Чета една книга, "Картата на времето" на Феликс Палма. Художествено произведение, не философско. Но реших да споделя с вас своето възмущение, когато в името на недостатъчно обмислена фантазия се пишат ...`глупости`. Мисля, че писателите и авторите не трябва да са само "фактически" информирани, но и философски, особено като пишат за ... Времето.
В основата на това произведение е предполагаема `машина на времето`- винаги неразбираща необходимостта от построяване на нещо такова механично и технически... Има и неща за пространството, но те не са толкова фрапиращи, колкото неточностите за времето.
А именно, че времето имало СКОРОСТ!!!
Аз не мисля така. Не просто, аз Отричам това!
Скорост имат движещи се предмети. Скорост имат изчислими величини, които не се основавт на самата скорост. Тъмнината според мен също няма скорост.

Ако времето забавило скоростта си или я увеличи, щели да се получат невероятни и интересни преходи, преломи, а защо не и катаклизми, а понякога съвсем отделни `канали` на времеви-пространствен континуум. Което е удобно, за мислещите, че могат да променят нещо в /с времето, но това по никакъв начин не променя действителността, в която тече едно време.

Ако нямаме часовници, а само индикатори като слънцето, луната и определени зависимости, като растежа, цъвтежа и увяхването на нещо (описано метафорично) как точно се изчислява скоростта на времето? А на живота? 365 дни в годината върху часове и минути на предполагаемо изчислимата величина ни дават средна величина на възможен човешки живот.
Да, относително е. Но колко?
Ако искам да измина определено разстояние с определена скорост, движението на тялото ми или на обекта, (в) който се движи (влак, самолет, човешки крака), какво ни дава като посока, а не като възможност за връщане или отиване?
При достатъчно данни (физически) за тежест, инерция и т.н. може да изчислим единствено Движение, но не и конкретно време. Дори и приблизително да се доближаваме с изчисленията си, след като не можем да Върнем движение, значи няма как да върнем време.

Нямаше да ви пиша това, ако преди известно `време` не бях установила, че времето се `забавя`! - без часовник и други видими и изчислими величини. Чисто човешки. В съзнанието на човек. В мислите.
Ставаш сутрин и подсъзнателно предценяш, че си измиваш зъбите за 5-10 минути, обличаш се за още толкова и някак, без часовник се опитваш да си точен за среща. В един момент се оказва, че отиваш по-рано, а в следващия, че закъсняваш.

Ако приемем, че е константа, в смисълът на нещо отчитано по часовник, излиза че можем да се вместваме или не в него. Но, ако така или иначе, не сме ограничени със срещи, срокове и величини, съвсем спокойно свършваме нещо за ден, час или минути.
Защо времето няма скорост?
Защото скоростта не може да се върне. Няма отрицателна величина за време. И по принцип отрицателните величини предполагат обратното на установеното. Как може да има `не-време`? Няма начин. Дори покоят е ... какво?

Интересни ще са ми вашите разсъждения. Мерси предварително :)