:)
]]>Преподавателите във висшите училища ще трябва да обновяват лекциите си, за да бъдат вкрак с развитието на науката.
С новия закон за развитие на академичния състав в университетите няма да има място за "оперетните" професори, които само си изпяват лекцията и бързо изчезват от залата. Това предвижда новият проектозакон за развитие на академичния състав, който ще замени Закона за научните степени и звания.
"Ще кажем довиждане на професора от оперетен тип, който идва, прочита си лекциите и си тръгва, а после дори си позволява да хули качеството на университета", категоричен бе просветният министър Сергей Игнатов вчера при представянето на проекта за реформа в научните степени.
Той обясни, че титлата "професор" ще се дава само на преподаватели, които постоянно усъвършенстват методите си на изнасяне на уроците си и не четат всеки час едни и същи стари материали.
Професурата ще се защитава само след публикация
в лицензирани и авторитетни академични издания, а не в краеведски сборници, допълни министърът.
Също така преподавателите трябва да се включват активно в научни проекти и да привличат средства за своето висше училище. "Препоръчва се професорът да е обучил поне двама докторанти в своята научна област", каза още Игнатов. Така преподавателите ще направят своя школа, преди да се пенсионират.
Идеята е да се спре бетонирането на едно място на някои професори, които сами водят лекции по своя предмет дълги години след преминаване на пенсионната възраст.
Научните длъжности ще са асистент, доцент и професор, а степените - доктор и хабилитиран доктор. Те ще се дават от университетите и БАН, предвижда още проектозаконът. Така повечето неща ще зависят от собствените правилници на университетите. Ще се затегне пружината на академичното израстване и професор ще се става до 40-45 години каза Игнатов. След това академиците ще имат време да създават собствени школи от кадри.
Да се променят названията на научните длъжности в БАН, планира МОМН. Научните сътрудници ще се зоват асистент изследовател. Старши научните сътрудници ІІ и І степен да бъдат съответно доцент изследовател и професор изследовател, предлага просветният министър.
Качват в нета дисертациите
Всички дисертации да се публикуват в интернет, предвижда проектозаконът за научните степени. Висшата атестационна комисия (ВАК) се закрива. Вместо това жури от 5 човека ще изпитва кандидат-докторантите, каза вчера просветният министър Сергей Игнатов.
Идеята е всеки университет да събере 5-членна комисия от водещи имена в научната сфера. Условието е обаче поне 3-ма души да са от друг ВУЗ. При защита на дисертация докторантите ще имат право сами да си избират състава на журито. Дори ще имат право да поискат университетът да покани световноизвестен преподавател от чужд университет, каза Сергей Игнатов.
Вместо ВАК се готви създаването на нова апелативна комисия, която ще следи за нарушения и ще спира процедурите при произвеждане на професори на роднински начала, посочиха от МОМН.
]]>Научните степени и длъжности вече ще се дават от университетите и институтите на БАН, а не от Висшата атестационна комисия (ВАК), както досега. Комисията ще бъде закрита и преобразувана в апелативен орган, пред който само ще се подават жалби по спазването на процедурата и който ще поддържа регистър. Един преподавател ще може да се мести от един ВУЗ в друг със званието си при взаимно признаване на защитите между тях, а иначе ще трябва да защитава нов труд.
Това са част от промените, залегнали в новия проектозакон за развитие на академичния състав, който ще замени сега действащия Закон за научните степени и звания. Проектът, който бе представен в понеделник от министъра на образованието и науката Сергей Игнатов, тази седмица влиза за съгласуване със заинтересованите ведомства и до средата на декември ще бъде подложен на обществено обсъждане. След това предстои да бъде внесен в Министерския съвет.
"Законът има рамков характер, а даването на научни степени и длъжности ще става според правилниците на университетите и отделните звена на БАН", коментира Игнатов.
Според проекта научните длъжности ще бъдат асистент, доцент и професор, а степените – доктор и хабилитиран доктор. Длъжностите в университетите и БАН се приравняват, като в академията те ще са асистент-изследовател, доцент-изследовател и професор-изследовател. С приравняването им учени от БАН по-лесно ще могат да отиват като преподаватели във ВУЗ.
За да бъде заемана академична длъжност, се въвежда изискването за наличие на докторска степен. За хората в заварено положение в закона се въвежда гратисен период от 3 години, в който те ще трябва да се зачислят за докторантура.
Защитите ще стават пред научно жури в самия университет или институт на БАН. Записано е, че журито ще се състои от петима души – специалисти в съответната област, като поне трима от тях трябва да са външни лица.
Според Игнатов след време на защитите ще започнат да бъдат канени чуждестранни учени. "По-добре е университетите да платят на един чуждестранен професор, отколкото както е сега – на 25 души, повечето от които нямат и понятие от темата на защитата и получават хонорари", коментира Игнатов. В проектозакона е разписана възможност докторантите да имат участие при обсъждането на членовете на научното жури.
Дългоочаквано закриване на ВАК
ВАК се закрива и се създава малка Апелативна комисия, която ще контролира законността на процедурите за хабилитация, но няма да ги провежда. Новата структура ще има председател, заместник-председател и секретариат. Министърът на образованието ще назначава председателя, заместника и двама-трима от секретариата на комисията.
Апелативната комисия ще има регистрационен характер и ще поддържа сайт и на него ще се обявяват хабилитираните лица, които могат да се предлагат за членове на научно жури.
С проекта се въвеждат и по-строги изисквания за кандидатите за професори. "За да кандидатстваш за професор, ще трябва да имаш поне един-двама докторанти и да си дал принос за развитието на учебното заведение. Сега има професори, които четат лекции по два часа, а през другото време дават интервюта, в които плюят собствения си университет“, коментира Игнатов.
Според министъра с промените върхът на научната кариера ще може да бъде достиган на 40-45-годишна възраст, а след това да има време за изграждането на научна школа.
Игнатов обясни още, че се предвижда определени университети, които иначе не са с висока акредитационна оценка, да могат да обучават докторанти в дадени направления, в които са силни.
Министърът очаква съпротива срещу готвените промени, но заяви, че системата на висшето ни образовани, по която приличаме повече на част от ОНД (Организацията на независимите държави – наследник на бившата СССР – б.р.), отколкото на страна членка на ЕС, трябва да се реформира.
"Знам, че ще има съпротива по лични причини сред хора от научните среди от моето поколение и по-възрастни, но ги призовавам да преглътнат собственото си его“, коментира Игнатов.
"На този етап не засягаме другата болна тема колко висши учебни заведения си делят един преподавател. Този проблем ще намери разрешение с новия закон за висшето образование, който ще стане готов в началото на следващата година“, обясни министърът.
]]>