<?xml version="1.0" encoding="utf-8"?>
<feed xmlns="http://www.w3.org/2005/Atom">
	<title type="html"><![CDATA[Философски форуми — ОнтоДиалектка - Обща теория на съществуващото]]></title>
	<link rel="self" href="https://projectoria.org/forum/feed/atom/topic/1639/" />
	<updated>2016-11-02T16:09:49Z</updated>
	<generator>PunBB</generator>
	<id>https://projectoria.org/forum/topic/1639/ontodialektka-obshcha-teoriya-na-sshchestvuvashchoto/</id>
		<entry>
			<title type="html"><![CDATA[ОнтоДиалектка - Обща теория на съществуващото]]></title>
			<link rel="alternate" href="https://projectoria.org/forum/post/13811/#p13811" />
			<content type="html"><![CDATA[<p>&quot;Съществуващото е!&quot; - това е най-общото достоверно твърдение, което е възможно като субекти на познанието да изкажем. За съществуващото имаме усещания, впечатления, представи и понятия, можем да го възприемаме, мислим, познаваме и преобразуваме. Най-общото определение на нещата, явленията и процесите, което сме в състояние да им припишем, е, че съществуват. Съществува както материалното от неутриното и електрона до Вселената, като обективна и независеща от човешката ни суета реалност, така и идеалното - от съновидението и отделната представа до понятието, до идеята за Бога, до най-сложната научна теория. Светът е екзистенциално единен. Съществуващото е в нас и около нас, то е всичко. Неговото друго е това, което няма битие - нищото.<br />Лишеното от съществуване не рефлектира в нашите възприятия. За него не могат да се изказват утвърдителни съждения. Всяка позитивна форма от вида на &quot;То е...&quot; го определя като битие, затова са му чужди и неприсъщи всякакви предикати.<br />Съществуващото е единно, неговото друго - лишеното от битие и свойства нищо, не може да му се противопоставя, да го ограничава, дезинтегрира и променя. Схващано по този начин като затворена система, единното съществуващо се самосъхранява и самоопределя.<br />Самосъхраняването или самозапазването на съществуващото се свежда до това, че то не преминава и никога не се превръща в своето друго, т. е. в нищо. По същия начин стои въпросът и с възникването на това, което е. Битието не се поражда от небитие и никога не преминава в своето друго, независимо какво мислят и твърдят философите от Хераклит, Левкип и Демокрит насам. Нищото с битийно бъдеще не е настояще нищо, а нещо в потенциална форма, т. е. съществуващо. Способното да се движи и изменя (възниква и изчезва) е в отношение с пространството и времето, с обективната реалност, а лишеното от битие не притежава релативност.<br />Самоопределянето на съществуващото е закономерност, обусловена от факта, че извън него няма нещо, което би могло да му наложи някакви реални ограничения. Определящото като материално или идеално е преди всичко съществуващо, свойствата му да определя и ограничава са вътрешно присъщи на това, което е, на притежаващото битие. Нищото лишено от битие и от свойства не е обособено, не е определено и не определя.<br />Самозапазвайки и самоопределяйки се, съществуващото по необходимост се самоизменя като абсолютна противоположност на своето друго. Лишеното от битие не се самозапазва, самоопределя и самоизменя, но не е и в покой. По този начин това, което е, се явява като всичко, като Абсолют, докато нищото просто не се явява. И т.н.<br />Повече подробности на адрес: <a href="http://ontodialectics.orgfree.com">http://ontodialectics.orgfree.com</a>/</p>]]></content>
			<author>
				<name><![CDATA[milko]]></name>
				<uri>https://projectoria.org/forum/user/5763/</uri>
			</author>
			<updated>2016-11-02T16:09:49Z</updated>
			<id>https://projectoria.org/forum/post/13811/#p13811</id>
		</entry>
</feed>
