Хераклит, нерядко цитирам нещо, което научих от учебник по социология за 11-ти клас  - това дали някой носи фес, бомбе или цилиндър не задава по никакъв начин състоянието на неговата култура, икономика и пр.

Хо-хо-хо!
Ето пак се завръщам след кратко отсъствие и естествено, първо бих се огледал и потърсил любимият си почти единствен събеседник тук - Далай (това 'почти' беше към Ваня, която обикновено по странен начин се явява не точно като събеседник, а по-скоро като пълна противоположност, или така да се каже обратното на мен самия, здрасти, Ваня!).
С тези български автори на учебници трябва много да се внимава. Моя съвет е - бъди особено бдителен и проявявай максимална осторожност при четенето си на учебници. Аз съм бил както учител по философия, така и рецензент на учебник. Много съм наясно. Ако не са професионалисти - например от някоя катедра 'социология' или от Института - изобщо не го вземай за 'чиста монета'.
...Това беше само едно вмъкване преди да продължа. Иначе след като завърша мисълта си (нещо което в разстояние на участието ми в Проектория не е много типично за мен, което разбира се и поради липсата на мои читатели изобщо не ме и притеснява) ще ми бъде приятно да започнем една другарска дискусия по този въпрос, тъй като напоследък полемиката поизчезна от Проектория и сякаш вече никой не спори с никой, а самите спорове постепенно се изместват към състезания по твърдоглавие.

" Но от това следва че има научен елит, в никакъв случай не следва, че самото общество е станало технократично общество."

  Зависи за кои пластове, слоеве на обществото говориш. Аз примерно знам за Монголия, че по времето на сдобиването й с независимост, наистина е било едно феодално ниво, ОБАЧЕ, доста от босовете са си имали автомобили. Т.е., ако си началник, твърде вероятно е да се сдобиеш с технически приидобивки доста по-рано от останалите. Ето примерно в България сега почти всеки има мобифон, а едно време това си беше лукс и само силните, богати хора имаха такива неща.
В тази връзка  - доста богати руси, примерно, по онова време са живели по-технократично отколкото някой англичанин в бедняшките квартали. Т.е. зависи за какви слоеве на обществото говорим. Иначе аз казах  - при руснаците много интересно, но е факт, че науката им винаги е на десетилетия напред пред техниката им. А и си прав, че на макро-ниво се справят доста по-добре отколкото на микро. Ама те и в това инвестират повече. Т.е. за оцеляването на Руската империя са нужни доста повече модерни оръжия, отколкото модерни мобифони руско производство, и пр.

"Откъдето и да го погледнете Източна Европа е много бедна на практики в сравнение със Западна Европа."

   Зависи от практиките. Примерно, това малко е известно, в Османската империя са правели изкуствени пениси, които западно-европейките са купували по Истанбулските пазари. Т.е. секс-индустрията в Османлъка е била по-в практиката отколкото в Западна Европа. Отделно, къде ще видиш бозаджия в Западна Европа по онова време?... А и практиките са ЗАРАЗНИ. Т.е. това, че преди нямало еди-каква си практика някъде, не значи, че после няма да се предаде. Япония едно време да е имала електроника? Не. Ама после я усвоява и почва да конкурира тези, от които я е заела. Или пък цитираната от мене практика "букаке" - японско изобретение, ама днес и в САЩ я има.  Само за няколко години дадена практика може да стане нормална, та дори и конкурентно-способна на тази, от която е прекопирана? ЗАЩО? Ами защото все се прави от ХОРА.
Това че дядо ти е бил доктор хич не гарантира, че и баща ти ще е. Ти пък на свой ред може да станеш нещо, което никой в рода ти не е бил. Всичко е въпрос на индивидуалност, не толкова на традиции. Те и Япония нямаха традиции в киселото мляко, пък сега го правели по-добро от традиционните йогурт-майстори : България, Турция и пр.

В тази тема явно съм пропуснал да кажа, че момчето си измисля и постига идеалите само. И странно как един път идеалите са нещо, което съществува само на думи, а в следващия момент се превръщат в това, което някой друг казва, че съществува на дело. И то е само такова, каквото той казва, че е!

  Личните - може би, но обществените ти са реперирани откъм Западните общества, които хич не са толкова идеални, колкото ни ги описваш. Аз не намирам по никакъв начин да има огромна разлика между това да си в Португалия и това да си в Румъния, примерно...НАДценяваш ги, без да ги познаваш. Иска се повече информираност и изследване на ШИРОКИТЕ слоеве на обществото, а не стереотипизации, идеализации.

Аз разбира се мога да се возя като в асансьор нагоре надолу по тази вертикална логическа 'ос' - въпросът за практиката - и това което виждам през пластовете наблюдавам с голяма лекота, ясно и надалеч. Иначе вътре в самите натрупвания, наслоявания на конкретизациите е доста сложно и омотано, така е забутано, че ако тръгнеш да го търсиш може да се изгубиш. Това с асансьора е хубава метафора. Наистина човешкото общество, цивилизацията може да се представи като сграда ('съ-' общ, съвместен, 'града' е по-старата форма на градеж), като мироздание. Под "повърхността" както казах въпросите за практиката отвеждат към по-големия въпрос за еволюционизма и креационизма, още по-дълбоко се намира генераторът на всичко това...
И ето какво вълшебство откривам, лично за себе си, във философското мислене. Трябва да продължа с метафората, да разгърна образа докрай. Ако философското поставяне на въпросът за практиката се уподоби на асансьор, който преминава през развитието на цивилизацията: знаете ли в кое точно е насладата? Доколкото цялото това движение представлява движение на мисъл в мисълта - най-интересното е че се променят "стените" на асансьора, "кабината". Например през Каменната ера нещата са били едни, после - други и т.н. Например когато преминавам през периода на зараждането на капитализма, защото за това говорим, "стените" на "кабината" се изменят крайно интересно: по тях изплуват картините на Рембранд, цялата "кабина" е в платна на Рембранд. Може би звучи странно - все пак това е любимият ми художник - но сравнете израженията на лицата от неговите портрети с например един гранитен паметник на Сталин и ще разберете духът на капитализма.

Искам да обърна внимание на философския поглед при разглеждането на въпроса за капитализма и социализма.
Както вече намекнах, въпросът може да бъде разгледан в много перспективи и ако се стремим към някаква научност при подхода, тя се разкрива в перспективите на частнонаучното познание - това са отделни клонове на знанието със свой собствен предмет и специфични методи. Например: политология, икономика, социология. И ако все пак може да има общо между тях това се нарича "интердисциплинарен" подход. Собствената ми представа за философстване не е такава, философското не е 'връзката' между по-тесните познания, не е един вид "синтез" на различни клонове на знанието като "венец" в който знанието се усложнява до крайност. А обратно, философското е по-широк пласт 'под' частнонаучното, 'преди' него и поради своята фундаменталност е толкова просто, че образно казано като платформа е 'по-широко' от всички тях взети заедно; или по друг начин казано философското е онази по-дълбока, а и по-проста мисловност, върху която могат да се построят различни много по-сложни частнонаучни логики.

Например политологията и социологията си служат с понятието 'контекст', има го и в двете науки. Също 'контекст' има и в литературата. Но въпросите: какво е контекст, какво представлява контекстуалното мислене, какво се получава при полагането на дадено нещо в определен контекст - това са философски въпроси и те предхождат частнонаучните му употреби (например политологически издържано полагане в контекст няма почти нищо общо с едно социологически издържано полагане в контекст).

Даден резултат може да се постигне по най-различни начини.
Но с практиката не е така. Практиката се... практикува, по най-различен начини. С гледане отстрани можеш да разбереш "как", но не и да кажеш "Съм".

Аз съм привърженик на еволюционизма и смятам, че отделния човек, както и цялото общество, не се изгражда и култивира толкова от резултатите, които постига, а в по-голяма степен от практиките, които упражнява.

Социализмът беше най-мъдрата, възможно най-меката и миролюбива възможност - шансът това население да се самоорганизира в имитация на държава, имитация на завод, имитация на икономика и имитация на пазар. Като в детска игра. Резултатите може и да са за някого разочароващи, но практиките ги е имало и са факт, те са това, което остава.

Че имаше бая имитации е вярно. Ще цитирам нещо Георги Найденов:

"БКП започна да защитава интересите на едрия, централизиран, държавно-монополистичен капитал. От партия, изразяваща интересите на работника, тя се превърна в партия, изразяваща интересите на капитала...Основното класово противоречие стана това, между номенклатурата ии масата от българското население, превърнато в наемна работна ръка...Съвсем не строеше социализъм, а решаваше задачите на първоначалното натрупване на капитала."

  Донякъде е прав.

Kosta B. wrote:

(вие и без това си пишете като необуздани)

Това е ефект от Деветосептемврийската вълна, ние с Далай почувствахме революционен подем. Спокойно, скоро всичко ще се уталожи и за да доставя наслада на неспокойните духове на Момчето и 10-ти км. ще им разкажа нещо от истинската философия - за Платон и Аристотел и социализма.

Иначе философското, което се съдържа в написаното до тук е въпросът: кое е по-важно - практиката или резултата? Как се изместват центровете на значението и смисъла между тях?

Като резултат социализмът несъмнено се издъни: не направихме като хората почти нищо, почти във всяка област.
Като практики социализмът "нагъна" историческо време от 500 г. до 50 г. и успя да култивира от хомо "селяникус" - хомо "технократикус".

  Зависи за какви резултати говорим. Ако е за СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ (безплатно здравеопазване, пенсии и пр.) имаше добри. Образователни - също...Само да се визира техниката - не върви. Ама и технически, и до днес Русия има най-добре развитото оръжие , и който каквото и да направи, онези все са напред. Последно знам за "Майката на всички бомби" - много мощно оръжие изпробвано от САЩ и малко след него Русия веднага прави неколкократно по-мощно - "Бащата на всички бомби"...Оръжие по-мощно от ядреното. Тъй че зависи за коя сфера говорим - микроелектрониката изоставаше, обаче военната техника - напротив...