Този линк е само за информация.

Следях развитието на темата, която пуснах с тогава не съвсем уяснени, но пък за сметка на това наистина здравословни (оздравителни в изв.степен) намерения. Чудех се дали да изразявам съжаление или задоволство, или някаква степен на вариантност между двете, че въобще съм я предложила, докато напредваше дискусията, но твърде скоро реших, че във всеки случай би било празен ход.

Един добронамерен, пък бил той и бегъл (с бръснещ полет над 'рубриките' и отделните структурни елементи) поглед върху текста на Кьосев, третиращ онтологически словесността, би бил обаче полезен ход. (Аргументативната структура на тезата - по реда на (мейнстрийм) логическия анализ, обяснимо защо слабо ме вълнува.)

Проблематизираните в тази студия явления са съпринадлежни към по-голямата тема за феноменологията на родния интелектуалец. Един сериозен акцент върху частна сфера от по-мащабния проблем, за когото въобще представлява проблем.

Благодаря на всички за търпението с мен:) и с пожелание за пълни празници!

Бенчев изглежда е прав по отношение на някои критики по ваш адрес...По простата причина, че сте взели сериозно неговия текст, както показва въвличането ви в дискусия. А не е трябвало. Аргументацията му общо-взето се свежда до това, че интелектуалецът е лош, защото е (предпоставено)...лош, а българските хуманитари и философи са смешници, защото не са световни авторитети...

По същата логика би могло да се каже, че експертът-мениджър е лош, защото е (предпоставено)...лош, а българските експерти и миниджъри са смешници, защото работят в български (клонове на), а не в (централи на) световно признати  институции...

Да се говори обобщаващо за българскиТЕ хуманитари и философи, както и за българскиТЕ мениджъри и експерти е просто НЕЛЕПО. Сред тях има най-различни хора, с най-различни възможности и качества - едни слаби, други добри, едни непризнати, други международно признати...

Най-добрата реакция спрямо текстовете на Бенчев е да ги третирате като (не)любопитно четиво...ο толкова. οначе четящият рискува да се превърне наистина в смешник,тъй като подхожда сериозно към нещо, което е несериозно...

Да, разбрах... :)

Дискусията ви беше леко язвителна, напомни ми на другите форуми, в които влизам и в които съм ставал свидетел на жесток "флейм"  (яко взаимно псуване), и ще се радвам, ако се превърне повече в опит за разбирателство, а не в двубой. Ако все пак  някой трябва да бъде номер 1, можем наистина да изиграем в мрежа един турнир "Pro evolution soccer5" и победителят ще бъде обективно определен ;)

Благодаря на Marcel, че под каквото и да е форма върна дискусията! Аз писах пре-пре-достатъчно и вече не искам, затова ще замълча.

Апропо, изпратих лично писмо до Коста Бенчев, за да си довършим разговора и състезанието по остроумние... само между нас си. Това няма да му попречи да (не) участва във форума на "Проектория". Зависи само от неговата воля.

Аз няма да приложа логически подход. Няма да споря дали има основания да се смесват кореспондентна и прагматическа теория за истината (успяхте да примирите Ръсел и Джеймс- това заслужава да се отбележи по света!). Няма да питам какво са заявявали гореспоменатите Карнап, Попър и др. по отношение на интелектуализма (и дали някога въобще са го поставяли под съмнение, освен в сферата на науката). Няма да питам и дали вие сте пристрастен към Мита за интелектуалците и не виждате смисъл да се откъснете от него. Аз ще говоря като човек. Няма да ви предлагам метафизически аргументи- те не ме интересуват сега. Да говорим конкретно.

Аз нямам класическо образование. Не говоря гръцки и латински. Не познавам достатъчно добре понятията за природата от отделните епохи. Съмнявам се дори дали бихме могли да узнаем какви са били точно тези понятия и дали ние, хората на 20/21 век можем да излезем извън своята социо-културна ограниченост. Нямам особени интереси във физиката, освен някои отделни идеи със значителна философска приложимост.

Днес светът е на кръстопът- едва ли е нужно да повтарям това. Тези, които могат да направят нещо за света не са интелектуалците. Това са хората. Не забравяйте- хората. Защо разделяте човечеството на умни и тъпи хора? Защо делите интелекта на теоретичен и практичен? Защо делите хората на нашенци и другоземци? Защо въобще делите човека на ум, чувства и т.н.? Защо пращате хората "по манастирите"? Нима мислите, че отивайки на определено място, човек е "загубен за истината"? Нима мислите, че истината си има избраници?

Не приемайте думите ми като неуважение към есето Ви. Дори не се опитвам да звуча нападателно. Аз отправям въпроса към всеки, който мисли като Вас. Аз се питам: защо е това взаимно разделение и отблъскване? ο кога ще започне привличането???

  Няма значение дали отговорът ще е в стил Ръсел, Джеймс, Тарски или Кун. Въпросът е дали това някога ще бъде осмислено. Защото контекстът- това е жизнената ситуация, а отговорите- това е излизането от нейното усложнение. Друг е вече въпросът кой иска да живее в един опростен, смислен свят. Аз искам.

А. Г-н Кореспондентно-кохерентен-мениджър-Борец-срещу-интелектуалците-през-Хегелианска-структура-със-Скрити-исторически-цитати-и-Аналитична-философия-и-пряк-наследник-на-Теория-на-речевите-актове-ала-Бейкън-Монтен-Попър-и-сие-…, или иначе казано Коста Бенчев... признавам нищо-нищичко не съм направил с вашето есе. Не само, че не съм го възприел, разбрал, проумял, схванал, осъзнал, съобразил, но не съм го и прочел!

Б. Не е изненадващо, че в последното ви съобщение вече няма нищо по темата на дискусията! А както казахте: "нищо от написаното от мен не е произволно". οма си хас! Този форум обаче е за по-интересни обсъждания, а не за изясняване на лични отношения (в каквото започва да се превръща нашето дърдорене), така че, моля, не искам да си общувам на такива теми - "кой кога да си ляга, да ходи в манастир" и други подобни ваши редки бисери (с които започнахте и свършихте)!

В. Съзнавам богатството, което пропускам като не следя вашите интелектуалски есета срещу интелектуалците. Само аз губя. Вие - печелите. Не може да не сте доволен!

ПП
Аз съм еретик, тъй че няма от какво да се притеснявам, но ще ви обърна внимание, че позоваването (в предишното ми съобщение) на Карл Попър-Алфред Тарски беше просто закачка към вас.
А всъщност… схванахте ли уловката?

2. Бих си позволил да Ви препоръчам вече да си лягате-ако не бяхте толкова уморен, вероятно нямаше да се заблудите, че изобщо сте направил нещо-било то логически анализ или не.

3. Защото, ако не ме послушате, се страхувам че заради мен цяла нощ ще ровите из книгите си и ще питате приятели и познати /надявам се, в други форуми/ неща от сорта на "Някой да помни къде Попър казваше, че веднъж завинаги е претрепал позитивизма...много ми трябва...и как е казваше всъщност първата му книга..."

4. Наистина отдавна не ми е интересно, и съжалявам-но не съм Ви карал да четете текстовете ми-ако не Ви действат добре, просто спрете преди да е  късно и да вземете, че да станете еретик.

4.1 Лека нощ,

4.2 Коста Бенчев

1. Всички сме заети хора, г-н Бенчев. Не е хубаво да си губим времето взаимно, предлагам да спрем. Няма никакъв смисъл. Борете се срещу интелектуалците, пишете си есета и манифести. Всекиму – своето.

2. Това, което направих не е „логически анализ на езика”. Пробвайте пак! Тото играете ли? (макар че “The Elimination of Metaphysics Through Logical Analysis of Language” от Карнап би помогнало във вашия случай).

3. Коментарът ви за старите литературни критици е много общ и некомпетентен и (признайте) не много остроумен. :)

4. Вече беше два пъти обяснено защо дефиницията ви е произволна (при това с пример!). Стига толкова. Леко става досадно.

5. Вие явно много обичате да пускате по някое име всеки път, та ще се наложи да изясня нещо. Теорията за истината на Карл Попър (той използва понятието правдоподобност – „verisimilitude”) всъщност тръгва от… Алфред Тарски. Не го казвам към вас (вие просто неминуемо го знаехте!), съобщавам го, за да няма недоразумения.
5.1. Справка: Попър - [А] Conjectures and Refutations. The Growth of Scientific Knowledge; 1963, страница 233. [Б] "Two Faces of Common Sense: An Argument for Commonsense Realism and Against the Commonsense Theory of Knowledge" във Objective Knowledge. An Evolutionary Approach, 1972;
5.2. Съвсем друг (и много по-интересен!) е въпросът за приложимостта и адекватността на предложението "Попър".
5.3. Бележка: Теорията за истината (независимо кого ще цитирате или на коя теория ще се позовете) няма общо с нашата дискусия и по-точно с начините ви на дефиниране, недолюбването на съзерцателите и т.н.
5.4. Ако продължим да си подхвърляме и цитираме имена до никъде няма да стигнем, г-н Бенчев. Не че сме стигнали до някъде! :)

6. Поне разбрах нещо фундаментално, казвате: "нищо от написаното от мен не е произволно - просто това, което на едно място е имплицитно, на друго място е експлицитно"... Сериозно?... Както се казва - важно да е весело!

7. О, съгласявам се - вие сте безкрайно прав за всичко. Както казах – за чувства ви няма да споря!

Айде, явно сте запразнили!
Поздрави!

"Преодоляването" на текста ми от Вас чрез "логически анализ на езика" ме кара да се усмихвам под мустак.

Не се сърдете, но съм зает човек и определям времето си за "дискусии" от рода на тази с Вас предимно като сравнявам пределните ползи и пределните разходи /в широк смисъл на думата/. Затова не винаги имам сгода да се занимавам с Вашите разсъждения-ами че то, разбиранията Ви за "рационално" и "емоционално" ми напомнят за мисленето и изразяването на литературните критици от времето на Тодор Живков...

Не зная и защо с Darin считате дефиницията ми за произволна-ще Ви издам, rи на двамата, приятелски, една голяма тайна-нищо от написаното от мен не е произволно-просто това, което на едно място е имплицитно, на друго място е експлицитно.

Вижте какво означава кореспондентно и кохерентно в епистемологията, ако пак не ме разбирате. Задълбочете се за малко в теорията дза истината на Попър. Ако и тогава не разбирате-по-добре се фокусирайте върху администрирането.

Съжалявам, но трябва да прекъсна-чакат ме по-интересни занимания (силно- емоционално съм привързан към Pro-Evolution Soccer-надушвате ли и тук философския проблем...).

ВЕСЕЛА КОЛЕДА, отново:

Коста Бенчев

Всички препратки [1.2; 1.3.;…] са към предишния ми коментар. Отбелязъл съм аргументите си с [Аргумент].

I. Обяснение:
1. Дефиницията ви е напълно произволна. Всичко последвало всъщност губи смисъл. [Аргумент І - 1.2.; 1.3.] [вижте какво казва Darin].
2. На вашeто единствено обяснение „защото не съм метафизик-съзерцател и не смятам, че смисълът на живота е да мисля” вече отговорих в [2.1. - Аргумент ІІ]. Просто дискусията с този ваш аргумент става несериозна и персонална (принудени сме да обсъждаме вас?!).
3. Да, в есето ви има твърдения (нещо типично в повечето писмени текстове по света), проблемът е, че всичко се основава на емоционалното ви отношение към някакви конкретни хора. Това че някакви хора са смешници, не е философски проблем, г-н Бенчев, това е личен проблем - какво и кого харесвате [Аргумент ІІI - 2.3.].
4. Вие ми отговаряте на един мой въпрос така (всъщност единственият ви отговор!): „Да: А е Г и Д – и какво от това?” Г-н Бенчев, за съжаление отговорът ви е грешен. Прочетете си пак собствения текст, моля!

Коментар към 4-ри: οзлиза, че "привилегированият контакт с истината" (А) наричате "рационалност" (Г). Но първото ви пречи много, а второто - не. Това мисля е достатъчно по въпроса за това как боравите с понятията.

II. Бележки:
- Мисля че вече написах, че ако приемем дефиницията ви – всички ще се борят срещу интелектуалците [1.2.]. Надявам се това да ви успокои.
- Казвате: „Администаторът се учудва, че обичам това, което съм и не обичам онова, което не съм. А той какво очаква – да обичам онова, което не съм и да мразя това, което съм?” Не, бъдете си такъв какъвто сте, това не е мой проблем, просто не се позовавайте на емоционалността си като аргумент [2.3.]… Не разбрахте ли, че това имам предвид?
- οмам въпрос – при вас всичко черно-бяло ли е, че сте обърнали точно по този начин цитираното изречение? Само това ли виждате като вариант…
- Не съм декларирал патетични открития, опитах да спестя на другите време (това е форум, не ви пиша лични писма).
- Сега пък Бейкън и Монтен…
- Плашите ни с Гьодел ли... А защо му викате "чичко" :)
- Вие сам заявявате (сега отново!), че мразите това, което е различно от вас (?!). οма ли смисъл да коментираме повече?

ІІІ. Резюме:
Останах (може би с погрешно впечатление), че не сте чели внимателно какво са писали хората до тук и за да си спестя трети (еднотипен) отговор, ще изведа всичко много-много просто. Това, което виждам като проблем във вашия текст (и за което съм дал аргументи) е:

А. Произволна дефиниция;
Б. Силна емоционална основа, на която се позовавате като аргумент;
В. Доказателства само от личен опит;
Г. Лични нападки към конкретни хора;
Д. Плаваща терминология;

Аз нямам чат-култура, затова-ако съм обидил някого, е било неволно. както казва любимият ми П.Н. Ткачов-изразът "псуват се като каруцари" започва да бива изместван от "псуват се като...филодофи".

По повод на моя текст и писмо до Боби, тъй като наистина никой вече ние си спомня за какво иде /-ше/ реч, използвам правото си на отговор.

Голямата проблематика около дискусията е, че темата за интелектуалеца засяга не просто нещо от това, което вие правите, а начина ви на съществуване, който сте си избрали. Нещо като "Апология на Сократ".  οли ненаписаният диалог "Философ"-короната на короните.

οначе-както каза момченцето във филма НОЩНА СТРАЖА-за лошите "...те поне не се правят на добри". За какво са всичките ви приказки за либерализъм и толерантна мулти-отвореност на прилики и разлики, като не само не можете да ми възразите смислено, ами се и дразните от факта, че не съм съгласен с вас?

οнтересува ме не тона, а истинността на твърденията  ми/ни.

В този смисъл никой досега не е направил смислено възражение на моите тези.
Единственото не-емотивно изказване в последния коментар на Администратора беше под формата на въпрос за А,Б и пр. Да: А е Г и Д-и какво от това? ο не съм длъжен да употребявам едни и същи думи постоянно-това не е аритиметика, а и да беше-не викайте призрака на чичко Гьодел, да не ви уплаши повече от предполагаемото. ο има есета, които не са емоционални, а аргументативни-и моето е такова-както на Бейкън или Монтен-не може ли? Няма смисъл да се декларират като патетични открития неща, които са пределно подчертавани от мен винаги-да, не обичам съзерцателните натури, да-много важен за мен е опитът и практиката, да-за мен ценност са историята, диалектиката и формализмът-това го вижда целият свят...да смятам, че българските хуманитарии и философи са смешници и безкрайно слаби като автори-не е ли очевидно за всички извън системата на асистентстването, които те кара да умираш от глад и докторантстването-бедро до бедро с тъпите връзкарки-дъщери на професорки? Не е ли очевидно? За мен е очевидно. Администаторът се учудва, чи обичам това, което съм и не обичам онова, което не съм. А той какво очаква-да обичам онова, което не съм и да мразя това, което съм? Тогава ще съм като него: и другите ще се чудят защо не харесвам различните от моите текстове, а на всичкото отгоре и като си го казвам, се извинявам в началото и в края на писанията си.

Това е несериозно. Ако нямате аргументи, това е последният и пръв път на участието ми тук-на всичкото отгоре, никъде не пише, че авторът трябва да търси диалог с читателите си-не е ли очевидно?

ВЕСЕЛА КОЛЕДА,

Коста Бенчев

Няма смисъл да се разводнява и без това разводнената тема. Нека я оставим така.

1. "Явно е, 4е Коста да не иска да има нищо повече с участниците във форума от това те да му четат и обсъждат текстовете, а той да се произнесе накрая"

Ами не, не е явно. Погрешно е. Коста има доста пове4е общо с (някои) у4астници във форума, besides me, отколкото споменатото. А даже и това да беше дъ кейс,  не виждам какво а) тъпо, b) подло и c) неинтересно има в това. Коста е свободен 4овек и доколкото razo4arovanite в БГ и особено не-4леновете на форум с "такава висока култура" не удостоверяват с простия факт на анонимното си електронно съществуване the ultimate truth или поне някой що-годе 4итав ети4ески модел на поведение той може да прави каквото си иска; това по формата на поведението на Коста. Amazingly, this corresponds perfectly with your (2), see below for details:

2. Това е fine

3. Защото не е member на форума

O4евидно, според теб той има вси4ки тези права и екстри защото не е 4лен на форума. Not so. Той щеше да си ги има даже и този конкретен форум да не съществуваше.

(4). "бтв (бтв е cooler отколкото btw, защото не се превключва клавиатурата, нали фифи number уан?)"

Well, ит ис нот ънлес ю тинк дат being deeply lazy (to switch the keyboard keys in order to change between languages) is "COOL", hence, "COОLER" than not to switch. Also, obviously your point is not sincere since you have switched 6 (!) times during this sentence alone (may be hoping to look COOL, or, COOLER (than what? what we/you think of yourself ?); anyway). За да изглежда убедително, though, не трябваше да превклю4ваш. Taka собственото ти поведение стои в противоре4ие с предписанията на постинг-а ти, оттук: "бтв" would still have had some chances to be cooler than "btw" but you spoiled it by switching. It seems that not what you say is truly important for you neither the relation of correspondence between your post and your behavior; the only chance left is that you ... just want to be/look cool. Well, THAT IS COOL!

5.  Подло е когато член (fphgrb01) на форума започва да подкрепя и толерира, и дори да направо на помогне на нечленове на форума да заобикалят служебните си станции, за да ругаят, оскърбяват и разрушават добрия тон в проекторията, това си е направо подло.

"Подло" е силно емоционална и субективна, както биха казали с пове4ето философски департаменти в БГ, категория. В пове4ето слу4аи зад нейната употреба стои deep unsatisfaction на user-a от (one's interpretation of, which might be deadly fallible) нещо, което се е слу4аило. Това по никакъв на4ин не помага на рационално-адекватната реконструкция на събитието, за съжаление. Аз не просто толерирам и подкрепям, ако си обърнала внимание, аз инициирах възобновяването на дискусията. Tака 4е, ако толерирането и подкрепата са подли then I am simply the devil :). Сега на въпроса, оставяйки емоциите настрана за момента: по на4ина, по който го виждам, един философски форум дава трибуна за сблъсък на идеи.  Неминуемо (и особено в едно за съжаление лишено от сериозни философски традиции като българското общество) тези сблъсъци са обле4ени в солидна доза емоционални квалификации. Ли4но аз мисля, 4е същинската функция на тези квалификации е да ни освободи от осъзнатата свинщина на куцото ни ежедневие but that might be just me. Това е отрицателния аспект на емоцията в дебата. οма оба4е и положителен аспект. Емоцията може да провокира дискусия. Доста добре при това. Справка: настоящата тема. Евалата Веселке! Ето действителния разрез на my justification to post Kosta's reply: аз приемам някои от тезите на Коста от на4алната статия. Не приемам онези тези, които касаят изискването за социалната ангажираност на интелектуалците (какви са при4ините за това не е особено интересно). Не приемам оба4е отсвирването на статията с лекотата, която вси4ки (или пове4ето) направиха. Което не озна4ава, 4е имам някакъв емоционален проблем с това; не, имам скромно академи4но по същността си несъгласие, нищо сериозно. Не мисля 4е by default игнорирането на това, което Коста всъщност (се опитва да) казва е философски интересно. А аз оби4ам да ми е философски интересно. Ето защо след като полу4их още два (!) коментара преди последния отговор аз не ги постнах а се опитах да разпаля дискусията по на4ин, който да я направи още по-интересна. За мен историята с темата приклю4и с последния постинг преди моя възобновяващ. Но когато Коста ми изпрати отговора си и след като разменихме малко мнения по пощата аз реших, 4е темата само ще спе4ели от постването на този отговор. Съвсем искрено и без грам съмнение. Притесних се малко, разбира се, за някои коментари, които, ако трябва да бъдем 4естни и из4ерпателни (което, sad to say, ти не си в твоя коментар: той е интересен но едностран4ив и струва ми се не си пейвала достатъ4но добре аттеншън на темата в нейната история и цялост; ако беше, щеше да видиш 4е инициирането на емоционални квалификации във връзка с темата на Коста не беше запо4натo от него; мисля, 4е задо4но или не Коста имаше право и на "емоционален" отговор - това си е негово право, а 4естно, ми беше доста интересно как ще протекат нещата след това. οнтересът а не подлостта ме накара да постна. Подлост може да има там, където има някакъв страх от евентуално събитие а при мен в Проектория такъв страх няма) можеха да доведат до ненужно ескалиране на дебата. Мисля, 4е това, което последва показа, 4е до голяма степен съм бил прав в избора си да постна отговора.

А ина4е за тона във форума и про4ие: неминуемо има флуктуации в определения като добър тон за един форум. Аз имам доста богата форумна история и опит (от 4 години съм 4лен на BMW форума в БГ, който може и да не е толкова изискан в темите и дебатите си като един философски форум но ей, бога ми, има много неща които 4овек може да нау4и от там; 4лен съм от година на DVXuser форум-а за digital video и т.н.) и знам, 4е най-страшното нещо, което може да се слу4и на един форум е да стане ску4ен. Това е смърт за форума. Как се лекува и предотвратява това? Ами с touching the emotional string. Затова, винаги, когато ми се стори уда4но си позволявам да оставя отворени емоционални врати4ки на даден постинг или тема. За да стане по-интересно. По-интересно зна4и увели4аване вероятността да се постнат пове4е смислени неща, което да доведе до повишаване на ка4еството на текста в самия форум; което пък е една и от целите на философските такива.

ο накрая, аз със сигурност не съм Дева Мария но предпо4итам когато ме нари4ат подлец да уцелят някое от наистина подлите неща, които съм свършил, а не да хабят "истинни" патрони по полу-повърхностни забавления от рода на "постнал - не постнал нещо защото х".

6. Прилича на онези изпълнения, в които когато човек иска да каже на някого нещо, чака някой друг да го стори в личен разговор с него самия и след това тича при някогото у ми казва - а пък да зна'йш само какво каза еди-кой си за теб?

Ами не, на мен не ми прили4а, но к'во от това. Аз не съм характерен с 4акането си. Правя нещата на момента или изобщо не ги правя. За съжалениe няма високо ниво на конспирация тук, нещата са тривиални.

7. Още съм разочарована

Не мисля! Мисля, 4е яко "инджойваш" вси4ко, което става. Вклю4ително "подлите" вклю4вания. Нали? В този смисъл може би ще бъде по-добре да смениш guest-nik-a си на "o4arovana".

8. Kултурата на членовете на форума е твърде висока за да успееш да ги въвлечеш в бойни действия, при което оръжието е цапащо.

Igen, както казват в Унгарско.

PS Някак си си мисля, 4е твоя плам  не е характерен за гости на форум-а. Обикновено гостите по форумите са:

1. Мързеливи регнати юзъри, които се правят на cool  в собствените си о4и като не натиснат десетина клавиша за да се логнат ама все пак не могат да изпуснат шанса да постнат нещо. Мързелът е голяма сила ама изявата е по-мощен стимулатор :)

2. Слу4айни гости (има и такива)

3. Гости със собствените си имена (като Йосиф Рангелов) - хора, на които не им пука от това, 4е някой знае какво казват

3. Анонимни гости (пука им за горното по няк'ви при4ини)

4. Регнати юзър-и, които по определени при4ини (основно да не бъдат разпознати) се логват като анонимни гости в същия форум (яко фиър ги гони)

Ако трябва да подредя вероятностно ти към кои спадаш ето моите цифри:

1. 2%
2. 9%
3. 10%
4. 80%

Процентите надвишават сто защото някои анонимни гости са дали по пове4е от един отговор :).