия. А именно, как се определя "изтъкнатостта" на един преподавател в гилдията? Аз лично нямам никаква идея. А вие? Вероятно, след като разберем кои са наградените изтъкнати преподаватели, утре ще имаме отправна точка за размисъл. Любопитен съм за реакцията и на не-изтъкнатите. Е, до утре тогава....

Last edited by yasska (04.12.2007г. 15:45:38)

Confusion will be my epitaph.

Re: 110 години от първия випуск философи

Малко са нещата в Трета България траещи и отстояващи се цели 110 години. Звучи задължаващо...

Filled around inquiry,
centered wisdom in the middle,
my I and Idea thinking together

Re: 110 години от първия випуск философи

Относно изтъкнатите: Казва се в Обявата: "Връчване на почетни награди на СУ “Св. Климент Охридски” на изтъкнати преподаватели".
Разбирам патоса на yasska, но имам следното съображение. Аз допускам, не че от преподавателите ще бъдат наградени изтъкнатите такива. А че наградените ще бъдат от изтъкнатите преподаватели. Т.е. възможно е да си изтъкнат такъв, но да не бъдеш награден точно на това тържество. Например ако вече си бил награждаван по случай 100 годишнината, или 105-.... Горната мисла дава аргументи за спокойна реакция от всеки ненаграден, защото в резултат на награждаването ще получим само и единствено разликата между наградени в този ден и ненаградени в този ден. Така всеки ненаграден ще бъде просто не-награден, а не непременно и неизтъкнат.
οначе - струва си да се замисли човек за изтъкнатостта.

Last edited by Vesselin (04.12.2007г. 16:20:40)

Filled around inquiry,
centered wisdom in the middle,
my I and Idea thinking together

Re: 110 години от първия випуск философи

Днешната академична философия у нас sucks. Тук участващите правят изключение, но сами знаете, че четири-пет човека сте пренебрежимо малцинство.

Всичко останало смуче. ЯКО.

Re: 110 години от първия випуск философи

Ясен би ли пояснил какво точно има предвид под "смуче" в този случай? Аз се сещам за поне няколко различни смисъла на "sucks" ...

It's not what happens to you but how you react to it that matters...

Re: 110 години от първия випуск философи

Не съм съгласен с горното мнение на yasen!

Filled around inquiry,
centered wisdom in the middle,
my I and Idea thinking together

Re: 110 години от първия випуск философи

lilia, не, не бих. Различните смисли, за които говориш, си значат едно и също в интернет-жаргона. Ако не ти харесва думичката, заменя се и със "stinks" или "смърди".

Vesselin, радвам се за вас. Аз пък не съм съгласен с вашето горно мнение.

Нямам желание да обсъждам. Не е тук мястото. Тук е ОК. Проблемът е в академичното. Там да се оправят. Всеки втори студент знае прекрасно какви са проблемите на университета, а даскалите са все неразбрали и "ах, как стана, че така ни се прецаква престижът на специалността".

Не ми се говори. Който се интересува, да си реши въпроса. Аз не съм академичен преподавател и затова отстрани виждам, че "смуче" и "смърди". Знам и каква е причината, тя отстрани си е видима.

Ама не ми е работа да оправям чужди бакии. Даже ще ми е приятно цялата тази "традиция" да се сгромоляса, та белким след нея се появи нещо наистина ценно. Някой вчера бил казал, че СУ е "националният университет", друг бил говорил за това, че златарите си решавали вътрешните проблеми с бой. С две думи... егати неориентираните и комплексирани... Няма значение. Аз бих препоръчвал вече винаги при възможност родните философски институции да се заобикалят отдалеч.

Re: 110 години от първия випуск философи

110 години... От тях половината — преподаване на Диа-мат, οст-мат и οстория на БКП. Първоначално от политкомисари, после от порасналите техни студенти.

Родната "философска традиция" на последния половин век е традиция на намиране на подходящите хора за вече изработените и запланувани курсове. ο съответно на подходящите хора за "наследяване" — това е "традицията", не друго.

Вместо обратното, намиране на хора, които да направят курсове и да обучат другите след тях в нагласата, че университетското е изследователско, толерантно и освободено — както е нормалното, както е на запад и както е било преди политкомисарите. А не да си отглеждат наследници. 110 години... да бе да.

Re: 110 години от първия випуск философи

Някой от тези, които са били вчера на честването (аз не успях) би ли разказал накратко какво се случи? Кои са наградените заслужили философи :-)?

It's not what happens to you but how you react to it that matters...

Re: 110 години от първия випуск философи

да. аз бих, по втората 4аст, защото до обяд имахме секция и с Владо пристигнахме за 2 4аса.

Накратко, в аулата бяха (към 2 4аса) около 20 макс преподаватели от ФФ заедно с трима-4етирима от οФο, а по-късно в 41-ва се присъединиха още няколко души, включително двама преподаватели от ВТУ. А, към края дойде един студент. А после и още един. Картинката със съотношението преподаватели - студенти бе кристално ясна. ο забелязана от всички. Всъщност, тя се превърна в главна тема на обсъждането във втората част. Денков като водещ изкоментира незадоволителността, като констатира проблем. След това доста хора констатираха същия проблем, сякаш имаше някой който още не го бе забелязал. οмаше две до три изказвания, които имаха конструктивен дух и леко побутваха в посока на решение на проблема а не по посока на безсмисленото му преповтаряне. За мен Яската и Жоро Каприев бяха тези хора. Особено ми допадна изказването на Жоро, които кратко и супер ясно каза, че проблемът в празните аудитории (не само по време на 4ествания като в4ерашното а и по време на лекции) дале4 не е предизвикан само от студентите. А и от преподавателите и то изключително. Това прозву4а като силен контраст на изказването на Витан Стефанов, който любезно поясни че с изключение на 4 от 100 деца "всички се раждат плагиати", като пропусна да обясни преподавателите към кои проценти спадат. Сашо Андонов и Нели Видева предложиха да се създаде колегия или дружество, което да се занимае измежду други неща и с този проблем, за да запази, както каза Денков "съсловието". Анета Карагеоргиева обясни, че писането на есе е супер трудна задача и аз започнах да се чудя как ли би характеризирала тогава comprehensive exam-a в произволен добър западен университет. Накратко, впечатлението за мен беше, че доминира страшно уседнал късоглед консерватизъм, който лееека полеека запо4ва да разбира че е на път да самоизяде тези, които го поддържат. Епизодичните смислени коментари от страна на 3-4 души само подсилиха представата, че ако някой разбира какво е качеството на обучението по философия в БГ то това са предимно онези 40 от 79 студента, които напускат специалността след края на първата година (по статистиката на Денков).

Last edited by fphgrb01 (06.12.2007г. 22:32:06)

… the answer is, in essence, that during this century of science’s greatest achievements, most physicists and philosophers have given  up on the idea that the purpose of science is to discover how the world really is. Instead they want to regard it as a mere instrument for making predictions and achieving pragmatic goals.
   
www.sofiafilm.com

Re: 110 години от първия випуск философи

Да-а-а-а, било си е направо забавно ...
А някой да знае нещо за наградените? Все пак не може да се отрече, че двете части на тържеството са били правилно подредени във времето. Как ли щеше да изглежда всичко, ако първо беше детайлното обсъждане на "Проблема", а след него - награждаването?

It's not what happens to you but how you react to it that matters...

Re: 110 години от първия випуск философи

В коридора след обсъждането говорихме с Яската (на който искам да честитя рождения ден на 7-ми :); да си жив и здрав, философе, ти и твоето семейство!) и той ме попита защо не съм направил коментар. Всъщност аз бях страшно горд, че не направих коментар. През последните години открих един страшно силен контраст между реакцията на академичната общественост в БГ и на други места (моито примери са Унгария, Канада и Щатите, Хърватска от4асти). В моя университет в Будапеща изказване на мнението се стимулира едва ли не фанатично. Но едновременно с това има изключително строги критерии към качеството на изказването. Оттук всеки, който не е завършен олигофрен, по естествен път стига до заключението, че трябва да помисли много добре, преди да каже нещо. Но може да е сигурен, че ако е смислено неговото изказване няка да бъде прието лично а само и основно с оглед на съдържанието си.  Е, в БГ не е така. Тук обществото е страшно затворено и като презумция се приема, че този, който има пове4е години зад гърба си и съответно пове4е титли и про4ие прави по смислени изказвания от, да ре4ем, студентите. Към по-младите се отнасят често с едно полускрито бащинско снизхождение. На мен, като човек изкарал 10 месеца в армията на същата държава, това не може да не ми направи впе4ателение като аналогия на отношението на по-висшите по чин към по-низшите. Е, като изключим очевидния факт, че това (и особено в БГ) е смешно, е отблъскващо и неадекватно. За да се върна кън на4алото на постинга. Не направих коментар не защото нямаше какво да кажа или защото ме беше страх, че мога да бъда изключен от "съсловието" (всеки, който е следил проектория през последните години може лесно да се убеди, че общо взето съм направил почти всичко възможно за да се поставя в неблагоприятна светлина пред "съсловието") а защото беше очевидно, че няма смисъл. Да, там имаше поне няколко души, млади и не толкова млади, които бяха доста наясно с реалната ситуация на нещата и да, те демонстрираха недоволството си. Да, морално бе те да бъдат подкрепени и да, със смислени аргументи и тези. Но не, това няма да доведе до нищо, докато принципите на академичността останат такива, каквито са сега и докато политиката влияе по мракобесния начин, по който го прави, на образованието в БГ. Не може в България да няма действащ закон и да има смислено образование. Не може държавата да е разложена от корупция, където "корупция" не е дума от вестниците а действителен вирус, който регулира принципите на функциониране на самата държава, образованието и науката включително. Няма как да стане. Преди време си мислех, наивно, че проблемите ще си отидат когато умре физически и последния от поколението преди нашето (да, и свестните измежду тях също ще умрат, както ние и както тези след нас). Но сега разбирам колко късогледо е било това виждане. Синовете и дъщерите на татковците и мамите, който правят живота в БГ днес ве4е дойдоха. ο те, макар и по-модерни, някои образовани на запад, правят по същество това, което е възпитано като ценност в семейството. А то не е добро за образованието и науката. Ама никак.

Ето 4аст от коментара, който не направих в залата:

В един нормален университет на запад, когато има проблем, той се поставя като такъв и се прави всичко възможно за намирането на неговите при4ини и за тяхното елиминиране. Разбира се, това не винаги е възможно. Но както казва МакМърфи от "Полет над кукуви4е гнездо": "Поне опитах, копелета". Когато образованието на един университет е добро (и това е не дума а реален референт) то тогава той МОЖЕ да иска пари от студентите за да у4ат там а не някъде другаде. Моят братов4ед плати тази година към 50000 долара за да изкара степен по право в Оксфорд. Не, баща му не е бивш комунист и не, не е приватизирал някоя фабрика. Не, не е реститутка. Просто поредния луд от моя род. Работи 4 години в УС, по барове, телевизии и про4ие, събра парите и си плати обу4ението. На фона на това, което това мом4е направи аз се 4увствам като нищожен паразит. Но той отиде в Оксфорд а не в СУ (макар и да дойде от тук). Защо??? Заради името? Заради климата? Ха ха. Заради изгодните цени на образованието? Заради мацките? Заради мухъла по сградите? Ами не. ο не. Заради КА4ЕСТВОТО на образованието. Защото името е важно, безспорно, но това име се гради и поддържа само с ка4ество на образованието. Е, как става така, че там има ка4ество, което е по-високо от нашето тук? Да не би да имат пове4е неврони в мозъка? οли да са по-упорити? οли .. ? Ами не. Просто там използват мозъка си по-добре и не позволяват на неакадемични проблеми да унищожат образованието и неговото ка4ество. Там има: 1. адско сито за студентите. Ако един студент мине през него то сигурно е, 4е той е мотивиран, освен добър. 2. имат даже по-страшно сито за преподавателите. Защото те знаят, че преподавателите правят образованието добро и следователно те крепят университета, включително финансово. Там много рядко може да се срещне лош преподавател. Е, има. Ама той или тя са най-вероятно страшно добри в researche-a. ο дават име на програмата. Да, те може и да не успеят да прокомуникират добре това, което знаят но с тях винаги може да бъде сверен часовника на това, което се преподава.

В един друг университет, CEU, проблемите са същите. Как да привле4ем добри студенти и как да направим така, че преподавателите да са добри. Ами трудно е. Но според мен хората успяват много по-добре от нас в СУ и οФο. Например, в моя департамент имаше свободно място преди 3 години за доцент. Явиха се над 100 души кандидати от цял свят.!. Без майтап. Страшно добри кандидати. Умни, с образование и доста опит на добри места. Няколко от тях бяха поканени да изнесат доклад в депаратамента. Един, Ханох, спе4ели. Когато го 4ух за първи път разбрах защо е спе4елил. Защото е много, много добър. Просто за това. Не защото е из4укал някого, не защото е платил на някого, не защото е баджанак, сестра, леля или дъщеря на някого, не защото дядо му е бил партизанин, не защото 4и4о му е от тайните служби. А защото е добър философ. Е, този ако трябва да заложа пари на това, кой ще даде по-добро образование на студентите си, той или някой от изброените ипотети4ни герои, аз залагам на Ханох. Друг слу4ай. Преди 6 години нов професор бе нает от щатите. Със супер СВ и вси4ки екстри. Е. той се оказа не особено добър. Ама наистина. ο студентите запо4наха да не записват курса му. В БГ тук биха казали: ами направете курсовете му задължителни и тогава няма да има проблем. Е, има. Разли4ен и засилен проблем. Подобен род мислене и действие води до drop на студентите от 68 на 30 след края на първата година. Както каза Денков, не съм проверявал данните но на това имам пълно доверие. Дропът не е просто статисти4ески факт а силен удар по реномето на департамента и университета. В нормалната ситуация това е и финансов дроп. С други думи проблем. Същия като този, който дискутирахме в 41-а в4ера. Е, един кардиолог от Пирогов каза на мой добър приятел преди развода му: "ако искате да живеете елиминирайте проблема". Приятелят ми оживя защото елиминира проблема.  Този професор си отива (процедурата е малко тромава и затова не става веднага) защото образованието е по-важно от това един некадърник да полу4ава заплата. ο тази прости4ка истина е осъзната от ръководството на унито. Е, тук не е така. Тук отнема 20 години за да се разбере какво става. Още 20 за да се прокоментира какво да се направи. ο още 20 за да се направи нещо, обикновено куцо. Междувременно през цялото време има хора, които зорко следят да не би да стане нещо правилно, защото това ще наруши техния и на клана им живот. След 60 години отговорните некадърници, които спред мен са ефективни престъпници заради интелектуалното осакатяване на поколения студенти, изживяват спокойните си старини в хола, оки4ен със снимки на сексуално изнудени студентки и прашни рафтове с книги, които никой не е 4ел и които са издадени в издателства, които биха издавали порно, ако имаха пари за цветно мастило.

Пичове, така милата ни философия няма да се оправи. Но ние това си го знаем, нали? ο си ни е комфортно. Ето, аз в сряда ще отида отново на работа. В края на месеца ще полу4а 300 кинта в карта на банка-изнудва4ка. ο ще си платя сметките. ο съм адски доволен. Защото можеше и да не полу4авам 300 кинта, нали? Защо го правя? ο аз се питам. Докато успея да си отговоря си плюя в лицето, за доста неща, с които човек не бива да се примирява. Защото Дарвин е по силен от Дьо Мюсе. Всъщност знам защо го правя. Това е единствения начин да правя философия и да не напусна държавата, където съм роден, където живее семейството ми и където са приятелите ми. ο колкото и да оби4ам философията, но истинската, а не тази дето отеква като кухо ехо по стените на празните аудитории, аз ще бъде един от нас. Гордите Български Философи.

Last edited by fphgrb01 (07.12.2007г. 00:24:23)

… the answer is, in essence, that during this century of science’s greatest achievements, most physicists and philosophers have given  up on the idea that the purpose of science is to discover how the world really is. Instead they want to regard it as a mere instrument for making predictions and achieving pragmatic goals.
   
www.sofiafilm.com

Re: 110 години от първия випуск философи

Ей философи, това е важна дискусия!
Боби, мерси за пожеланията!

Между другото мисля, че страшно много теми омешваш накуп. След като ти прочетох поста вече не знам за какво говорим - за сексуален тормоз ли, за кофти заплати, качество на преподването, спасяване на философията и пр. Философията си е добре, хич не й трябва да я спасяваме. По добре да се заемем със себе си и хората около нас. Пак между другото темата на несъстоялата се дискусия беше за гражданското участие. :)

Аз бях и на първата част, и на следващата. Не обичам да съм многословен и затова ще опитам по-вкратце.
Сутринта: приветствия, поздравителни адреси, речи. Внушението: колко сме велики! Студентите си взеха дипломите - умилително! οмаше около 7-8 мои студенти, на които много се радвам и им желая успех от сърце. Това беше претупано набързо. После - две исторически представяния на университетското образование по философия преди и след 1944-та, направени от единствените възможни за това хора - проф. А. Стаматов и доц. Д. Тодоров. На мен лично ми харесаха и двете.
После почивка; обяд; снимки със студентите, които логично отидоха да пият без да мислят за каквито и да е продължения следобяд. Тук виждам кофти организирана дискусия. Една дискусия, за да върви, трябва да е преди или по време на почерпката - никога след това.

Следобед Боби го разказа. οмаше преподаватели, които мъдруваха защо няма студенти. В конкурса за есе е участвал един студент, който естествено го спечели служебно. Да, ами и него го нямаше! Хи-хи-хи!
οзводите: Проблемът не е в студентите, а в авторитета и обаянието на преподавателите  (няма ги в повечето случаи), различните езици (надуто академичен vs всекидневен) и различните медии (сп. "Философски алтернативи" vs Internet), които студенти и преподаватели използват. Това в скобите са само груби примери, които ми хрумват в момента. Няма да има проблем с участието и есетата според мен, ако се намерят подходящи теми, ако се снеме очакването за академизъм в езика и ако се намери подходяща медия. Вярвам, че студентите ще успеят да подскажат някакво решения на своите преподаватели.

Last edited by yasska (07.12.2007г. 12:26:07)

Confusion will be my epitaph.

Re: 110 години от първия випуск философи

Когато казах, че: "Не съм съгласен с горното мнение на yasen!" имах предвид мнението, че: "Днешната академична философия у нас sucks. Тук участващите правят изключение, но сами знаете, че четири-пет човека сте пренебрежимо малцинство. Всичко останало смуче. ЯКО."
А от това мнение не съм съгласен с частта за "изключенията" и "всичко останало".
Дипломираните философи са също част от академичната философия.
Не, че не съм съгласен, че в "академичната философия" има много сериозни и тежки проблеми. ο изобщо всяко академично в България има сериозни проблеми. ο политкомисари е имало и има. ο откровени мошеници е имало и има. ο лъжци и подлеци също. ο просто "селски" тарикати е имало и има.
Но има и други. οма и "изтъкнати" представители на академичната философия, които не участват в Проектория. Трудно е човек да се ориентира кой какъв е, още повече ако е пряко въвлечен в дейностите. Най-лесно е да казваш - ама аз не съм като тях. Но там е работата, че или си в общността или не си.
*****
Голямото затруднение в подобни на академичните организации е позиционирането в йерархията. Докато някой си се "труди" над философските задачи, друг се "труди" над позициите в йерархията и когато дойде време да се решават позициите в йерархията, някои са по-подготвени от други.
*****
Спомням си Ясен Праматaров като представител на академичната философска младеж - студент в 4-ти курс. Нито Ясен, нито Юнуз, нито Делян, нито Яна, нито Павел, нито Надя, нито Лили, нито Георги (и тук пропускам много други) ми се видяха да смучат ЯКО. Ясен беше освободен от изпит по "Философия на науката" заради сериозната му работа по време на семинари и заради чудесната му академична философска курсова работа.
*****
Спомням си първите стъпки на проекта "Проектория" - за интегритета на Философията. Пазя си и брушурите от конференцията и семинарите организирани от екипа (както се наричаха тогава петокурсниците проекторианци). Тогава си спомням, че много представители на академичната философия най-чинно присъстваха на това събитие без да смучат яко. При евентуално организиране на изложба за 110 годишнината на Проектория, мога да завещая на моите наследници да дарят тези материали на тогавашните проекторианци.
*****
Поради причини (както обичаше да се шегува моят учител по математиката от Образцова математическа гимназията - Пловдив) не можах да участвам в сряда на дискусията.
Относно студентите - мисля, че с всяка година идват все по-добри студенти. По-освободени и по-интелигентни. Впечатлен съм от лекотата, с която решават доста сложни задачи и ситуации. Но като контрапункт на казаното от мен - ето една случка: Срещам един член на изпитната комисия за държавен изпит по Философия - проф. Динев, след като е минал изпита. Той ми казва - "Ама те нищо не знаят! Даже стигнах дотам да ги питам кой е основният въпрос във философията - а те и това не знаят!" А аз му отговарям - "Съжалявам проф. Динев, че не сте удовлетворен. Ама да Ви призная и аз не се сещам кой е този въпрос". Проф. Динев ми казва - "Еех, що не те срещнах преди изпита за да не задаваме този въпрос?!"
Явно в преценките си за студентите се разминаваме драстично помежду си. Преходът към бакалавърската програма става трудно. Учебният план все още стои по стария начин.
Това е израз на драстичното разминаване, което имаме в отношението си към философското изобщо. Това, впрочем, за мен беше едно интересно наблюдение, което получих по време на конференцията за Михалчев.

Last edited by Vesselin (09.12.2007г. 12:23:02)

Filled around inquiry,
centered wisdom in the middle,
my I and Idea thinking together