P.S.: Темата подлежи на доуточняване, разбира се.
P.P.S.: Сега като се замисля:
- все са правени подобни сравнения точно между Хегел и Шелинг, което не е особено стимулиращо; въпреки това ми е интересно.
οсках само да споделя с вас какво се случи, без по никакъв начин да отклонявам или да възпирам хода на дискусията. (С курсовата работа, библиографията и т.н. все ще се справя. :)) Да сложим това мнение в скоби и да продължи след скобите всичко.
]]>Смущението ми идва оттам, че да, "една философия на литературата е възможно да поставя проблем за статута на самата философия тъкмо като поставя проблема за литературата". Обаче литература, литературна теория и философия не се сплитат оттук, а вече са сплетени, проблемът за статута на самата философия само ги досплита.
]]>към Ignorant: може би трябва да локализираш смущението по някакъв начин, за да можем да го обсъдим
]]>Най-вече към Васил:
Не, философията на литературата НЕ Е помощно средство и НЕ Е част от теорията на литературата повече отколкото метафизиката би била част от физиката. Опитах се да кажа, че в даден момент теорията надхвърля своите граници.
Тоест, ако правилно съм разбрала, теорията на литературата, надхвърлила своите граници, се превръща във философия на литературата. Тази философия на литературата обаче със сигурност би била (както Васил посочва по-горе) литературоведска дисциплина. Можем ли да кажем в такъв случай, че философията на литературата не е част от теорията?
Ако философията на литературата "се занимава с мислене на основанията (и основите) и техните липси", не е ли това основен (а не страничен) въпрос именно на теорията на литературата?
една философия на литературата е възможно да поставя проблем за статута на самата философия тъкмо като поставя проблема за литературата. Оттук и сплитането на литература, литературна теория и философия (вкл. философия на литературата). Ако не се лъжа непоправимо, някои от работите на Дерида и Лаку-Лабарт и няколко други "изследователи" (употребявам тази дума, за да избегна определения като "философи" или "теоретици", въпреки че в повечето случаи бо било по-коректно да се говори за "философи") сочат именно в тази насока, т.е. към така сплетения възел.
Тоест понеже философията на литературата поставя проблем за статута на самата философия, литература, литературна теория и философия се сплитат? Мен нещо ме смущава тази връзка; не съм сигурна, че тя обяснява съществуването на философията на литературата.
]]>Най-вече към Васил:
Не, философията на литературата НЕ Е помощно средство и НЕ Е част от теорията на литературата повече отколкото метафизиката би била част от физиката. Опитах се да кажа, че в даден момент теорията надхвърля своите граници.
Признавам си, че аналогията не ми прозвуча хич убедително. Във физиката няма такъв дял – метафизика. Напротив - в Теория на литературата самата „философия на литературата”, както и проблемите, с които тя се занимава (както ги уточнихме) заемат съществено място. οма ли някакъв друг аргумент освен тази странна аналогия, за да разбера по-добре защо питането за основанията на литературата не е част от Литературознанието?
2.
Според мен, философията на литературата може дори исторически да се проследи по-скоро като част от философия на изкуството, отколкото като "част" от каквото и да е друго. (Да кажем с риск: от Платон до Шелинг и Хегел)
Друг е въпросът, че изоткъм теорията на литературата ролята на подобна философия най-често би била може би на помощно средство (или, което е по-вероятно, на неизбежна пречка).
Няма проблем „философията на литературата” да е част от „философия на изкуството” и от Литературознанието едновременно. Тук не става дума, че я затваряме някъде. Докато не е институционализирана дисциплина тя ще се скита и… да, „философията на литературата” няма нужда от защита.
3.
Опитът на Васил да установи яснота в дискусията, похвален сам по себе си, е предизвикан, струва ми се, от това, че една философия на литературата е възможно да поставя проблем за статута на самата философия тъкмо като поставя проблема за литературата.
Хубаво предположение! Но нито имам намерение да спасявам философията, ако „философията на литературата” я подкопава, нито смятам, че проблематизирането на философията е нещо лошо. Самата философия постоянно го прави, за да успее да обхване новопоявяващи се и изчезващи събития и факти. Ако „философията на литературата” може да свърши тази благодарна работа – това не е лошо.
...Не съм искал да установя яснота, защото статута на философията би бил застрашен. Яснотата по-скоро помогна (ще помогне) на Darin да види моите собствени слабости.
4.
Оттук и сплитането на литература, литературна теория и философия (вкл. философия на литературата). Ако не се лъжа непоправимо, някои от работите на Дерида и Лаку-Лабарт и няколко други "изследователи" (употребявам тази дума, за да избегна определения като "философи" или "теоретици", въпреки че в повечето случаи бо било по-коректно да се говори за "философи") сочат именно в тази насока, т.е. към така сплетения възел.
Кратък, принципен коментар: Показателно е, че сплитането на литературна теория, литература и философия не е нито откритие на ХХ век, нито обхваща цялата философия.
]]>Значи Хасковската област ще влезе в Европейския съюз или поне натам са тръгнали нещата, :). Но пък сигурно ще има проблеми в местното й самоуправление, за които принадлежността към Европейския съюз няма да е от особено значение. ο все пак по отношение развитието на България в последно време въпросът за Европейския съюз е доста актуален. Добре, разбирам основанията за невъзможността на съпоставянето и ги приемам рационално. :)
]]>Според мен, философията на литературата може дори исторически да се проследи по-скоро като част от философия на изкуството, отколкото като "част" от каквото и да е друго. (Да кажем с риск: от Платон до Шелинг и Хегел)
Друг е въпросът, че изоткъм теорията на литературата ролята на подобна философия най-често би била може би на помощно средство (или, което е по-вероятно, на неизбежна пречка).
Опитът на Васил да установи яснота в дискусията, похвален сам по себе си, е предизвикан, струва ми се, от това, че една философия на литературата е възможно да поставя проблем за статута на самата философия тъкмо като поставя проблема за литературата. Оттук и сплитането на литература, литературна теория и философия (вкл. философия на литературата). Ако не се лъжа непоправимо, някои от работите на Дерида и Лаку-Лабарт и няколко други "изследователи" (употребявам тази дума, за да избегна определения като "философи" или "теоретици", въпреки че в повечето случаи бо било по-коректно да се говори за "философи") сочат именно в тази насока, т.е. към така сплетения възел.
П.П. Към οгнорант, която писа, че "Проблемът за фикционалността и проблемът за силабическото стихосложение са съпоставими доколкото са предмет на една и съща наука" :
οменно - аз твърдя, че не са предмет на една и съща наука по начин, който би ги направил съпоставими. Фикционалността предполага постоянно излизане вън от литературната теория. Ще се опитам да го кажа по различен начин. Европейският съюз и Хасковска област са несъпоставими, въпреки че и двете се отнасят към България. (Не много адекватен пример, ама това ми хрумна в този момент, не на последно място и защото България още не е член на ЕО :-))
1. Първото е вътрешно разделение в Теория на литературата - различните теми, които вълнуват литературоведите оформят свои собствени области. Т.е. тук не става дума за отношение между различни дисциплини и именно това искам да споделя.
2. Второто нещо споменато от ignorant, което цитирах по-нагоре поставя друг проблем - за границите между Теория на литературата и Философия. ο това всъщност е доста по-различен проблем. Ще опитам да го скицирам:
- οнтердисциплинарността между тези две хуманитарни области (Литературознание и Философия) не се припокрива с отношението "Теория на литературата" спрямо "философия на литературата", което е вътрешно отношение. Литературоведите не се питат какво е литература и какви са нейните основания, защото са чели философи! Нито пък влиянието на философията се изчерпва с проблемите за същността на литературата.
3. Така че не съм съгласен с последната реплика на santulova. Не държа на яснота и разделение между различните дисциплини, а на яснота в дискусията.
ПП
Много силно впечатление ми беше направило влиянието на Философията върху Литературознанието (и по-специално Теория на литературата), точно както и на ignorant. Сега си мисля, че взаимодействието е в двете посоки...