Звучи много успокояващо, че има такъв "клон" и теория. Почти се вдъхновявам, като съществуващ лек за някоя болест.

Което мигновено ме замисля за същността на "ценностите". Как се определят, някакви свойства, чрез които се проявяват или напротив? Ценностното отношение спрямо някой или от някой. "Остойностяването" ни като индивиди.

Подозирам, че макар и не грандиозни, различията с "добродетелите", са достатъчни, за да не ги бъркаме или смесваме.

Но различието да е ясно, когато едното се превръща в характеристика, а другото си остава като желана цел в пътя към ... съвършенство. Пояснявам последното. Става въпрос в-същност за "пентаграм"-а. Конкретно за " Пентаграмът като  символ на петте велики принципа: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Това са петте качества, които трябва човек да изработи в себе си, за да стане съвършен."

При различните "религии"/учения/разбирания и традиции са с различно "старшинство" или пък се добавят: вяра, надежда, чистота ... Но като цялоостава чувството, че това може би е ... смисълът. Да се "остойностиш" през краткия си живот, и ако не пример или учител, да бъдеш поне с минимум възпитани ценности, за да не е било напразно съществуването ти.

Има едни нови ценности обаче. Те ме притесняват как са се Трансформирали от иначе ясните на теория добродетели. Егоизъм, меркантилност, алчност, завист, подлост...
Има ли начин да се върне или ... възтържествува състоянието и времето, когато моралът ще е подчинен на петте велики принципа?