<?xml version="1.0" encoding="utf-8"?>
<rss version="2.0" xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom">
	<channel>
		<title><![CDATA[Философски форуми — ОнтоДиалектка - Обща теория на съществуващото]]></title>
		<link>https://projectoria.org/forum/topic/1639/ontodialektka-obshcha-teoriya-na-sshchestvuvashchoto/</link>
		<atom:link href="https://projectoria.org/forum/feed/rss/topic/1639/" rel="self" type="application/rss+xml" />
		<description><![CDATA[The most recent posts in ОнтоДиалектка - Обща теория на съществуващото.]]></description>
		<lastBuildDate>Wed, 02 Nov 2016 16:09:49 +0000</lastBuildDate>
		<generator>PunBB</generator>
		<item>
			<title><![CDATA[ОнтоДиалектка - Обща теория на съществуващото]]></title>
			<link>https://projectoria.org/forum/post/13811/#p13811</link>
			<description><![CDATA[<p>&quot;Съществуващото е!&quot; - това е най-общото достоверно твърдение, което е възможно като субекти на познанието да изкажем. За съществуващото имаме усещания, впечатления, представи и понятия, можем да го възприемаме, мислим, познаваме и преобразуваме. Най-общото определение на нещата, явленията и процесите, което сме в състояние да им припишем, е, че съществуват. Съществува както материалното от неутриното и електрона до Вселената, като обективна и независеща от човешката ни суета реалност, така и идеалното - от съновидението и отделната представа до понятието, до идеята за Бога, до най-сложната научна теория. Светът е екзистенциално единен. Съществуващото е в нас и около нас, то е всичко. Неговото друго е това, което няма битие - нищото.<br />Лишеното от съществуване не рефлектира в нашите възприятия. За него не могат да се изказват утвърдителни съждения. Всяка позитивна форма от вида на &quot;То е...&quot; го определя като битие, затова са му чужди и неприсъщи всякакви предикати.<br />Съществуващото е единно, неговото друго - лишеното от битие и свойства нищо, не може да му се противопоставя, да го ограничава, дезинтегрира и променя. Схващано по този начин като затворена система, единното съществуващо се самосъхранява и самоопределя.<br />Самосъхраняването или самозапазването на съществуващото се свежда до това, че то не преминава и никога не се превръща в своето друго, т. е. в нищо. По същия начин стои въпросът и с възникването на това, което е. Битието не се поражда от небитие и никога не преминава в своето друго, независимо какво мислят и твърдят философите от Хераклит, Левкип и Демокрит насам. Нищото с битийно бъдеще не е настояще нищо, а нещо в потенциална форма, т. е. съществуващо. Способното да се движи и изменя (възниква и изчезва) е в отношение с пространството и времето, с обективната реалност, а лишеното от битие не притежава релативност.<br />Самоопределянето на съществуващото е закономерност, обусловена от факта, че извън него няма нещо, което би могло да му наложи някакви реални ограничения. Определящото като материално или идеално е преди всичко съществуващо, свойствата му да определя и ограничава са вътрешно присъщи на това, което е, на притежаващото битие. Нищото лишено от битие и от свойства не е обособено, не е определено и не определя.<br />Самозапазвайки и самоопределяйки се, съществуващото по необходимост се самоизменя като абсолютна противоположност на своето друго. Лишеното от битие не се самозапазва, самоопределя и самоизменя, но не е и в покой. По този начин това, което е, се явява като всичко, като Абсолют, докато нищото просто не се явява. И т.н.<br />Повече подробности на адрес: <a href="http://ontodialectics.orgfree.com">http://ontodialectics.orgfree.com</a>/</p>]]></description>
			<author><![CDATA[null@example.com (milko)]]></author>
			<pubDate>Wed, 02 Nov 2016 16:09:49 +0000</pubDate>
			<guid>https://projectoria.org/forum/post/13811/#p13811</guid>
		</item>
	</channel>
</rss>
