The goal of this brief essay is to point out why Being in the university ought to be the main concern of a philosophical education now that analytic philosophy has subordinated philosophy to scientific, corporate methods of legitimation. This subordination has reduced students to simple consumers of the information transmitted by the professor, has confined the role of professors to demonstrating the legitimacy of their competence through articles published in ranked journals...
In sum, among the most alarming consequences of analytic philosophy’s instructive method is the transformation of the student into a simple consumer of information transmitted by a ranked university. If philosophy is submitted to science’s established methods, where traditional questions and authors are dismissed, students have to learn to simply accept and apply these same paradigms.
Words that go in pairs, such as " real " and
"unreal," "existent" and "non-existent," "valid"
and " invalid," etc., are all derived from the one funda
mental pair, "true" and "false." Now "true" and
" false " are applicable only except in derivative significations to propositions.
и при Ръсел има лингвистика тук, linguistic trait. дефиницията на Дъмет в лингвистичната й част?
]]>The supreme maxim in scientific philosophising is this:
Wherever possible, logical constructions are to be substituted
for inferred entities...Given a
set of propositions nominally dealing with the supposed
inferred entities, we observe the properties which are
required of the supposed entities in order to make these
propositions true. By dint of a little logical ingenuity,
we then construct some logical function of less hypo
thetical entities which has the requisite properties. This
constructed function we substitute for the supposed in
ferred entities, and thereby obtain a new and less doubtful
interpretation of the body of propositions in question
И, вероятно, рожденото място на онова подозрително оригинално сравнение на Витгенщайн за стълбата и мисленето /курсивът-мой/:
I should regard these supposed appearances
only in the light of a hypothetical scaffolding, to be used
while the edifice of physics is being raised, though
possibly capable of being removed as soon as the edifice is
completed.
/THE RELATION OF SENSE-DATA TO PHYSICS, VI.-in: MYSTICISM AND LOGIC
AND OTHER ESSAYS - 1917/
В част IV. на същото есе той говори открито за отношението между понятията за "части" и "логика"-интересно за всички ония, които подозират че анализът като аспект на АФ има нещо общо с раздробяванета на "нещата" /говорейки широко/ с цел по-доброто им разбиране:
...for the only way,
so far as I know, in which the existence of A can be
logically dependent upon the existence of B is when B
is part of A...
Вероятно това има нещо общо с описанията като сложни и мнението му в параграф XII на същото есе че: The fact that " existence " is only applicable to
descriptions is concealed by the use of what are gram
matically proper names in a way which really transforms
them into descriptions...
...в светлината на това, че:
Words that go in pairs, such as " real " and
"unreal," "existent" and "non-existent," "valid"
and " invalid," etc., are all derived from the one funda
mental pair, "true" and "false." Now "true" and
" false " are applicable only except in derivative significations to propositions.
в (2), струва ми се, при ист.на-ффия.на-науката има една итерация в повече спрямо ффия.на-науката + хвалебствен термин (критична)
докато в (1) има "различни неща и с различни методи", само по себе си достатъчно и без да задълбаваме в "неща"-та
(щеше ми се да вметна, че Поанкаре е велик, защото не е открил ТО - бил е рефлексивен и казал "или-или"; докато Айнщайн безкритично казал "това е" - ама ще стане прекалено сложно) .
]]>(1) И философията, и това, което обикновено се разбира под "наука" са познавателни активности, тяхната цел е постигане на някакво знание, макар и за различни неща и с различни методи;
(2) Съгласна съм че и философията, и историята са рефлексии и че си взаимодействат, но са рефлексии върху различни неща. Например философията на науката е (критична) рефлексия върху науката във всичките и аспекти, докато ИСТОРИЯТА на философията на науката се интересува от това как критичната рефлексия върху науката се е развивала във времето - какво се е променяло в нея, защо и т.н.
(3) не съм сигурна, че разбирам "контрастът е между неприсъщите компетенции, считани за приемливи когато фф се занимава с наука и респективно историк - с ффия".
Малко повече разяснения?
по моему ффия и история са рефлексии (за това могат да се итерират, като и е правено: фф на ист на фф и симетрично); контрастът е между неприсъщите компетенции, считани за приемливи когато фф се занимава с наука и респективно историк - с ффия
всичко това по повод 'автентичните изследвания', защото в последно време май само невежеството е автентично :Ж
]]>'Analytic Philosophy and the Return of Hegelian Thought', заглавието на Redding, звучи ...кaк?
]]>Vanillla wrote:харесват ми авторите, които правят философия, а не тези, които обясняват чуждата философия
Аз също, това беше едно от нещата, които се опитах да изясня в темата за АФ: че най-добре се разбира какво е АФ като направиш малко. Там където спомена за изпитите :)
радвам се :)
]]>харесват ми авторите, които правят философия, а не тези, които обясняват чуждата философия
Аз също, това беше едно от нещата, които се опитах да изясня в темата за АФ: че най-добре се разбира какво е АФ като направиш малко. Там където спомена за изпитите :)
]]>аналитичен философ-хегелианец? звучи супер, а също значи и че сега има кого да питам(е) за книжките на Paul Redding (2007) или Tom Rockmore (2005)
впрочем покрай старото руско издание на Хинтикка мернах и една прашасала Кант и аналитичната метафизика/Елена Панова (1986) - разлистих и ми се стори, че не отстъпва на серийното производство от американските университетски преси
погледнах Рединг и не ми допадна, а когнитивистика на втория автор в "Cognition: an introduction to Hegel's Phenomenology of spirit" ми се струва доста странна
харесват ми авторите, които правят философия, а не тези, които обясняват чуждата философия
]]>Vanillla wrote:Но как точно да стане това? Има нужда от много писане, дискусии и т.н. :))) има нужда и от такава интелектуална среда, каквато в бг много-много няма, има, но някак си не е влиятелна, и най-вече не е internationally prominent and accepted. Все пак особено с интернет, реални пречки няма това да стане, но консервативната среда много "набива спирачки" и някак си не приема толкова лесно "някой да излезе на международната сцена"
С това съм доста съгласен. Но съм песимист.
на мен пък ми е все едно, но на моменти чувствам необходимост, особено когато простотата и простотията наоколо надделее, а четенето на чужди автори не е някак си достатъчно
Апропо, вие двамата с Либертин, като сте съседи познавате ли се?
Тоест?
]]>