За съжаление, повечето болести съвсем не си ги измисляме, а са реални.
Съгласна съм... :) (Вероятно обаче колегата има своите основания, за да изкаже толкова смело твърдение... )
Btw, възможно ли е някои от болестите да са биологично оръжие (което също е изкуствено създадено), както се твърди?
П.П. Как да си обясним съществуването на толкова много хипохондрици?
]]>За съжаление, повечето болести съвсем не си ги измисляме, а са реални.
]]>П.П. Голяма част от болестите, казват някои учени, се развиват на психична основа- в някакъв смисъл си ги измисляме, ако мога така да се изразя...
]]>Можем да говорим за симулация на болест само ако знаем (и признаваме), че съществуват реални болести; или за симулация на определени чувства, ако тези чувства се срещат в действителност. Звучи нелепо напр. твърдението, че "всички, които имат главоболие симулират главоболие". Поне аз не вижда някаква полза, в т.ч. и философска, от такава странна употреба на понятието "симулация".
]]>Може би колегата Ви има предвид "симулакрум".
Не, става въпрос точно за симулация. :) (Въпреки че и казването за "симулакрум" е доста интересно.)
Ако всичко беше симулация, нямаше как да знаем това! За да можем да твърдим, че нещо е симулация, трябва да имаме възможност да го сравняваме с друго нещо, което е реално. Понятието за симулация има смисъл само редом до (или противопоставено на) понятието за реалност. В твърдения като "всичко е симулация" понятието за симулация губи своя смисъл.
Аз ще си позволя да не се съглася (съвсем) с тази позиция... Ще изясня аргументите си утре обаче, тъй като съм много изморена и не ми се занимава сега... :) Надявам се да ме извините!
]]>По този повод, една много уважавана, от мен, колега би казала, че "всичко е симулация!". Аз не бих искала да изказвам такива генерални твърдения- само се опитвам да си изясня някои неща, които ме вълнуват. :) Is that a crime?!
Ако всичко беше симулация, нямаше как да знаем това! За да можем да твърдим, че нещо е симулация, трябва да имаме възможност да го сравняваме с друго нещо, което е реално. Понятието за симулация има смисъл само редом до (или противопоставено на) понятието за реалност. В твърдения като "всичко е симулация" понятието за симулация губи своя смисъл.
Не, не смятам, че е престъпление да те вълнуват тези въпроси :-). Далеч по-голямо престъпление е да приемаш нещо за истина (или според Константин, за "вършещо работа" :-)) без да го разбираш.
]]>Като се замислиш ще видиш, че ти самата знаеш много подобни истини (благодарение на учените, които са ги установили), които днес никой човек с що-годе здрав разум не би седнал да обявява за "манипулации".
По този повод, една много уважавана, от мен, колега би казала, че "всичко е симулация!". Аз не бих искала да изказвам такива генерални твърдения- само се опитвам да си изясня някои неща, които ме вълнуват. :) Is that a crime?!
Мислила съм много по въпроса с манипулациите... На мен ми е странно ( и в същото време любопитно) как е възможно все още да изникват съмнения по отношение на това дали земята е плоска или кълбовидна, например...
П.П. οнформацията е полезна! Благодаря!
]]>Добре, а как да разграничим учените от мошениците? Кое от онова, което те постулират, подлежи на проверка?
Първо, учените "постулират" твърде малко неща - дефиниции, аксиоми, мерни единици.
Основната им работа не е да "постулират", а да наблюдават, експериментират, измерват наблюдаваните величини, да описват резултатите от наблюденията и експериментите, да строят модели и теории, които да обясняват наблюдаваните факти и резултатите от експеримента, да тестват по емпиричен път (с нови наблюдения и експерименти) успешните теории и модели и т.н.
Всички описани по-горе дейности подлежат на проверка.
Напр. това, че рентгеновите лъчи имат висока проникваща способност не е "постулирано" и не е резултат на "манипулация" - всеки, който е виждал рентгенова снимка знае това. Свойството на металите да провеждат електричество също не е "постулирано", а установено експериментално, както и че чистата вода замръзва при минусови температури и т.н. Като се замислиш ще видиш, че ти самата знаеш много подобни истини (благодарение на учените, които са ги установили), които днес никой човек с що-годе здрав разум не би седнал да обявява за "манипулации".
Щом има мошеничество, то противостои на някакво възможно почтено правене на наука. Може (да допуснем) да има много мошеници в науката, но това е по вина на мошениците, не на науката.
Добре,а как да разграничим учените от мошениците? Кое от онова, което те постулират, подлежи на проверка?
]]>Не ми стана много ясно - кои точно са тези методологически трикове?
Към vidinsky: Аз нарочно се забавих с отговора си, за да мога още веднъж да прегледам текста на Маноло. Tой наистина извежда два "трика", само че не по отношение на науката като цяло, а засягащи специално психологията, която дава за пример (тъй като тя е една от най- новите науки). Не знам обаче дали аз ще успея максимално адекватно да обясня за какво точно става въпрос, затова предлагам, ако наистина имаш интерес към текста, да ти го дам, за да го прочетеш.
(Надявам се не е прекалено странно, че толкова спокойно минах на ти, обаче ми е ужасно некомфортно да ти говоря на Вие... Би се аргументирала, ако трябва! :))
Манипулирането (в смисъл на изопачаване на реалността) е действие, при което има преднамереност. Бих ли могло да се разясни защо всички учени се приемат за преднамерени?
Хм... Аз не съм имала предвид, че всички учени са преднамерени, а по- скоро, че има такива от тях, които са готови на всяка цена да защитят тезата си, което, само по себе си, довежда до манипулации.
]]>Мисля, че притеснението, което поражда разсъждения за манипулиране и трикове първоначално тръгва от осъзнаването, че науката не изчерпва въпроса за истината.
Разбирам Юнуз така: тъй като науката минава за много, ама много доказано знание, когато срещнем някаква несигурност, проблематичност в твърденията на науката, сме готови да я обявим за мошеничество.
οскам да добавя, че такава позиция всъщност е неудържима. Щом има мошеничество, то противостои на някакво възможно почтено правене на наука. Може (да допуснем) да има много мошеници в науката, но това е по вина на мошениците, не на науката.
Мисля, че социологията на научното знание обикновено се възприема точно като такова обвинение: че научните положения се установяват от интереси, значи въз основа на користни, а не на научни съображения. Но ако няма друг начин, нещо да се утвърди в науката, тогава има непочтени, ненаучни начини, по които се налагат интереси (например политическата намеса), а също и почтени такива.
Науката наистина е и политически въпрос. οма значение как онова, което тя постига, се възприема от хората и получава тяхното доверие. Затова съм съгласен с важността на процедурите, които Константин описва по отношение на индивидуалното съзнание. Може да сме пратили спътник, който прави снимки. Но това не означава, че процедурата по верификация не трябва да бъде повтаряна от всяко индивидуално съзнание.
Разбира се, нагласата на Лилия изглежда има проблем с това, защото остава с изискването, че тази процедура може да се приеме за нещо валидно и значимо, само ако се изпълнява всеки път експлицитно и по цялата верига на конструирането на истинност. Това, струва ми се, подценява и игнорира неща като образованието, възпитанието, изкуството, философията, включително и религията, може би всичко, което наричаме култура. Също така надценява простия отказ от верификация, като го обявява не само за проява на свобода, която трябва да разбираме, а и за проява на агресия, с която трябва да се борим.
В общи линии, въпросът е какво признание дължим на процедурите, които всеки от нас извършва при установяване на истинност и които, несъмнено, са различни. ο същевременно дали "правилността" на нашите собствени процедури изчерпва разбирането ни за истина.
]]>В общи линии ставаше въпрос за това как науката говори за реалност, но според думите на Маноло (въпросният колега), тя е до голяма степен манипулирана, изопачена, като се използват разни методологически трикове.
Не ми стана много ясно - кои точно са тези методологически трикове?
Аз не бих искала да оспорвам постиженията на науката, само че ми е твърде трудно да се абстрахирам с това, че има манипулиране на реалностостта...
Манипулирането (в смисъл на изопачаване на реалността) е действие, при което има преднамереност. Би ли могло да се разясни защо всички учени се приемат за преднамерени?
ПП
Лично за мен е наистина любопитно, че в този форум толкова често има подобни разисквания. Повторението не може да е случайно. На някой може да му е интересно, припомням старите теми:
Intelligent Design
"Наука" и "псевдо-наука"
Еволюция или сътворение