Въпрос за техниката
Какво ни даде техниката и какво ни отне?
Можете да поставите оценка с кратък коментар. Оценката е за въпроса и отговора (отговорите) към него.
Функционалността е достъпна ако се присъедините към приятелите на сайта -- отнема само минута и поддържа логин през акаунта ви в Гугъл, Яху или всеки друг доставчик на OpenID.
Коментарите се модерират. Моля пишете на кирилица.
Отговор на Георги Ангелов
април 11th, 2009 в 22:29
Бих казал, че въпросът е многопластов. Ако трябва да отговорим строго (научно) философски, очевидно ще трябва да засегнем и даването, и вземането. Ако все пак първо се насочим към един малко по-общ отговор, на преден план ще излезе даването. Защо?
Защото е добре, когато търсим премереността в отсъждането, да подходим по-неутрално, по-далеч от оценъчни квалификации. Мисля, че в този случай предимството на техниката ще изпъкне достатъчно ясно пред всичките й недостатъци – изключителната степен на овладяване на процесите и света. А тя има тази сила, благодарение на способността за пред-виждане и корекция на случващото се спрямо предварително заложен и целен модел.
Ако това е така, не мисля, че в самата техника се крие опасност от лишаване от нещо – било то тишината на религиозната вглъбеност, съзерцателността на естетическата нагласа, контемплативността на философското/хуманитарно размишление, споделеността на междуличностния контакт. Не е рядкост практиката, персоналната житейска неудовлетвореност да се проектира върху някакви предмети (”продукти на техниката”), обстоятелства (времето, в което живеем) или субекти (другите около нас). Само че техниката не се определя като предмет, още по-малко пък като обстоятелство или субект. И тя по никакъв начин не ни откъсва от религиозните ни занимания, срещата с изкуството, ангажимента към близките или публичността. Кажем ли това, означава да си намерим “добро” извинение за зле изпълнен ангажимент. Ангажимент, обаче, към какво и кого?
Преди да отговорим на този въпрос, нека дадем отговор на следните две важни питания:
1. Какво е техниката?
2. Каква е ситуацията, която определя нейната поява?
По 1.) Обикновено ние възприемаме техниката чрез нейните резултати (продукти), оствяйки настрана начина на про-из-веждане, извеждане в присъствие на този продукт. Например работата на инженера по създаването на един двигател е схематизиране, даване на правило (схема), по което едно съществуващо може да се про-из-веде. Т.е. в този случай техниката се представя като технология (и вече не като предмет). Технологията касае (и определя) процесите, в това число и познавателните, като възможност за постигане и гарантиране на определен (приносен) резултат.
Това, което още не е посочено дотук, е екзистенциалът, в който се оформя (придобива плът) посочената “технологична” същност на техниката. Това е екзистенциалът на загрижеността за общностното битие (другите), за изграждането на общността. Това означава, че технлогичната същност на техниката е задвижена (мотивирана) от изискването за общностния градеж.
По 2.) Когато говорим за естеството на техниката, се налага да реконструираме ситуацията на нейната поява. Тя, като че ли, е много повече свързана с практическата (в Кантов смисъл) проблематика, отколкото с теоретичната, т.е. с онова отношение, което Кант определя като съотнасяне (и определяне!) между представи и предмети (и не обратно). Защото техниката възниква в ситуацията, в която трябва да бъде постигнат и гарантиран определен резултат. Това е случаят, например, когато една игра не се играе заради самата себе си (понеже е интересна), а с оглед на постигането на победа. Такава игра е определена чрез своята цел, т.е. вече е превърната в мероприятие (напр. спортно събитие). Но не това е ситуацията на техниката – деигровизирането на играта, превръщането й в действителност. Обратно – техниката възниква тъкмо при необходимостта от изваждането на играта от собственото й битие, тогава когато отсъстват достатъчно възможности за спечелването й по “естествен ред” (напр. в един футболен мач – контузии на ключови футболисти; и тук става въпрос за победа единствено при спазване на условията на играта). Значи техниката е един вид тактика, ситуативна технлогия за постигане на целен резултат.
Конкретните ситуации на присъствието на техниката са тези на гарантиране на оцеляването, на запазване на наследството, на развитието на процесите на нов етап. Значи собственият корелат на техниката е идентичността (лична, социална), оптимизарането, перформативността (на определен процес).
По този начин техниката се родее с всички онези начини на присъствие, които са определени чрез някакъв род изискване – изграждането на публичността, етическото законодателство и т.н. Техниката служи не просто за изследване на действителността, тя я пресъздава. В този смисъл, тя е определена чрез дързостта за скъсване с вече-познатото.
Накрая, нека се върнем към поставения по-горе въпрос: ако използваме техниката като един вид оправдание (нещо, което ни е отнела), какъв е ангажиментът, който ще бъде накърнен? Може би това е преди всичко ангажиментът да бъдем онова, което бихме искали и могли, но не сме. Следователно това е ангажимент за разкриване и следване на собствените възможности. И значи, ако техниката изобщо нещо отнема, то е преди всичко илюзията, че някой (друг) може да носи отговорност за делата ни (това, което сме), вместо нас.
P.S. Един по-задълбочен отговор неминуемо изисква запознаване с някои основни философски позиции по темата – тази на Едмунд Хусерл от “Кризата…”, на Мартин Хайдегер от късния период на неговото творчество, както и темата за практическата целерационалност във Франкфуртската школа и творчеството на Хабермас.