Творчеството и “вселенският страх”
На областния кръг на Олимпиадата по философия тази година беше предложена следната тема: “Вселенският страх е най- творческото от всички първични чувства” О. Шпенглер
Отговорете ми моля: Как “Вселенският Страх” може да бъде творчески?
Можете да поставите оценка с кратък коментар. Оценката е за въпроса и отговора (отговорите) към него.
Функционалността е достъпна ако се присъедините към приятелите на сайта -- отнема само минута и поддържа логин през акаунта ви в Гугъл, Яху или всеки друг доставчик на OpenID.
Коментарите се модерират. Моля пишете на кирилица.
Отговор на Юнуз М. Юнуз
март 26th, 2009 в 17:14
Не съм специалист по Шпенглер и не бих се наел да тълкувам в дълбочина неговите възгледи. Повод все пак да ви отговоря на този въпрос ми дава факта, че въпросният цитат е поставен като тема в олимпиадата по философия.
По принцип така нареченият “вселенски страх” е елемент от модела на Шпенглер за цикличността на историята. Той е чувство, характерно за началото на всяка цивилизация, когато се полагат основите на нейните велики творения, когато отношението към света е непосредствено, но и цялостно, когато неговият смисъл е магически — плашещ, но едновременно привличащ.
Шпенглер се е постарал да изясни концепцията си достатъчно ясно и дори схематично — едно от по-късните издания на “Залезът на Запада” дори съдържа специална таблица, която отнася концепциите и смисъла на отделните етапи от историческия цикъл към различни цивилизации.
Попадайки, обаче, на такъв цитат като тема в олимпиадата по философия, от вас не се очаква да сте запознат в подробности с възгледите на цитирания автор. Още от основаването си, олимпиадата оценява работите на участниците по три критерия — философско осмисляне на темата, оригиналност и убедителност.
Въпросният цитат е тъкмо това — тема. Разбира се, ако сте чел Шпенглер, не би било лошо да покажете познания за неговите възгледи и да осмислите тази фраза, като я поставите в нейния първоначален контекст. От друга страна, няма никакъв проблем да оспорите твърдението или дори възможността за съществуване на “вселенски страх”. Няма проблем, също така, да го правите през напълно различни философски възгледи и концепции, без да се занимавате изрично с Шпенглер.
Това, което в някакъв смисъл е задължително, е да разберете какво ви казва този цитат и разгръщайки това разбиране да правите философия по оригинален и аргументиран начин.
Понякога, разбира се, се случва да има такива специфични езикови конструкции като “вселенски страх”, които могат да бъдат многозначни. Ако оставим Шпенглер на страна, дали това е страхът на вселената, страхът от вселената или някой страх, който метафорично е голям колкото вселената? Подобни предизвикателства, които аз бих нарекъл “технически”, са всъщност добър начин да се тества общата философска култура на участниците. И обикновено за удачното им решаване познаването на един конкретен философ изобщо не е необходимо.