Чета в Интернет, това е от архива - забележете - на Българската национална телевизия:
< БАН започва усилено да рекламира постиженията си и да се опитва да продава повече изобретения, за да има повече приходи. Стъпка към това беше направена в Брюксел, където евродепутатът Владко Панайотов, самият той научен работник, срещна представители на Академията с безнесмени. Така българският научен опит излиза на пазара и ще търси усилено потребители. >
И пак там: < Революционно откритие на учени от БАН... >
Личи си че хората работят нормално и аз не съм в рекламния им отдел, иначе щяха да се появят и съобщения от този вид: < Учени от БАН по време на нерегламентиран експеримент, проведен в извънработно време в лабораторията, водени само от нуждата да удовлетворят своето любопитство синтезираха нов наркотик, който по неведоми пътища е изтекъл от лабораторията и сега се разпространява с главоломна скорост в чалга-средите. Оказва се има такова въздействие, че заклети чалгаджии масово изоставят вкусовете си и се пристрастяват към симфоничната музика. Но има и страничен ефект. Новото вещество въздейства и върху синтетиката на силиконовите импланти. Те спадат, буквално като изпуснат въздух, но при слушане на класическа музика, тъй като се възбужда определен център в мозъка, бюста се надува. Появяват се съобщения в пресата с големи заглавия. Обществеността е разделена: за и против. Политическите сили в парламента - също. Модните агенции - на протест на Орлов мост. Чалга-певиците със силиконов бюст искат референдум! > И т.н.
Разбирате ли идеята?
Човешкото въображение! Това е. Това го има и не може да се премахне. За този който е вътре може и да е важно как Е, но за който е отвън не е чак толкова, по-голямо значение има въображението. Това е представа, естествено че може да е неточна и по всяка вероятност е точно такава, но важното е какъв знак има: дали е положителна или отрицателна. Всяка фантазия е това - нещо красиво и приятно, или нещо грозно и плашещо. Българското общество е залято от отрицателност, то е стегнато и оплетено от грозни фантазии: политиците мамят, чиновниците крадат, банаджиите бездействат, държавата им осигурява заплата с която да могат да се занимават с просене на още пари.
По този повод, 100-годишнината от решението на Народното събрание, което наистина си е празник, въпреки че противоречи на стила ми, ще кажа нещо абсолютно сериозно.
Забелязахте ли от какво е създадена Академията? Не от миньорска организация, не от любители на планинарската песен или колоездачен клуб, а от Книжовно дружество. За мен "книги" създава асоциации за библиотека, лавици, хранилище: нещо което се пази и се знае и точно защото се знае затова се пази. Ако замалко изневеря на стила си и кажа нещо сериозно, то би било следното: БАН е мястото където се пазят и се съхраняват научните стандарти. Това не е цех, който трябва да бълва продукция, не е и армейски плац, на който трябва да се покаже, че всички маршируват като един и няма отсъстващи. Това е мястото, където се съхраняват научните стандарти. Например питали ли сте се колко е дълъг 1 метър и всички метри които знаем всъщност по кой метър се мерят? Идете в БАН и там ще ви го покажат - оригиналният метър. Или колко тежи 1 килограм? В БАН могат да ви покажат истинският килограм, по който се знае, че всички килограми, които са 1 килограм са точно 1 килограм... казано фигуративно.
Съвсем отделен въпрос е - да си дойдем на думата - че в 21 в. само така не става. Вече е по друг начин: от 99.99% се очаква да пазят стандарта, могат да седят и да го пазят на бюрото, могат и от вкъщи да го пазят, или докато се разхождат сред природата на чист въздух, от чужбина или на морето - всичко това всъщност няма никакво значение, единствено важното е да има кой - жив човек от плът и кръв да произнесе експертно мнение. Но това без което не може и с всяка година все по-трудно се минава в следващата е това да се огледат и да изръчкат изпомежду си 0.01% хора, които да направят нещо много видимо, световно постижение така че да се чуе, да тресне като гръм и да се разнесе така че да се чуе надалеч. Ако в БАН не спрат да си гледат в краката за ябълки и да вдигат оправдателно рамене: "каквито ябълки има - такива идват" и не започнат да се вглеждат за звезди и да търсят звезди - нищо чудно накрая и да се върнат към началото и да станат много специализирана библиотека с ограничен персонал по поддръжка на хранилищата. Изразявам се "нищо чудно" защото такава е логиката, но този път за голямо щастие в България не всичко е логично, така че БАН спокойно има да си процъвтява още най-малко 100 години - това е и моето отбелязване във връзка със 100 годишнината, но както е в този случай, пожелания лесно се правят защото аз предварително знам, че е така.
]]>Швеция и Гърция, са две достатъчно интересни държави. С цялата тежест на политиката, общественото мнение, култура и традиции, от които ние да си направим изводите, защо ни е необходим/а БАН.
Кралска Академия на науките!
"A knowledge-based society that gives priority to education, research and innovation has the best chances of meeting the future challenges. The Academy focuses on important social issues and appraises them from a scienctific perspective"
Гърците, са по-точни!
http://www.academyofathens.gr/ecportal. … ce=message
Всеки сам може да си прочете и разбере тези две институции от къде и как се спонсорират и защо.
Останалото е, да си извадим изводите. Дали ние не дооценяваме нещо наше или просто не искаме да го има. Примери има. Важно е да има добри последователи, в противен случай ще бъдем забравени.
Затова и аз като мъдър човек, поне сам се смятам за такъв, ми е ясно че каквото е навсякъде в държава и общество - такова е и в БАН, няма начин да не е, а да е чак асинхронно различно (разликата е само по степен, в БАН положителното е по-положително, негативното е по-малко негативно... иначе общо взето е същото).
Това е причината, поради която не бих тръгнал да критикувам системата "отвътре" и никой конкретен научен институт, критиката на това равнище би била типологична: това е едно и също и може да се каже и за всяка друга социална система. Аз предпочитам да мисля, че хората в БАН работят и правят каквото могат при тези условия, в това историческо време. И не бих си позволил да коментирам работата на конкретен институт. Това - може, но в моя случай на безкрайно толерантен, търпелив, снизходителен, а и доста разсеяно загледан, все пак с грижа външен наблюдател, може но по начинът на fphgrb01 - при равностойни или поне съпоставими условия. Например, нека заплатите в БАН да станат поне колкото на македонски професор (най-близкото сравнение, по съседски), дори и въобще да не говорим за Западна Европа или САЩ, нека финансирането към БАН да не е такова, че хората там да стоят през зимата с горни якета, защото няма парно и зъбите им така да тракат от студ, че трудно да се разбира кой какво иска да каже, да не говорим, че за възрастните поради физическа немощ би било по-лесно да си извадят ченетата и да почнат да тракат с тях като с кастанети - така се работи в БАНските лаборатории и по заседателните зали в лютия студ... седят и докато говорят на всички им тракат ченетата от студ. Нека първо някога да ги видим в съпоставими условия с нормалния свят и тогава да се пресрамим да попитаме: при същите условия хайде покажете дали и продуктът ви е същият - да видим... иначе си е грехота, направо е голяма грехота да хванеш един смачкан и съсипан човек и тогава, когато е поставен в неравностойна и ситуация и моментът е много неловък, тържествуващо да се провикнеш: "ето - видя ли, колко не ставаш за нищо"... всеки може да ритне паднал човек.
Критиката ми е - както вече повечето са се ориентирали: едно си баба знае, едно си баба пее - пак на същото място: към Ръководството. Ако си представим целият БАН като градина с ябълки и там има толкова много ябълки, че персоналът (разбирай - Ръководството) е зает с броене и редене на щайги със съответните етикети (за тях това са научните институти и научните звена), КАК това Ръководство не успя да намери една хубава ябълка и не я изнесе отвън, извън градината за да покаже прекрасните ябълки, които са в тази градина!? Това не е работа на отделен институт, никой отделен институт не е оторизиран да представя цялата градина с ябълки (Академията). Това е работа за персонала, който е натоварен да брои ябълки (Ръководството) - все да се намери някоя която става, да се избере хубава ябълка, без значение от коя щайга и да се покаже, да се изнесе на показ, да се види хубаво, представително какво се прави в градината. За мен - това е да бъдеш Ръководство, да можеш да представиш градината и продукцията на градината, а по-широко, разбирай - символът. За 20 г. аз не видях никой да успее да представи Академията, а видях само как се правят фасони, лични фасони.
И това, което НЕ разбраха Ръководствата за 20 г. е че номерът не е като минеш по коридора всичко живо да се отдръпне от пътя ти по стените и да изпонаклякат с чела в земята и щръкнали нагоре задници - защото Ти минаваш. А номерът е съвсем друг - така да представиш и поставиш Академията, че когато намалят бюджета - от самата тази новина в медиите - утре пред Народното събрание да се изсипят няколко хиляди ангажирани граждани, които сами да дойдат по собствено желание, всякакви и от всякъде (а не учените) и ТЕ да попитат: КАК така ще се намалява бюджета на БАН, кое е това правителство, което ще си го позволи?! И ако все пак има такова лудо правителство - с това си действие то да падне от власт.
Пак казвам: това не е работа на институтите, те не са оторизирани да представляват БАН, за това си има хора, които са натоварени - Ръководството.
И да ви кажа правичко, аз като независим гражданин с хоби да се интересувам от наука, така както си седя с шлифер и вестник в ръка на пейката под ноемврийското слънце и от градинката гледам насреща към куполът на БАН, нещо... не съм доволен от това Ръководство, нито от предишните за 20 г. и общо взето докато си почивам на пейката в градинката и гледам в далечината имам доста забележки. Аз познавам учени, на някои които познавам наживо им се възхищавам, има и някои които не познавам наживо като fphgrb01 и шапка им свалям. Но... Ръководството. Това Ръководство. Като погледна към Ръководството ми действа така, че ме напушват едни сюрреалистични философски спекулации... та чак не е реално. Според вас нормално ли е да виждам професори с фереджета, на които ако им надигнеш фереджето и погледнеш в очите им и им намигнеш - от това може да им нанесеш такава тежка психологическа травма, че те направо да си изгубят професионалната или научната идентичност и да се объркат; или академици, които се разхождат с потури чорбаджийски, които се разхождат чорбаджийски и натрапват чорбаджилъците си наляво и надясно, като че ли не се намират в Академия, която я е имало и преди тях и ще я има и след тях, а в чифлик? Не знам дали се забавлявате или отегчавате с виденията, които се пораждат в моята фантазия като гледам към Ръководството, но според мен - не, не е нормално дори и за някой с моето въображение да вижда подобни образи... докато се разсейва от действителните си належащи и конкретни делнични задачи.
Може и да се окаже вярно, че сънят на разума ражда чудовища... но сънят на чудовището едва ли ражда разум.
Казаното - не го приемайте 1:1, това е спекулативен сюрреализъм, "видение" (т.е. нещо, което си способен да видиш, но добре знаеш, че то може и да не е там).
Обаче 1:1 са следващите въпроси. Възможно ли е БАН през последните 20 г. като социална система да се е движил тотално асинхронно на всички останали (и добре синхронизирани) социални системи, като например: политика, икономика, съдебна система, здравеопазване и т.н.? Не налагам определен отговор, но от отговора на този въпрос зависи отговора на следващите. Възможно ли е съществуването на надвремева, надисторическа система? Според някои като социална система - не. Според други като система, организирана единствено от своите предметни съдържания, като например теоретичните системи на философията, точните, естествените науки - да. Явление в историческото време ли е БАН или е извън историческото време? Това е сериозно и разумно.
Връщам се отново в спекулацията на своето сюрреалистично видение. През последните 20 г. ученият от БАН е по-скоро с нютониански нагласи, с тази разлика, че той седи под дървото и чака да му падне ябълката на главата - не за да направи откритие, а за да отвори широка и усмихната уста и рязко и решително да я захапе.
Което пак ни връща към същото: историческото време, кръговрата, природния цикъл. Каквито ябълки падат - такива са, това е което има.
...В тези времена на бурни ветрове, когато всеки си е заплюл по едно дръвче и седи там и чака да падне някоя ябълка, а и при този неистов глад, който цари долу - КОЙ ти гледа към звездите? Кой се взира в небето?! Та и чак с напрежение?
Там няма да видиш евтин завод, който да купиш и да разпродадеш за старо желязо, унищожавайки естествено целия поминък на населението в района. Нито пък там ще откриеш проектно финансиране за наука. Не. Не можете да си представите на какъв цинизъм и на какво ниво съм ставал свидетел по отношение на такива неща като "служба", "дълг", "идеализъм" например в малко по-далечното минало сред политици, на които тогава всички им знаеха имената и физиономиите, а вече са слезли от сцената.
Погледът към звездите, търсенето - това не е за всички, не е за всеки. То е за хора на духа, които носят в себе си посвещението в Идея.
]]>Не така стоят нещата с астрономията: да търсиш звезда е нещо съвсем друго - търсене, огромно вътрешно напрежение и напрягане на погледа. Звезда не се намира със зяпане или с гледане, а с вглеждане, иска се нещо друго - да търсиш. Такъв е от памти века търсещият поглед на астронома обърнат нагоре към безкрайното звездно небе с безброй светлинки.
Схващате ли разликата? Разликата е че звездите не падат, една звезда никога няма сама да дойде и да те хлопне по главата, като ябълката на Нютон... звездите са напрежението на търсенето - те се търсят и откриват. Ако някой си мисли, че ключът е в търпението рано или късно някоя звезда да "мине" наоколо - това е голяма илюзия, "падащите звезди" не са истински звезди, а само парчета отломки, имитации (спомнете си подобна падаща звезда в Библията, някои от имената й наистина означават светлина, подобно на звезда... но не е същото, с оригинала).
Та... въпросът, дали е всъщност въпрос на гледна точка или е по-скоро въпрос на поглед, начин на гледане, взиране?
* Ако някой не разбира метафоричния ми език - това което исках да кажа е че в структурите на БАН през последните 20 г. аз не откривам никакви "астрономични" нагласи: бъдещият учен не е звезда, която с много напрегнато обглеждане трябва да бъде открита, утвърденият учен - също не е звезда. Кандидат докторанта е нютонианско явление (от простата класическа механика) - ябълка която сама пада и идва, а въпросът каква е: зелена, гнила, става или не става е с отговорът - каквито има, такива идват; утвърденият учен също е "ябълка": тези - в тази щайга, онези - по другите щайги и всичко е разпределено механично, нютониански, по законите на една проста, класическа физическа менталност... сортирано, така както се сортира.
А аз си приказвам и през цялото време питам - за звездите... Знам че небето е безкрайно, това което искам да установя е напрежението и вълнението, с които Ръководствата през последните 20 г. гледат и дали изобщо има някакво усилие за взиране.
Това ми е критиката към Ръководството: като гледам проф. Иванов във връзка със създаването на новия Университет, ясно забелязах фасоните, но също толкова ясно видях и фереджето му, така както си го е нахлузил пред очите - аз не можах да видя очи и не срещнах поглед. Така че на въпросът: къде гледа този човек и какво вижда, мога категорично да кажа, че той не гледа нито напред, нито нагоре и със сигурност не вижда "звезди", вижда "ябълки", които трябва да се подредят в щайги и да се сортират КОЛИЧЕСТВЕНО - гнилите при здравите, сладките при киселите... общо взето това са възможностите по математика.