Знанието като теория дали е крайно или безкрайно? Какво всъщност е знанието? На всяка цена безприкословно свързано ли е с истината? Опит да. Интуиция " по пътя към"- ок. Информираност- желателно е. И? Какво получаваме?

Отивам в университета и записвам специалност "Философия" (разбира се!). Какво следва?
Преподавателите на какво ще ме научат в тази специалност? Какво ще знам? Какво ще мога?

Така преди време като ходих на шофьорски курсове. Инструкторът ми каза накрая (за 80 лева, не знам колко пъти и часа бяха)- Ти всъщност тепърва ще се научиш да караш, и от теб единствено ще зависи. Няма да има кой да ти завърти волана, или да реагира и да ти натисне спирачките като се налага. Съобразителност, внимание, концентрация, всичко от теб самата зависи, за да си отработиш тази способност, и да си караш автомобила както се къпеш сама в банята без да се замисляш.
Но не си купих автомобил. Не съм практикувала и всъщност имам документ, който удостоверява, че имам ... качества, но реално мисля, че не мога да управлявам автомобил. Това не е драма, разбира се, защото има градски транспорт, приятели, таксита. Мога да се придвижвам, освен пеша, но е "неосребрено" знание.

Или тук се прокрадва въпросът за видовете и качеството Знание. Нещо като категория.

Има една област на емоциите. Вероятно това е свързано по-скоро с психологията, но не знам защо аз винаги съм приемала (неснизходително държа да уточня) Психологията като по-малката сестра на Философията.
Емоциите научаваш ли се да ги изпитваш, или само ги констатираш, след което ти се налага да ги контролираш.
Все едно сме нивелир или балансиращ по въже. Ако сме като стъклен съд или тръба наполовина пълен с черна течност и бяла течност. Поставен на върха на планина. На детска люлка, която от двете страни трябва да има тежест, за да й се въздейства и да се движи- нагоре-надолу-нагоре-надолу. Но ако тежестта е повече от едната страна стъкленият съд се търкулва, търкулва и прас! се чупи.
Учим ли се да обичаме? Учим ли се да мразим?
Ако предполижим, че се учим и вземем, че се научим, знаем ли да обичаме тогава? Аз мисля, че НЕ!
Мисля, че е не-въз-можно!
Защо тогава плачем понякога, когато причината не е от физическа болка, алергия или сълзотворен газ?

Какво всъщност е искал да каже ... лирическият герой с репликата: Аз знам, че нищо не знам?
Може би, че всичко, което научаваш е безполезно, ако по един или друг начин не ти помага да живееш по-лесно, по-щастливо, по-добре. И че знанието е продукт на мисленето. След това на опита и накрая на убеждението/вярата/.
Излезе, че хикс е равно на нула- ха-ха