Винаги съм си мислила, че философията е една алабалистика, което значи: много думи на едно място, в които има смисъл, но са като стрелички, летящи в различни посоки. Че "Човекът е вселена" съм по-съгласна отколкото "Вселената е човек". Разликата е огромна. Всъщност кое му е вселенското на човека. Нищо. Четох някъде, че човека е център. Какъв център може да е човек. Може би като се има предвид както казвате вие общото, единицата е човека. Нещо несъразмерно има тук, като се има предвид, че темпераментът е огледало на човешкия характер. Хубаво е понякога човек да слезне на земята. Тези вселени, центрове, общо, единица, някак си са една конкретика, която видоизменя образа откъм умствена страна. Ами аз мога да си представям някой че е висок, със сини очи и мургаво лице, независимо, че не го познавам и си говоря с него във форума например, а той да е нисък, рус и с черни очи. Как това грешно възприятие е възможно да се вглъби в главата ми и защо? Кое ме кара да имам един образ съвсем различен от истинския? Четох някъде, че фантазията е любовница на живота, опитът - негова строга съпруга. Но едно нещо наистина не разбирам - възможно ли е точно да се определи характера на ннякой с който говориш без да го познаваш. Дали наистина навремето Ванга е познавала всичко? Какви са характерните особености на тези хора-познавачи и дали всъщност те са Човекът-вселена. Хора, които могат да познават. Доколко, вече е въпрос. В крайна сметка, човекът едва ли знае и четвърт от всичко. Според мен единственото, което е вярно, че човек не може да бъде всестраннон развита личност. Невъзможно е. Така поне мисля.

и въпроса е: не как от нищото се появиха тези плочки, а кой скри първата плочка, задвижвайки дискурса на желанието

От него разбрах, че харесваш характера си, но не ти е приятно, да се нарича просто "характер", може би -"същността" ти човешка :)....
Явно Syco е зает/а, затова теб ще те попитам някои неща, ако е удобно естествено докато се носиш под мелодията на валс-а...

Бих желала, ако е удобно, да ми обясниш "уникалната специфика, по която..........", защото искам да преценя "същността" на границите и отдалечаването...- тази необозримост, от кое в мен се определя, ясно че не е от готвача и печката- нещо за пропорциите при месенето на корабийките?

Това е много интересно, харесва ми как звучи, но втората част ми изясни- "платформата на по-голяма височина, над границата"........ какво има над границата? какво и е различното на тази По-голяма височина?

Мозайката ВοНАГο е подредена. Едва ли има човек на земята, който да не харесва характера си. Дори в моменти на скромност или пиянско откровение да признае, че има недостатъци, всеки си харесва характерчето. Това не е липа на рефлексия или саморефлексия, напротив... най- разбираемата интуитивна човешка проява на самоутвърждаване.

Ей това е Core............ (Beuuuuuuuutiful, Beautiful Dirt!- Руши е..........the best);

Аз например съм си наредила една "картинка" и си ми харесва, но на теб ти се струва, че "празната" част, ако я сложиш, или се сложи отляво, а не отдясно, картинката ще изразява и помага повече на същността ми.......Как ще ме убедиш....... ти си ми най-добрия приятел, профи, който разбира от "картинки", и аз по принцип бих те послушала........ и все пак не бих изпълнила безрезервно професионалния ти съвет, та как точно ще ме Убедиш?
Другия момент, с отказването, освен да си харесваш картинката е, дълго време да си пробвал варианти за направянето й по по-различен начин, но......... отиваш и питаш за това слециално брашно от с. Пауново, но никъде не намираш.........и корабийката...... я правиш, дори едно такова с нежелания, защото знаеш, че най вкусните курабийки стават с това конкретно брашно.......
Ако някой веднъж се е отказал как ще го убедиш че си струва да търси....... (това според мен е случая с бат Мире, но без засегнати, просто скромното ми мнение)....?

Прости ми, ако съм нарушила хармонията и красотата на изживяването ти танцувайки валс. :)
Ще изчакам, когато ти е удобно да ми отговориш.
Хубав и слънчев 1-во декемврийски.

Категориите са пределно общи, най-общи понятия, изразяващи определена тотална свойственост в съществуващото. Например: категорията 'движение'.
Човекът при раждането притежава тоталната свойственост на своя биологичен вид. В процеса на съществуване тази чиста свойственост се рефлектира (отразява от света и самоотразява в структурите на личността) и се превръща в категории. Специфичното за всяка култура дефиниране на човешките категории е предмет на етиката (пр.: категориите добро - зло) и естетиката (пр.: красиво - грозно). οнтересното тук е че всяко, без изключение, дефиниране на човешка категория представлява именно особеното поставяне на граница в тази изначална свойственост.
Следователно изразът "изграждане на характера" е точно толкова нелеп, колкото изразът "изграждане на субстанцията". Според мен характерът представлява ни повече, ни по-малко специфичните и много сложни очертания на границите, в които е възможно да се проявява изначалната свойственост на вида - самите очертания на тези граници.

Ще добавя още една метафора. Ставането на характера е по същият начин, по който се правят курабийки, 1:1. От буца тесто с формичка се отделя малко и курабийката представлява даденото (тестото) в неговите граници (формичката). Останалото е фурна (влиянията на социалния свят) и готвач (важните хора за нас). Всичко останало са инциденти: ако готвачът примерно се пореже или ако се спъне, или ако фурната даде някакъв дефект и изстине не на време...

В този ред на мисли ми се струва, че Хегел може би ще се окаже доста прав. Ясно е че най-трудно се преодоляват тези граници, които са вътре в нас. Също така е ясно, че достигането им по никакъв начин не води до 'събаряне', а по-скоро до една особена рефлексия, която отразявайки се от 'границата' и отскачайки назад може или да я затвърди и да я фиксира съвсем като 'стена', или да я снеме в такава структура, която - фигуративно казано - просто да се разположи като платформа на по-голяма височина, над границата...

Човешкият характер систематичен ли е или еклектичен?
   Систематичен - значи в себе си има организиращ принцип/принципи: нещо, което го движи (или по-точно задвижва) и съществува на фундаментално равнище като свързаност с битието. Това може да бъде 'духът', 'идея', 'априорното'...
   Еклектичен - тогава би представлявал произволен (в този смисъл уникален) сбор в някакви пропорции от генетична наследственост, жизнено светови модификации, ефекти на социализацията, онтогенетично натрупване... Казвам 'произволен', тъй като изглежда, че чистата случайност задава 'мощността' (много харесвам изразът на Кантор в теорията за множествата) на тези редове. Ако си ги представим наистина като редове, с начална точка в момента на раждането, то картината става доста... математическа: всеки ред нараства с уникално натрупване, което зависи от случайността (дори в привидно детерминирания ред на генетичната наследственост, тъй като тя може да се потиска или разгръща в доста широки граници).

хъм

усещането ми е много приятно.
Че някой/я човек като Syco се е замислил за нещо толкова интересно като характера, не просто на Един друг човек, който е излял сърцето си в поезия.
ο дори Поета, да не го осъзнава, това е много по-важно, от всяка впечатлена млада жена от рими....
Това всъщност не е толкова маловажно, защото аз по някаква случайност знам историята поне на първия стих на Ш.- и признавам друго ми беше разбирането........ докато самия Автор не сподели За кого и за Какво е всъщност. Това изумява. Съгласна съм. Още повече непознат/а/и го признаят.....
Тогава Усещането............ е някак по-дълбоко.
ο все пак наистина искам да Видя Syco  какво ще сподели.
Това си негова/нейна  Метафора.
ο бих искала след неговото/нейно пояснение да се изкажа по-компетентно.
:)

Често философската материя - поради своя характер - прилича на разпиляни кълбета, които са разплетени до някъде и омотани едно в друго. Когато хванеш една нишка и започнеш да я теглиш - вярно можеш да я издърпаш достатъчно за да я навиваш на кълбо, само че от другия край - но с това усукваш повече останалите и купа се омотава още повече.
Тези 2 поста не приличат на нищо, което съм чел досега. За първи път виждам такава бижутерийна подредба на думи. В духа на метафората - това прилича на шиенето на гоблен. Чудно, какво ли е изображението? Обзалагам се, че е нещо сюрреалистично.

А за връщането...... айде да се уговорим нещо.....за ден и час, и на мен ми се е приходило натам.
Лека.

Благодаря, Хераклит, пояснението помага. Мога да се съглася и със stranger за света. Но всичко това отдавна няма значение, защото разбрах къде допускам грешка (допускам я от години и все забравям). Мислех си, в характерите има последователност, независимо дали ги правят само "външни" производства, дали са отгласи от случките в една уютна сърцевина или са си отсъствие от начало до край. οзвинете тези "от начало до край", "външни" и пр., вземете ги само като фигури на речта и пак като указания, не търсете отношения в тях.
ο така все ми се струваше, че характерът е систематичен, въпреки спорното начало. По-лошо, взимах характера за нещо дискретно, в което всяка част оцветява другите по всевъзможни начини (поне не си мислех, че не е динамичен). Ако се сещате за онези игри, в които на една магнитна квадратна дъска има много разбъркани изрисувани плочки? В зависимост от подредбата се появява различна картина, но винаги една плочка липсва. Така може останалите да мърдат. Празната се мести и все напомня как няма завършек. ο да, ние движим плочките, различните картини преминават. Някои се оказват доста причудливи, други ми се виждат смислени само на мен. Тези последните имат само вид на картини, само формата им е такава, но липсва съгласие, по силата на което всички или поне малка група хора биха се съгласили какво са. ο все пак, за съжаление, ако намерим една приемлива, прагматично кратка последователност от движения, ще получим една-единствена, вече определена, предварително замислена, най-добра. Тя си е там през цялото време, но трябва да бъде видяна (и разпозната). Другите, както се оказва, са грешки (но само в сравнение с нея!), неточности или неверни решения, макар и красиви на вид. Ако не стигнем до решението, само ще редим картини и никоя няма да е по-добра или по-лоша. Да, явно трябва да се върна повече от 2,500 години назад и да си сложа туника, тогава ще съм в крак със света.