Какво е нищото?
Какво е нищото и какво е нещото? Нищото си е просто нищо. А нещото – нещо. Странно обаче, както всички други неща в природата нищото и нещото си опонират. Но от нищото няма полза. То не поражда нищо. Както каза един мой познат нищото си е нищо и си остава такова, не прави нищо, не поражда нищо, не прави нищо. Или поне аз не се сещам за такъв явен пример.
Как тогава от нещото се поражда друго нещо и друго нещо и т.н. не може ли просто да си седим и от едното нищо да стане друго нещо, и така от друго нищо да стане друго нещо. Ами явно не може защото нищото пак си остава нищо. Тогава пък се питам: защо много често употребяваме фразата “От нищо- нещо.” ?
Можете да поставите оценка с кратък коментар. Оценката е за въпроса и отговора (отговорите) към него.
Функционалността е достъпна ако се присъедините към приятелите на сайта -- отнема само минута и поддържа логин през акаунта ви в Гугъл, Яху или всеки друг доставчик на OpenID.
Коментарите се модерират. Моля пишете на кирилица.
Отговор на Николай Турлаков
февруари 17th, 2009 в 20:43
Въпросът за нищото е един от най-старите и най-трудни философски въпроси.
Сложността да се говори за нищото има редица аспекти, които философската мисъл е “проиграла”. Един от тези аспекти е, че когато се опитаме да определим “що е това – нищото?” със самото това, че изказваме едно или друго за него, ние сякаш го превръщаме в нещо. Но нали искаме да говорим именно за нищото, а не за нещото. Подобна трудност произтича от предпоставката, че нищото, за разлика от нещото, изобщо не е, изобщо не съществува, няма определеност. От тук произтича заключението, че нищото е непроизносимо, неизразимо, безсмислено и немислимо.
Но нека се запитаме, откъде стигаме изобщо до подобна предпоставка за нищото? Не е ли свързана тя с това, което разбираме под “нещо”, доколкото то е отделено от всяко нищо? “Нищото си е просто нищо. А нещото – нещо.” – казвате Вие. Когато държим разделени “нищото” от “нещото”, ние не можем да разберем какво представлява определеността, как изобщо мислим или разбираме. Ето защо един известен философ казва, че в чистата светлина ние не можем да видим, или можем да видим, точно толкова, колкото и в чистия мрак.
Всички тези “неща в природата”, за които говорите, са определени неща. Като такива, те имат в себе си присъствие както на битие, така и на небитие. Когато ние мислим за такива неща или по-точно за тяхната определеност на природни вещи, съдържанието на нашата мисъл също е определено, доколкото в него присъства определено отсъствие.
В опита да разберем горното, можем да си помогнем със следния образ: когато едно нещо е черно, за да може да носи определеността на такова, в него следва да присъства не просто “чернота”, но отсъствието на “белота”. Тоест трябва да присъства едно определено отсъствие, което също определя. На свой ред белотата е определена чрез присъствието на отсъствие на чернота. Тези примери са груби и не са точни, но това, което искам да кажа и върху което да помислите, е че “нищото” е реално и определя в единство, заедно с “нещото”, това, което “Е” определено нещо. Дали едно определено нещо е просто налично, вещ, живо същество или най-общо интенционален предмет на съзнанието, като определено и различно, то винаги е с небитие.
Вие питате, защо често се употребява фразата “От нищо – нещо?” Какво може да казва това?
Мислете например в този план: Когато човек създава нещо ново, какво прави? Творческият акт се предшества от разкриването на това, което не е, което го няма – творецът стои в “нямащото го” – като творец той не просто създава копие на нещо от друго нещо, което е. Онова, което той използва, става материал откъм това, което се създава.
На нас ни се открива битието, казва един друг голям философ, единствено в трансценденцията на въвлечеността ни в нищото. Тоест, ние можема да се отнасяме към съществуващото и да питаме за съществуващото в цялост, защото се придържаме, трансцендираме се в нищото.
Разбира се, тъй като въпросът за нищото е един от най-старите и трудни философски въпроси, това, което очертах тук, е само една незначителна, повърхностна част от неговата дълбочина и сложност.
При желание и интерес от Ваша страна, Вие може да намерите много философски текстове, посветени на тази тема. Например подходящо четиво за начално встъпване в този философски въпрос е диалогът на Платон, “Софистът”, или по-точно частта в него, посветена на въпроса за реалността на небитието.
Трябва да се има предвид, че в историята на философията въпросът за нищото получава различни акценти и бива разгърнат в различни планове и интерпретации. За нищото може да се говори в диалектико-онтологичен смисъл, в екзистенциалистки план, с нихилистично-аксеологични акценти и т.н.