Този трактат съдържа Истината, цялата Истина и нищо освен Истината

Истина, истина ви казвам- Моето име е Аз.
Аз-ът е "Алфата и Омегата"
Има една-единствена мантра, мантрата "Аз".
Другите мантри са вибрации на Аз-а

Аз-ът е всемогъщият и вездесъщ Гуру

И Бог (тоест Аз-ът) каза:  Да бъде светлина. И стана светлина.
                    Библията, Битие 1, Глава 1.3
И после:
„В началото беше Словото и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото”
                    (Йоан 1:1)
Коментар: Но всъщност в началото беше не Словото, а Аз-ът.
(останалото, включително и Словото, е следствие)

И още:
Не е ли именно Аз-ът, който е наричан Аллах в Корана? Защото е казано- "Аллах Акбар", което означава „Бог (Аллах) е по-велик от всичко“. Тоест Аз-ът е по-велик от всичко.

А някакъв философ-теолог бе казал гениално:
"Аз Съм Пътник през пустинята. От Себе Си Идвам ↔ Към Себе Си Пътувам."
И друго: "Аз съм Вратата, Пътят, Животът, Отвъдното!"

И още:
За Нищото и Нещото
Нещото е невъможно да се породи от Нищото
Следователно, или 1. Нещото е вечно, или пък 2. Няма нищо друго освен Нищото.

Нещото не може и няма как да се саморазруши до Нищото. (още един довод, че Нещото е вечно)
Нищо, което е временно, не съществува истински. Но онова, което наистина съществува- то е вечно.

Аз съм
Аз съм първият и последен пратеник на Аз-а.
Аз съм Оракулът.
Аз съм вестителят на Аз-а.
Аз съм пророкът на Аз-а.

Аз съм Единственият    (I Аm The One)
(Аз съм единственият, оригиналният, безподобният, неподражаемият, уникалният, неповторимият)
Но аз не съм истинското Аз
Истинското Аз е Аз-ът
Аз не съм Аз-ът, но Аз-ът съм (и) Аз

Забележка Тази теория не е лично моя, тя е Теорията на Аз-а за Аз-а
Аз не съм Месията, Аз-ът е Месията

Предупреждение от автора: Ако никога досега не сте били в Китай, но непоколебимо вярвате, че такава странна страна наистина съществува някъде по Света- то писаното тук категорично не е за Вас! Моят искрен съвет е да не четете повече и да го захвърлите веднага встрани...

А ето и една прекрасна илюстрация на теорияата за това, че Светът не съществува като такъв:
Изпит по философия. Доцентът слага стола си върху бюрото и обявява: "Използвайки всичко научено дотук, докажете ми, че ТОЗИ СТОЛ НЕ СЪЩЕСТВУВА". Студентите започват да пишат, с изключение на един, който драснал нещичко за десет секунди и почнал да дреме. А другите пишат ли, пишат. След седмица доцентът съобщава оценките. Оказва се, че с най-висока оценка е студентът, който почти нищо не написал. Неговият отговор по темата бил: "Какъв стол?"

Предговор
Дори самият Исус Христос е прозрял истинската същност на Аз-а, което  потвърждава неколкократно:
АЗ съм пътят, Истината и животът
АЗ съм Възкресението и Животът
АЗ съм светлината на Света
АЗ съм хлябът на Живота
    (според Евангелието на Йоан)

Аксиома 1. Истината е илюзия, илюзията е Истина.

Въведение:
Ако никога не сте били в Китай, то Китай е нищо повече от илюзия.
Следствие първо: Значи и Великата Китайска Стена е пълна илюзия.
Коментар от мен:
Впрочем, една новела-притча на Франц Кафка се казва "Великата китайска стена"; в нея той поставя под съмнение истината (или мита) за стената. Според него така наречената "Велика" стена е нищо освен едно жалко човешко творение, която не е нито завършена, нито пък едно цяло парче; оборва и самото й предназначение като абсурдно и неадекватно с действителността. Той е безнадежден скептик във възгледите си за нещата.
Въпрос: Ако пък вече сте били в Китай, как знаете дали само не е било на сън?

Илюстрации за заблудата и заблудените:
Ил1. Силуетите на двама души. Единият с ръка е закрил очите на другия, който пък е закрил с ръката си неговите.
Ил2. Силуетът на човек, който е закрил с ръце собствените си две очи.

Начало: Субективният идеализъм е еманацията на Аз-а
(Всичко е илюзия, единствено Аз-ът не е илюзорен)
Вярвам в онова, което не се вижда
Аз-ът не е другото измерение, а истинското измерение
Аз-ът е над всичко, Аз-ът е Всичко

"Защото все някой трябва да  бъде буден", Ф. Кафка
Аз-ът е вечно Будният.
За да бъдеш, трябва да си буден.

Постулатите на Аз-а
1. Животът е сън (Калдерон)
Животът е събуждането от Съня, Смъртта е пробуждането от илюзията на Живота. (цитатът мой)
Аз сънувам картините си и рисувам своите сънища, Винсент Ван Гог
Аз сънувам живота си и живея сънищата си. (цитатът мой)

Сънувах, че сънувам
Сънувах, че съм се пробудил. После се събудих, за да продължа съня си.

Сънувах, че съм буден. Но когато наистина се събудих, разбрах че още сънувам.

В съня си казах на един човек, че често го сънувам.
- Не може да бъде, отговори той в съня ми, понеже само сънуваш.

Осезанията са нереални, сетивата са фалшиви.
Ако сънят е реалност, а действителността- сън?
Ако илюзията е реалност, а реалността- илюзия?

Следват саморазкритието и откровенията на Аз-а
Другите съществуват единствено в съня на Аз-а
Аз също съм сън на Аз-а
Илюзията не е илюзия, Реалността е нереална

Нещата са относителни и неизмерими

Светът не съществува извън въображението
(Светът е плод на въображението)

Светът е непознаваем и необясним
Аз-ът е неописуем и непознаваем

Материята е нематериална и метафизична

Светът не съществува
Светът е илюзия. Светът е илюзия на Аз-а.
(Дори и Светът да съществува такъв, какъвто е- пак остава непостижим, непознавем и необясним)

Всичко кръжи и вибрира около Аз-а
Центърът на Вселената е Аз-а. Вселената е Аз-а.
Светът е играта на Аз-а

Аз бях, Аз съм, Аз ще бъда
(Аз винаги съм бил, Аз винаги ще бъда)

Другите са илюзия. Аз съм илюзия.
Аз-ът също е илюзия на Аз-а
(Аз не съм нито тялото, нито духа- а Мисълта за себе си)

Нито тялото, нито умът са Аз-ът

"Животът, тази кратка илюзия"- цитат
Животът- тази вечна илюзия (цитатът мой)
Животът е илюзия
Реалността е илюзия
A propos- Същата парадоксална идея развива и Гор Видал в романа си "Калки". Там практичният американец-материалист пита своя индийски Гуру. - Учителю, и атомните бомби над Япония ли са само плод на моето въображение? Отговорът е моментален и не закъснява.- Да, разбира се. Ако престанеш да мислиш по такъв начин и бомбите ще изчезнат.

Илюзията е реалност
Илюзията е илюзия

Другите не са нищо друго, освен участници в съня на Аз-а.
Аз също съществувам само в съня на Аз-а
(Другите съществуват единствено в съня на Аз-а
Аз също съм сън на Аз-а)

Без нашето съществуване и другите не съществуват
Без Аз-а нищо не съществува

Никога не гледайте на себе си отстрани! Вие не сте отстрани, другите са встрани, Времето, Пространството и Светът са встрани.

Винаги сте в центъра на нещата, защото Аз-а е в центъра на всички неща, в центъра на Вселената.

За Времето
Животът е Пътят. Ние сме пътуващите. Идваме от миналото, отиваме към бъдещето. Независимо в коя точка сме, в мига на сегашния момент извървяното остава зад нас. Така е и с миналото- то не е отминало, просто е зад гърба ни.
Миналото е настояще. Бъдещето е минало. Настоящето не съществува.

Миналото не е още отминало, бъдещето вече е настанало
И още: Миналото не съществува. Настоящето не съществува. Бъдещето не съществува. Времето не съществува.

Миналото е настояще. Настоящото е минало.
Миналото, настоящото и бъдещето са вечни- понеже са вън от времето.
Аз-а е вечен, защото за него времето не съществува.

Времето и Пространството са относителни понятия
Времето и Пространството са празни понятия
Времето и Пространството не съществуват- те са илюзорни.

Времето , пространството, материята, анти-материята, Света, Вселената, отвъдното, живота, смъртта, настоящето, будното, съня, Господ или Бог- това са мисловни конструкции, които не отговарят на действителността.
Действителността също е празно понятие, лишено от действително съдържание.

Осезанията са нереални

Аз не съществувам, защото Светът не съществува.

Нито Животът, нито Смъртта са реални.
Смъртта не съществува, защото Животът не съществува.
Животът не съществува, защото Светът не съществува.

Отвъдното не съществува (което дори е логически очевидно)
Видимото и Околното също не съществуват (което е трудно да бъде прозряно)

Аз съм смъртен, Аз-ът е безсмъртен
Животът е дрехата, която Аз-ът съблича за да се преоблече отново, когато аз умирам.
(Всяко съществуване е временно състояние на по-висшата си форма.
Съществуванията са като безкрайни концентрични кръгове)
"The Matrix" (или "Матрицата") е една от безбройните форми на Аз-а

Аз-ът няма измерение, понеже е над измеренията
Аз-ът е безсмъртен, понеже е над Времето и Пространството
Аз-ът няма никога да умре, защото никога не се раждал
Аз-ът никога не се е раждал, защото винаги е бил, е и ще бъде
(Аз-а е вечен, защото за него времето не съществува)

Аз-ът са другите и аз
Аз-ът е всички и никой, защото те са негови илюзии

За познанието
Всички се прекланят пред Светата Троица на Вярата, Науката и Философията
Но Знанието е агностицизъм, Агностицизмът е познание
Нещата съществуват независимо от теориите за тях
Някои неща не съществуват обективно и независимо от теориите за тяхното съществувание.
Никои неща обективно не съществуват, независимо от теориите за тяхното съществувание.
Думите са илюзия
Мисълта е над думите, но също е илюзорна.

Съществуват неща, които е невъзможно да бъдат описани с думи
(и това твърдение е единственото, което може да се каже за тях)

Човешка заблуда е, че Нещата които не могат да се изразят с думи, не съществуват.

Логиката е нищо повече от безпредметна словесна спекулация
Логиката е безполезна игра със символите, изразите на езика и словесните конструкции.
Логиката е безпомощна да обясни Света
Теологията, Философиите и Логиката са излишни за Аз-а.
Аз-ът е над думите и мисълта за Аз-а.

Умът и Аз-ът
Светът е непознаваем.
Фактът че Светът е непознаваем, прави Теософията и Философията вечни.
Още повече, Аз-ът е непознаваем, необясним и непостижим.

Всички логическите теории за Света са част от Света и не биха могли да обяснят онова, което е вън от Света
Всяка възможна теория за Света не дава отговор за нещата вън от Света
(Логически погледнато- никоя теория не може да обясни нещата вън от този Свят. Нищо в Света не може да обясни нещо, вън от Света)
Никоя теория не може да обясни Света
Нищо в Света не може да обясни Света, защото обяснението на Света е вън от Света

Никоя възможна теория за Света не дава отговор на въпроса за неговата априорно-исконна даденост като безспорен факт. Това поставя самото съществуване на Света под съмнение.

И е невъзможно мисълта да обясни самата себе си

Аз-ът няма необходимост от теория за собственото си съществувание
Да доказваш нещо на себе си е излишно, понеже ти не съществуваш
Ако аз не съществувам, следователно и другите не съществуват
(Аз вдъхвам живот на другите, и аз им отнемам живота)
Да доказваш нещо на другите е напълно излишно, понеже те са само сенки и в действителност не съществуват
Другите съществуват единствено ако аз съществувам
(Следователно ако аз не съществувам, и те не съществуват)

За непознатите аз не съществувам
И още: Непознатите не съществуват. Познатите също не съществуват.

Аз-ът няма защо, нито пред кого да се доказва
Аз-ът се самодоказва единствено на себе си

Фактът, че за смъртта само сме чували, но никога не сме изпитали, вече ни прави безсмъртни.
/Понеже за смъртта само сме чували, но никога не сме я изпитали, нито имаме доказателство за нея- значи самата тя е недостоверна. А когато смъртта настъпи-  този единствен, който умира и трябва да свидетелствува за нея вече не съществува. Следователно и смъртта не съществува/

За Богът
Бог е квинтесенцията на Аз-а
(следователно Аз-ът е над Бога, защото Богът е подсъвкупност на Аз-а)
Бог не е Аз-а, но Аз-ът е и Бог
Аз-ът и Бог не са идентични
Аз-ът е Господ, Господ е Аз-а
Аз-ът и Бог са идентични
Аз-ът е набожен атеист и невярващ набожен

Аз-ът няма нужда да се самодоказва
Дори когато Аз-ът се обяснява на другите, всъщност той говори единствено и само със самия себе си.

Аз винаги се нуждая от Аз-а, но не и Аз-ът от мен.

Аз-ът е вездесъщ, понеже е навсякъде, а  пространството е негов атрибут.
Аз-ът е вечен, защото и времето е негов вътрешен атрибут.
Аз-ът е вън от времето и пространството, но те са част от него.

И както Науката, така и Теологията са безсилни да обяснят Аз-а.
Аз-ът няма нужда от Философията и Религията, за да съществува.
(Но Науката, Философията и Религията се нуждаят от Аз-а, за да съществуват и да има какво да се опитват да обяснят. За съжаление или не- напълно безуспешно)

Аз-а е единственото необходимо и достатъчно условие за съществуването си
Аз-а е необходимото и достатъчно условие за съществуването на всяко нещо

Аз не съм Аз-а, но Аз-ът съм аз

Местата, където никога не си бил, не съществуват. И местата, където си бил също не съществуват.

И още:
Времето, в което не си живял (защото още не си бил роден) и когато повече няма да живееш (защото ще умреш)- то не съществува.
Времето преди да се родим е точно толкова, колкото и онова след смъртта ни. Защо тогава рядко съжаляваме за първия период, а така горчиво се вайкаме и скърбим за втория? Понеже се самозаблуждаваме, че то е различно.

Времето, което изживяваш в настоящото, то също не съществува.
И обратното е вярно- че "Времето преди" и "Времето после" е толкова реално, колкото и "Времето сега". Между трите времена няма абсолютно никаква разлика. Да мислим другояче е разпространена човешка заблуда.

Всяко възможно описание на Аз-а е недостатъчно и непълно, за да го определи напълно.
Аз съм безсилен да опиша Аз-а изцяло

Понякога Аз-ът се появява в сънищата- но не е сън, а реален и на яве.

Аз-ът не се нуждае от Вярата, за да съществува- просто защото съществува.
Аз-ът съществува, независимо от Безверието.

Науката е безчувствена, Религията- неутешителна. Аз-ът е утехата, надеждата, убежището и единственото възможно спасение.
Фолклорът, митовете и легендите губят първоизточниците си далече в древната история и са недостоверни. Времето заличава абсолютно всичко. Защото "Avec le temps tout s'en va"- "С времето всичко си отива".
Историята и дори фактите често се фалшифицират.
Литературата си измисля сюжетите с развихрено въображение
Но истинската Действителност е "Stranger than fiction" (по-странна и от измислица)
За математиката
И най-точната наука допуска различни, несъвместими помежду си интерпретации. Всяка логичеки непротиворечива на самата себе си теория е вярна и необорима.
Аксиомите са априорни и недоказуеми, а теоремите апостериорно следват като поредици от техните логически изводи и заключения.

Светът не може да бъде описан в никакъв краен брой изречения
(защото Светът не е краен)
Следователно Аз-ът е неподвластен на всякакви всевъзможни словесни спекулации

Светът не може да бъде обхванат дори и от безкрайна рекурсия
(защото Светът е повече от безкраен)

Аз-а не може да бъде видян, нито пък разбран отсрани, защото не е встрани от нещата. Ала Нещата са нищожна частица от него самия.

Изводи: Субективният идеализъм във Философията е напълно обективен.
Теорията за Аз-а е логически непротиворечива  вътрешно в самата себе си- значи е вярна.
Няма, нито пък може да се намери поне един аргумент, който да служи като контра-пример против Теорията за Аз-а.

И ето:
Времето и Пространството,
Материята и античастиците,
Наличното и отвъдното,
Светът и Вън от Света,
Метафизичното, Мистичното
Големият взрив и Вселената,
Нощната стража и заспалите непробудно,
Душата и тялото,
Смехът и болката,
Богатството и бездомните,
Секса и любовта,
Златните мостове и вечните морени,
Бялата пролет, синьото лято, златната есен, студената зима,
Сънят и Будното,
Вярата и Атеизмът,
Мисълта и Думите,
Мечтите и и Действителното,
Хипотезите и Теориите,
Фактите или липсата на факти,
Животът и Смъртта
Началото и Краят,
Всичкото и Нищото-
- Това са само Монолозите на Аз-а.

Не вярата в Бога, а в Аз-а , може да осигури истинското безсмъртие.
Единственото възможно безсмъртие се нарича "Аз"
Повярвайте и се прекланяйте пред Всезнаещия, Вездесъщия, Всемогъщия и Вечен  Аз!

Аз-ът каза: "Аз казах. Точка. Край."
Аз продължавам в Безкрая...
=========================
Заключение

Този трактат практически е напълно безполезен... След прочита животът ви няма да се промени абсолютно с нищо в ежедневието, но ще сте просветлени.

Тази Доктрина не е Догма и следователно няма необходимост да се самоизтъква или доказва (пред никого). Няма нужда от никакви читатели, подражатели, последователи, поклонници, обожатели; нито от имитатори или псевдопророци. Същевременно изцяло е безразлична и към всякакви възможни критици, опоненти или врагове. (Още повече, че както вече стана очевидно и пределно ясно- представителите и на едната, и на другата категория не съществуват в действителност)

Аз-ът не може да се обясни с никакъв краен брой съждения.
Следователно дори и този Трактат не разкрива същността на Аз-а.
Защото Аз-ът е недостижим.

Това е окончателната и последна версия на Теорията за Истината и Аз. Те са изоморфни, тъждествени и еквивалентни.
Всяка бъдеща поправка или добавка по никакъв начин не променя същността на Учението. То е достатъчно в себе си и за самото себе си. Повече думи и всяко допълнително обяснение са напълно излишни...

=========================
Петър Николов- А.К.А. Perpetuum, (или Аз-ът)
                Всички права запазени, Copyright '2016