<?xml version="1.0" encoding="utf-8"?>
<rss version="2.0" xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom">
	<channel>
		<title><![CDATA[Философски форуми — До Момчето - да види какво представлява идеала му:]]></title>
		<link>https://projectoria.org/forum/topic/1067/do-momcheto-da-vidi-kakvo-predstavlyava-ideala-mu/</link>
		<atom:link href="https://projectoria.org/forum/feed/rss/topic/1067/" rel="self" type="application/rss+xml" />
		<description><![CDATA[The most recent posts in До Момчето - да види какво представлява идеала му:.]]></description>
		<lastBuildDate>Fri, 16 Oct 2009 09:02:43 +0000</lastBuildDate>
		<generator>PunBB</generator>
		<item>
			<title><![CDATA[Re: До Момчето - да види какво представлява идеала му:]]></title>
			<link>https://projectoria.org/forum/post/8589/#p8589</link>
			<description><![CDATA[<p>.</p>]]></description>
			<author><![CDATA[null@example.com (Valentino)]]></author>
			<pubDate>Fri, 16 Oct 2009 09:02:43 +0000</pubDate>
			<guid>https://projectoria.org/forum/post/8589/#p8589</guid>
		</item>
		<item>
			<title><![CDATA[Re: До Момчето - да види какво представлява идеала му:]]></title>
			<link>https://projectoria.org/forum/post/8588/#p8588</link>
			<description><![CDATA[<p>.</p>]]></description>
			<author><![CDATA[null@example.com (Valentino)]]></author>
			<pubDate>Fri, 16 Oct 2009 07:35:12 +0000</pubDate>
			<guid>https://projectoria.org/forum/post/8588/#p8588</guid>
		</item>
		<item>
			<title><![CDATA[Re: До Момчето - да види какво представлява идеала му:]]></title>
			<link>https://projectoria.org/forum/post/8581/#p8581</link>
			<description><![CDATA[<p>Странно е, че не ни се отдава да разбираме идеала като нещо от времето пред нас, тоест нещо, което имаме нагласата да обсъждаме, измисляме, подлагаме на съмнение, решаваме заедно. Нелепо е да разбираме идеала, като нещо от миналото, защото това е действителността. И независимо дали става дума за лични или обществени идеали, желанието и способността да ги измисляме и избираме е част от свободата и нейната неопределеност, които сами задаваме, но и съзнаваме, когато избираме да боравим с категорията. А критичния подход към действителността не само, че не е вреден, но и е всъщност положителното начало, от което се нуждаем, за да можем да определяме какво е лошото, от една страна и какво и как бихме искали да променяме в него, така че да се стремим към доброто. Доброто пък налага от само себе си необходимостта да можем също да го измисляме и определяме и по този начин да създаваме идеите и разбиранията ни за идеал. Ако го правим в личния си живот, явно ще имаме привилегията да го измисляме и определяме сами. Но когато го обсъждаме и определяме от гледна точка на обществените интереси и добро, тогава е нужно да можем да го правим заедно и в дух на взаимност и общност. А пък когато липсва духа на общност, тогава явно ще се нуждаем от времето и усилията да постигаме чувството за общност едновременно с разискването и решаването и на останалите неща, в частност идеалите. <br />И тъй като според мен всичко е добро за доброто начало, най-добро от всичко може би все пак би било желанието да видим в самопознанието качественото мислене, което е липсвало досега и което не само е жизнено необходимо на свободата, но и е неразделна част от стремежите на хората към промените към по-добър живот. Промяната у нас досега е станала без наша воля, така че просто е част от сриването на старата система. И за самопознанието и за свободата ни се налага да извървим път на развитие, така че да се учим да им придаваме смисъл, за да можем по този начин да започнем да се учим да придаваме смисъл и на всичко останало, което определяме като важно, полезно, нужно. А него ще можем да наречем идеалите, които измисляме и приемаме сами, така че да създаваме път и поле за постигане на живота, който ще можем да наречем добър и от който даже да можем да се гордеем, че сме го постигнали със собствени сили, способности, воля, въображение.</p>]]></description>
			<author><![CDATA[null@example.com (момчето)]]></author>
			<pubDate>Thu, 15 Oct 2009 14:23:00 +0000</pubDate>
			<guid>https://projectoria.org/forum/post/8581/#p8581</guid>
		</item>
		<item>
			<title><![CDATA[Re: До Момчето - да види какво представлява идеала му:]]></title>
			<link>https://projectoria.org/forum/post/8578/#p8578</link>
			<description><![CDATA[<p>Защо ли?! Ще споделя едно свое контекстуално наблюдение, сантиментални Valentino. Прекият отговор е: защото Далай вдига много шум. <br />Философската общност в България прилича на голяма читалня. Седят, мълчат, подпират си главите и в тишината... четат. От време навреме някой нарушава тишината като гордо се изправя и тържествено потупва своята книга. Обаче другите рядко отиват да си вземат бройка от същата, най-често поглеждат свенливо над своята, пригалват нежно кориците й, обгръщат я в прегръдката си и едва ли не вече я притискат нежно до гърдите си и продължават да четат, колкото и това да ги затруднява, с още по-голяма пиета. Наистина има си правила и не е прието да се вдига шум за да не се смущават заниманията на четящите.<br />Духът на българското философско поле е комбинация от толерантност и пацифизъм, съчетани със задължителна липса на въображение. Някои недоброжелатели биха привидяли в това формулата на посредствеността... разбира се това е наивна представа на фона на значителните приноси на българската философска мисъл към европейската философия.</p>]]></description>
			<author><![CDATA[null@example.com (Хераклит)]]></author>
			<pubDate>Thu, 15 Oct 2009 08:17:23 +0000</pubDate>
			<guid>https://projectoria.org/forum/post/8578/#p8578</guid>
		</item>
		<item>
			<title><![CDATA[Re: До Момчето - да види какво представлява идеала му:]]></title>
			<link>https://projectoria.org/forum/post/8577/#p8577</link>
			<description><![CDATA[<p>.</p>]]></description>
			<author><![CDATA[null@example.com (Valentino)]]></author>
			<pubDate>Thu, 15 Oct 2009 06:22:05 +0000</pubDate>
			<guid>https://projectoria.org/forum/post/8577/#p8577</guid>
		</item>
		<item>
			<title><![CDATA[Re: До Момчето - да види какво представлява идеала му:]]></title>
			<link>https://projectoria.org/forum/post/8575/#p8575</link>
			<description><![CDATA[<p>О - ужас, Далай! Едва сега видях емблематичното <strong>Banned</strong>. Съжалявам, наистина. Както и да е, не оставай с лоши чувства към Проектория, сайтът е гостоприемен към читателите. А и предполагам, че това е временно, като някакъв срок, който трябва да мине...</p>]]></description>
			<author><![CDATA[null@example.com (Хераклит)]]></author>
			<pubDate>Wed, 14 Oct 2009 23:01:14 +0000</pubDate>
			<guid>https://projectoria.org/forum/post/8575/#p8575</guid>
		</item>
		<item>
			<title><![CDATA[Re: До Момчето - да види какво представлява идеала му:]]></title>
			<link>https://projectoria.org/forum/post/8574/#p8574</link>
			<description><![CDATA[<div class="quotebox"><cite>Dalai_tatar wrote:</cite><blockquote><p>Хераклит, нерядко цитирам нещо, което научих от учебник по социология за 11-ти клас&nbsp; - това дали някой носи фес, бомбе или цилиндър не задава по никакъв начин състоянието на неговата култура, икономика и пр.</p></blockquote></div><p>Хо-хо-хо!<br />Ето пак се завръщам след кратко отсъствие и естествено, първо бих се огледал и потърсил любимият си почти единствен събеседник тук - Далай (това &#039;почти&#039; беше към Ваня, която обикновено по странен начин се явява не точно като събеседник, а по-скоро като пълна противоположност, или така да се каже обратното на мен самия, здрасти, Ваня!). <br />С тези български автори на учебници трябва много да се внимава. Моя съвет е - бъди особено бдителен и проявявай максимална осторожност при четенето си на учебници. Аз съм бил както учител по философия, така и рецензент на учебник. Много съм наясно. Ако не са професионалисти - например от някоя катедра &#039;социология&#039; или от Института - изобщо не го вземай за &#039;чиста монета&#039;. <br />...Това беше само едно вмъкване преди да продължа. Иначе след като завърша мисълта си (нещо което в разстояние на участието ми в Проектория не е много типично за мен, което разбира се и поради липсата на мои читатели изобщо не ме и притеснява) ще ми бъде приятно да започнем една другарска дискусия по този въпрос, тъй като напоследък полемиката поизчезна от Проектория и сякаш вече никой не спори с никой, а самите спорове постепенно се изместват към състезания по твърдоглавие.</p>]]></description>
			<author><![CDATA[null@example.com (Хераклит)]]></author>
			<pubDate>Wed, 14 Oct 2009 22:50:19 +0000</pubDate>
			<guid>https://projectoria.org/forum/post/8574/#p8574</guid>
		</item>
		<item>
			<title><![CDATA[Re: До Момчето - да види какво представлява идеала му:]]></title>
			<link>https://projectoria.org/forum/post/8481/#p8481</link>
			<description><![CDATA[<p>Хераклит, нерядко цитирам нещо, което научих от учебник по социология за 11-ти клас&nbsp; - това дали някой носи фес, бомбе или цилиндър не задава по никакъв начин състоянието на неговата култура, икономика и пр. Т.е. дизайна на дрехата не говори нищо за нивото. Това са предразсъдъци също както и това какво яде човек, примерно. По нищо не може да се докаже, че яденето на раци е културно по-извисено от яденето на скакалци, скорпиони и пр. (те са братовчеди, фактически - насекомите и ракообразните).<br /> Не съм запознат кое е по-трудно за измайсторяване - потурите или някой панталон на &quot;Армани&quot;, обаче това също е просто обработка на плат, задаване на някакви субективни усещания за красота във формите и пр. Така че никой да не се подвежда по униформите. Арабският халифат по едно време е доста по-културен, напреднал технически и научно, от Западна Европа. Това е исторически факт. И на никой не му минава през ума да каже, че сюриите (чаршафо-подобните дрешки) на арабите имат отношение (лошо или добро) към напредъка (а после и изоставането) на Арабския свят. Толкова за несъществености като дрехи.<br /> За професиите - зависи коя Източна Европа гледаш. Едно са професиите в Албания по онова време, съвсем друго в Полша, Унгария или Русия. Ами в Западна Европа? Да не би в Исландия или пък в Андора да е имало някакъв научно-технически бум, да се е напълнило с биолози и инженери по онова време? Безспорно НЯКОИ Западно-Европейски страни правят това, но НЕ ВСИЧКИ. </p><br /><br /><p>&quot; Но от това следва че има научен елит, в никакъв случай не следва, че самото общество е станало технократично общество.&quot;</p><p>&nbsp; Зависи за кои пластове, слоеве на обществото говориш. Аз примерно знам за Монголия, че по времето на сдобиването й с независимост, наистина е било едно феодално ниво, ОБАЧЕ, доста от босовете са си имали автомобили. Т.е., ако си началник, твърде вероятно е да се сдобиеш с технически приидобивки доста по-рано от останалите. Ето примерно в България сега почти всеки има мобифон, а едно време това си беше лукс и само силните, богати хора имаха такива неща.<br /> В тази връзка&nbsp; - доста богати руси, примерно, по онова време са живели по-технократично отколкото някой англичанин в бедняшките квартали. Т.е. зависи за какви слоеве на обществото говорим. Иначе аз казах&nbsp; - при руснаците много интересно, но е факт, че науката им винаги е на десетилетия напред пред техниката им. А и си прав, че на макро-ниво се справят доста по-добре отколкото на микро. Ама те и в това инвестират повече. Т.е. за оцеляването на Руската империя са нужни доста повече модерни оръжия, отколкото модерни мобифони руско производство, и пр.</p> <br /><br /><p> &quot;Откъдето и да го погледнете Източна Европа е много бедна на практики в сравнение със Западна Европа.&quot;</p><p>&nbsp; &nbsp;Зависи от практиките. Примерно, това малко е известно, в Османската империя са правели изкуствени пениси, които западно-европейките са купували по Истанбулските пазари. Т.е. секс-индустрията в Османлъка е била по-в практиката отколкото в Западна Европа. Отделно, къде ще видиш бозаджия в Западна Европа по онова време?... А и практиките са ЗАРАЗНИ. Т.е. това, че преди нямало еди-каква си практика някъде, не значи, че после няма да се предаде. Япония едно време да е имала електроника? Не. Ама после я усвоява и почва да конкурира тези, от които я е заела. Или пък цитираната от мене практика &quot;букаке&quot; - японско изобретение, ама днес и в САЩ я има.&nbsp; Само за няколко години дадена практика може да стане нормална, та дори и конкурентно-способна на тази, от която е прекопирана? ЗАЩО? Ами защото все се прави от ХОРА. <br /> Това че дядо ти е бил доктор хич не гарантира, че и баща ти ще е. Ти пък на свой ред може да станеш нещо, което никой в рода ти не е бил. Всичко е въпрос на индивидуалност, не толкова на традиции. Те и Япония нямаха традиции в киселото мляко, пък сега го правели по-добро от традиционните йогурт-майстори : България, Турция и пр.</p>]]></description>
			<author><![CDATA[null@example.com (Dalai_tatar)]]></author>
			<pubDate>Fri, 02 Oct 2009 12:04:56 +0000</pubDate>
			<guid>https://projectoria.org/forum/post/8481/#p8481</guid>
		</item>
		<item>
			<title><![CDATA[Re: До Момчето - да види какво представлява идеала му:]]></title>
			<link>https://projectoria.org/forum/post/8480/#p8480</link>
			<description><![CDATA[<div class="quotebox"><cite>момчето wrote:</cite><blockquote><p>В тази тема явно съм пропуснал да кажа, че момчето си измисля и постига идеалите само. И странно как един път идеалите са нещо, което съществува само на думи, а в следващия момент се превръщат в това, което някой друг казва, че съществува на дело. И то е само такова, каквото той казва, че е!</p></blockquote></div><p>&nbsp; Личните - може би, но обществените ти са реперирани откъм Западните общества, които хич не са толкова идеални, колкото ни ги описваш. Аз не намирам по никакъв начин да има огромна разлика между това да си в Португалия и това да си в Румъния, примерно...НАДценяваш ги, без да ги познаваш. Иска се повече информираност и изследване на ШИРОКИТЕ слоеве на обществото, а не стереотипизации, идеализации.</p>]]></description>
			<author><![CDATA[null@example.com (Dalai_tatar)]]></author>
			<pubDate>Fri, 02 Oct 2009 11:36:45 +0000</pubDate>
			<guid>https://projectoria.org/forum/post/8480/#p8480</guid>
		</item>
		<item>
			<title><![CDATA[Re: До Момчето - да види какво представлява идеала му:]]></title>
			<link>https://projectoria.org/forum/post/8478/#p8478</link>
			<description><![CDATA[<p>В тази тема явно съм пропуснал да кажа, че момчето си измисля и постига идеалите само. И странно как един път идеалите са нещо, което съществува само на думи, а в следващия момент се превръщат в това, което някой друг казва, че съществува на дело. И то е само такова, каквото той казва, че е!</p>]]></description>
			<author><![CDATA[null@example.com (момчето)]]></author>
			<pubDate>Thu, 01 Oct 2009 15:00:38 +0000</pubDate>
			<guid>https://projectoria.org/forum/post/8478/#p8478</guid>
		</item>
		<item>
			<title><![CDATA[Re: До Момчето - да види какво представлява идеала му:]]></title>
			<link>https://projectoria.org/forum/post/8432/#p8432</link>
			<description><![CDATA[<p>Иначе в този &quot;асансьор&quot;, който се движи по вертикалната логическа линия на въпроса за <strong>практиката </strong>- ако натисна бутона &#039;стоп&#039; на 1944 г. в България съвсем ясно се вижда следното. <br />Нека съставим нещо като &#039;професионална карта&#039; - списък с всички професии. Както и да ги групираме, таблицата ще излезе доста сложна, с много колонки и редове. И ако направим съпоставка между Западна Европа и Източна Европа... какво ще се окаже? Ще излезе, че разликата е толкова голяма, че е направо фрапираща. <br />Истината е че в Западна Европа съществуват редица професии, които например произтичат пряко от състоянието на точните науки. Става въпрос както за дълбочина в историческото време, така и за приемственост (традиции). Класически примери са биологията и медицината. Има и други професии, които произтичат от глобалната технократизация на континента - например инженерното дело. <br />Знам че тук Далай с право ще отбележи съществените приноси в науките и изкуствата на славянския свят. Така е. Но от това следва че има научен елит, в никакъв случай не следва, че самото общество е станало технократично общество. Не е. Откъдето и да го погледнете Източна Европа е много бедна на практики в сравнение със Западна Европа. <br />Именно въпросът за <strong>практиката </strong>разкрива защо върховите производства - които са елитарни - в славянския свят превъзхождат западните (вземете за пример ракетостроенето и космическите технологии) и защо масовите производства - в които е интегрирана необозрима маса от хора - в славянския свят са под всякаква критика (вземете за пример... каквото се сетите). Ами затова: защото цървулите на дядо ти още висят на тавана - е, няма как ти изведнъж да почнеш да правиш масово обувки &#039;кларкс&#039;, с хиляди чифтове и еднакво добре. От потурите до Армани разстоянието не може да се мери нито с пари, нито с икономически модели, мери се с <strong>практика </strong>и дължината на това разстояние е в поколения (т.е. не в години, а в човешки животи: на баща ти, на дядо ти, на пра-дядо ти и пра-пра-...).</p>]]></description>
			<author><![CDATA[null@example.com (Хераклит)]]></author>
			<pubDate>Sat, 26 Sep 2009 15:49:36 +0000</pubDate>
			<guid>https://projectoria.org/forum/post/8432/#p8432</guid>
		</item>
		<item>
			<title><![CDATA[Re: До Момчето - да види какво представлява идеала му:]]></title>
			<link>https://projectoria.org/forum/post/8431/#p8431</link>
			<description><![CDATA[<p>Сега предлагам следната мисловна картина. <br />Нека си представим всички онези модели на обществата - те по същество представляват именно частнонаучни конкретизации на <em>общото</em>, или това, което разбираме под обобщеният израз: &#039;общество&#039; - в плоскостите на политологията (най-различни идеологии), икономиката (каквито се сетите икономически теории) и социологията (примерно класови, съсловни, с една дума - модели на груповите структури) и да се абстрахираме от тях. Тогава тези &#039;плоскости&#039; ще изглеждат като празни равнини (нали са плоски), на които няма нищо. <br />Аз <em>като философ</em> <strong><span class="bbu">не бих се</span></strong> интересувал от 2 неща, точно поради това се абстрахирам: първо - от тяхното съдържание и второ - от областите на припокриване (общото им сечение). <br />Това, което виждам е съвсем друго: по-скоро прилича на вертикална ос, такава логическа линия, която може &quot;отвесно&quot; да ги &quot;пробие&quot;, отвеждайки &quot;под&quot; тях и като ос да може да ги &quot;завърти&quot;. Има много такива логически &#039;оси&#039;, броя е значителен. За да се &quot;завърти&quot; картината и да я &quot;видим&quot; как се &quot;върти&quot; е необходимо да се наблюдават повечето от тях.<br />Една такава &#039;ос&#039; е <strong><em>практиката</em></strong>. Въпросът за практиката е философски въпрос: какво представлява практиката? Не някаква избрана конкретно дадена практика, а изобщо практиката. Например каква е разликите между &#039;действие&#039; и &#039;практика&#039; и т.н.? Този въпрос, въобще понятието за практика е генерална логическа линия, която мислено продължена отвежда още по-дълбоко към един от фундаменталните въпроси въпрос за еволюционизма (става това, което е било единствено възможно да стане) и креационизма (става точно така както е <em>трябвало</em> изначално предопределено да стане). Този въпрос отвежда още по-дълбоко към преддверието на философията защото &#039;разплитането&#039; му може да стане само ако се преведе на друг език - езикът на философските категории (понятия).</p><p>Аз разбира се мога да се возя като в асансьор нагоре надолу по тази вертикална логическа &#039;ос&#039; - въпросът за <strong>практиката</strong> - и това което виждам през пластовете наблюдавам с голяма лекота, ясно и надалеч. Иначе вътре в самите натрупвания, наслоявания на конкретизациите е доста сложно и омотано, така е забутано, че ако тръгнеш да го търсиш може да се изгубиш. Това с асансьора е хубава метафора. Наистина човешкото общество, цивилизацията може да се представи като сграда (&#039;съ-&#039; общ, съвместен, &#039;града&#039; е по-старата форма на градеж), като мироздание. Под &quot;повърхността&quot; както казах въпросите за <strong>практиката </strong>отвеждат към по-големия въпрос за еволюционизма и креационизма, още по-дълбоко се намира генераторът на всичко това... <br />И ето какво вълшебство откривам, лично за себе си, във философското мислене. Трябва да продължа с метафората, да разгърна образа докрай. Ако философското поставяне на въпросът за практиката се уподоби на асансьор, който преминава през развитието на цивилизацията: знаете ли в кое точно е насладата? Доколкото цялото това движение представлява движение на мисъл в мисълта - най-интересното е че се променят &quot;стените&quot; на асансьора, &quot;кабината&quot;. Например през Каменната ера нещата са били едни, после - други и т.н. Например когато преминавам през периода на зараждането на капитализма, защото за това говорим, &quot;стените&quot; на &quot;кабината&quot; се изменят крайно интересно: по тях изплуват картините на Рембранд, цялата &quot;кабина&quot; е в платна на Рембранд. Може би звучи странно - все пак това е любимият ми художник - но сравнете израженията на лицата от неговите портрети с например един гранитен паметник на Сталин и ще разберете <em>духът </em>на капитализма.</p>]]></description>
			<author><![CDATA[null@example.com (Хераклит)]]></author>
			<pubDate>Sat, 26 Sep 2009 14:38:46 +0000</pubDate>
			<guid>https://projectoria.org/forum/post/8431/#p8431</guid>
		</item>
		<item>
			<title><![CDATA[Re: До Момчето - да види какво представлява идеала му:]]></title>
			<link>https://projectoria.org/forum/post/8348/#p8348</link>
			<description><![CDATA[<p>По-нататък.<br />Аз виждам, че не казах нищо за <em>механизмите </em>на възникване и развитие на капитализма. Естествено мога да го направя, защото съм наясно. Но не това е целта ми. </p><p>Искам да обърна внимание на философския поглед при разглеждането на въпроса за капитализма и социализма.<br />Както вече намекнах, въпросът може да бъде разгледан в много перспективи и ако се стремим към някаква научност при подхода, тя се разкрива в перспективите на частнонаучното познание - това са <em>отделни </em>клонове на знанието със свой собствен предмет и специфични методи. Например: политология, икономика, социология. И ако все пак може да има общо между тях това се нарича &quot;интердисциплинарен&quot; подход. Собствената ми представа за философстване не е такава, философското не е &#039;връзката&#039; между по-тесните познания, не е един вид &quot;синтез&quot; на различни клонове на знанието като &quot;венец&quot; в който знанието се усложнява до крайност. А обратно, философското е по-широк пласт &#039;<em>под</em>&#039; частнонаучното, &#039;преди&#039; него и поради своята фундаменталност е толкова просто, че образно казано като платформа е &#039;по-широко&#039; от всички тях взети заедно; или по друг начин казано философското е онази по-дълбока, а и по-проста мисловност, върху която могат да се построят различни много по-сложни частнонаучни логики.</p><p>Например политологията и социологията си служат с понятието &#039;контекст&#039;, има го и в двете науки. Също &#039;контекст&#039; има и в литературата. Но въпросите: какво е контекст, какво представлява контекстуалното мислене, какво се получава при полагането на дадено нещо в определен контекст - това са философски въпроси и те предхождат частнонаучните му употреби (например политологически издържано полагане в контекст няма почти нищо общо с едно социологически издържано полагане в контекст).</p>]]></description>
			<author><![CDATA[null@example.com (Хераклит)]]></author>
			<pubDate>Sat, 12 Sep 2009 00:37:05 +0000</pubDate>
			<guid>https://projectoria.org/forum/post/8348/#p8348</guid>
		</item>
		<item>
			<title><![CDATA[Re: До Момчето - да види какво представлява идеала му:]]></title>
			<link>https://projectoria.org/forum/post/8327/#p8327</link>
			<description><![CDATA[<div class="quotebox"><cite>Хераклит wrote:</cite><blockquote><p>Даден резултат може да се постигне по най-различни начини.<br />Но с практиката не е така. Практиката се... практикува, по най-различен начини. С гледане отстрани можеш да разбереш &quot;как&quot;, но не и да кажеш &quot;Съм&quot;. </p><p>Аз съм привърженик на еволюционизма и смятам, че отделния човек, както и цялото общество, не се изгражда и <em><strong>култивира </strong></em>толкова от <span class="bbu">резултатите</span>, които постига, а в по-голяма степен от <span class="bbu">практиките</span>, които упражнява. </p><p>Социализмът беше най-мъдрата, възможно най-меката и миролюбива възможност - шансът това население да се самоорганизира в имитация на държава, имитация на завод, имитация на икономика и имитация на пазар. Като в детска игра. Резултатите може и да са за някого разочароващи, но <strong>практиките </strong>ги е имало и са факт, те са това, което остава.</p></blockquote></div><p> <strong>Че имаше бая имитации е вярно. Ще цитирам нещо <span style="color: red">Георги Найденов</span>:</strong></p><p>&quot;БКП започна да защитава интересите на едрия, централизиран, държавно-монополистичен капитал. От партия, изразяваща интересите на работника, тя се превърна в партия, изразяваща интересите на капитала...Основното класово противоречие стана това, между номенклатурата ии масата от българското население, превърнато в наемна работна ръка...Съвсем не строеше социализъм, а решаваше задачите на първоначалното натрупване на капитала.&quot;</p><p>&nbsp; Донякъде е прав.</p>]]></description>
			<author><![CDATA[null@example.com (Dalai_tatar)]]></author>
			<pubDate>Fri, 11 Sep 2009 04:34:09 +0000</pubDate>
			<guid>https://projectoria.org/forum/post/8327/#p8327</guid>
		</item>
		<item>
			<title><![CDATA[Re: До Момчето - да види какво представлява идеала му:]]></title>
			<link>https://projectoria.org/forum/post/8326/#p8326</link>
			<description><![CDATA[<div class="quotebox"><cite>Хераклит wrote:</cite><blockquote><div class="quotebox"><cite>Kosta B. wrote:</cite><blockquote><p>(вие и без това си пишете като необуздани)</p></blockquote></div><p>Това е ефект от Деветосептемврийската вълна, ние с Далай почувствахме революционен подем. Спокойно, скоро всичко ще се уталожи и за да доставя наслада на неспокойните духове на Момчето и 10-ти км. ще им разкажа нещо от истинската философия - за Платон и Аристотел и социализма.</p><p>Иначе философското, което се съдържа в написаното до тук е въпросът: кое е по-важно - <strong>практиката</strong> или <strong>резултата</strong>? Как се изместват центровете на значението и смисъла между тях?</p><p>Като <strong>резултат </strong>социализмът несъмнено се издъни: не направихме като хората почти нищо, почти във всяка област.<br />Като <strong>практики </strong>социализмът &quot;нагъна&quot; историческо време от 500 г. до 50 г. и успя да култивира от хомо &quot;селяникус&quot; - хомо &quot;технократикус&quot;.</p></blockquote></div><br /><p>&nbsp; Зависи за какви резултати говорим. Ако е за СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ (безплатно здравеопазване, пенсии и пр.) имаше добри. Образователни - също...Само да се визира техниката - не върви. Ама и технически, и до днес Русия има най-добре развитото оръжие , и който каквото и да направи, онези все са напред. Последно знам за &quot;Майката на всички бомби&quot; - много мощно оръжие изпробвано от САЩ и малко след него Русия веднага прави неколкократно по-мощно - &quot;Бащата на всички бомби&quot;...Оръжие по-мощно от ядреното. Тъй че зависи за коя сфера говорим - микроелектрониката изоставаше, обаче военната техника - напротив...</p>]]></description>
			<author><![CDATA[null@example.com (Dalai_tatar)]]></author>
			<pubDate>Fri, 11 Sep 2009 04:29:02 +0000</pubDate>
			<guid>https://projectoria.org/forum/post/8326/#p8326</guid>
		</item>
	</channel>
</rss>
