гърци:римляни::християни:учени

наименованията на позициите в схемата не са решаващи, разглеждането би могло да е и за последователността/структурата

философия-право-теология-наука

Как от трудно-проверяеми историко-културни съждения можем без съмнение да оценим/определим една цивилизация?
Може ли достатъчната съвкупност от хора и описани исторически събития да е достатъчна причина за създаването на нещо уникално и неповторимо от една нация, което да я "извиси" над останалите или да я отличи в степен, за да послужи за "пример"/вдъхновение или повод за война дори?
С религиите е подобно, но по-сложно, защото там разграничението и различието е на верска основа- не е културата и историята, а вярата. И ето Ви сенса, който аз правя: Ако една вяра може да обедини много повече хора от различни историко-културни измерения, това възможно ли е да се осъществи с философия или право?

Това че не можем да "построим" множество върху всяко свойство не ни дава отговор на това, кое е определящото свойство все пак върху което се построява множеството? И как точно това свойство valere/previle (lat./engl.)

зад това се провижда един проблем в оценяването на историко-кулрурни съждения, които са трудно проверяеми

Да се върнем към самото начало на темата, защото и ми се струва, че с начина си на "поясняване" нищо не изяснявате. Това не е упрек, а съвсем добронамерено отбелязване, че може би с разместване на думи от нечие мнение, или отбелязване на безброй неща в скоби не става ясна някаква конкретна теза. Отделно повечето неща, които сами се досещат останалите без да се пояснява, че не е толкова невероятво да видиш син кит, отколкото бял, друг е въпросът дали някога можеш да видиш реални потомци на Юда и Адам и да можеш да ги разпознаеш като такива.
Историята е просто една хронология на не непременно доказуми събития и стечения на обстоятелствата.
Правото е относителна "наука", която служи и е служила за отсъждане на някаква справедливост, но не винаги Истина и право.
Философията е изкуството на тълкуването, което може да помогне да се разберат безброй невъзможни взаимовръзки и въобще същности от поуки в митовете до резултати във физиката.
Науката е е дна сравнително помощна дисциплина, която ако се "съобразява" и много не пречи на политиката на едно общество, може и да доведе до неговото развитие.
И накрая- аз с българската си култура, като част от българското общество, но не непренно с участие в измислянето на киселото мляко и компютрите в каква степен се самоопределям с българското, ако културата ми не е в рамките и традициите на повечето българи. Но пък знам историята, може би Лора Каравелова ми се пада някаква пралеля, а Христо Ботев близък съратник на прадядо ми.

За саможертвата мисля, че не е тук мястото. Може би в отделна много прецизна тема включваща безумията на Пиер Абелар, да речем. Защо му е трябвало да се интригува от една културна и умна жена, при положение, че е имала лош чичо? Възмутително за уж интелигентен теолог!

Налагане/то/- е чисто пренебрегване на свободата и идентичността. От там и съвсем неоснователно на в-тълпяване на нещо, в което не вярваш, но трябва да приемеш.

С първото се занимава и интересува философията, а с второто правото.
За една цивилизация не е много сигурно, кое е по-продуктивно, но определено "сепарейтването" не е елемент от развитието или въобще установяването на цивилизованост.

Как трябва да се развие обществото, за да достигне до умозаключението, че другото общество или собственото му общество се характеризира с нещо

Ето така: Жан Рено открива, че жабите са много вкусни. Той е французин. Споделя и с Пиер Ано- също французин- че жабите са много вкусни за ядене. Но се появява д-р Бесон - известен лекар, ботаник и кулинар и им обяснява, че в резултат на редица изследвания е установено, че жабите не са отровни, т.е. стават за ядене, сравнително евтин е начинът за тяхното добиване, могат да минат за сравнителен деликатес, поради необичайността си (т.е. особеността и неоткриването като храна при други нации), но реално ако се наложи да ядат само жаби не е сигурно дали ще оцелеят като вид. За това Жан и Пиер решават това да е особеното, което ги отличава от останалите нации и щом не ги убива, значи ги прави по-силни.
Като цяло, честно казано аз не свързвам французите и нацията им с яденето на жаби- като вид традиция или култура, за да защитя това за развитието на едно общество благодарение на научните истини, отколкото на правните.
При немците и бирата е друго /ако не решите да обърнете внимание на самото действие "пиене", защото не само немците са с традиции, а също и чехите/. Но има и доста аналогии с вино и всякакви други наистина традиционни и качествени продукти на една държава.
Именно за нашата е киселото мляко. Всички тези неща са свързани и преплетени освен с традиции, но и с технологии т.е. наука.
И стигаме до примера за философията и правото. Чия от на двете истината е с тежест за вяра и знание?

Каква е разликата между "налагане" и "вменяване"? Как точно се налага нещо и как се вменява? Кога ставате християнин? При кръщенето Ви на годинка, две, или като започнете да ходите на църква по Великден и Коледа?

Интересно е как в мнението Ви (14) сукцесията на обществото, предаването на знанията и опита, дидактиката, както и детерминацията на полезното, "човешко" добродетелното и споделянето му, определят и ограничават цивилизационната етология на същото това общество.

А бихте ли пояснили от кой точно вид е сукцесията, за да знам как да отговоря достатъчно компетентно и задоволително?

Съществуват множество класификации на сукцесията - по показателите, променящи се в хода на сукцесията или по причините за смяната:

по периода от време (бързи, средни, бавни, много бавни),
по обратимост (обратими и необратими),
по степен на постоянство на процеса (постоянни и непостоянни),
по произход (первични и вторични),
по тенденция за изменение на продуктивността (прогресивни и регресивни),
по тенденция за изменение на видовото богатство (прогресивни и регресивни),
по антропогенност (антропогени и природни),
по характера на извършващите се по време на сукцесията изменениа(автотрофи и хетеротрофни).

Относно "налагането" (Ваша употреба на това, не мое) на научното право с човешка субективна нравственост не определя тежестта или същността на резултатът от двете.
Когато наложиш научното право и когато наложиш нравственото право.
Въпросът ми Защо за едно престъпление не може да бъде съден извършителят два пъти е резонен с подобен, ако попитаме: Защо в науката може и се проверява един факт, резултат или следствие по повече от един път, а в съда това не може? Защо в науката грешките са съвсем приемливи и подлежащи на проверка и евентуално поправка, а в отсъждането на справедливост не може да има грешка?
Хората на науката не са роботи, просто имат честта и удоволствието да работят, употребяват и достигат до по-верифицируеми истини, отколкото всеки нравствено отдаден човек на закона.
Не знам дали нещо с нещо се равнира, но ако приемем същността на доказателство, а тавтологията и следващото относително определение за подсилване и тежест на понятието, може и да приемем някаква постановка. Но не мисля, че това е толкова важно за ... цивилизацията.

Опитвам се да свържа все пак цивилизацията, правото и научните факти. Признак за цивилизованост е развитието на едно общество. Какво развитие? Всако възможно, което може да си представим- социално, научно-техническо, политическо, икономическо и т.н. Интересно е, в кой момент едно общество се превръща в цивилизация. И дали това заради което можеш да кажеш за един народ, че е нация не е определящото при идентифицирането. Културата е от определящо значение, но културата може да се ограничи до определен набор от традиции и фолклор, който да се повтаря и предава от поколение на поколение без да търпи някакво съществено развитие и така да си остане една дори малкопопулярна култура с последния мъдрец, който разказва легенди. Тогава, благодарение на науката разбираме, че определени способности на хората могат да се развиват. И ако тези способности и това развитие усъвършенстват и подобряват човешкия живот- те са добри. Доказателствата в науката способстват хората да разбират по-ясно как да употребяват способностите си. Докъде са границите им и какво може да се постигне и след това предаде необходимо и полезно знание.
При правото целия този стремеж не е за установяване на знания и опит, а за контролиране на определени етични норми, налагането им, след което отсъждането според тях на едно относително правилно решение.
Така като се замислим, според мен научно-доказаните истини, употребата и достоверността на фактите способства в много по-съзидателна степен, отколкото принципите на относителната справедливост, основаваща се на субективни човешки преценки, дори в съгласие със закони писани и тълкувани от хора. Защо за едно престъпление да не можеш да си съден два пъти?
Резултатите от двете също са интересни- с /през и благодарение на научни доказателства може да се открие нещо, обоснове или опровергае по начин полезен за човечеството, а чрез доказателствата в правото можеш само да установиш определена постъпка или причинно-следствено стечение, но не и да промениш нещо в това- ако престъпника е невменяем, болен или умрял впоследствие, за да си излежи присъдата.