За мисленето
Какво е мислене? Може ли да се преподава мислене или да се обучават ученици в мислене?
Можете да поставите оценка с кратък коментар. Оценката е за въпроса и отговора (отговорите) към него.
Функционалността е достъпна ако се присъедините към приятелите на сайта -- отнема само минута и поддържа логин през акаунта ви в Гугъл, Яху или всеки друг доставчик на OpenID.
Коментарите се модерират. Моля пишете на кирилица.
Отговор на Константин Янакиев
май 30th, 2009 в 22:04
Опитът показва, особено опитът на форума на „Проектория”, че философите никак не могат да се разберат помежду си какво е мислене. Смятам, че поне част от разногласията се дължат на това, че под мислене се разбират различни неща. Например, няма ли си специална наука за мисленето – логиката? Там под мислене се разбират такива неща като прехода от „Всички китове са бозайници” към „Някои бозайници са китове”. Но струва ми се, че настоящият въпрос поне донякъде отстранява тази нееднозначност. Защото едва ли питащият се интересува дали можем да научим някого на гореспоменатия преход. Ако въобще има някой, който се нуждае да бъде учен на това, случаят му е безнадежден.
Няма да сбъркам, предполагам, ако кажа, че тук под „мислене” се има предвид вземане на нетривиално, нестандартно решение, решаване на задача, проблем. Може би трябва да се добави, че самото проблематизиране – да видиш, че се налага да се търси решение, – също е мислене. Така, когато учителят на малкия Карл Фридрих Гаус е възложил на класа да пресметне сбора на числата от едно до сто, вероятно съучениците на Гаус не са видели проблем, а просто една продължителна и скучна работа. Какво друго, в края на краищата, има да се прави в училище? За разлика от тях бъдещият велик математик е решил да търси изход – как да се отърве от дългото смятане – и го е намерил: да комбинира числата в двойки (1+99; 2+98; 3+97 и т. н.), като сборът на всяка двойка е сто.
Тогава, да се каже, че може да се преподава мислене, ще бъде, в най-добрия случай, много неловка формулировка. Лично аз, когато чувам „преподаване”, си представям лектор, изправен на катедрата, пред група студенти, които си водят записки. Какви положения, факти, закони, формули могат да си запишат студентите, за да се научат да мислят? „Да се учиш на мислене” е по-сполучлив израз. Човек не се запознава с твърдения или формули, а „му хваща цаката”. Например, след като ни покажат как се решават няколко задачи, се научаваме да решаваме други такива от същия тип. Нямаме изрични инструкции и се налага сами да измислим какво да правим, но сме се научили да намиране решение за този тип задачи.
Излиза, че ученето на мислене е винаги овладяване на мисленето за конкретни неща. Ако някой претендира, че може да ви научи на мислене изобщо, без оглед на конкретната материя, това е или самозаблуда, или измама. Най-много да ви предложат универсални формули от рода на споменатия преход с китовете. Но това, както изглежда, не е отговор на поставения тук въпрос.
Все пак смятам, че има начин да се култивира мисленето изобщо. Но тук вече подходящата дума е „възпитание” или просто „стимулиране”: да се даде възможност на човека да изпита радостта от самостоятелното намиране на решение и да му се позволи да придобие самочувствие, че може да се справи сам, без да изпълнява без мисъл чужди заповеди и инструкции.