Икономическо приложение на философията
Възможно ли, актуално, а не само потенциално философията да даде решение на икономически въпроси от типа на как да се реши въпросът с Външния дълг или с личното забогатяване?
Можете да поставите оценка с кратък коментар. Оценката е за въпроса и отговора (отговорите) към него.
Функционалността е достъпна ако се присъедините към приятелите на сайта -- отнема само минута и поддържа логин през акаунта ви в Гугъл, Яху или всеки друг доставчик на OpenID.
Коментарите се модерират. Моля пишете на кирилица.
Отговор на Юнуз М. Юнуз
февруари 19th, 2009 в 4:25
В един по-прецизен смисъл, въпросите нямат решения, а отговори. За да ви се наложи да решавате нещо, би трябвало първо да произведете проблем или задача. Понякога изглежда, че задаването на подходящия въпрос е единственото, което ви трябва, но това е валидно само, защото във въпросността ние често имплицираме неща, които са повече или различни от питането. Решаването е осъществяване на преход от възможност към действителност. За да направите това, трябва да държите сметка не само за възможността, но и за невъзможността. Само питането не е достатъчно.
Разбира се, в случая вие сигурно имате предвид осъществяване на избори, действия, стратегии, проекти с оглед на икономическата действителност през философска методология.
Да вземем примера с външния държавен дълг. Как една държава плаща дълга си? Трябва да събере и отдели ресурс за това. Какви са механизмите за добиване на такъв ресурс? Непосредствено тук може да се говори за фискална политика, стопанска дейност, ново задлъжняване и т.н. Всички тези неща допълнително са опосредствани от други механизми и условия. При достатъчно усилия и статична реалност веригите от процедури и зависимости може да бъде описана и сведена до мрежа от прецизни изчисления. В идеалния случай това ще ви даде всички възможни и невъзможни отговори на “въпроса за държавния дълг”.
Но дали това ви решава проблема? Ако говорим за нещо като “как слънцето изгрява всеки ден”, при определени приемливи редукции и конвенции, такава мрежа от описания би отговорила на въпроса. Но когато питате за това как някой прави нещо, трябва да имате предвид и правещия. Същинското актуализиране на решението на даден проблем минава през субекността. Това означава, че трябва да включите във вашето разбиране основания, целеполагане, компетентност, ценности, идеи. Това са реалности, които предполагат философско осмисляне.
В този смисъл всяко субектно решение е и философско или поне може да бъде подпомогнато от философско осмисляне.
Въпреки това, моят отговор на вашия въпрос е по-скоро отрицателен. Това, което изложих по-горе, не означава, че философията може да свърши работата на икономистите. Ако съберете група философи и им поставите този проблем, те биха могли да тръгнат от подобни основания, но ще трябва също така да изработят познания, закономерности и компетенции, характерни за икономическата наука. Философията може да ви даде основания, през които да опосредствате и инструментализирате икономическите реалности. Но всъщност именно спецификата на дадена реалност очертава необходимостта от специфична наука, чрез която хората работят с нея.
Ако размислим, именно това се случва в историята. Осмислянето на икономическите проблеми преди Просвещението става през по-общи философски основания, но постепенно чрез дейността на такива имена като Джон Стюарт Мил, Адам Смит, Фредерик Бастиа, Карл Маркс, различните видове “основаности” се развиват в специализирани познания и компетентности, които днес поставяме в рамките на икономическата наука или по-общо на така наречената политическа икономия.
Все пак, трябва да имате предвид, че винаги, когато икономическата теория говори за “държавата”, “обществото”, “човека”, “икономическия агент” и т.н. в осмислеността на нейните твърдения присъства субектното и субектността. Това предполага определени закономерности, допускания, очаквания, методологии и т.н. да препращат към политически, етически и дори онтологически разбирания, които са преди всичко философска отговорност и философски резултат.