<![CDATA[Философски форуми — Печелиш/Губиш]]> https://projectoria.org/forum/topic/1294/pechelishgubish/ Fri, 02 Dec 2016 17:20:35 +0000 PunBB <![CDATA[Re: Печелиш/Губиш]]> https://projectoria.org/forum/post/13816/#p13816 Разбирам объркването ти и да ти кажа не е само при теб. Не е нужно да притежаваме нещо, за да спечелим както и да загубим нещо, за да губим. Всичко това е парадигма и е субективно. За някои загубата погледната по този начин от някой друг може да е спечелване и обратното. Всичко е до това как гледаме на нещата. А най-важните неща, както се казва са невидими за очите и видими само от сърцето, тоест душата или беше нещо такова. Тези неща не можем никога да загубим, а всичко останало идва и си отива затова важното е да запазиш нещата, които са важни за душата и които никой не може да ти ги отнеме. Както във филма наречен Сократ, когато Сократ говори за тези с власт и казва какво става с тези с власт ако изгубят властта си? Какво остава от тях?

]]> Fri, 02 Dec 2016 17:20:35 +0000 https://projectoria.org/forum/post/13816/#p13816 <![CDATA[Печелиш/Губиш]]> https://projectoria.org/forum/post/11092/#p11092 Не съм съвсем сигурна кога за първи път чух/видях/прочетох: "когато печелиш не знаеш какво губиш, а когато губиш не знаеш какво печелиш"- и вариациите на тази тема от различни разкази, през книги и филми. Но всъщност само изглежда лесно разбираемо, а е свързано с много сложна етико-психологическа нагласа, която да ти помогне в печалбата да оцениш мигът/моментът на случването точно на теб, а не на някой друг, а в загубата да не позволиш на разочарванието си вината да бъде стоварена върху невинен.

Пиша това, защото прецених, че тези две крайности макар и да не се случват на всеки с максималния емоционален заряд, все пак могат да се разгледат като нашето отношение- след- случилият се вече резултат от изборът ни със Свободната воля.

Не. Няма да давам примери с някакви лични житейски истории. Просто ще ми е интересно да разбера:

1. Ако спечелите 1 милион евра и трябва да ги изхарчите за един ден. Т.е. на края на деня на ваше име да няма едно евро. А утре все пак ще се събудите. И ще трябва да се нахраните ... да продължите обикновенят си живот.

2. Ако останете без нито една стотинка. Събуждате се на непознато място. Никой не познавате. А сте гладен и жаден. На другия ден се събуждате пак там и така един месец. Накрая точно сте се научил да правите ракия, да пасете овцете, да доите кравите и да живеете без Интернет- и идва една кола с предишен ваш приятел и ти казва: нямаш нищо! (малко Монте Кристо заприличва :) но така стана) По-добре остани и продължи живота си тук. Какво ще направиш?

Накрая се получава, че ние реално през живота си нищо не притежаваме. От пръст при пръст. Тогава защо ни е по-неприятно, когато най-добрата ни приятелка/приятел "оцели свестен живот", а аз с цялата си доброта и старание ... нищо нямам? Ако ние сме печелившите как ще накараме и най-добрият приятел да усети щастието ми? Няма как- той не е на мое място. Все едно да се порежа и моя приятел и той да се пореже- неадекватно.

Струва ми се, че тълкуването трябва да е нещо като: когато (с)печелим е по-важно да мислим като губещи(те), а когато губим като ...:"здраве да е".

]]> Mon, 22 Nov 2010 11:19:58 +0000 https://projectoria.org/forum/post/11092/#p11092