Ето примерни хипотези за КАК.
Например: участва или не участва и в какви практики, КАК и от каква позиция (какво е мястото) в структурите на елита? Знае ли се КАК? Не - не се знае.
Следователно в пълната неопределеност на КАК (начин, механизъм) "царят" може практически да е всякакъв: защо например да не е "човекът зад кулисите" на европейските монархии, "сивият кардинал" в едно висше общество, "ковчежникът" на значителни европейски капитали и т.н. А защо да не е и обратното: например навлекът, който се натрапва по всеки прием, за който успява да намери вход с цел, високо размахал монархическият си произход, да си осигури вечерята за деня. Или тарикатът, който се вре навсякъде напористо за да подпитва всичко живо за пари навзаем. Или комарджията, който дължи на целият свят и се стреми към уюта на по-ограничените кръгове, където му е добре.
Както виждаме възможностите са толкова много, различни и противоречиви, че това говори за неопределеност, липса на качество и за нищо друго.
Неопределеността, празнотата, безкачествеността (това е незнанието, или отказът от знание) е един вид пелена, която забулва празната кухина отзад.

Това, че не знаем КАК - означава, че не можем да знаем и нищо за механизмът на практиките, което се връща пак към качеството и го прави още повече, съвсем недефинирано.

Едно уточнение:
В моментът, в който начинът или "КАК" се разкрие като механизъм пред страничния наблюдател и изяви (или по-точно проясни) качество - това вече не е Тотем.

2. Какви са личните качества на "царя?
Може ли изобщо да се дефинира някакво качество, или "царят" застава само като празна кухина във външната (социална) родово-видова свързаност?

Нека да погадаем:
Например качеството на образованието се легитимира от престижът на институцията, от която е получено, но това по никакъв начин не сочи към лични качества и дарования на индивида, на човека. Там, в колежите и университетите е възможно нашият "цар" да е показал добри заложби, които да е развил в отлични качества, но може и да е точно обратно той да се е оказал много посредствен човек. Еднакво би могъл да е смотан и сдухан отличник, или двойкаджията, който едвам е минавал нататък с доброто финансово изражение на учебните си такси, или с протекциите на нелошия си произход. Кое кое е и как да решим? Никак, това е неопределено.
По-нататък например в професиите, които е упражнявал, какъв професионалист е излязло от него? Може да е бил отличен професионалист. А може и да е заемал някое безсмислено работно място - като един вид украшение, за естетика. Например така както някои поставят украшения по стените, например глави на трофейни животни - какво пречи за стил и атмосфера в офиса зад някое излишно бюро да се мъдри главата на монархическа особа? Тук отново въпросът е: кое кое е? Няма как да се определи, това също остава безкачествено и неопределено.

Обобщено:
Реалният образ на "царя" - който се кандидатира за избори - няма никакво съдържание, няма определения, няма качество.
Има само външната формална родово-видова свързаност (вплетеност, принадлежност) към европейските елити.

Най-напред за работна схема ще систематизирам опростено предварителен фактологически материал за нуждите на една обща и примерна характеристика.
И ще проследим как чрез тотемната психична структура (в гласоподавателите) определенията на тази характеристика биха могли да се конструират като тотемни определения. И как образът на "цяря" ще се превърне в Тотем (в масовото несъзнавано). Ето какво ще стане: напрактика гласоподавателите ще възприемат обективно само празната безкачествена фигура на "царя" и по-нататък сами ще си я доизмислят като Тотем за да могат пак сами да застанат в колективно подчинение пред този Тотем.
(*Тук е важно да се уточни. Ако аз се изразявам така: безкачествено, кухо - това в никакъв случай, ни най-малко не се отнася към самата личност на "царя". Съвсем не. Отнася се единствено до външното (странично) възприятие за една първоначално бедна и оскъдната информация).

1) Произход: наследник на монархична династия
1.2) Социален статус: генетически, родствено принадлежи към този европейски елит.
2) Образование: много престижно (не зная точно какво е, затова не го посочвам)
2.1) Социален статус: по образование принадлежи към този европейски елит.
3) Мрежова позиционираност: притежава лични познанства и контакти с този (аристократично-икономико-политически) елит в Европа, а и извън нея.
3.1) Социален статус: принадлежи към тези висши кръгове в Европа - откъдето и да ги погледнеш.
4) Етикет на поведение: има маниери и обноски, които го правят принадлежащ към висшите кръгове.

Схемата разбира се може да се продължи, но и този много опростен вариант е достатъчен.
(Няма как да не се впечатлим, с колко минимизирани изисквания за данни работи методът!).

И сега да приложим цялата предишна страница от темата.
Нека първо да зададем прецизно въпросът - не просто като питане, а като логически въпрос - какво точно показва тази схема?
По Аристотел горната характеристика показва само и единствено родово-видова принадлежност (свързаност). Свързаността на "царя" с висшите кръгове в Европа. И нищо друго.

Следват 2 въпроса, които, обърнете внимание, могат да се зададат в повечето случаи, но - НЕ могат да бъдат зададени към Тотем (това е познавателно табу).

Най-напред вместо въведение, за атмосфера и подходящо настроение, DyraByra, Ви подканям да се вгледате в следния контраст: представете си от Вашите спомени около суматохата по изборите тихичката, скромна и свенлива фигура на Симеон и сравнете този плах предизборен образ с ето това изпълнение на Фреди Меркюри: YouTube <Queen - We Will Rock You and We Are The Champion (Live)>. Контрастът е много ясен, направо е страхотен, насладете се.

Изборът на Симеон Втори за министър-председател предлага отлична демонстрация на действието на тотемната психична структура (в случая проявяваща се като - масово несъзнавано).

Този пример ще бъде ползван като изпитателен полигон, на който да се демонстрират границите на приложимост на метода, който представям и да се тестват в реална ситуация неговите възможности. Ако мога предварително да определя основното, което според мен би трябвало да направи впечатление на публиката е при прецизно насочване - изключителната точност на този метод. Възможностите са отлични. Както предстои сами да се убедите, употребите при достатъчно подходящо оразмерени граници на пространствата на приложимост наистина дават фантастични резултати, а и бих добавил също, че има някои опции за разширение на границите, при които продължава да действа все така безупречно. Не на последно място бих добавил и че нерядко работата с него доставя удоволствие.

Потоците на тези психични съдържания протичат през бариерите на съзнанието, но техният генезис е по-дълбок, преди съзнанието, и следователно тези психичните съдържания предхождат съзнанието, интелекта и всяка възможна рефлексия. Но от това, че областите отвъд или преди съзнанието се определят като не-съзнавани разбира се НЕ следва, че там има ирационални пространства. Не, няма. "Ирационалното" би могло да изглежда като такова, ако гледната точка е разположена в съзнанието и погледът обхваща само ставащото в рамките на съзнанието, до границите на съзнанието, а не по-нататък. Тогава действително в очертанията може и да се привидят някои психични съдържания, които сякаш идват "отдругаде", сякаш са необясними и спонтанни и от ненамирането на мястото им в структурата на съзнанието понякога ни се струват ирационални.
Обаче от това ни най-малко не следва, че отвъд бариерите на съзнанието, в несъзнаваното има нелогични неща. Няма. Ставащото там е точно толкова логично, логически построено и подлежи на логическо изследване - така както познаваме логиката от Аристотел до Хегел - колкото и всяко друго нещо, което можем да пожелаем да изследваме логически, разлика няма.

Аз лично си избирам първото.
За Ваше удоволствие в следващия пост ще спра за малко и ще направя една практическа демонстрация и после ще продължа с писанията си. Самото изпълнение може да бъде интересно за наблюдение, може и да не е. Но щом видите крайният резултат - няма начин да не се плеснете по челото и да не си умрете от смях.
Ще взема написаното до сега - като теоретичен модел - и ще се опитам да приложа този модел абсолютно точно, 1:1 към конкретен пример от българската действителност.
Примерът е: как Симеон Втори стана министър-председател: какъв вот направиха българите и за какво точно гласуваха?
Приятно забавление с локума, наистина вкусът е толкова екзотичен, че може и да Ви се стори като небивалица.

1) До колко сте запознат с психологията на несъзнаваното:
а/ добре съм запознат
б/ чувал съм някои неща
в/ има ли такова нещо?

2) Каква е познавателната сила на психологията на несъзнаваното:
а/ строи такива модели на поведение на човека, които са различни от всички сфери на приложение на политологията, социологията, културологията и общата психология
б/ строи модели на поведение на човека, които нито имат съвременна валидност, нито са актуални, но вероятно биха могли да се ползват за целите на една "психологическа археология", каквото и да значи това
в/ празни приказки и общи лафове.

3) Написаното от мен:
а/ съм го чел някъде и сега го разказвам толкова опростено и мъгляво, че в крайна сметка не значи нищо
б/ сам съм си го измислил, ама така съм го измислил, че хептен не значи нищо
в/ не мога да преценя, но чувствам, че ми става тъпо и повече не ми се чете.

Представям си следния пример.
Нека приемем, че в един исторически момент по някакви причини са изчезнали и Тотемите, и философските съчинения. Един ден след хилядолетия точно аз намирам археологически добре запазени един Тотем и свитък с диалозите на Платон.
Какво би станало? Ако конкретно аз съм изправен пред съвършено новите за мен неща от едно друго време отвъд хилядолетията на забвение?

Не ми се вярва докато я държа в ръце и я разглеждам да привидя някакво свръхестествено съдържание в маската на Тотема. Още по-невероятно ми се струва - но това е за мен - да ми хрумне да се самообявя за жрец на този Тотем (тъй като е избрал да дойде при мен) и да се вживея например с месиански-волунтаристично увлечение в строежът на световете на своето собствено неразбиране, точно както децата строят светове от пластмасови играчки. Но, това както казах - е за мен. Иначе познавам доста мегаломанни и егоцентрични типове, които се скитат по света в търсене на подходящ Тотем, на който сами да се обявят за жреци и властово и доминантно да си нагласят един техен спретнат свят, който да им е точно по мярка.

Обаче ако се зачета в диалозите на Платон - разбира се с подходяща нагласа и настроение за подобно четиво - мисля че ще мога да се определя като чудесна, вдъхновена и приятелски настроена компания в духовните приключения, в търсенията на Сократ. Аз бих го следвал с очарование и вдъхновение до онези "места", на които ще ми се стори, че съм бил и преди. Със сигурност ще го разбера, или поне по-голямата част. И светът на Сократовите Идеи би заживял в мен с онази най-висша свобода на изкушението, така че да продължа по същия път и сам нататък. И съм повече от сигурен, че подобно преживяване би имал и някой друг, отдалечен на хилядолетия в бъдещето от днешното време пак със същите текстове...