Ако се погледне по-широко, нека приемем, че съществуват различни стилистики на говорене.

Това което ценя в начинът на своето говорене по темата е театралното очарование на една Дон Кихотовска стилистика, която в случая обаче ми се струва, че не е по най-добрият начин и не е поставена на подходящото място, а може и времето да не е уцелено точно. Ако се прави по-добре отколкото аз успях, това носи една особена романтика и с нелепостта си интригува по много специален начин. Това е хубаво, даже много хубаво за изблиците на романтично-интелектуалните походи към Истината на един свободен дух.

Откривам обаче и друга - институционална стилистика. Тя е различна от Дон Кихотовската. Та така както си седя и наблюдавам около себе си формите на протичане на институционалната стилистика ми изглежда разумно да се запитам: как бих могъл да разширя представите си? Много ясно - като се огледам наоколо. Нормално би било да се заинтересувам: какво правят и как го правят хората по света?
Най-скорошният пример е един скандал в Германия (тече в момента) с министъра на отбраната - хванали са го, че е преписал дисертацията си, също и реакциите на канцлера се приемат от някои като скандални. Това не е от жизнено значение за мен и нямам интерес към въпроса, просто той се натрапва медийно. Интересът ми е към зяпането на картинки и любопитството ме отведе към някои карикатури и колажи, с които от сърце се забавлявах и се заливах от смях.
Та, направи ми впечатление при беглия поглед през следното. Например първите си думи аз бих започнал с: "това мазно леке...", преди още да съм формулирал мисъл и преди да знам какво искам точно да кажа докрая - е, там няма такова нещо! Никъде не се срещат персонални определения, лични квалификации, обидни оценки. Факт - така правят хората в Европа. Както се казва по нашия край: европейска работа отвсякъде.
Институционалната стилистика - си е институционална стилистика, това е стилистика от по-висока класа, добро изпълнение, личи качеството - то е като текст на Кант или като немски автомобил... гледаме, цъкаме и се дивим.

А Дон Кихотовската стилистика е различно нещо - тя не е много подходяща да се принти на принтер с лого отгоре. Повече върви за кръчма - там, седнал с чаша в ръка, загледан с премрежен поглед в хартиен лист с ръкописен почерк.
Така е, няма начин да не е. Цивилизовано е да виждаме разликата.

- -

И тъй като ще се хвана да си редактирам мненията по темата - измислих начало. Ще започва така: някога много отдавна, в една паралелна Вселена, в отдалечена галактика следва разказ с измислени герои и недействителни събития, които може и още да не са се случили, а да предстои да се случат, тъй като няма как да отчетем времето в една паралелна Вселена...

Защото ако всички се откажем да коментираме професионални умения и професионално отношение към работата и най-вече се откажем да коментираме резултатите - пита се КЪДЕ е "общественият натиск" и как се модулират ефектите на "самопринуда"?

Разбирам Хераклит. Не апелирам към това да се откажем от такива коментари. Напротив, с интерес следя отзивите за различни колеги и преподаватели без да правя връзка с обществения натиск и самопринудата :). Не ми харесва начинът, по който това се прави тук. Едно е да изразиш резервите си и критиките (а защо не и похвалите) към начина, по който някой преподава, мисли, действа, а съвсем друго е да го квалифицираш персонално (тъп, ограничен, имбецилност и т.н.). Последното е абсолютно неприемливо за мен. Това е нещо, което не подлежи на дискусия, ако изобщо държим да има каквато и да е дискусия. Ако някой критикува определени мои позиции или действия, аз съм склонен да разговарям с него, за да се защитя и евентуално да се поуча. Ако този някой ме нарече "тъп", то той, освен мен, сам себе си обижда, влизайки в разговор с един тъп човек. Разговор не може да има.

Приемете, че съм употребил думата "цивилизовано" произволно и паразитно. Изключете я от последния ми пост. Не мисля, че това ще се отрази по някакъв начин на онова, което се опитвам да кажа.

Дядо Ники wrote:

Очертаващата се тенденция в този форум да се обсъждат лични качества, да се оплюват колеги и да се развихрят скандали е крайно неприемлива и недопустима за мен!
Разбира се, голяма вина за това носят модераторите.

Заставам зад тези изречения като зад свои собствени и се извинявам, че в ролята си на модератор очевидно съм неспособен да окажа влияние върху цялостната атмосфера в "Проектория". Ще помисля какво бих могъл да направя по въпроса. Сега моля (за пореден път) всички участници да се държат възпитано и цивилизовано и да се въздържат от аргументи ad hominem, от лични квалификации, обиди, нападки и психоаналитични упражнения за чужда сметка. Разбира се това е само молба.

У-ф-ф-ф... Май ще трябва да се върна отначало и пак да си редактирам всички постове.
Две мнения няма - ще го направя. Ако Вие дойдете на гости у нас искате-неискате ще се съобразявате с порядките в моя дом и с типичния стил, по същият начин и тук гостите е необходимо да се съобразяват с определени норми на поведение, които домакините задават. Относно етикетът на поведение не може да се спори - или уважаваш желанието на домакина, или не. Ако тези желания отвеждат към един толерантен и плуралистичен градивен дух на взаимно уважение - както е в случая - съобразяването с подобен етикет на поведение те прави джентълмен, несъобразяването те прави разбира се... обратното. Това е повече от ясно.
Аз също съм съгласен с Дядо Ники и yasska - нормативно.
Никак не съм съгласен - съдържателно.
Цялото ми говорене по случая Мария Димитрова може съдържателно да се погледне през поста на yasska. Обаче така както върви досегашното ми изложение - мъгляво, разлято, излишно претоварено и по тази причина така скучновато, че се губи нишката (аз самият като си чета постовете признавам, че се отегчавам) това виждане май е само по моите сили.

Ето с какво не съм съгласен.
Първо, как употребяваме думата "цивилизовано" - като нарицателно (наричаме неща) или като термин? Не бих могъл в едно изречение да кажа, какво ецивилизация. Но какво е процесът на цивилизация - мога. Най-доброто определение, което съм срещал е на Норбърт Елиас:
ОБЩЕСТВЕН НАТИСК КЪМ САМОПРИНУДА.
Ако по конкретния случай подходя съдържателно към гледната точка на Ники и yasska - тази гледна точка е толкова абсурдна, че стои в пряко противоречие с дефиницията на Елиас.
Защото ако всички се откажем да коментираме професионални умения и професионално отношение към работата и най-вече се откажем да коментираме резултатите - пита се КЪДЕ е "общественият натиск" и как се модулират ефектите на "самопринуда"?

В деградивен план липсата на обществен натиск към самопринуда дава явленията Мария Димитрова, Любен Сивилов, Валери Динев.
И не бъркайте възпитание с цивилизованост. Или феодално-чифликчийският тип съзнание на български хуманитарист със западно-европейският тип съзнание. Това са различни неща. Възпитанието и повечето аспекти в културата на поведение се формират в пряко аз-ти отношение, така както при дресура. Никой не оспорва, че тези хора са били подложени на възпитание, успешно педагогизирани и рекрутирани. Но в случая с тези хора за цивилизованост не може да се говори, това се постига по друг начин, или ако се говори - то трябва да бъде в някакъв много общ и нищо не значещ план.
Аз критикувам отсъствието на обратна връзка, липсата на отзивчивост, това да не се гледа на работата като на посветеност и служба, а  като на голата и статична привилегия на една позиция, т.е. да се извличат мотивации от статичността на позицията, а не от динамиката на практиките. Аз никак не харесвам типът ограниченост на съзнание, което е така капсулирано в чифликчийския манталитет, че се самопримитивизира във формите на чорбаджийските си самоактуализации.
Средата е подходяща: българският студент не е взискателен, претенциозен, изтънчен, капризен. Той не налага, не изисква, рядко си позволява да покаже и отношение. Той така е свикнал да живее с излъганите си очаквания, че трайно се е адаптирал към това като към вътрешно състояние и външно не го показва, както впрочем и останалите, цялата нация. И се държи не като студент, а като ратай в чифлик, за което разбира се не може да бъде винян, но може да се обвиняват онези, които искат да оглавят чифлика и да се върнем обратно в килийното образование (просто разликата е че се е натрупал повече материал и е станал по-сложен).

В прогресивен план липсата на обществен натиск към самопринуда може понякога да се компенсира с натиск на общественото възхищение към себеусъвършенстване. Да, вдъхновеното външно очакване и способностите, с които можеш да отговориш на това очакване може да е еуфоричен мотив за себеизява. Това са всички онези светли имена във ФФ, за които постоянно, от студентите във всички курсове, се чуват само добри думи.

Knb е прав: май наистина минава времето, когато келнерът ти носеше някак си нещо си и както си поиска, а ти се чувстваше едва ли не длъжен да му оставиш бакшиш.

Дядо Ники wrote:

Очертаващата се тенденция в този форум да се обсъждат лични качества, да се оплюват колеги и да се развихрят скандали е крайно неприемлива и недопустима за мен!
Разбира се, голяма вина за това носят модераторите.

Заставам зад тези изречения като зад свои собствени и се извинявам, че в ролята си на модератор очевидно съм неспособен да окажа влияние върху цялостната атмосфера в "Проектория". Ще помисля какво бих могъл да направя по въпроса. Сега моля (за пореден път) всички участници да се държат възпитано и цивилизовано и да се въздържат от аргументи ad hominem, от лични квалификации, обиди, нападки и психоаналитични упражнения за чужда сметка. Разбира се това е само молба.

Защо да сте неспособен???? Изкажете философски-обосновано мнение, което да се разбере и токувиж семинарите и темите станат... приказки!
Това е несериозно Ясен! Простете, че се обръщам така, но имам поглед от участието Ви както и от визията Ви на съвестен философски архивар и не мисля, че няма какво интересно да представите във форумът, на който сте модератор. Освен книга, за която да получите похвала от другарката ще е интересно да прочетем нещо философско, което да представи Ваша позиция, а не просто желание да четете и разбирате неща, които сами не сте рефлектирали.
С цялото ми уважение към форумЪТ, аз не разбирам реално какъв "пример" се дава?!
Някаква неадекватна толерантност, закъсняла философичност, стремеж да се харесате на капацитети, възможност да изпъкнете като заинтересовани... И накрая едно: Браво, че представи тази философска книга! /но на колко други им е интересна или значима?/ Е! няма как да има философи. Тъжно.

Очертаващата се тенденция в този форум да се обсъждат лични качества, да се оплюват колеги и да се развихрят скандали е крайно неприемлива и недопустима за мен!
Разбира се, голяма вина за това носят модераторите.

Заставам зад тези изречения като зад свои собствени и се извинявам, че в ролята си на модератор очевидно съм неспособен да окажа влияние върху цялостната атмосфера в "Проектория". Ще помисля какво бих могъл да направя по въпроса. Сега моля (за пореден път) всички участници да се държат възпитано и цивилизовано и да се въздържат от аргументи ad hominem, от лични квалификации, обиди, нападки и психоаналитични упражнения за чужда сметка. Разбира се това е само молба.

Ще потретя: Не познавам жената, която толкова занимава мислите и емоциите Ви. Но ако текстът-критика, който сте написал е бил на немски, може просто да е оценила знанията Ви по-немски...

Не сте отговорил на последният ми въпрос- просто отбелязвам :)

И ако може да споделите, защо сте чел всички тези философи, а сам не се определяте като философ? Нещо срамно ли има в това?

За съжаление, не знам дали поради липса на желание да разберете или сте преценил, че са важни сравненията, но всъщност не сте разбрал основното от аналогията ми с българските актьори, а последвалите ваши сравнения ще ги направи по-добре и малко дете и то с приказни герои. Кой принц е по-готин, тоя от Пепеляшка, лентяй-кото или този от Красавицата и звярът?
Сигурно дебелака Данаилов би Ви почерпил за подобно сравнение, но пък за Дъглас не знам ... След Металика /абе с тия сравнения да не излезете мой набор излязъл от същия комунизъм със същия социалистически мозък/ има доста стойностни метъл-групи- Сабатон-чувал ли сте? Това че никой от известните Ви чужденстранни философи не е и чувал за проф. Иван Стефанов не означава, че той не е бил забелижителен български философ. Сравнете ми някой с него!

И накрая, за да не изпадате в евентуални емоционални полемики ще отбележа за втори път- въобще не познаваааааааам Мария Димитрова- както и ВАС! как да реша сега, дали Вие наистина ми давате пари или само така си пишете, за да чувствам неудобство, някакъв дълг, що ли? Какво, ако работя в държавна институция и някой като Вас ми плаща с данъците си заплатата? Нали при всяко недоволство от всяка чиновничка или куха лейка, която не съм аз, не трябва да плащам и ДОМ /данък обществено мнение/ през който на такива като Вас недоволни да им изплащат неустойки, че да не решат да направят някоя революция... Ушите ми са деликатни, да. И вълшебни, имат способността, когато не им харесва определен звук просто да се изключват- същото и с очите ми и със съзнанието. Аз съм един уникален последен модел на техниката :)