Философски форуми — Диалог-дискусия-събеседване

Re: Диалог-дискусия-събеседване

2013-11-28T11:37:56Z

Не можем да си позволяваме дебата за медиите да ни омръзне, както и не можем да разсъждаваме, че времето на дебата за дебата на медиите изтича, защото е все едно да кажем, че като не знаем и не можем да правим нужното и полезното за промяната, тогава трябва просто да се примирим и откажем от свободата и свободомислието. А това ще означава да показваме ясно, че не разбираме смисъла, същността, ценността на свободата и свободомислието в диалога на съвременното общество, както и не съзнаваме нуждата от просвещението и образованието в тази насока. И ми се струва доста нелепо да се смята, че като са написани планове, предписания, решения от една шепа хора, това би могло да предизвика и постигне коренните промени, които се отнасят до цялото общество и изискват просвещение на всички в продължение на дълъг период от време. Всъщност тези планове и предписания до такава степен се отличават от цялостните дух и атмосфера на общуването и отношенията в държавата, че се превръщат по-скоро в средство за удобно демагогстване, че се прави нещо, отколкото да стават основа за началото на дългите и трудни процеси на промяната на диалога в общество като българското. Критерий за това, че става промяна в медийния диалог ще бъдат по-скоро новите хора и новото мислене, които наистина започват да печелят обратно доверието и подкрепата на хората и настина са носители на идеите и решенията на коренната промяна. Засега обаче почти навсякъде се представят или добре познатите на всички лица или пък новите фалшиви герои на враждата, злобата, омразата, като остава чувството, че българина продължава да се счита за достатъчно посредствен и непретенциозен, че в крайна сметка пак лесно ще бъде манипулиран и насилван в избраната от силните на деня посока. Прекалено много е грешното мислене, за да се смята, че с няколко плана и предписания то ще се превърне в полезното и важното мислене на промяната. Къде е средата, която ще позволи и ще насърчи това?! Къде са хората, които са носители на проникновението, което ще измисля новите идеи и решения?!

Re: Диалог-дискусия-събеседване

2013-06-04T11:13:29Z

Защо липсва диалога на промяната в България?
Защото ако не друго протестите в България през пролетта показаха, че взаимните презрение и неприязън между народа и елита достигнаха кулминацията си, като доведоха до почти пълен разрив и разпад на обществените отношения. Те станаха символ на това, че неизчерпаемата воля за промяна на народа не само не е получила удовлетворение през всичките тези години на преход, но и че всъщност прехода се е изчерпал с това старите елити да се прелеят по някакъв начин в нови елити, без това да е допринесло за прехода към относително благосъстояние на целия народ. Диалогът на промяната липсва и защото, за да се води такъв диалог, е нужно партиите и интелектуалците да са способни да престанат да обсъждат себе си или да се обсъждат едни други, като започнат да виждат по-далеч от носа си и да заговорят какво и как е нужно да се променя в обществото, независимо от партиите и индивидите, за да може това да убеждава широки маси от народа, че става дума за неговите интереси и добро и съответно да се печели доверието и подкрепата му за съвместна работа в тази посока. Всъщност политиката, която отговаря за промяната е до такава степен отдадена на борбата за самоцелна власт, че не само няма разбиране за това, че промяната е принцип в обществения живот, чрез който се осъществява стремежа към добро, но и е изцяло отдадена на взаимното плюене, чернене, винене, съдене на опонентите с едничката надежда, че това ще помогне на едните да се представят като по-благонадеждни от другите да управляват държавата и ще убедят народа да им гласува доверие. От тези си грижи и амбиции политиците все още не са стигнали до разбирането, че тяхна работа и отговорност е да организират обществото за промените към добро, защото е явно, че нямаме получени традиции, чието следване би допринесло за постигане на добър живот. Друго нещо, което не са осмислили е, че народът е носител на неизчерпаемите воля и енергия на промяната и ако искат да допринасят за нея, те би трябвало да се стремят да се издигат до нивото на негови водачи. Само че техните невежество и некадърност са толкова големи, че вместо да убеждават народа и да печелят доверието и подкрепата му, тъй като той е съюзника, без който не може нищо да се осъществява в обществените процеси, те са изпълнени с презрение и неприязън към него и стигат до такава степен на импотентност, че вместо да се стремят да му дават пример и да го поведат, те започват да го винят и съдят за собствената му зла участ. При това положение не само не се стига до подновяване на отношенията и слагането им на нова, по-здрава основа, но и образно казано режат клона, на който са седнали или на който се опитват да седнат. Внушаването на чувство за вина у народа не само не може да води до създаване на основа за положителни промени, но и по-скоро напомня за социалните практики от близкото минало, които провалиха България. Друга страна на наследените практики от близкото минало е внушаването на чувство за безизходица на народа, като се насажда обреченост и чувство на примирение, като се обяснява, че нищо не зависи от него, защото обществения живот от край време се е управлявал от някакво задкулисие и всички сме длъжни да се съобразяваме с това. И тезата,че българският народ бил митоман, който чакал бащицата да дойде и да го спаси вече не издържа на проверката, защото просто става дума за повтаряне на стари клишета, които не водят до нищо, отколкото да се показва способност за качествено свободомислие и проникновение, което да ни помага да разбираме, че всъщност народа търси истинските си водачи, способни не само да измислят идеите и решенията за промяната, но и да го поведат за тяхното осъществяване на практика. Явно е обаче, че засега очакванията му отиват напразно, защото тези водачи все още не са се родили, израсли, образовали да служат всеотдайно на своя народ и заедно с него да се учат на промените и да го организират за тях.
В тази среда от некачествени водачи и мислене, се разиграва театър на абсурда от фалшивите герои на прехода, които не само не могат да раждат и развиват новото мислене на промяната, но и стават символ на демагогията на промяната, която има за цел да хвърля прах в очите на хората и да се опитва да заменя процесите на истинската промяна с илюзорното чувство, че има стремеж за промяна и едва ли не нейното осъществяване е някъде зад близкия ъгъл.
Надежда за промяна биха могли да внасят интелектуалците ако бяха способни да раждат и развиват обществено полезни идеи, които да стават основа за отваряне на диалога и развитие на обясненията и решенията, които да отварят пътя към промяната. Само че и те показват същата раздробеност и партизанщина като политиците и вместо да стават носител на решенията, те също допринасят за множенето и задълбочаването на проблемите, без да си дават сметка, че стават неразделна част от тях. Да, колкото и странно да звучи, но мисленето на промяната е философско мислене и за да можем да допринасяме за отварянето на диалога към промените в България, е нужно да развием качествено новото мислене на самокритичност и самопознание, което ще бъде в известна степен коренно скъсване с живота ни досега, нещо, което е всъщност същинската природа на промяната. За тази цел обаче е нужно да се възстанови единството между народ и елит, за което е нужно елитът да се издигне на качествено ново ниво, тоест да осмисли какво представлява самокритичното мислене и познание и на негова основа да се научи да разпознава грешките, недостатъците, отговорностите си, а оттам и да дава пример на народа за поправките и промените, които са необходими за стремежа към общото добро.
Протестите тази година показаха силните воля и енергия за промяна на българския народ, но също така и големите разрив и разпад в отношенията между народ и елит. А отминалите избори показват съвсем лека промяна, която с нищо не подсказва възстановяване на нормалните общуване и отношения в обществото и поне засега не се вижда ниво на самосъзнание, което да сочи, че се работи за коренната промяна. При това положение няма гаранции, че народното недоволство няма да отиде напразно и настъпилите промени няма да се окажат поредното прелюдие към наследените и наслоени абсурди на обществения ни живот през прехода.

Re: Диалог-дискусия-събеседване

2011-10-18T14:04:07Z

iti wrote:

Какво би им дала чуждата мисъл? Нищо, освен стремежът да разберат, другия и живота който водят. Докато това което могат да загубят е много - уюта, спокойствието, самочувствието, дори познатите си с които ги сближава това мислене. Човек наистина трябва да е личност, за да има силата да се откаже от някакво мислене, което просто не е вярно, но иначе му служи много добре. Повечето хора се учат по глупавия начин - чакат това мислене наистина да разбие живота им и този на другите, преди да го поставят под съмнение. Глупаво е да се дълбае особено в проблема - той е проста еволюция. Човекът не е еволюирал достатъчно да знае що е това диалог.

Да, може би това е едната страна на въпроса, но в същото време, ние, като обществени животни, няма как да се откажем от диалога, защото това е начина да водим отношения, да вършим работа, да измисляме и организираме промени. Не е важно дали хората са еволюирали или не до понятието и разбирането на нуждата от диалог, важното е, че когато участваме и развиваме социална активност ние проявяваме воля да правим нещо с другите и затова по естествен начин се стремим да развиваме диалога. Това важи с още по-голяма сила, когато се стремим да философстваме, защото проявата на любов към мъдростта според мен означава да се стремим да обсъждаме и определяме общото добро, тоест това, което важи за голямата част от хората и се нуждае от тяхното одобрение и подкрепа. Бих се съгласил да приема, че не знаем и не умеем да водим диалог и затова водим лошо качествен обществен живот, но не бих се съгласил да деля хората на такива, които "нямат нужното отношение към живота" или "нямат силата да се откажат от някакво мислене" и тези, които им противостоят като знаещо и можещо малцинство. Мисля, че ако се направи изследване може да установим с учудване, че тези, които мислят, че са знаещото малцинство, могат да се окажат много по-близко до вашия модел на хора, които не искат да се откажат от тяхното мислене, независимо че е грешно. А ако се задълбочим ще се окаже, че всъщност нямаме работни критерии в обществото, които да ни помагат да определяме кое мислене е грешно и кое не. Нямаме също така и авторитети, които да помагат с напреднало и извисено положение, докато успеем да измислим, обсъдим и договорираме критерии и стандарти. И ако се разходим още малко из необходимото и полезното ще се окаже, че ни липсва даже азбуката на разбирателството, съгласието, единството, за да можем да се стремим заедно към по-добър живот. Всички имаме отношение към общото добро, както и към социалния живот, чрез който е нужно да се стремим към него, така че не можем да минем без мнозинството и не само не можем да го пренебрегваме, но и се налага да развиваме ако трябва собствената си воля да се образоваме заедно с него за общия ни живот. Всъщност смятам, че хората от народа са много по-склонни да се отказват от грешното си мислене и да се стремят към разбирателство и съгласие, нещо, което връща обратно топката на псевдоподготвените да научат може би първо самокритичността, а после и желанието и удовлетворението да общуват, водят отношения, живеят заедно с останалите. А обикновените хора са по-склонни да си признават грешките в мисленето, защото знаят, че друг отговаря за мисленето в обществото, от една страна, както и са по-склонни да постигат разбирателсто и съгласие, защото имат дълга народна традиция, от която с поколения са се учили кое върши работа и кое й пречи, от друга страна. Не знам дали диалог се води с доводи, ум, чувства и т.н., но не бих казал, че се опитвам да говоря за диалога с личността, която стои отдолу, а по-скоро за диалога в България, който е затворен за участие за голямото мнозинство от хората, а също и за важността този диалог да започне да се отваря за всички за участие и принос в общия ни живот. Това е голяма и важна част от коренните промени, от които се нуждаем, бих казал от философска гледна точка.

Re: Диалог-дискусия-събеседване

2011-09-22T00:50:22Z

Диалог не се води просто с ум и доводи, а главно с личността която стои отдолу. Повечето хора нямат нужното отношение към живота, за да могат наистина да водят разумен диалог. Те са като малки деца които се карат, и си държат на тяхното. Именно илюзията за притежание е от главните причини да не съществува диалог. Хората си мислят, че притежават някаква мисъл, докато на практика тази мисъл ги притежава. Притежава ги защото тя е станала част от живота им по някаква причина, или ги кара да се чувстват по някакъв начин, давайки им сигурност и начин да гледат на самите себе си. Какво би им дала чуждата мисъл? Нищо, освен стремежът да разберат, другия и живота който водят. Докато това което могат да загубят е много - уюта, спокойствието, самочувствието, дори познатите си с които ги сближава това мислене. Човек наистина трябва да е личност, за да има силата да се откаже от някакво мислене, което просто не е вярно, но иначе му служи много добре. Повечето хора се учат по глупавия начин - чакат това мислене наистина да разбие живота им и този на другите, преди да го поставят под съмнение. Глупаво е да се дълбае особено в проблема - той е проста еволюция. Човекът не е еволюирал достатъчно да знае що е това диалог. Като останалите примати, за него е важна социалната страна на въпроса. Социалните търкания и борби са единственото което провокира еволюционния процес. Така както изглежда обаче, подобна провокация се наблюдава при доста малък процент от хората... Повечето както изглежда могат да се мотаят още милиони години на същия стадий...

Re: Диалог-дискусия-събеседване

2011-06-06T15:17:08Z

Защо обществения диалог в България е все още затворен?
Защото не се разбира смисъла, същността, ролята му в обществения живот, както и важността, нуждата и ползата от него. Така вместо да бъде отварян все повече за нови хора и мислене, за да може да се динамизира обществото и да се използва потенциала и волята на гражданите да участват и допринасят с нови идеи и решения, той все повече се затваря, за да могат хората с власт, положение и пари да запазват влиянието си и да се предпазват от евентуални промени в тяхна вреда, като така вредата остава за голямото мнозинство. Друга причина за затворения диалог е наследството на вяра в насилването и манипулирането на обществото, което предполага наследство на незнание, неумение и липса на воля да се използва диалога като средство да се обсъждат, обясняват, решават проблемите. Вярата в този начин на организация и управление всъщност показва до каква степен управляващите и управлявалите България, защото това важи за всички изредили се досега, изпитват неприязън и презрение към народа си, а оттам и че не милеят за неговото добро. А това, че нямат нито знания, нито умения, нито воля да отварят диалога с народа се вижда и от липсата на каквито и да е желания и стремеж да разговарят с хората и и да ги убеждават, както и да се стремят да печелят доверието и подкрепата им за решенията, промените, целите. За това говори и пълното недоверие и съмнение на народа към политиците и политиката като цяло. И поради неблагоприятното обстоятелство, че най-успелите се явяват най-големи носители на наследството от грешно мислене и лоши навици, се стига до положение не само да няма стремеж към тяхната промяна, но и те да бъдат използвани за пример в мисленето и поведението от голяма част от обществото. Всъщност хората, които носят най-голяма отговорност за отварянето на диалога, политиците и медиите, също го затварят с надеждата, че така ще могат да получават най-голяма изгода за себе си и съответно да злепоставят и вземат връх над съперниците си. Затова те са станали символ на нетърпимостта към различното и критичното спрямо тях мислене, което пък е израз на липсата на самокритичност и тя ги прави неспособни както да поправят и променят сами себе си, така и да дават пример на обществото за промяна в името на общото добро. Една от причините е, че нито умеят да измислят, нито пък да използват идеите и решенията измислени от другите и затова се чувстват силно застрашени от евентуалните нови хора и мислене, които ще ги засенчат и изместят. Като въобще не ги е грижа, че тяхната основна и най-голяма отговорност е измислянето и постигането на общественото добро. Не само това, но те са превърнали публичното пространство в арена на някаква извратена игра на надхитряване, в която не само не може да се прави нищо полезно за общото добро, но и не може даже да се води елементарен смислен разговор за него, а това е нужно, защото още не сме започнали да се учим на полезен диалог. Именно тази игра е причина да е създадена цяла една система на мислене, която е подчинена на самоизмамата, а нямаме развита способността за самокритичност, за да можем да се освобождаваме успешно от нея. Друго нещо, което пречи на развитието на воля и способности за диалог е духа на вражда, винене и съдене, който просто ни пречи, вреди и проваля, без да носи какъвто и да е плюс в замяна. И докато бързаме да използваме стари и грешни клишета от далечното минало, за да се лъжем колко сме били етични, не забелязваме въобще доколко сме станали неетични даже за най-простите неща. Общественият и политическият живот са диалог и лошият ни живот подсказва незнание и неумение да водим този диалог, така че чрез него да постигаме измислянето, общуването, отношенията, делата, които да ни помогнат да го подобряваме. Не е много сигурно обаче дали съществува това, което би събудило съмнението ни в тях, а оттам и да ни помогне да започнем да се учим да си помагаме.

Re: Диалог-дискусия-събеседване

2011-04-15T11:32:35Z

Диалога, като средство за освобождаване от мъката от неуспеха.
За основа на разсъжденията си използвам разпространената в англоезичния свят схема на петте стадия на мъката (five stages of grief – denial, anger, bargaining, depression, acceptance) – отричане, гняв, преговори, депресия, приемане, като приемам, че мъката от неуспеха е един от частните случаи. В началото отричаме инстинктивно неуспеха, защото е явно, че целта ни не е била да се провалим и затова е естествена самозащитна реакция да бягаме от отговорността за неуспеха. Става дума за самоизмама, която обаче е и нужна и полезна, защото неуспехът е факт, който не можем да променим и който предизвиква голям стрес, но който ние трябва да преодолеем и да продължим напред. Гневът е източника на емоционалната енергия, която ни дава възможност да напрегнем сили и да се мобилизираме за предстоящите усилия и работа, които ни предстоят. Тази енергия ни е необходима за развиване на волята за промяна, а също и за осъществяване на преговорите, тоест диалога за раждане на идеите, обясненията, доводите, които ни помагат да придаваме заедно смисъл, същност, съдържание на случилото се, както и да правим равносметка за ролята ни в него. Съвместното придаване на смисъл е част от процеса на обществения диалог за развиване на самосъзнание за това до каква степен постигнатите резултати зависят от нас или са плод на независещи от нас условия и обстоятелства. За тази цел обаче е нужно не само да можем заедно да придаваме смисъл, но и да можем да постигаме разбирателство, съгласие, договориране на равносметката, обясненията, решенията, за да можем да създаваме полезните обществени мислене и познание. Чрез диалога ние успяваме да преглътнем неуспеха, а също така и да виждаме спасението във възможността да измисляме и постигаме промени. Диалогът ни помага да се учим да ценим и свободата, защото ни дава възможност да видим, че имаме избор, да се вайкаме и оплакваме от неуспеха, от една страна или да се насочваме към измислянето и постигането на промени, от друга. А колкото повече развиваме съзнанието, че нещата в живота зависят от нас самите и от свободната ни воля, толкова повече ние се учим да бъдем свободни и да мобилизираме силите, волята, знанията, уменията си за намиране на изход от неуспеха. В горната схема депресията е състоянието, при което съзнателно или подсъзнателно, ние сме били убедени от обясненията в диалога, което води по естествен начин до приемането, че провалът е плод на нашите грешки, недостатъци, усилия, но и че от нас зависи да организираме нов цикъл от промени, за да можем да успеем следващия път. Именно диалогът е този, който ни дава възможност да развием в положителна насока емоционалната енергия от гнева и да я насочим за развиване на свободната воля, която ражда и развива както волята за промяна, така и волята за успех.

Re: Диалог-дискусия-събеседване

2011-02-09T15:16:42Z

Защо диалога на доброто и лошото ченге не е полезен за България?
Схемата е взета наготово от Запада, като се смята, че държавата работи за доброто на хората, а оттам и двете ченгета стават неразделна част от доброто по предпоставка в обществото. Логиката на този диалог е играта на надхитряване между добрите по предпоставка ченгета и лошите престъпници, за да могат първите да изобличат и обезвредят последните. Когато обаче у нас доброто и лошото ченге тръгнат да си организират партия, за да превземат политиката, като хуните на Атила, по силата на волята им за власт, тогава диалога между доброто и лошото ченге става основа на диалога в държавата, тоест става правило в политическия и обществения живот. Именно това прави любопитно да се опитаме да се задълбочим в същността и смисъла на този диалог.
Оказва се, че играта на надхитряване върши много добра работа в началния етап по пътя към властта, защото отвсякъде дебнат противници-врагове, така че тя помага да оплюват и чернят тях, да представят себе си в по-добра светлина, за да печелят доверието и подкрепата на хората, да бият всички по изборите. Голяма част от тази игра са упреците, виненето, съденето на предишните управници, защото това резонира добре със силно накърненото чувство за справедливост на българския народ. Доброто и лошото ченге се справят добре със задачата и не само печелят доверието и подкрепата на хората, но и бият подред на номерата на изборите, така че даже софийските и селските тарикати могат да им завидят. Всъщност последните не само улавят духа на времето, но и започват да се присъединяват и да пригласят във виненето и съденето. Маршът за спечелването на властта е успешен и от нейните позиции виненето и съденето стават още по-енергични и прерастват в заклеймяване. Така обществения диалог неусетно се превръща в едно непрекъснато винене и съдене на бившите управляващи, на съдебната система, на лекарите, на Андрешко, лошия данъкоплатец и независимо от приказките на демагогията, с които се опитват да компенсират, изведнъж се оказва, че всички са потенциални нарушители и всички са достойни за упреци и обвинения. Да не говорим, че даже набързо включените в употреба разузнавателни средства потвърждават това! В създалата се олелия хората не само не могат да си дадат сметка, че надхитряването и разобличаването на лошите е съвсем различна дейност от организацията и управлението на доброто, което е работата на политиката, но и започват да приемат като най-нормалното нещо взаимното надхитряване между институциите и между хората в обществения живот. От друга страна вътрешната организация по полицейски принцип означава водене на диалог на основата на заповедите и тяхното изпълнение. Диалогът извън тях е игра на празни приказки, а висшестоящия не подлежи на съмнение и е винаги прав. Оттук и самоизмамата за правотата на този, който стои най-високо и съответно нетърпимостта към критиката, която му се отправя, което води до липса на самокритичност. Като добавим към това самопризнанието на доброто и лошото ченге като влизат в политиката, че не разбират от политика и гордостта им, че са по-скоро полицаи отколкото ръководители на държавата, тогава са оказва, че вместо да се променят и образоват за политиката, те по-скоро се опитват да я преобразят по подобие на полицейската дейност. А това може би е бързия начин да се превърнат от неграмотни в специалисти и експерти по всички въпроси без даже да се образоват за това.
Ако обобщим, въвеждането на надхитряването като правило на обществения диалог не може да доведе до доброто на мнозинството, защото използвано от двама, единият губи, а другият печели. Когато пък се използва от всички, пак само един или шепа печелят, а всички останали губят. Разбира се доброто и лошото ченге може би вярват , че като разполагат с максималната власт, ще могат да са измежду шепата хора, които печелят от надхитряването до степен да опитат да останат на власт 30 години, по примера на избрания от тях политически модел за подражание, бай Тошо. От друга страна, самоизмамата и безотговорността, които произтичат от логиката на заповедите и тяхното изпълнение, затварят диалога и убиват свободомислието, които единствено могат да ни научат, че доброто не е нещо, което някой знае и казва на другите, за да слушат и изпълняват, а е това, което измисляме, решаваме, договорираме заедно, за да можем след това убедено да го подкрепяме и осъществяваме на дело.

Re: Диалог-дискусия-събеседване

2010-09-15T19:41:44Z

Защо политиката на полицейски акции е отказ от обществен диалог?
Какво е политиката? Организацията и управлението на обществото в името на неговото добро. В условията на свобода и демокрация тя всъщност е диалог, защото организацията и управлението се осъществяват чрез диалог и общественото добро се разисква и решава чрез диалог, тъй като има много различни и даже противоположни интереси, които трябва да бъдат уравновесявани и удовлетворявани. Доброто е толкова непостоянна величина, че ако не се разисква и не се решава взаимно, може да се стигне до положението не само да не се разбира, но и да се решава по волята на една личност или на шепа хора. И ако имаме ясни критерии и примери за сравнение, които да ни показват, че живеем много по-бедно и лошо от народите, в чиято общност се намираме, тогава хората са склонни да проявяват нетърпение и да искат добрия живот сега и изцяло. При това положение политиката на полицейски акции изглежда може да върши някаква работа, защото хората спечелили властта, макар и до вчера сами да са заявявали, че не разбират от политика, днес да могат да се самопоставят в ролята на добрите, да смятат, че лошите са тези, които те посочват или определят, а доброто е всичко, което те казват или защитават. Така по естествен начин отпада необходимостта да се обсъжда, проверява и решава доброто заедно, защото не е нужно да се губи време в празни приказки и говорилня. Добрите и лошите са ясни, добрите мобилизират сили, побеждават лошите и след това ни казват какво е доброто, за да можем да следваме и да се радваме на добрия живот. Разбира се ако е възможно, това би трябвало да продължи по-дълго, няколко десетилетия, например 30 години, защото кой не би искал да се радва непрекъснато на доброто, вместо да оставим лошите да си разиграват коня. Само дето този сценарий вече сме го живели в близката история по време на десетилетия и не само не доведе до добър живот, но и провали България и не остави никой, който да се чувства отговорен за провала й. Оказва се, че е дошло времето и за нас да започнем да откриваме някои истини, които другите народи знаят вече от доста отдавна. Като например, че „Колкото повече се променят, нещата все си остават същите” и така колкото повече се вричаме, че сме носители на новото и на промените, толкова повече носим и съхраняваме в себе си грешките и недостатъците на миналото и не само не постигаме промените, но и се явяваме сами носители на проблемите и на безизходицата на собствения си живот. И тъй като човек най-трудно от всичко признава грешките в мисленето си, рискуваме още дълго да не признаваме грешното си мислене и така да не можем да се поправяме, а да повтаряме по-скоро грешките от близкото и далечното минало. В политиката не е важно кой е излязъл най-голям хитрец и е бил на изборите, за да спечели властта, а с какво и как можем да използваме тази власт, за да допринасяме за десетилетните усилия на нацията да се стреми към по-добър живот.
Всъщност се нуждаем от коренно различно и ново мислене, което да ни помага да престанем да отричаме грешките, недостатъците, незнанието си и да развием воля да се образоваме в името на промените. По всичко личи, че ни трябва малко от мисленето на Сократ – да започнем да знаем, че не знаем – и това да започва от новите политици, които идват на власт със съзнанието, че не знаят и не разбират, но бързо след това забравят и се хвърлят да упражняват радостите, изгодите и страстите на властта. И колкото и да сме добри в заповедите, не може да се каже, че имаме традиции, знания, умения в политиката на свободата и демокрацията. А в нейните условия човек е нужно да може не само да се чувства свободен, но и да мисли, общува, проверява, решава, защитава свободно интересите и волята си, което няма как да става по друг начин освен чрез отворен и свободен диалог. Както отделния индивид, така и цяла една нация нямат друг избор освен да измислят и постигат сами свободата и добрия си живот. Това означава, че всичко тепърва предстои да измислим и постигнем, а това не става по силата на заповеди, поръчки или упорито налагане на властта. Точно обратното, нужна е свобода и отворен диалог, за да могат хората да участват активно в обществените процеси и не само да допринасят в тях, но и да получават нужната помощ и признание за усилията и работата си, за идеите, обясненията, решенията. И тогава сигурно ще ни стане малко по-ясно защо последните могат да станат първи, защото измислянето в условия на свобода е нещо неуловимо и непредсказуемо и само правото на участие и принос в обществените процеси дава възможност на хората да проверят на какво са способни и да се включат в приноса към едно толкова сложно понятие като общественото добро. Сигурно не е без значение да се учим да правим разликата между това да се борим с ясно и очевидно зло, от една страна и създаването и постигането на общественото добро, така че всички или поне голямото мнозинство да се чувстват удовлетворени от него, от друга. При първото заповедите могат и да имат стойност, но при второто няма как да се мине без свободен и отворен диалог.

Re: Диалог-дискусия-събеседване

2010-04-29T14:30:45Z

Защо клюките и слуховете се ширят в обществения диалог в България?
Ако приемем, че клюките и слуховете са личните мнения, които се самоиздигат за истина, то може да приемем, че търсенето и откриването на истината е тяхна противоположност. Факта, че сме развили предпочитание към клюките и слуховете, вместо към търсенето на истината, може да означава, че сме наследили такива навици и мислене, които са в основата на обществените ни образование и възпитание. А може да бъде нормално наследство само от живот в условия на тирания, където свободомислието и истината са отживялост, която е заменена от специално подготвени хора, които са поставени да казват какво трябва да се мисли и говори по обществено важните въпроси и проблеми.
И изведнъж, когато свободата ни падне някъде от небето, ние започваме да се радваме на правото си на мнение до степен да смятаме, че щом имаме право на мнение, значи можем да го издигаме направо в ролята на истина. Като не ценим истината, ние не се стремим да я търсим и така не можем да развиваме свободомислието си, а оттам и самокритичността, която единствено може да ни даде възможност да се усъмним и да проверяваме дали това, което бързаме да приемем за истина, отговаря на нея.
Клюките и слуховете са удобни и на демагогията на силните на деня, защото са удобен начин да се отклонява вниманието на обществото от проблемите, като се захранва тенденциозно с тях. Те са удобни и на медиите, защото са в състояние да раздухват конфликти и да създават зрелища, нещо, което е от полза и в интерес на привличането на вниманието на аудиторията. Така хем се правят пари, хем се „формира общественото мнение”, също част от наследството от доброто старо време. При това положение на кой му е притрябвало да се стреми да развива диалог, чрез който да се търси истината и да се допринася за общото добро, след като хората и без това си имат чувството, че нищо в обществото не зависи от тях. А да не говорим, че общото добро е добро само за демагогия и съществува само личното добро, а то повелява да следим да не ни се изплъзне чергата изпод краката и да си изгубим мястото. Също така, ако говорим за обществено добро и за образование за промените към него, може да се окаже, че не знаем какво да говорим и ще започнем да изглеждаме малко глупаво. А кой би искал да изглежда глупав, незнаещ, неможещ и да се излага пред хората? Е, друго са си слуховете и клюките, защото тях поне си ги можем. Като в най-лошия случай ни остава мълчанието, което често обявяват за злато, само дето никой не казва, че е такова, защото „мълчанието е мъдростта на глупака”.
И какво от това? – би казал някой. Ами ако вземем пример от Европа, можем да кажем, че там хората смятат, че политиката е диалог, може би защото знаят, че чрез него се учим да мислим, да измисляме, да общуваме, да водим отношения, да вършим дела. И като е лоша работата, значи има нещо сбъркано в диалога, който организира и направлява работата. За разлика от тях обаче ние смятаме диалога за говорилня и като минат изборите викаме: „Приказките свършиха, хайде сега на дела”, ние да ви казваме, а вие да изпълнявате. Мисля, че няма нужда да обобщавам как изглежда политиката, която не умее или даже отказва да води диалог. Това го наблюдаваме доста по-дълго от последните 20 години.

Re: Диалог-дискусия-събеседване

2010-02-17T10:51:45Z

§ Защо сократическите диалози са началото на общественото мислене?
Ако приемем, че предпоставката на сократическите диалози „Знам, че почти нищо не знам” е самосъзнанието, че познанието за самите себе си започваме от незнанието, тогава можем да приемем, че това е най-естественото нещо да възприемем, когато започваме общуване и отношения. Разбира се преди това ни е нужно съзнанието, че ние представляваме някаква общност, с общи интереси, желания, цели, което да е основата заедно да обмисляме и решаваме какво да правим и как да го постигаме.
Като разгледаме широкото използване на тази идея във воденето на диалози от Сократ, виждаме, от една страна, че той го използва, за да се откаже от претенции за авторитет и да може да разпита и да се образова от тези, които смятат, че знаят и разбират, а от друга страна, предразполага активното участие на другите събеседници, като им предоставя правото да обяснят и защитят позициите си. Това мислене и поведение само подчертава смисъла на диалога като съвместно търсене на истината и доброто. Но също така подчертава любовта към мъдростта като обществено занимание или че мъдростта не е само въпрос на лично разбиране на доброто, а по-скоро е общото разбиране за доброто, което се възприема от всички или поне от голяма част от хората. Така признаването, че не знаем, е предпоставката да се образоваме от всеки, който знае и може нещо, за да можем след това да го използваме за постигане на доброто.
Отварянето и развиването на диалога на основата на признанието, че не знаем, не само дава възможност да се образоваме от знанията на другите, но също ни дава възможност да ги подлагаме на съмнение и проверка, така че да се убеждаваме в тяхната истинност. В хода на общуването хората имат възможност сами да изпитат и да се убеждават доколко дадени идеи и обяснения са реално познание или не, а оттам съответно да ги приемат или отхвърлят. На тази основа се създават условия не само да се развиват позиции и разбирания, но и те да стават основа за мисленето и поведението на по-голям кръг от хора. Ако към това се прибави и факта, че в условията на свобода и демокрация хората не само не обичат и не приемат командването и насилието като средства на управлението, но и настояват да бъдат убеждавани и печелени на основата на обясненията и примера, можем да разберем защо отварянето и развиването на диалога е от такава важност за обществения живот. Оказва се, че само чрез него хората могат да излагат идеите, обясненията, решенията си и да разчитат да убеждават другите и да печелят доверието и подкрепата им за тях. И никакво насилие или командване не може да замести самостоятелното вникване и убеждаване на хората какво е нужно, важно, полезно за повечето от тях. А когато възприемат общите позиции, желания, цели, тогава силата на съгласието и единството не само са незаменими, но и създават общо мислене, което подсигурява делата, резултатите, успехите.
Разбира се началото на общественото мислене не означава още напреднало състояние на знания и умения да постигаме крайни резултати. Все пак съзнанието за незнание би могло да бъде добра основа да пожелаем да се учим и да смятаме, че и да знаем нещо, то няма как да бъде достатъчно, за да се възприема от останалите и да води до обществено добро.

Re: Диалог-дискусия-събеседване

2009-10-25T14:23:40Z

Философският диалог се поддържа от любов към мъдростта, а нейна особеност е да се стреми към общото добро. Така че егоцентричният диалог с цел индивидуален интелектуален оргазъм няма отношение към него. Но уважението към личната свобода ни помага да сме толерантни към волните търсения на неспокойните души,защото и те един ден биха могли да се окажат също така чистосърдечни и резултатни като вълненията на младия Вертер.

Re: Диалог-дискусия-събеседване

2009-10-23T14:11:12Z

Re: Диалог-дискусия-събеседване

2009-10-23T14:08:23Z

Re: Диалог-дискусия-събеседване

2009-10-23T14:07:19Z

Re: Диалог-дискусия-събеседване

2009-10-23T14:06:14Z