Религия и философия
Какво повече от религията би могла да ми даде философията? Изобщо може ли философията да ми даде утеха (Боеций) или надежда или опрощение? Изобщо суетно занимание ли е философията? Августин например казва, че преподавайки риторика, тоя е давал “оръжие за техния [на учениците си] бяс”.
Можете да поставите оценка с кратък коментар. Оценката е за въпроса и отговора (отговорите) към него.
Функционалността е достъпна ако се присъедините към приятелите на сайта -- отнема само минута и поддържа логин през акаунта ви в Гугъл, Яху или всеки друг доставчик на OpenID.
Коментарите се модерират. Моля пишете на кирилица.
Отговор на Николай Турлаков
април 9th, 2009 в 23:15
Струва ми се, че въпросите, които задавате, изхождат от едно основно питане: “Какво философското познание може да предложи повече от истините на вярата?”
Трябва да се каже, че ако подобен въпрос се задава от потребности на вярата, то философията, а също и никоя частна наука, не може да предложи нещо повече на самата вяра, от това, което дава религията.
Философското познание и зародилите се от него частни науки, не са познания от вяра, а от разумни основания и аргументи. Християнската философия, представители на която Вие цитирате, се занимава с изясняване на аргументи и основания на християнската вяра, така че това да бъде “очевидно” за разума, а не само и просто за вярата. В този смисъл, познанието, и, съответно, истините на философията, са дискурсивни, а не догматични по начина, по който религията обосновава своето познание в Откровенията и Истините на Светото Писание. Задача на философията не е да се повярва, а да се разбере.
Разбирането не води непосредствено до надежда и опрощение. Това не са негови ангажименти. То може да носи утеха на разбиращия, но това не е утехата на вярата. То може да обнадеждава, тъй като се разбира, това, което е, но това не е безусловната надежда на вярата. Философът може да прости, защото разбира грешката и това, което я е породило, но това не е прошката на греха в религията.
Човек е вярващ, но и разумен и щом това е така, философията не е суетно занимание, а потребност, както не е суетно занимание и религията. Разбира се, човек може да бъде суетен във всяко занимание и има занимания, за които сякаш можем да кажем, че произтичат изцяло от суета. Но не можем да кажем, че стремежът на човека да разбира, така, както и да вярва, е поначало суетен стремеж.
Що се отнася до умението или дарбата да се говори добре, разбира се, само по себе си, едно такова умение или дарба може да се използва както за добро, така и за зло, както за да се утвърди и разбере по-добре истината, така и, за да се въведе в измама. Философските проблеми, категорично, не са реторически.
П.П. Въпросите, които задавате са интересни и може да се каже много повече по тях. При малко повече свободно време, ще допълня своя отговор.
Отговор на Николай Турлаков
април 11th, 2009 в 20:04
Това е кратък отговар на коментара на yoan_an към първия ми отговор:
Разбира се, едно неразумно същество не е способно на вяра. Ставаше въпрос не за противопоставяне на вяра и разум, а за тяхното различаване.
Когато Св. Августин посочва, че е нужно да повярваш, за да разбереш, това има страната, че той говори за истините на Светото Писание именно като Божествено откровение. Тоест “логиката” и символната дълбочина на събитията, описвани в Светото Писание, изисква не просто “регулацията” от разум, но и от вяра, и пред всичко от вяра. По-късно, когато Св Тома пише “Сума против езичниците” (Summa contra gentiles), той прави това със съзнанието, че общото, което християнските мисионери имат с неверниците не е вярата, а разума, човешкият интелект. Някои истини за Бога могат да се достигнат само от разумни разсъждения, без да е необходима вяра, но смисълът на другите е достъпен само откъм вяра. Например, възкресението. За вярата, възкресението е безусловна истина и, за да се приеме тази истина, е нужна вяра. В този смисъл може да се тълкува и мисълта на Св. Августин.
От друга страна, може да се каже, че рационалното изследване също има и прави предпоставки, но, доколкото остава изцяло рационално, то следва и приема за истинно само онова, което издържа дискурсивна проверка и обосноваване на допусканията.