Философски форуми

Трактатът за Аз-а

2018-02-02T18:40:52Z

Трактат за Прозрението на Аз-а
(Истината е прозрението за Аз-а, останалото е илюзия)

Този трактат съдържа Истината, цялата Истина и нищо освен Истината

Истина, истина ви казвам- Моето име е Аз.
Аз-ът е "Алфата и Омегата"
Има една-единствена мантра, мантрата "Аз".
Другите мантри са вибрации на Аз-а

Аз-ът е всемогъщият и вездесъщ Гуру

И Бог (тоест Аз-ът) каза: Да бъде светлина. И стана светлина.
Библията, Битие 1, Глава 1.3
И после:
„В началото беше Словото и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото”
(Йоан 1:1)
Коментар: Но всъщност в началото беше не Словото, а Аз-ът.
(останалото, включително и Словото, е следствие)

И още:
Не е ли именно Аз-ът, който е наричан Аллах в Корана? Защото е казано- "Аллах Акбар", което означава „Бог (Аллах) е по-велик от всичко“. Тоест Аз-ът е по-велик от всичко.

А някакъв философ-теолог бе казал гениално:
"Аз Съм Пътник през пустинята. От Себе Си Идвам ↔ Към Себе Си Пътувам."
И друго: "Аз съм Вратата, Пътят, Животът, Отвъдното!"

И още:
За Нищото и Нещото
Нещото е невъможно да се породи от Нищото
Следователно, или 1. Нещото е вечно, или пък 2. Няма нищо друго освен Нищото.

Нещото не може и няма как да се саморазруши до Нищото. (още един довод, че Нещото е вечно)
Нищо, което е временно, не съществува истински. Но онова, което наистина съществува- то е вечно.

Аз съм
Аз съм първият и последен пратеник на Аз-а.
Аз съм Оракулът.
Аз съм вестителят на Аз-а.
Аз съм пророкът на Аз-а.

Аз съм Единственият (I Аm The One)
(Аз съм единственият, оригиналният, безподобният, неподражаемият, уникалният, неповторимият)
Но аз не съм истинското Аз
Истинското Аз е Аз-ът
Аз не съм Аз-ът, но Аз-ът съм (и) Аз

Забележка Тази теория не е лично моя, тя е Теорията на Аз-а за Аз-а
Аз не съм Месията, Аз-ът е Месията

Предупреждение от автора: Ако никога досега не сте били в Китай, но непоколебимо вярвате, че такава странна страна наистина съществува някъде по Света- то писаното тук категорично не е за Вас! Моят искрен съвет е да не четете повече и да го захвърлите веднага встрани...

А ето и една прекрасна илюстрация на теорияата за това, че Светът не съществува като такъв:
Изпит по философия. Доцентът слага стола си върху бюрото и обявява: "Използвайки всичко научено дотук, докажете ми, че ТОЗИ СТОЛ НЕ СЪЩЕСТВУВА". Студентите започват да пишат, с изключение на един, който драснал нещичко за десет секунди и почнал да дреме. А другите пишат ли, пишат. След седмица доцентът съобщава оценките. Оказва се, че с най-висока оценка е студентът, който почти нищо не написал. Неговият отговор по темата бил: "Какъв стол?"

Предговор
Дори самият Исус Христос е прозрял истинската същност на Аз-а, което потвърждава неколкократно:
АЗ съм пътят, Истината и животът
АЗ съм Възкресението и Животът
АЗ съм светлината на Света
АЗ съм хлябът на Живота
(според Евангелието на Йоан)

Аксиома 1. Истината е илюзия, илюзията е Истина.

Въведение:
Ако никога не сте били в Китай, то Китай е нищо повече от илюзия.
Следствие първо: Значи и Великата Китайска Стена е пълна илюзия.
Коментар от мен:
Впрочем, една новела-притча на Франц Кафка се казва "Великата китайска стена"; в нея той поставя под съмнение истината (или мита) за стената. Според него така наречената "Велика" стена е нищо освен едно жалко човешко творение, която не е нито завършена, нито пък едно цяло парче; оборва и самото й предназначение като абсурдно и неадекватно с действителността. Той е безнадежден скептик във възгледите си за нещата.
Въпрос: Ако пък вече сте били в Китай, как знаете дали само не е било на сън?

Илюстрации за заблудата и заблудените:
Ил1. Силуетите на двама души. Единият с ръка е закрил очите на другия, който пък е закрил с ръката си неговите.
Ил2. Силуетът на човек, който е закрил с ръце собствените си две очи.

Начало: Субективният идеализъм е еманацията на Аз-а
(Всичко е илюзия, единствено Аз-ът не е илюзорен)
Вярвам в онова, което не се вижда
Аз-ът не е другото измерение, а истинското измерение
Аз-ът е над всичко, Аз-ът е Всичко

"Защото все някой трябва да бъде буден", Ф. Кафка
Аз-ът е вечно Будният.
За да бъдеш, трябва да си буден.

Постулатите на Аз-а
1. Животът е сън (Калдерон)
Животът е събуждането от Съня, Смъртта е пробуждането от илюзията на Живота. (цитатът мой)
Аз сънувам картините си и рисувам своите сънища, Винсент Ван Гог
Аз сънувам живота си и живея сънищата си. (цитатът мой)

Сънувах, че сънувам
Сънувах, че съм се пробудил. После се събудих, за да продължа съня си.

Сънувах, че съм буден. Но когато наистина се събудих, разбрах че още сънувам.

В съня си казах на един човек, че често го сънувам.
- Не може да бъде, отговори той в съня ми, понеже само сънуваш.

Осезанията са нереални, сетивата са фалшиви.
Ако сънят е реалност, а действителността- сън?
Ако илюзията е реалност, а реалността- илюзия?

Следват саморазкритието и откровенията на Аз-а
Другите съществуват единствено в съня на Аз-а
Аз също съм сън на Аз-а
Илюзията не е илюзия, Реалността е нереална

Нещата са относителни и неизмерими

Светът не съществува извън въображението
(Светът е плод на въображението)

Светът е непознаваем и необясним
Аз-ът е неописуем и непознаваем

Материята е нематериална и метафизична

Светът не съществува
Светът е илюзия. Светът е илюзия на Аз-а.
(Дори и Светът да съществува такъв, какъвто е- пак остава непостижим, непознавем и необясним)

Всичко кръжи и вибрира около Аз-а
Центърът на Вселената е Аз-а. Вселената е Аз-а.
Светът е играта на Аз-а

Аз бях, Аз съм, Аз ще бъда
(Аз винаги съм бил, Аз винаги ще бъда)

Другите са илюзия. Аз съм илюзия.
Аз-ът също е илюзия на Аз-а
(Аз не съм нито тялото, нито духа- а Мисълта за себе си)

Нито тялото, нито умът са Аз-ът

"Животът, тази кратка илюзия"- цитат
Животът- тази вечна илюзия (цитатът мой)
Животът е илюзия
Реалността е илюзия
A propos- Същата парадоксална идея развива и Гор Видал в романа си "Калки". Там практичният американец-материалист пита своя индийски Гуру. - Учителю, и атомните бомби над Япония ли са само плод на моето въображение? Отговорът е моментален и не закъснява.- Да, разбира се. Ако престанеш да мислиш по такъв начин и бомбите ще изчезнат.

Илюзията е реалност
Илюзията е илюзия

Другите не са нищо друго, освен участници в съня на Аз-а.
Аз също съществувам само в съня на Аз-а
(Другите съществуват единствено в съня на Аз-а
Аз също съм сън на Аз-а)

Без нашето съществуване и другите не съществуват
Без Аз-а нищо не съществува

Никога не гледайте на себе си отстрани! Вие не сте отстрани, другите са встрани, Времето, Пространството и Светът са встрани.

Винаги сте в центъра на нещата, защото Аз-а е в центъра на всички неща, в центъра на Вселената.

За Времето
Животът е Пътят. Ние сме пътуващите. Идваме от миналото, отиваме към бъдещето. Независимо в коя точка сме, в мига на сегашния момент извървяното остава зад нас. Така е и с миналото- то не е отминало, просто е зад гърба ни.
Миналото е настояще. Бъдещето е минало. Настоящето не съществува.

Миналото не е още отминало, бъдещето вече е настанало
И още: Миналото не съществува. Настоящето не съществува. Бъдещето не съществува. Времето не съществува.

Миналото е настояще. Настоящото е минало.
Миналото, настоящото и бъдещето са вечни- понеже са вън от времето.
Аз-а е вечен, защото за него времето не съществува.

Времето и Пространството са относителни понятия
Времето и Пространството са празни понятия
Времето и Пространството не съществуват- те са илюзорни.

Времето , пространството, материята, анти-материята, Света, Вселената, отвъдното, живота, смъртта, настоящето, будното, съня, Господ или Бог- това са мисловни конструкции, които не отговарят на действителността.
Действителността също е празно понятие, лишено от действително съдържание.

Осезанията са нереални

Аз не съществувам, защото Светът не съществува.

Нито Животът, нито Смъртта са реални.
Смъртта не съществува, защото Животът не съществува.
Животът не съществува, защото Светът не съществува.

Отвъдното не съществува (което дори е логически очевидно)
Видимото и Околното също не съществуват (което е трудно да бъде прозряно)

Аз съм смъртен, Аз-ът е безсмъртен
Животът е дрехата, която Аз-ът съблича за да се преоблече отново, когато аз умирам.
(Всяко съществуване е временно състояние на по-висшата си форма.
Съществуванията са като безкрайни концентрични кръгове)
"The Matrix" (или "Матрицата") е една от безбройните форми на Аз-а

Аз-ът няма измерение, понеже е над измеренията
Аз-ът е безсмъртен, понеже е над Времето и Пространството
Аз-ът няма никога да умре, защото никога не се раждал
Аз-ът никога не се е раждал, защото винаги е бил, е и ще бъде
(Аз-а е вечен, защото за него времето не съществува)

Аз-ът са другите и аз
Аз-ът е всички и никой, защото те са негови илюзии

За познанието
Всички се прекланят пред Светата Троица на Вярата, Науката и Философията
Но Знанието е агностицизъм, Агностицизмът е познание
Нещата съществуват независимо от теориите за тях
Някои неща не съществуват обективно и независимо от теориите за тяхното съществувание.
Никои неща обективно не съществуват, независимо от теориите за тяхното съществувание.
Думите са илюзия
Мисълта е над думите, но също е илюзорна.

Съществуват неща, които е невъзможно да бъдат описани с думи
(и това твърдение е единственото, което може да се каже за тях)

Човешка заблуда е, че Нещата които не могат да се изразят с думи, не съществуват.

Логиката е нищо повече от безпредметна словесна спекулация
Логиката е безполезна игра със символите, изразите на езика и словесните конструкции.
Логиката е безпомощна да обясни Света
Теологията, Философиите и Логиката са излишни за Аз-а.
Аз-ът е над думите и мисълта за Аз-а.

Умът и Аз-ът
Светът е непознаваем.
Фактът че Светът е непознаваем, прави Теософията и Философията вечни.
Още повече, Аз-ът е непознаваем, необясним и непостижим.

Всички логическите теории за Света са част от Света и не биха могли да обяснят онова, което е вън от Света
Всяка възможна теория за Света не дава отговор за нещата вън от Света
(Логически погледнато- никоя теория не може да обясни нещата вън от този Свят. Нищо в Света не може да обясни нещо, вън от Света)
Никоя теория не може да обясни Света
Нищо в Света не може да обясни Света, защото обяснението на Света е вън от Света

Никоя възможна теория за Света не дава отговор на въпроса за неговата априорно-исконна даденост като безспорен факт. Това поставя самото съществуване на Света под съмнение.

И е невъзможно мисълта да обясни самата себе си

Аз-ът няма необходимост от теория за собственото си съществувание
Да доказваш нещо на себе си е излишно, понеже ти не съществуваш
Ако аз не съществувам, следователно и другите не съществуват
(Аз вдъхвам живот на другите, и аз им отнемам живота)
Да доказваш нещо на другите е напълно излишно, понеже те са само сенки и в действителност не съществуват
Другите съществуват единствено ако аз съществувам
(Следователно ако аз не съществувам, и те не съществуват)

За непознатите аз не съществувам
И още: Непознатите не съществуват. Познатите също не съществуват.

Аз-ът няма защо, нито пред кого да се доказва
Аз-ът се самодоказва единствено на себе си

Фактът, че за смъртта само сме чували, но никога не сме изпитали, вече ни прави безсмъртни.
/Понеже за смъртта само сме чували, но никога не сме я изпитали, нито имаме доказателство за нея- значи самата тя е недостоверна. А когато смъртта настъпи- този единствен, който умира и трябва да свидетелствува за нея вече не съществува. Следователно и смъртта не съществува/

За Богът
Бог е квинтесенцията на Аз-а
(следователно Аз-ът е над Бога, защото Богът е подсъвкупност на Аз-а)
Бог не е Аз-а, но Аз-ът е и Бог
Аз-ът и Бог не са идентични
Аз-ът е Господ, Господ е Аз-а
Аз-ът и Бог са идентични
Аз-ът е набожен атеист и невярващ набожен

Аз-ът няма нужда да се самодоказва
Дори когато Аз-ът се обяснява на другите, всъщност той говори единствено и само със самия себе си.

Аз винаги се нуждая от Аз-а, но не и Аз-ът от мен.

Аз-ът е вездесъщ, понеже е навсякъде, а пространството е негов атрибут.
Аз-ът е вечен, защото и времето е негов вътрешен атрибут.
Аз-ът е вън от времето и пространството, но те са част от него.

И както Науката, така и Теологията са безсилни да обяснят Аз-а.
Аз-ът няма нужда от Философията и Религията, за да съществува.
(Но Науката, Философията и Религията се нуждаят от Аз-а, за да съществуват и да има какво да се опитват да обяснят. За съжаление или не- напълно безуспешно)

Аз-а е единственото необходимо и достатъчно условие за съществуването си
Аз-а е необходимото и достатъчно условие за съществуването на всяко нещо

Аз не съм Аз-а, но Аз-ът съм аз

Местата, където никога не си бил, не съществуват. И местата, където си бил също не съществуват.

И още:
Времето, в което не си живял (защото още не си бил роден) и когато повече няма да живееш (защото ще умреш)- то не съществува.
Времето преди да се родим е точно толкова, колкото и онова след смъртта ни. Защо тогава рядко съжаляваме за първия период, а така горчиво се вайкаме и скърбим за втория? Понеже се самозаблуждаваме, че то е различно.

Времето, което изживяваш в настоящото, то също не съществува.
И обратното е вярно- че "Времето преди" и "Времето после" е толкова реално, колкото и "Времето сега". Между трите времена няма абсолютно никаква разлика. Да мислим другояче е разпространена човешка заблуда.

Всяко възможно описание на Аз-а е недостатъчно и непълно, за да го определи напълно.
Аз съм безсилен да опиша Аз-а изцяло

Понякога Аз-ът се появява в сънищата- но не е сън, а реален и на яве.

Аз-ът не се нуждае от Вярата, за да съществува- просто защото съществува.
Аз-ът съществува, независимо от Безверието.

Науката е безчувствена, Религията- неутешителна. Аз-ът е утехата, надеждата, убежището и единственото възможно спасение.
Фолклорът, митовете и легендите губят първоизточниците си далече в древната история и са недостоверни. Времето заличава абсолютно всичко. Защото "Avec le temps tout s'en va"- "С времето всичко си отива".
Историята и дори фактите често се фалшифицират.
Литературата си измисля сюжетите с развихрено въображение
Но истинската Действителност е "Stranger than fiction" (по-странна и от измислица)
За математиката
И най-точната наука допуска различни, несъвместими помежду си интерпретации. Всяка логичеки непротиворечива на самата себе си теория е вярна и необорима.
Аксиомите са априорни и недоказуеми, а теоремите апостериорно следват като поредици от техните логически изводи и заключения.

Светът не може да бъде описан в никакъв краен брой изречения
(защото Светът не е краен)
Следователно Аз-ът е неподвластен на всякакви всевъзможни словесни спекулации

Светът не може да бъде обхванат дори и от безкрайна рекурсия
(защото Светът е повече от безкраен)

Аз-а не може да бъде видян, нито пък разбран отсрани, защото не е встрани от нещата. Ала Нещата са нищожна частица от него самия.

Изводи: Субективният идеализъм във Философията е напълно обективен.
Теорията за Аз-а е логически непротиворечива вътрешно в самата себе си- значи е вярна.
Няма, нито пък може да се намери поне един аргумент, който да служи като контра-пример против Теорията за Аз-а.

И ето:
Времето и Пространството,
Материята и античастиците,
Наличното и отвъдното,
Светът и Вън от Света,
Метафизичното, Мистичното
Големият взрив и Вселената,
Нощната стража и заспалите непробудно,
Душата и тялото,
Смехът и болката,
Богатството и бездомните,
Секса и любовта,
Златните мостове и вечните морени,
Бялата пролет, синьото лято, златната есен, студената зима,
Сънят и Будното,
Вярата и Атеизмът,
Мисълта и Думите,
Мечтите и и Действителното,
Хипотезите и Теориите,
Фактите или липсата на факти,
Животът и Смъртта
Началото и Краят,
Всичкото и Нищото-
- Това са само Монолозите на Аз-а.

Не вярата в Бога, а в Аз-а , може да осигури истинското безсмъртие.
Единственото възможно безсмъртие се нарича "Аз"
Повярвайте и се прекланяйте пред Всезнаещия, Вездесъщия, Всемогъщия и Вечен Аз!

Аз-ът каза: "Аз казах. Точка. Край."
Аз продължавам в Безкрая...
=========================
Заключение

Този трактат практически е напълно безполезен... След прочита животът ви няма да се промени абсолютно с нищо в ежедневието, но ще сте просветлени.

Тази Доктрина не е Догма и следователно няма необходимост да се самоизтъква или доказва (пред никого). Няма нужда от никакви читатели, подражатели, последователи, поклонници, обожатели; нито от имитатори или псевдопророци. Същевременно изцяло е безразлична и към всякакви възможни критици, опоненти или врагове. (Още повече, че както вече стана очевидно и пределно ясно- представителите и на едната, и на другата категория не съществуват в действителност)

Аз-ът не може да се обясни с никакъв краен брой съждения.
Следователно дори и този Трактат не разкрива същността на Аз-а.
Защото Аз-ът е недостижим.

Това е окончателната и последна версия на Теорията за Истината и Аз. Те са изоморфни, тъждествени и еквивалентни.
Всяка бъдеща поправка или добавка по никакъв начин не променя същността на Учението. То е достатъчно в себе си и за самото себе си. Повече думи и всяко допълнително обяснение са напълно излишни...

=========================
Петър Николов- А.К.А. Perpetuum, (или Аз-ът)
Всички права запазени, Copyright '2016

Трактат за Аз-а

2018-02-01T18:05:17Z

Трактат за Прозрението на Аз-а
(Истината е прозрението за Аз-а, останалото е илюзия)

Този трактат съдържа Истината, цялата Истина и нищо освен Истината

Аз-ът е всемогъщият и вездесъщ Гуру

Забележка Тази теория не е лично моя, тя е Теорията на Аз-а за Аз-а
Аз не съм Месията, Аз-ът е Месията

Аксиома 1. Истината е илюзия, илюзията е Истина.

"Защото все някой трябва да бъде буден", Ф. Кафка
Аз-ът е вечно Будният.
За да бъдеш, трябва да си буден.

Сънувах, че сънувам
Сънувах, че съм се пробудил. После се събудих, за да продължа съня си.

Сънувах, че съм буден. Но когато наистина се събудих, разбрах че още сънувам.

Нещата са относителни и неизмерими

Светът не съществува извън въображението
(Светът е плод на въображението)

Светът е непознаваем и необясним
Аз-ът е неописуем и непознаваем

Материята е нематериална и метафизична

Всичко кръжи и вибрира около Аз-а
Центърът на Вселената е Аз-а. Вселената е Аз-а.
Светът е играта на Аз-а

Аз бях, Аз съм, Аз ще бъда
(Аз винаги съм бил, Аз винаги ще бъда)

Нито тялото, нито умът са Аз-ът

Илюзията е реалност
Илюзията е илюзия

Без нашето съществуване и другите не съществуват
Без Аз-а нищо не съществува

Винаги сте в центъра на нещата, защото Аз-а е в центъра на всички неща, в центъра на Вселената.

Осезанията са нереални

Аз не съществувам, защото Светът не съществува.

Аз-ът са другите и аз
Аз-ът е всички и никой, защото те са негови илюзии

Човешка заблуда е, че Нещата които не могат да се изразят с думи, не съществуват.

И е невъзможно мисълта да обясни самата себе си

За непознатите аз не съществувам
И още: Непознатите не съществуват. Познатите също не съществуват.

Аз-ът няма защо, нито пред кого да се доказва
Аз-ът се самодоказва единствено на себе си

Аз винаги се нуждая от Аз-а, но не и Аз-ът от мен.

Аз не съм Аз-а, но Аз-ът съм аз

Местата, където никога не си бил, не съществуват. И местата, където си бил също не съществуват.

Понякога Аз-ът се появява в сънищата- но не е сън, а реален и на яве.

Светът не може да бъде обхванат дори и от безкрайна рекурсия
(защото Светът е повече от безкраен)

Аз-ът каза: "Аз казах. Точка. Край."
Аз продължавам в Безкрая...
=========================
Заключение

=========================
Петър Николов- А.К.А. Perpetuum, (или Аз-ът)
Всички права запазени, Copyright '2016

Онтология

2018-01-18T10:09:37Z

Здравейте!
Не съм сигурен, дали това е точното място за тази тема, но ще опитам.

Искам да отправя едно питане във форума.

Обещах да помогна на дъщеря ми, с една домашна работа, която има за цел да онтологизира предмета "стълба".

..Само че нещо не ми изплуват идеите, как трябва да стане и какво трябва да се получи...

Моля за някакви насоки относно структура или детайли на самата работа, или някаква литература във връзка с въпросната работа.

Предварително Благодаря на отзовалите се!

Нов парадокс относно съществуването на Бога

2017-07-11T16:11:32Z

В момента завършвам една книга, в която успях да изведа нов парадокс. Представих го за отзив на професора по математическа логика Димитър Вакарелов, но той не откри някакви грешки в него. Все пак, бих желал да чуя повече мнения.
Опит за математико-логичско доказателство за съществуването на Бога
http://kosmos-21.blogspot.bg/2016/06/blog-post.html

Кое е преходно и кое не е

2016-12-26T15:08:38Z

Според форумистите тук със афинитет към философията, кое е преходното и кое не е ?. Да не намесваме бог и религия, които се приемат на вяра. Нови научни антропологични изследвания на човека, установяват че са съществували човеци преди милиоони години http://www.kamennataepoha.com/kabatas_devri_giris_a.php
http://www.falun-bg.info/news/beyond-sc … odini.html

Та какво пречи на теорията за непреходността на планетата земя и древните човеци, съществували от преди милиони години до ден днешен, просто няма никакво сътворение, креация, както искат да внушат креационистите. Но също няма и еволюция от низша към визша материя, както твърдят дарвинистите.

ОнтоДиалектка - Обща теория на съществуващото

2016-11-02T16:09:49Z

"Съществуващото е!" - това е най-общото достоверно твърдение, което е възможно като субекти на познанието да изкажем. За съществуващото имаме усещания, впечатления, представи и понятия, можем да го възприемаме, мислим, познаваме и преобразуваме. Най-общото определение на нещата, явленията и процесите, което сме в състояние да им припишем, е, че съществуват. Съществува както материалното от неутриното и електрона до Вселената, като обективна и независеща от човешката ни суета реалност, така и идеалното - от съновидението и отделната представа до понятието, до идеята за Бога, до най-сложната научна теория. Светът е екзистенциално единен. Съществуващото е в нас и около нас, то е всичко. Неговото друго е това, което няма битие - нищото.
Лишеното от съществуване не рефлектира в нашите възприятия. За него не могат да се изказват утвърдителни съждения. Всяка позитивна форма от вида на "То е..." го определя като битие, затова са му чужди и неприсъщи всякакви предикати.
Съществуващото е единно, неговото друго - лишеното от битие и свойства нищо, не може да му се противопоставя, да го ограничава, дезинтегрира и променя. Схващано по този начин като затворена система, единното съществуващо се самосъхранява и самоопределя.
Самосъхраняването или самозапазването на съществуващото се свежда до това, че то не преминава и никога не се превръща в своето друго, т. е. в нищо. По същия начин стои въпросът и с възникването на това, което е. Битието не се поражда от небитие и никога не преминава в своето друго, независимо какво мислят и твърдят философите от Хераклит, Левкип и Демокрит насам. Нищото с битийно бъдеще не е настояще нищо, а нещо в потенциална форма, т. е. съществуващо. Способното да се движи и изменя (възниква и изчезва) е в отношение с пространството и времето, с обективната реалност, а лишеното от битие не притежава релативност.
Самоопределянето на съществуващото е закономерност, обусловена от факта, че извън него няма нещо, което би могло да му наложи някакви реални ограничения. Определящото като материално или идеално е преди всичко съществуващо, свойствата му да определя и ограничава са вътрешно присъщи на това, което е, на притежаващото битие. Нищото лишено от битие и от свойства не е обособено, не е определено и не определя.
Самозапазвайки и самоопределяйки се, съществуващото по необходимост се самоизменя като абсолютна противоположност на своето друго. Лишеното от битие не се самозапазва, самоопределя и самоизменя, но не е и в покой. По този начин това, което е, се явява като всичко, като Абсолют, докато нищото просто не се явява. И т.н.
Повече подробности на адрес: http://ontodialectics.orgfree.com/

Деепричастието

2016-02-07T10:02:08Z

Спрягане на деепричастието в българския език.

Морфологията е генетиката на езика, а синтаксисът - физиологията; общият им зародиш е деепричастието (без значение от хронологическата поява).

Тa лицето и числото не са съществени тук и се взема I л. ед. ч.

Параметри (5 на брой):
а) вид - свършен (1)/ несвършен (2);
б) свързаност - глагол (1)/ причастие (2)/ без (0);
в) време - сегашно (1)/ минало (2)/ без (0); бъдещето време е синтактична конструкция;
г) залог - деятелен (1)/ страдателен (2)/ без (0);
д) наклонение - безусловно (1)/ условно (2)/ без (0).

Номенклатура: [абвгд] - [дума] - [поредно спрежение].

Получават се 16 спрежения. Не са развити (отчленени) повсеместно всички в езика.

Пример: "тръгнейки".

10000 - тръгнейки - I (представителното спрежение);
11100 - тръгна - II;
11201 - тръгнах - III;
11202 - тръгнех - IV;
12110 - тръгнещ - V;
12120 - тръгним - VI;
12211 - тръгнал - VII;
12212 - тръгнел - VIII;
12220 - тръгнат - IX;
20000 - тръгвайки - X;
21100 - тръгвам - XI;
21200 - тръгвах - XII;
22110 - тръгващ - XIII;
22120 - тръгваем - XIV;
22210 - тръгвал - XV;
22220 - тръгван - XVI.

Т. е. не че думите сочат това, което предвид понятията означават, но че означаваните, понятните неща са просто думи, самите думи, думите като неща, етикетите, хипостазите на понятията; и ето как опитът се осъществява на думи.

Забележка (дънземата): родната реч предлага кладенец, през който любомъдрието - изтървайки из ръка летателния балон на информатиката - да се спусне към долната земя по въжето на граматиката.

Изворът

2016-02-06T10:08:57Z

Образованието

1. Двамина у едного.

Меценатът (от Гай Цилний Меценат) е благородник, колекционерът е s. nob. Невъзможно е да се колекционира образование. Някога ценяха образованието ми, но не ценяха работата ми – и напуснах затова работа. А сега не ценят образованието ми, но пък ценят работата ми. Предпочитам този вариант – защото образованието ми никой не може да отнеме, но да ми отнемат доходите могат. Образованието служи предимно на свободното ми време, не на работата ми. Образование и бизнес не се припокриват.

Двамината взаимно си служат. Войната на философа е да си обясняваш движещите в света сили; философ без образование би бил като воин без оръжие. Ала войната на предприемача е непосредствена, та би било като да се оплиташ в собствената си бойна мрежа, ако пресилено се уповаваш на образованието. Сиреч философът смисля, а предприемачът движи.

Животът на човек се води по смисъл. И хубаво би било да ти доставя радост всяко нещо, чрез което виждаш смисъл да живееш; и добре би било да чувстваш отговорност към всяко нещо, в което влагаш смисъл да живееш; и правдиво би било да те прави полезен всяко нещо, от което черпиш смисъл да живееш. И все пак не че просто, макар и човешки, живееш – животът не носи смисъл. Радостта, отговорността, полезността – те не раждат смисъл.

Предприемачът е овълчен. Но от’де иде любомъдрието? Иде оттам, от’дето иде и животът – иде от живец.

Малцина са повече философи; и малцина са повече предприемачи. Повечето люде са в това отношение неутрални.

Аз съм философ.

2. Познание без богове и без господ.

Две цели тук на познанието: печелене на пари е едната; философско осмисляне на свободно време е другата. И съответно два инструментариума: професионална квалификация е единият; образование е другият. Общата методологическа предпоставка на двете се свежда до основно обучение (грамотност).

Два типа аморални, в съответствие, люде: образованият човек трябва да може да си изкарва с голо образование прехраната, а професионално квалифицираният – да може да държи един философски тон в живота.

И ето че философът – повече или по-малко даровит – се нуждае от предприемача, за да се прехранва, но не и за събеседник. Предприемачът – повече или по-малко даровит – се нуждае от философа за общественото си оправдание, но не и за бизнес-партньор. Симбиоза.

Постмодерната власт на гражданско общество, осигурявайки методологически грамотността, трябва да гарантира и среда за пълноценно битуване на симбиозата, вместо просто да „служи“ на бизнеса и политическата коректност. Т. е. гражданската власт не бива да се представлява от образователното съсловие, а от (надпознавателно) съсловие на моралисти, казва философът.

Щастието – лично и обществено – от платения труд иде от това да обичаш работата си; а от въжделенията – от свободата на словото.

Любомъдрието

1. Нещото.

Кант: гносеология.

От това, че мога да си представя нещо, но не мога да си представя Нещото следва, че разполагам с не повече от определение за наименованието „не-що“ – че не е ни-що, – а не че не ми остава да сторя друго, освен да се напъвам да мисля що въобще е нещо.

Шопенхауер:

– онтология; и ето в що ми се отдава най-общо мисленето: че нещата съще-ствуват тъкмо чрез това, че са представи, нежели сами по себе си; т. е. Нещото – ала извън догма – е нещо, което ми се иска изобщо да помисля (аз съм рупорът в лоното на живеца);

– естетика: въдворение на съществуване; щом нещо, което толкова живо си представям, възприсъства, то се ознаменува в символ, представлявайки идея;

– етика: свободата – това е волеизявата; индивидът е свободен, щото да действа по своя воля, сиреч именно да действа; иде реч тъкмо за свобода на волеизявата, не за някаква си обесническа свобода на волята.

Извлечение: понятност не съществува – съществува се чрез нея, та понятията (абстрактните представи, абстракциите, тъждествата, предметите на логиката) са с гносеологичен произход и онтологично приложение; крайността съществува – бъде се в нея, та определенията (предметите на математиката) са с онтологичен произход и гносеологично приложение; какво е проумял Чезаре Борджия? – че две плюс две е четири и че господът не е това, което пише за него в Библията. Забележка: математическата логика се занимава с логически формулировки.

2. Светът земно.

Аз съм рупорът в лоното на живеца: че живец светува собствено по структурата „ядро-мантия-кора“, и ето как.

А. Ниско ниво: – живителна рефлексия: интуиция за сила (гносеология) -> музика, присъствие на силата (естетика) -> образуване на силата (онтология); – представа: труп, „кора“ (гносеология) -> тяло (присъствие на трупа), архитектура, изобразително изкуство (естетика) -> материя (протагонизъм: онтология).

Б. Средно ниво: – живителна рефлексия: интуиция за воля (гносеология) -> драма, присъствие на волята (естетика) -> образуване на волята (етика); – представа: индивид, „мантия“ (гносеология) -> душа (присъствие на индивида), изобразително изкуство (естетика) -> емпатия (протагонизъм: етика).

В. Високо ниво: – живителна рефлексия: интуиция за искане (гносеология) -> поезия, присъствие на искането (естетика) -> образуване на искането (философия); – представа: аз, „ядро“ (гносеология) -> дух (присъствие на аза), изобразително изкуство (естетика) -> език (протагонизъм: философия).

3. Лично.

Личното местоимение в българския език, I л., м. р., ед. ч., първичната форма (т. е. въпросително-утвърдителното спрежение):

– именителният падеж: „кой – аз (ли)“;

– винителният падеж (и възвратно + кратко): „кого – мен (-е) ме/ себе си се (ли)“;

– дателният падеж (и възвратно + кратко): „кому – мене ми/ себе си си (ли)“;

– родителният падеж (и възвратно + кратко): „чий – мой ми/ свой си (ли)“.

Степените на уличаване: (I) „кой си? – аз“; (II) „кого си? – себе си“; (III) „кому си? – себе си“; (IV) „чий си? – свой“. Личността е своя, тя не е собствено свобода, тя гравитира около свободата на извержение.

Фихте: азът става не-аз, за да бъде аз. Прото-Хегел. Положение (теза): аз съм себе си; отношение (антитеза): аз съм себе си за себе си; притежание (синтеза): аз съм за себе си свой. Личната номия (аз) се превръща в лична антиномия (свой), личността. Т. е. нахлува през пролома отвъдното – интуиция за живец (Шопенхауер). Не иде реч за спекулативно развитие, а за разпад, падежно опосредстване. Именителното (Кант) единство на аза стои върху подпочвени води.

4. Дънземята.

Родната реч предлага кладенец, през който любомъдрието – изтървайки из ръка летателния балон на информатиката – да се спусне към долната земя по въжето на граматиката.

Философията в новия проект на МОН

2015-11-06T13:46:45Z

http://bit.ly/1S2qZUI

Почти всичко за философията на едно място :)

2015-11-06T08:44:25Z

Здравейте,
Бих искала да Ви покажа един проект, който тепърва ще се развива, но с който и сега се гордея.
Сайта е предназначен за всички, които имат интерес към Философията. Разделен е на категории, можете да намерите много информация и книги ;)
Изрично подчертавам, че сайта не е с комерсиална цел!

Сайтът е:
http://www.ikant.info

Философия на Историята защо няма раздел?

2015-09-15T18:44:08Z

Тук Раздела е философия на науката въпреки, че обикновено на академично ниво Философия на историята и Философия на науката се разграничават, така че първият проблем, който задавам тук е как смятате има ли основание двете области на филсофско изследване да са разделени? И ако да защо администраторите на сайта не са предвидили отделна секция за Философия на историята. Може би няма интерес към подобна област тук.

Епитафия за един философски форум

2015-09-11T12:11:38Z

Философски форум в нета,
няколко години крета.
Ведно умници и глупаци,
разменяха си знаци.
То се знае:
тролове и психопати
станаха редовни абонати.
И тогаз модератори-академици,
учени велики и логици,
задодаха СТАНДАРТ –
да бъде форум, ама „харт“.
Oт този напън май...
дойде и форумния край!

Как знам? Какво знам? Знам ли?

2015-02-28T10:13:37Z

Малко въпроси да си зададем и да поразсъждаваме около тях.

Знанието като теория дали е крайно или безкрайно? Какво всъщност е знанието? На всяка цена безприкословно свързано ли е с истината? Опит да. Интуиция " по пътя към"- ок. Информираност- желателно е. И? Какво получаваме?

Отивам в университета и записвам специалност "Философия" (разбира се!). Какво следва?
Преподавателите на какво ще ме научат в тази специалност? Какво ще знам? Какво ще мога?

Така преди време като ходих на шофьорски курсове. Инструкторът ми каза накрая (за 80 лева, не знам колко пъти и часа бяха)- Ти всъщност тепърва ще се научиш да караш, и от теб единствено ще зависи. Няма да има кой да ти завърти волана, или да реагира и да ти натисне спирачките като се налага. Съобразителност, внимание, концентрация, всичко от теб самата зависи, за да си отработиш тази способност, и да си караш автомобила както се къпеш сама в банята без да се замисляш.
Но не си купих автомобил. Не съм практикувала и всъщност имам документ, който удостоверява, че имам ... качества, но реално мисля, че не мога да управлявам автомобил. Това не е драма, разбира се, защото има градски транспорт, приятели, таксита. Мога да се придвижвам, освен пеша, но е "неосребрено" знание.

Или тук се прокрадва въпросът за видовете и качеството Знание. Нещо като категория.

Има една област на емоциите. Вероятно това е свързано по-скоро с психологията, но не знам защо аз винаги съм приемала (неснизходително държа да уточня) Психологията като по-малката сестра на Философията.
Емоциите научаваш ли се да ги изпитваш, или само ги констатираш, след което ти се налага да ги контролираш.
Все едно сме нивелир или балансиращ по въже. Ако сме като стъклен съд или тръба наполовина пълен с черна течност и бяла течност. Поставен на върха на планина. На детска люлка, която от двете страни трябва да има тежест, за да й се въздейства и да се движи- нагоре-надолу-нагоре-надолу. Но ако тежестта е повече от едната страна стъкленият съд се търкулва, търкулва и прас! се чупи.
Учим ли се да обичаме? Учим ли се да мразим?
Ако предполижим, че се учим и вземем, че се научим, знаем ли да обичаме тогава? Аз мисля, че НЕ!
Мисля, че е не-въз-можно!
Защо тогава плачем понякога, когато причината не е от физическа болка, алергия или сълзотворен газ?

Какво всъщност е искал да каже ... лирическият герой с репликата: Аз знам, че нищо не знам?
Може би, че всичко, което научаваш е безполезно, ако по един или друг начин не ти помага да живееш по-лесно, по-щастливо, по-добре. И че знанието е продукт на мисленето. След това на опита и накрая на убеждението/вярата/.
Излезе, че хикс е равно на нула- ха-ха

Фалшифицируемост

2014-12-26T10:47:14Z

Камъни в блатото се мятат напоследък - теорията на струните са я заяли че не била фалшифицируема:

http://www.nature.com/news/scientific-m … cs-1.16535
Scientific method: Defend the integrity of physics, George Ellis, Joe Silk

Аз разбира се веднага се включих в дискусията и я подкарах през просото - работата опря до Айнщайн, за ужас на авторите на статията.

И реших да направя опит за дискусия тук. Както казва Мая Новоселска в "Рапсодия в бяло", то не че има смисъл ама може пък да има някакъв смисъл.

Пенчо Вълев

Ангел Стефанов е избран за Член Кореспондент

2014-12-20T07:28:15Z

За които следят някои по-важни кариерно-социални събития в БГ Философията. Аз не вярвах, че Ангел ще се пребори с, на практика, (псевдо-)Философско-хуманитарната мафия у нас, (с Проданов и Желязко Стоянов като рецензенти), но той успя.

Отдавна не съм влизал във Форума, доста е позамрял май :). Но това е новина за някакво раздвижване в зверски застоялото ръководно статукво на БГ философията. Където кадърен философ не може просто ей така да разчита на успех в какъвто и да бил конкурс където и да било в БГ, ако не е "социално" предвиден от решаващата общност. Което не винаги би било зле, ако общностите не бяха това, което са.

http://www.bas.bg/академични-новини/съб … вени-науки