Нека си представим кръгова картина. В центъра поставяме "идеята" - ДНК, съвършеното ДНК, образецът. Настрани редим от най-близките, почти съвпадащи към все по-неточни и несъвпадащи. Получава се нещо като старите астрологични карти с кръговете. Или като Менделеевата таблица, само че огъната в кръг. Цялото това можем да го очертаем на концентрични окръжности, елипси, спирали. Да го разделим на клетки и квадратчета. И дори може да открием голям брой алгоритми на подреждането по сектори (както например е в Менделеевата таблица). Ако всички "изчисления" са верни - допускаме че е така - ще имаме нещо като "генетична карта" на цялото актуално, сега живеещо население на Земята. Ако имаме време и ни се занимава можем да разширим картата с всички минали поколения, измрелите хора. Става невероятно нещо. Малко ще наподобява моделите на сложните атоми или моделите на Галактиките. (Подобна в древна Индия е била концепцията за Пуруша... там е още по-сложно, дълга и широка.) Изумително!

Но. Това НЕ е Платон. Това е Аристотел.
Защото при такъв центристки модел в центъра ще стои "нещо" единично. То е едно и е единично. (Дори и да е както в съвременната квантова механика - не стои 1 нещо в центъра, а групи неща образуват център.) Дори и да е сложносъставно, колкото и да е сложно отвътре и навътре - пак е единично.
Платон има съвсем друго предвид.

Хрумна ми нещо да добавя към примера.
По повод на обратното на платонизма - Аристотел и метафизиката.
Ако наистина се направи една пълна генетична карта на човечеството, която към момента би трябвало да съдържа подредбата на уникалните ДНК-та на малко повече от 6 милиарда души, заедно с миналите поколения, аз съм абсолютно убеден, че там ще ИМА алгоритми (ето това е метафизичната нагласа - да се търси логика "под" външната логика на външните наблюдения). И ще се окаже, че празните квадратчета на ДНК-та на още неродените са до голяма степен алгоритмично предвидими (както Е в Менделеевата таблица).
И се получават 2 коренно различни пласта. "Отдолу" е един изцяло рационален свят на алгоритми, с които са изчислими с голяма точност следващите уникални ДНК-та на новородените (да не забравяме, че все пак това е молекула с милиарди възможни комбинации), "отгоре" са събитийни потоци от случайни срещи, случайни запознанства, секс... Което "отгоре" често изглежда по съвсем други логики, или напълно случайно. Външните потоци на събитийността, гледани ако си в потоците, това е живият живот, самото живеене, имат съвсем различни логики и форми.
И тази метафизичност отвежда към пророчествата, Съдбата - други светове в този свят.
Платон, както казах - хм - няма предвид това. Неговата философия е много по-грандиозна.

Да вземем за пример човешката ДНК. Като сравнение и по аналогия - само! - а не наистина (защото дори и самият Платон не би направил подобна аналогия, ако можеше да ни "види" сега как си говоорим, но това е друга дълга и широка: защо той не би направил точно такава аналогия и какво би имал предвид). Ясно е какво е ДНК, милиарди комбинации в сложни спирали.

Много интересния въпрос, който трябва да се постави пред платонизма с този неслучайно избран пример с аналогията на идеята за Човек и човешкото ДНК е следния. Кое от двете:
1/ "Идеята" ДНК (златният ген) е една-единствена най-добра, перфектна подредба на всички комбинации ли?
2/ Или "идеята" ДНК не е един единствен ред, най-добрият ред на всички комбинации, а... самите те - ВСИЧКИ комбинации?

(1) Ако е първото, съвършеният Човек (този, който има съвършената ДНК) би трябвало да изглежда по един точно определен начин. И ако се появят следващи съвършени хора, те би трябвало да са точно като него. Не просто близнаци, а направо клонинги - абсолютно еднакви.
Това с което всеки, който е чел Платон ще се съгласи е класика. Има една съвършена "идея" - ДНК, но в света тя присъства в единичните неща. Многото единични я съдържат (в случая - ДНК), но не напълно, до абсолют точно, а с малки, колкото и да са малки, дори съвсем леки неточности с оригинала. Ето как "идеята" - ДНК е една, но непълната й точност в единичните неща в света прави многообразието на единичните в света.
Обаче. Ако това едно нещо, оригиналът, ("идеята" - ДНК) е само най-съвършената подредба... следва? Получава се, че идеята е единично "нещо", един съвършен Човек (независимо количествено колко еднакви такива Човеци ще има), същото както и останалите единични хора. Разликата е само, че има оригинал, най-съвършен и всички нататък по веригата са все по-несъвършени (копия, "сенки" на оригинала).
Проблемът е че по дефиниция платоновата Идея не може да бъде нещо единично. Тя може да бъде една, но не и единична. Идеята (в света на идеите) е общото на многото единични (в този свят). Така този вариант отпада.

- - -

Ако се приеме логиката на това положение и философското прозрение на Платон се схване, ако не цялостно, поне донякъде в дълбочина, следствието за Теория на относителността е самоочевидно и много просто.
Ако по някакъв критерий, или група критерии, очертаем голям брой единични пространства, то общото пространство, или, фигуративно казано, "идеята" - пространство НЕ е единично нещо (например което например представлява най-добрата и съвършената геометрия, или още по-образно казано - подредбата на геометриите). Следователно "по"-общото пространство ТРЯБВА да се разминава и да не съвпада с "по"-единичните пространства.
Същото е и с времето.

Ще го разкажа накратко, Рибарю, воден от услужливото предлагане да ти спестя излишно четене.

Май ще го разкажа по-нататък. Подобни неща отнемат време и се изисква голяма концентрация, независимо колко дълъг ще е текста, който ще се получи, накрая може и да е само няколко изречения. Трудността идва от там, че човек в моето положение, аз съм следвал философия, нищо, че едвам завърших, трябва да се съобразява с останалите философи.
За мен е лесно да кажа това, което искам, но предварително знам, че повечето професионални философи ще наскачат с бурни и възмутени възражения. Знам и какви са възраженията. Не защото съм ги чувал, въпреки, че много от тях вече съм чувал, а защото знам как те мислят и знам какво са чели, за да мислят така. Това е причината, а не друга, която налага много внимателно да построя обясненията и интерпретациите си, съобразявайки се със страхотно голям брой клишета, които са верни, не че не са верни - верни са, но са друго.

Аз в този период се интересувам от социалните движения, Протестът и всичко останало, малко ми е трудно да превключа и да намеря връзката на това с античната философия.

Все пак, един от много важните въпроси, които има отношение към нашата тема и образът за билярдната маса и топките е въпросът за пълнотата на Платоновите идеи: те рестриктивно ограничаващи и изключващи ли са или обратно - всесъдържащи и всеобемащи? В първия случай идеята (да вземем за пример идеята за човек, или идеята например за площад) е само това, което остава след като отстраним всичко несъвършено. Във втория случай обратно: идеята е пределна пълнота, така всеобемаща "всичко по темата", че извън нея не остава нищо, което да не се съдържа там.
Аз вярвам, че и Сократ - учителя, и Платон - ученика са поддържали, че идеята, съвършеният образец е всеобхватен образ. Ето още един фундамент от който философиите на Платон и Аристотел са точно обратни, Аристотеловото "Неподвижно движещо" е силно рестриктивно и ограничаващо - то не съдържа несъвършенства и по тази причина не е модел, образец, а нещо съвсем друго - формата на формите на всички отношения.

- - -

Сега да се върнем на примера с билярдната маса и топките.
Как Платоновите идеи са "билярдна маса"?
Много просто, идеите биха били ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ конфигурации на топките - ъгли, траектории, взаимодействия, ВСИЧКО. Ето така те са билярдната маса. За да вникнем в това най-лесно можем да си представим следната абстракция, да си представим същата билярдна маса, само че безплътна, с прозрачни очертания. И да си представим как всяка траектория на топките и взаимодействието между тях рисува линии, които -самите линии - в безплътната маса стават плътни. Накрая се образуват толкова много линии, че от тяхното наслагване се получава цялата маса. Горе-долу това е. Само че още преди първия удар с щеката.

Философско проникновение на платонизма има невероятно много следствия. Първото е че "вътре" в билярдната маса се преобръщат много от причинно-следствените връзки и те нямат този тип на протичане, познат "отгоре" между топките. И времето "отдолу" не може да тече както е "отгоре" при топките. Също и не всички алгоритми на процесите са точно алгоритъм. Възможно е да има някои процеси, които от гледна точка на даден идеално типичен математически модел, приложим при топките да изглеждат така, че събитие в бъдещето, което "още" не се е случило да предизвиква по неалгоритмичен начин събитие в настоящето, което чак после по алгоритмичен начин да отвежда до пак същото събитие в бъдещето, което се актуализира, става актуално.
През Платон по тази тема би могло да се каже, че със сигурност и категорично гравитацията, както също и "време-пространствената" крива НЕ се генерират в измеренията на познатата ни Вселена. Което означава, че дори и да се получи Стандартния модел с бозона на Хигс, пак това не е точната картина, а по-скоро добре напаснат и "калибриран" модел, който отговаря на нещо, което не се съдържа в модела и не се вижда там.

Да приемем 2 крайни положения:
В Хаоса топките би трябвало да "висят" без общо пространство и без общо време. Всяка има своя собствена координатна система (КС) и фундаментално това би трябвало да означава, че обективно няма общи пространство и време. Следователно спрямо идеално-типичното пространство и време (това от математиката), спрямо него топките могат да бъдат както безкрайно далеч, така и безкрайно близо една до друга, също и както по едно и също време, така и безкрайно далеч във времето.
Идеята тук е не че топките нямат отношение помежду си и не може да се построи никакво устойчиво отношение между тях, а че техните КС не могат да съвпаднат и да образуват обща КС (реалност). Вероятно ако две или повече топки се блъснат и взаимодействат, може би от "гледната точка" на топките това е "Бум!" - частично или пълно разрушение, ей така отсамо себе си, от нищото.
В Логоса топките би трябвало да стоят в поне една реалност. Та било и най-простата реалност на общото пространство или общо време, или общото време-пространство.
В моя пример на това отговаря билярдната маса.

Сега е интересно да видим първите модели на "билярдната маса" във философията. Това са философиите на Хераклит от Ефес (Логос), Елейската школа (Битие), Платон (Идеи). Всичко това са първите конструкции на "билярдната маса".
Ще го разкажа накратко, Рибарю, воден от услужливото предлагане да ти спестя излишно четене. А и за да подкрепя тезата си, че подобни философии ще бъдат открити от всичко живо разумно във Вселената.
Което е много странно, защото излиза, че има поне 2 неща, които са абсолютни КС във Вселената: абстрактната идеално-типична математика (механичен, мъртъв разсъдък) и философията (жив, движещ се разум).

Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ.
-Добре дошъл, Алберт! За нас е чест - такъв велик учен, такава велика формула измислил!
Айнщайн казва:
-Остави я моята формула. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула - онази, по която направи човека.
Господ се дърпа:
-Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова...
След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
-Но, Господи, тук има грешка?!
-Е, да де...

Обаче , айнщайн с неговата ТО , казва че няма преносител на гравитационното взаимодействие , а че тя е кривина  на  времепространството , но  това  времепространство , не  е  материално  че  да  се  криви .

Да, да не е предмет на ТО самата механика, механизмът на гравитацията. Това липсва, но аз бих се изразил не че "липсва", а не може да обясни. Затова Айнщайн после почти до края на живота си търси точно това - той търси Бог в материята, или божествените стъпки, или следи от божествените стъпки, но безуспешно и не го намира там, а намира Бог в сърцето си. Пак е нещо.

И аз също, даже вярвам в Силата от Междузвездни войни. И преди се упражнявах, но беше отдавна.
Без майтап. Със сигурност има енергийно информационно поле - това е сигурно. Но не е ясно дали това е основата, фундамента на Съществуващото или просто го има. Според мен не е това (нищо че го има, пък било то и обединението на Бога и материята). Аз изхождам от себе си и от факта че не овладях Силата и не станах джедай, не се озовах в някакви извънземни джедайски ордени, а ме взеха войник и се озовах в армията - с каска над ушите, озъбен и с фанатичен пламък в очите на човек, който не знае какво трябва да направи, но независимо от това - ще го направи.
И по тази причина реших, че щом съм здрав психически и не чувствам никаква връзка с информационното поле на Вселената, но въпреки това се упражнявам в овладяването на Силата и не идват никакви извънземни за да ми кажат: Здрасти, усетихме те чак в съседната Галактика - значи ключът трябва да се търси не с напъване, а във философията.
Просто - но логично.

Хе Хе , бъди жив  и  здрав.

Аз  пък , съм  застъпник  на  тезата  за  вселенското  енергиино  информационно  поле , което  именно  обединява  бога  с  материялността (:

И аз също, даже вярвам в Силата от Междузвездни войни. И преди се упражнявах, но беше отдавна.
Без майтап. Със сигурност има енергийно информационно поле - това е сигурно. Но не е ясно дали това е основата, фундамента на Съществуващото или просто го има. Според мен не е това (нищо че го има, пък било то и обединението на Бога и материята). Аз изхождам от себе си и от факта че не овладях Силата и не станах джедай, не се озовах в някакви извънземни джедайски ордени, а ме взеха войник и се озовах в армията - с каска над ушите, озъбен и с фанатичен пламък в очите на човек, който не знае какво трябва да направи, но независимо от това - ще го направи.
И по тази причина реших, че щом съм здрав психически и не чувствам никаква връзка с информационното поле на Вселената, но въпреки това се упражнявам в овладяването на Силата и не идват никакви извънземни за да ми кажат: Здрасти, усетихме те чак в съседната Галактика - значи ключът трябва да се търси не с напъване, а във философията.
Просто - но логично.

Едно от обясненията в по-стария вариант е частицата "гравитон", в по-новия вариант на Стандартния модел се нарича "бозон на Хигс", а най-популярно е известно като "божествената частица" (това за което се твърдеше, че почти е "видяно" в Големия колайдер в Швейцария).
Мисленето е точно това, което излагам по-горе. Ако "всичко" се квантува (порции енергии) начинът да се построи една супер динамична, почти магическа картина на микро света е с игра на противоположности - като диалектиката на Хераклит от Ефес: ден - нощ, студено - топло, има - няма. Общата нагласа в тази идея е била следната. Понеже има адски много материя и отива надалеч, а елементарните частици са прекалено малки, за да не се разпадне цялото "нещо" предложението е било да се нарисува диалектическа картина: всичко "отдолу" е положително, отрицателно, или неутрално и толкова свръх бързо в малките структури се провеждат взаимодействия с положителни и отрицателни заряди (както и по степен), че няма точка на покой - пълно изравняване. Там, в малките нива, бушуват свръх бързи за нашите представи потоци от невероятни енергии, няма как всичко да се изравни и в резултат на това да изчезне, не може също и да се дебалансира в някаква крайност, така че коренно да се видоизмени (познатия ни материален свят) Затова идва идеята, че някаква частица (например гравитон, бозон на Хигс) сякаш някак "прескача" и прави цялата тази динамика, гарантирайки, че постоянно картината ще има този вид: постоянно ще има енергии с различни знаци, те постоянно ще взаимодействат противоречиво и нито цялото ще отиде в една крайност, нито ще се изравни напълно и ще спре.
Ето така "божествената частица", гравитонът или бозона на Хигс играе ролята на "билярдната маса" от моя пример. Задава реалност по един или друг начин на всички частици, а не че определя (или се намесва) във взаимодействията между тях.
Тънкостта тук - и това е огромния проблем, който не може да се реши - е че "билярдната маса" (гравитон, Хигс-бозон) не би трябвало особено пряко да влияе на взаимодействията на топките (елементарните частици), като изключим състоянието на сукното и неговото съпротивление, твърдостта и еластичността на спонта и други пренебрежими фактори. В същото време обаче, от примера, билярдната маса не може да не е в някакво отношение с топките, защото всички те стоят на нея.

Общо взето да се пита във физиката: какво е реалност и каква е тайната на гравитацията е същото - това аз твърдя, че в някакъв смисъл и в някакво значение е същото - каквото е във философията да се пита: какво е реалност и какво е Разума?
Има 2 щекотливи положения във физиката, които си заслужава да се огледат:
1) Положението със светлината забранява гравитона или Хигс-бозона да е нещо по-бързо, много по-бързо от светлината. От тук следват трудности. Най-голямата от тях е че гравитацията трябва да се предава и "разлива" във Вселената точно както са вълните в океана. Но - това не може да е така.
2) "Размерът" - все пак има значение и се оказва, че не е ясно, дали това трябва да бъде много малка, най-малката частица, или трябва да се очаква да е много голяма частица (като за микро-света). Оказва се че и в двата случая той пак не се "вижда". И от тук следват трудности. Най-голямата от тях е че именно подобна частица, тази частица трябва да е първото, което да се "вижда" в микро-света, а не да не може да се "види" и да трябва да я търсим.