Не е необходимо да стигам до този извод.
Това звучи много безапелационно, но нефилософски. Сори, ако те обиждам. Но как може да кажеш, че нещо е път, че имаш "извод", но не стигаш до него?!
Значи, от едното трябва да се откажеш. Или от "път", или от това, че не стигаш до него.
Има ли път, стигаш до нещо. В противен случай, някой просто те е СВЕТНАЛ :), дал ти го е, щото е от страната a priori, а там понякога ги "раздават" подобни интересни :)
Аз отдавна не съм писала тук, и имаше време, когато бях... някак по... ентусиазирана, но сега си признавам не е такъв случая.
Пак те моля, да не се обиждаш, НО изреченията ти са... твърдение, отричане, твърдение, отричане... някво дори не е хаотично, за да помоля за систематизираност, затова последно коментирам нещо, и с най-голямо удоволствие оставям ефекта от философстването на другите :)
поумняваш или оглупяваш съвсем, умираш. Къде му е смисъла на това? Ами Любовта? Това смисъл ли е? Не е. Това е чувство.
Може би първо трябва да ОПРЕДЕЛИШ - Смисъл, и след това да говориш за Любов, живот и т.н.
Защо чувствата да нямат смисъл? какво като са чувства? Кое ги прави "недостойни" да имат смисъл? Ако не бяха имплицирани със Смисълът, можеше и без тях. И БЕЗ да сме изпитали любов, ще оглупеем и умрем, нали? Тогава защо ни е да изпитваме любов през живота си? както и защо въобще се раждаме, ако това е просто да се "отчетем"?
Извинявай, че ще те разочаровам, но въпреки "лицемерието" на Хераклит, разбираема е наивността ти, защото си отскоро, но съжденията ти са доста повърхностни. Като прочетеш това последното, вместо да чувстваш, обида, се замисли, защо ли Хераклит показва това отношение, и просто бъди внимателна, да не останеш неприятно разочарована, от непознат пък било и виртуален.
:)
Ще продължавам лека-полека. Тъй като ти си различен от другите събеседници, ще пристъпя в този диалог - а вероятно и нататък към последвалия си монолог - с максимална откритост. За мен нямат почти никакво значение съдържанията на постовете в Проектория - това кой какво казва. Ако дадено съдържание предизвика вниманието ми - в съдържателно отношение - мненията имат слабо значение, обикновено чета оригиналите. Същото е и с личността на авторите. Страстта ми не е към "нещата" и не към "хората", а към техниката на изпълнение, към начинът на изпълнение. Ще се опитам да го кажа просто, с пример: интересувам се повече от това как да се направи съвършеният самурайски меч (как да се изработи), а не да го въртя успешно. По същия начин ме интересува как се генерира мисълта и как тя се движи, не толкова съдържанието. Това е страст към метода, ако искаш го наречи към алгоритъмът на нещата, не самите неща. Много образно и символно казано - това е и философията за мен: всяка философска система съдържа нещо като 'алгоритъм' на света. Ако се схване и прозре този 'алгоритъм' не става нищо особено - всичко на всичко можем да 'видим' света точно така или почти така, както го е 'видял' и философът.
Това е... как да се изразя... като най-добрият секс! Ето например, друго е да гледаш снимка в порно-сайт: да, можеш да я разучаваш, наблюдаваш детайли, увеличаваш и я намаляваш, дори можеш да си я модулираш на компютъра - това е пример, точно по същия начин, ТАКА могат да се четат и философските книги. Съвсем различно обаче е да ПРАВИШ секс и да стигнете до оргазъм, едновременно: разликата е че в случая наблюдаваш партньора, съзерцаваш и участваш в неговото движение и го съпреживяваш, или казано най-образно: ти си в алгоритъма, в самия алгоритъм на това разгръщане - и ТАКА могат да се четат философските книги.
Къде е разликата? В първия случай наблюдаваш 'вътрешностатичен' обект, в него няма движение; във втория случай - 'вътрешнодинамичен' субект и ти си спътник или следваш по един или друг начин това движение.
В световете на мисълта еротиката на мисленето са логиката и метода. В израза 'еротика' разбира се имам предвид първичният смисъл на понятието за бог Ерос от диалога 'Пир' на Платон, а не последвалите напластявания в това понятие през следващите епохи.
]]>Vanq wrote:Здравей, Кошмар.
Отговарям, не за друго, но в началото, косвено заявих ангажимент към темата.
Искам да те попитам нещо за едно твое противоречие (ти, сега да не се притесниш:))1.
кошмар wrote:Напоследък стигам до извода, че човешкия живот няма смисъл.
Това е много интересно. КАК стигате до този извод? (защото долното не е в негова подкрепа)
---------------------Добър вечер. :)
Ще разделя отговора ти на две половини и ще отговоря последователно.
1. Не е необходимо да стигам до този извод. Това е един път. Начало и край. Това е човешкият живот. Реалността. Нещото, което ни кара да живеем е нашата мисъл, че животът е твърде кратък, за да го осмисляме. Виж сега, съвсем не казвам, че трябва да се пускаме по вълните и те да ни люшкат до безкрай. Нашето битие определя Реалността. Дали другото е илюзия или може би лъжа? Всъщност дали този живот има изобщо смисъл или ние искаме да му предадем такъв? Може да имаш цел, но това не е смисъл, а начин на съществуване на човешката природа. Може да имаш мечти, но едва ли смисъла определя тези мечти. Това си е човешки продукт, без който не може. Реални или не, те са нечие битие, но не, че тези мечти биха определили нечий смисъл. Мечтите или целта определят нашето верую. Те ни правят по-добри, стига да носят добро. Самото понятие "живот" е толкова абстрактно, че ние не можем да определим еднозначно дори външното му видимо проявление, а какво остава за неговата същност. Какво правим ние? Как осъществяваме себе си в тази арена от изяви? Какви чувства ни владеят - най-различни. Но не смисъла определя тези чувства, а самите ние. Всъщност до сегаколкото и материали да съм чела за този смисъл, никой не го е намерил твърдо. Казват, чеживотът е движение и процес на самопознаване. След като някои казват, че живота има смисъл, какъв е смисъла на това да бъдеш богат, като след време може да фалираш и станеш последния бедняк. Не, не мисля, че за някои хора смисъла е да са богати, те ИСКАТ да бъдат богати. Що за мисъл има в този живот, като се раждаш, порасваш, учиш, правиш бели, жениш се, поумняваш или оглупяваш съвсем, умираш. Къде му е смисъла на това? Ами Любовта? Това смисъл ли е? Не е. Това е чувство. Когато човек се влюби, търси ли смисловото значение на любовта или неговите чувства определят избора? Май чувството. Животът е общообхватна система. Според мен това е човек, фауна, флора, приятели... сигуно има и други. Животът е една проекция на човека. Колко ще успееш да му се противопоставиш и да се научиш да бъдеш себе си, да успееш да се ориентираш в правилно-неправилно, добро-зло, мъка-радост и т.н., не, че е смисъъл, а "ТРЯБВА". Това последното /а по-точно "ТРЯБВА"/ е характер. Вътрешен усет за това, какво трябва да се направи. Упоритостта не е смисъл, това е проявление на човешката воля. Животът с главно "Ж" е безспорна човешка крачка към неговото типично проявление на човешката мъдрост. Мъдростта е, не да търсиш смисъла, а да преодолееш препятствията. Преди време прочетох, че според научната догма "еволюция" означава адаптация към околната среда. "Адаптация", но не и смисъл. И мисля, че с това свърших първата половина.
...........................................кошмар wrote:Човек е длъжен да не губи човешкия си облик. До колко ще успее, не е сигурно, защото се променяме, но ако запазиш вътрешния си ред и амбицията да промениш себе си заради самия себе си и в името на някой, тогава си постигнал много
2. Ако животът няма смисъл, А това е ЧОвешкия живот, ЗАЩО Човек да ее ДЛЪЖЕН нещо си?
Някой нарежда ли му?
как вътрешният ред (каквото и да значи тоа, т.е. трябва да се уточни) се запазва? барабар с амбицията за промяна....много сложно ми се вижда- хем ред хем промяна, как става това?
А пък " в името на някой", леле. на кой? Не е ли на себе си? Нали става въпрос за твоята амбиция, какво е това в името, ПРЕДполага някаква отдаденост, но пък накрая, упс началото, нямало смисъл.
Сложно е май.
Аз предлагам да си има смисъл. И ще е по-лесно с останалото.-------------------------
2. Такааа. Тук не става въпрос, че си длъжен някому нещо си. Тук става въпрос за самия човек, спрямо него самия. "Длъжен" в пряка връзка с неговото съзнание, достойнство, лъжа, измама, компромиси, добро-лошо както казах по-горе. Човешкият облик - характер и прочие. Всъщност няма противоречие или аз поне не виждам такова. Съвсем не става дума за "в името на някой", това е друго, отричам какъвто и да е смисъл тук. Заобикалящата среда ни кара да се променяме. Нима човек не е мислещосъщество? Самият той определя своя път. Дали да бъдеш осъден за грешки или човек изпълнен с цели и мечти, незавьисимо от препятствията, определя самия той. Не мога да определя като смисъл това, че от люлката до последния си дъх човешката природа преминава през еволюция на духа, мисълта, слава или падение, до пълен крах или възход. Да организираш живота си е труден проект, но той си заслужава. Това според мен е цел, но не и смисъл. Всичко което се поднася на тепсия или казано наготово, след време изпитваш трудността да се сблъскаш именно с нечия посредственост, която е капан, защото тя си е цяло бедствие. Къде е тук смисъла? Няма такъв. Явно нещо има неразбрано и се опитвам да се изясня. Аз съм "длъжна" спрямо мене си като облик и едва ли някой би ми наредил каква трябва да бъда. Моята амбиция би реагирала на вътрешното мое Аз, да направя промени, заради някой който си заслушава - приятел/ка, любим, деца..... но, пак казвам, това е моя вътрешна потребност, НЕ И СМИСЪЛ. Всъщност думата "смисъл" е малко встрани от мен. Цял живот не съм я упоменавала толкова много, колкото я употребих в настоящия си пост. Навремето имах проблеми с този смисъл, по време на тинейджърските си години, когато търсиш нещо за което да се хванеш, защото си на ръба напрример между пропаст и синева. Тогава претегляш на везната своята същност, това какъв искаш да бъдеш и някак си нещата се нареждат. Между впрочем, ако си спомняте имаше една мисъл на Достоевски /извинявам се за клишето, но си е точно така/: "Радвайте се на живота, а не на неговия смисъл." Чувствата и идеите не се определят от смисъла, от потребността. И пак казвам, не съм философ. Самоука съм, а дали това, което пиша е така.... Всеки с мислите си. И нека бъда извинена за дългия пост. :)
Здравей, Кошмар.
Отговарям, не за друго, но в началото, косвено заявих ангажимент към темата.
Искам да те попитам нещо за едно твое противоречие (ти, сега да не се притесниш:))1.
кошмар wrote:Напоследък стигам до извода, че човешкия живот няма смисъл.
Това е много интересно. КАК стигате до този извод? (защото долното не е в негова подкрепа)
---------------------Добър вечер. :)
Ще разделя отговора ти на две половини и ще отговоря последователно.
1. Не е необходимо да стигам до този извод. Това е един път. Начало и край. Това е човешкият живот. Реалността. Нещото, което ни кара да живеем е нашата мисъл, че животът е твърде кратък, за да го осмисляме. Виж сега, съвсем не казвам, че трябва да се пускаме по вълните и те да ни люшкат до безкрай. Нашето битие определя Реалността. Дали другото е илюзия или може би лъжа? Всъщност дали този живот има изобщо смисъл или ние искаме да му предадем такъв? Може да имаш цел, но това не е смисъл, а начин на съществуване на човешката природа. Може да имаш мечти, но едва ли смисъла определя тези мечти. Това си е човешки продукт, без който не може. Реални или не, те са нечие битие, но не, че тези мечти биха определили нечий смисъл. Мечтите или целта определят нашето верую. Те ни правят по-добри, стига да носят добро. Самото понятие "живот" е толкова абстрактно, че ние не можем да определим еднозначно дори външното му видимо проявление, а какво остава за неговата същност. Какво правим ние? Как осъществяваме себе си в тази арена от изяви? Какви чувства ни владеят - най-различни. Но не смисъла определя тези чувства, а самите ние. Всъщност до сегаколкото и материали да съм чела за този смисъл, никой не го е намерил твърдо. Казват, чеживотът е движение и процес на самопознаване. След като някои казват, че живота има смисъл, какъв е смисъла на това да бъдеш богат, като след време може да фалираш и станеш последния бедняк. Не, не мисля, че за някои хора смисъла е да са богати, те ИСКАТ да бъдат богати. Що за мисъл има в този живот, като се раждаш, порасваш, учиш, правиш бели, жениш се, поумняваш или оглупяваш съвсем, умираш. Къде му е смисъла на това? Ами Любовта? Това смисъл ли е? Не е. Това е чувство. Когато човек се влюби, търси ли смисловото значение на любовта или неговите чувства определят избора? Май чувството. Животът е общообхватна система. Според мен това е човек, фауна, флора, приятели... сигуно има и други. Животът е една проекция на човека. Колко ще успееш да му се противопоставиш и да се научиш да бъдеш себе си, да успееш да се ориентираш в правилно-неправилно, добро-зло, мъка-радост и т.н., не, че е смисъъл, а "ТРЯБВА". Това последното /а по-точно "ТРЯБВА"/ е характер. Вътрешен усет за това, какво трябва да се направи. Упоритостта не е смисъл, това е проявление на човешката воля. Животът с главно "Ж" е безспорна човешка крачка към неговото типично проявление на човешката мъдрост. Мъдростта е, не да търсиш смисъла, а да преодолееш препятствията. Преди време прочетох, че според научната догма "еволюция" означава адаптация към околната среда. "Адаптация", но не и смисъл. И мисля, че с това свърших първата половина.
...........................................кошмар wrote:Човек е длъжен да не губи човешкия си облик. До колко ще успее, не е сигурно, защото се променяме, но ако запазиш вътрешния си ред и амбицията да промениш себе си заради самия себе си и в името на някой, тогава си постигнал много
2. Ако животът няма смисъл, А това е ЧОвешкия живот, ЗАЩО Човек да ее ДЛЪЖЕН нещо си?
Някой нарежда ли му?
как вътрешният ред (каквото и да значи тоа, т.е. трябва да се уточни) се запазва? барабар с амбицията за промяна....много сложно ми се вижда- хем ред хем промяна, как става това?
А пък " в името на някой", леле. на кой? Не е ли на себе си? Нали става въпрос за твоята амбиция, какво е това в името, ПРЕДполага някаква отдаденост, но пък накрая, упс началото, нямало смисъл.
Сложно е май.
Аз предлагам да си има смисъл. И ще е по-лесно с останалото.
-------------------------
2. Такааа. Тук не става въпрос, че си длъжен някому нещо си. Тук става въпрос за самия човек, спрямо него самия. "Длъжен" в пряка връзка с неговото съзнание, достойнство, лъжа, измама, компромиси, добро-лошо както казах по-горе. Човешкият облик - характер и прочие. Всъщност няма противоречие или аз поне не виждам такова. Съвсем не става дума за "в името на някой", това е друго, отричам какъвто и да е смисъл тук. Заобикалящата среда ни кара да се променяме. Нима човек не е мислещосъщество? Самият той определя своя път. Дали да бъдеш осъден за грешки или човек изпълнен с цели и мечти, незавьисимо от препятствията, определя самия той. Не мога да определя като смисъл това, че от люлката до последния си дъх човешката природа преминава през еволюция на духа, мисълта, слава или падение, до пълен крах или възход. Да организираш живота си е труден проект, но той си заслужава. Това според мен е цел, но не и смисъл. Всичко което се поднася на тепсия или казано наготово, след време изпитваш трудността да се сблъскаш именно с нечия посредственост, която е капан, защото тя си е цяло бедствие. Къде е тук смисъла? Няма такъв. Явно нещо има неразбрано и се опитвам да се изясня. Аз съм "длъжна" спрямо мене си като облик и едва ли някой би ми наредил каква трябва да бъда. Моята амбиция би осмислила вътрешното мое Аз, да направя промени, заради някой който си заслушава - приятел/ка, любим, деца..... но, пак казвам, това е моя вътрешна потребност, НЕ И СМИСЪЛ. Всъщност думата "смисъл" е малко встрани от мен. Цял живот не съм я упоменавала толкова много, колкото я употребих в настоящия си пост. Навремето имах проблеми с този смисъл, по време на тинейджърските си години, когато търсиш нещо за което да се хванеш, защото си на ръба напрример между пропаст и синева. Тогава претегляш на везната своята същност, това какъв искаш да бъдеш и някак си нещата се нареждат. Между впрочем, ако си спомняте имаше една мисъл на Достоевски /извинявам се за клишето, но си е точно така/: "Радвайте се на живота, а не на неговия смисъл." Чувствата и идеите не се определят от смисъла, от потребността. И пак казвам, не съм философ. Самоука съм, а дали това, което пиша е така.... Всеки с мислите си. И нека бъда извинена за дългия пост. :)
Ако правилно разбирам, съгласието ти е в един по-преден отрязък - някъде в етапите на дефиницията: възможно най-простото определение за смисъл е това, което е най-важно за нас. Нататък мисълта може да се концептуализира по различни начини. Моята посока едва ли ще ти допадне, тъй като се генерира от друга, много различна духовност. Всъщност аз пиша едно и също, едновременно в две теми: < Смисълът на човешкия живот > и < Смисъла на клипчето >. Ако не ме вълнуваше смисъла на клипчето, честно казано въобще нямаше да пиша тук - при все цялото ми уважение към Далай и темата му - не мисля че ще се посрещне с някаква благосклонност например твърдението ми, че почти всички опити за търсене на смисъл на живота по тези географски ширини представляват просто израз на мазохистично съзнание, а в неговата дълбочина стои робска психика. Така казано никой няма да се съгласи, но аз мога да го докажа.
Още веднъж благодаря за аплауза, навреме беше защото нататък едва ли на някой ще му е точно до комплименти. Може би само Кошмар ще се съгласи с мен, само че чак накрая на всичко.
дори да приемем, че човешкият живот няма смисъл, все пак това не изключва възможността все пак да бъде ОСМИСЛЕН от човешкото съзнание ("съ-": заедно, общо, съвместно "знание").
Бравоооооо! Хераклит, наистина аплаузи!
Защото аз точно това казвам всъщност, което и ти си написал, аз след това пейстнах, болтнах ииииии Ей, те за тва ви говоря хора!
Това жив съм, защото не съм умрял е друга тема- за "избора и свободата".
Колко съм задобряла обаче, вече само с един пост и става ясно.
Тази дума "безпардонно" никога не ми е звучала добре, по ми харесва НЕПРОСТИМО!
]]>'смисъл' е херменевтична категория, той не се намира, а се придава; нещата сами по себе си нямат смисъл, така е и с живота. в лъскавите списания, в църквите и в някои ффски книги се предлага готов-за-употреба смисъл, но знаем, че има и ментета. именно отнесен към живота, смисълът е, в силен смисъл, екзистенциален (за да не повтаряме кое предхождало кое). всичко е въпрос на избор, който до край подлежи на преразглеждане.
няма спор, че отказите и преразглежданията не се ценят в общностите, които са базирани на животинска предсказуемост.
Tемата = Нашият свят е най-лош от всички възможни светове, #8
---------------------------------------------------------
към момчето #11, декарт собствено формулира 'мисля следователно съм' и до голяма степен неговата филoсофия се развива между субективната увереност на това 'съм' и еднa обективност на съществуването - двата глагола са натоворени със смислова разлика, която небрежни парафрази унищожават, също както и уврежданията донесени c препревеждането от руски.
]]>