Сори, мое неразбиране, аз помислих, че по някакъв начин това
Все пак искам Вас да ви попитам, тъй като Аристотел и Кант няма да могат да ми отговорят- какво ще кажете за израза от фолклора или поуката от една приказка- Не питай старило, а питай патило.
Опита е условие- съгласна съм!
Но вашия опит и моя са различни.... дори двамата да сме на една възраст примерно...не може да уеднаквим на всички опита им и възрастта.
Всички 32 годишни са по-малко мъдри от 40 годишните.
Не мисля! ο има поне две слаби места в това твърдение.
:) Просто отбелязвам.
Съгласен съм. Рисковано е да се приравняват недвусмислено опит и възраст. ο все пак едно от условията да си "патило" е да си "старило" достатъчно. Разликата в 32 и 40 наистина не е голяма. Не стои така въпросът обаче с 16 и 50 например.
]]>yasska wrote:frege wrote:диагоналният прочит на предишните постинги не успя да намери нищо 'фронезис', а много неща като че ли се въртят около нея, без да и знаят името сякаш...
Това е мъдро и съм напълно съгласен. Дали няма да е зле да се обърнем по въпроса към етиката на Аристотел? Тогава много от двоуменията биха отпаднали. Тогава бихме "открили" Философа и във фолклора, където младите, макар и знаещи, рядко са "мъдри".
οнтересно ми е все пак след обръщането към Етиката, кои дво(у)умения отпадат?
:) Както винаги, Просто питам.
Ами точно в това се състои и "обръщането", разбирано съвсем просто като "справка с текста". Книга 6 от "Никомахова етика" разисква подробно въпроса за разликите между "видовете знание" и по-специално между разсъдливостта и мъдростта. Възрастта във фолклорното понятие за мъдрост, се отнася към онова, което в българския превод на Аристотел се нарича "разсъдливост": "разсъдливостта е в отделните неща, които стават познати от опита, а няма опитен млад човек, понеже продължителното време създава опита". (Аристотел, Никомахова етика, С. 1993, с. 139).
Още един авторитетен текст може да бъде особено полезен, а защо не и забавен. Става въпрос за "Антропология от прагматично гледище" на Кант в частта между параграфи 40-59.
Приятно четене :)
диагоналният прочит на предишните постинги не успя да намери нищо 'фронезис', а много неща като че ли се въртят около нея, без да и знаят името сякаш...
Това е мъдро и съм напълно съгласен. Дали няма да е зле да се обърнем по въпроса към етиката на Аристотел? Тогава много от двоуменията биха отпаднали. Тогава бихме "открили" Философа и във фолклора, където младите, макар и знаещи, рядко са "мъдри".
]]>Редактирано е само откъм някои пропуснати пълни членове.
]]>Разбирането на какво- какво значи да "разбираш мъдростта"?
някой може ли да ми даде пример за мъдра постъпка- може и от личен опит и от историята, или от представа след направена "грешка"?
Под "разбиране на мъдростта" се "заигравам" с Хайдегер :) Би могло да се каже и така на Хайдегеров език: философско изясняване на смисъла на пред-разбирането за битие (доколкото допускам, че мъдрецът се "движи в" и "полага адекватно в" конкретните онтични ситуации онтологичното по своята природа пред-разбиране на битие - или, казано иначе - "мери всяко нещо с неговия собствен аршин") :)
"Мъдрата постъпка" е винаги ситуирана! οскате пример? От историята?
Ще се опитам да разгледам като израз на мъдрост предсмъртното хайку, постъпката и прощалният завет на Такиджиро Ониши (1891-1845). В нощта на 15 срещу 16 август 1945 г., в деня на подписаната от император Хирохито безусловна капитулация на Япония, адмирал Ониши извършва сеппуку. Разпаря корема си под формата на кръст (джумонджи). Когато го намират в стаята му през нощта потънал в кръв, отказва помощта на приятелите си, но им забранява да се самоубиват и ги заклева да живеят за родината си! На масичката до него лежи предсмъртния му стих:
В безоблачното небе
сега луната заблестяла е
Бурята свърши
Този стих, сеппукуто и заветът на Ониши трябва да бъдат осмислени на фона на поне две събития. Едното е моралният кодекс на Бушидо, а другото - "философията" на създадените от Ониши "Специални части за атака чрез телесен удар", съкратено Токкотай, които биват наречени Шимпу (на името на Божествения вятър, потопил през 13 век монголските кораби) или както е по-известно - камикадзе! Войната е изгубена - Ониши не е успял да защити своя господар, императора, както и родината си. За това не са помогнали и създадените от него камикадзе. Убивайки себе си, Ониши остава верен на Бушидо и едновременно отрича създадената от него за нуждите на войната философия (слага символичен край) на камикадзе. Неговото сеппуко има смисъла на онтологично "разпадане" на камикадзе - самоубива се "субектът" на (този, който организира и запазва) самоубийствените мисии. Ето защо, умирайки, Ониши зове и заклева своите сънародници да не се самоубиват, а да живеят за Япония! Бурята е свършила! Небето е чисто от летящите към своята смърт пилоти! Животът отново е заблестял и търси любов!
ο, за да проличат всички нюанси на достойнство, чест и мъдрост в края на Ониши, нека само за миг да сравним мислено самоубийството на Ониши с това на Адолф Хитлер. Сред невероятната разруха, смърт и настъпващ неизбежен край, когато мъдростта изисква час по-скоро да се сложи край на тази безумна война, когато всички искат тази касапница да свърши, Хитлер призовава германците да умрат и да се бият докрай. ο, от другата страна, сред повсеместните призиви за национално самоубийство на Япония в последните дни на войната, изразено в лозунга "сто милиона души - на диамантен прах", организаторът на най-зловещите съществували някога военни части, призовава всички да живеят...и сякаш изкупва това право със своята собствена смърт!
Разбира се, има много по-недвусмислени, еднозначни и лесни за разчитане "мъдри постъпки", но, ако искаме да постъпваме мъдро, не трябва да се задоволяваме с "очевидното", а да преценяваме и неясното!
п.п. фактите и историческите събития около смъртта на вицеадмирал Ониши съм взел от книгата на Морис Пенге "Доброволната смърт в Япония".