на Българска академия на науките

по въпроси, поставени в писмо № 0901 – 38 от 15 май 2007 г.
от Министъра на образованието и науката

(Становището е изпратено до МОН с писмо № 04-09-48 от 23 юли 2007 г.)

По въпрос:
1. Кои, според Вас, са петте възможни ясно дефинирани национални приоритета, отчитащи тенденциите за развитие на науката в Европа, в които следва да бъдат концентрирани усилията и ограничените ресурси, с който нашата страна разполага и какви са основанията за определянето им като такива?

Разбирането, че може да се инвестират средства само в няколко ограничени области на науката, е неоснователно. Няма държава в ЕС, която да концентрира всички инвестиции за наука единствено в пет примерно научни области. Това може да се направи евентуално в държава, в която има ясно определени приоритети в индустрията и силно развити предприятия в дадената област, които целенасочено да бъдат извеждани на световния пазар като лидери - както например електрониката във Финландия и Япония, фармацевтичната промишленост в Унгария, автомобилостроенето в Чехия и Румъния и пр. Но и в тези страни държавата поддържа и фундаментални, и приложни изследвания в много научни области, тъй като никога не може да се предскаже коя научна област в кой момент ще бъде необходима и перспективна за развитието на страните в ЕС. Този принцип е изрично подчертан и в Зелената книга за европейското изследователско пространство.

В България не само не са изведени икономически приоритети, но държавата изобщо не е определила отрасли, които да развива целенасочено. Поради това би било не само неразумно, но и невъзможно да се изведат за България приоритетни научни области и само те да бъдат финансирани. Това, което се прави в ЕС, е по-скоро да се стимулират видове дейности във всяка област на науката, които могат да доведат до развитие на науката и до икономически растеж. Например - създаване на нови материали, създаване на ново фундаментално знание, създаване на енергоспестяващи технологии във всеки отрасъл, създаване на стимули за прилагане на научни резултати и иновации от страна на предприятията и пр.

Засега в България се говори за енергетика, транспорт и туризъм, но това (с изключение евентуално на енергетиката) не са отрасли, които при реалното им състояние и характеристики в момента, ще могат да носят ускорено прираст на брутния вътрешен продукт. Това не са и традиционните отрасли, които потребяват наука. Що се отнася до актуалните информационни и комуникационни технологии, не би могло да се правят прогнози, преди да се анализира състоянието на самия бранш - брой производствени предприятия, капацитет за възприемане на български научни продукти от тяхна страна, брой търговски предприятия и пр. Тревожни за България данни са отчетени в службата на Европейската комисия Eurosat в доклада от 2007 г. - едва 16 % от нашите предприятия ползват иновации при 42 % среден процент за ЕС-27. След предприетите от Румъния мерки България остана на последно място в ЕС-27 по брой на иновационните предприятия и по доходи от иновационни предприятия (главно поради това, че нашите иновационни предприятия са почти единствено само в областта на информационните технологии и повече от половината са в областта на услугите и търговията, а не на производството). Предприятията в България правят инвестиции за наука 0,05-0,1 % от общите инвестиции за наука в страната при среден процент средства за наука от предприятията 50-55 % в ЕС-27.

Принципен въпрос е, че преди да се посочат приоритети за науката, трябва да бъде направен подробен и задълбочен анализ на състоянието на българската икономика, на нейната структура, на нейните потребности и  възможности да усвоява иновации.  Да се очертаят слабите  места в  българската икономика и тогава да се набелязват мерки за растеж като цяло. Това трябва да стане съвместно с БАН, НЦАН и водещи висши училища, които имат международно призната научна продукция. При такъв подход ще е възможно в кратки срокове БАН и висшите училища да предложат научни области, в които с тяхна помощ ще могат да бъдат развити или създадени иновационни предприятия. Без такъв съвместен анализ обаче всяко извеждане на приоритети в науката малко или повече почива главно на традиционните български научни школи или на случайни представи за евентуално внедряване на научни продукти. БАН е готова да й се възложи координацията за разработването на сериозен национален план за приоритетите в този смисъл.

Забележка: Средствата за научни изследвания наистина са малко — извън заплатите и евентуално електричество, отопление, вода, телефони. и т.н., БАН получава субсидия за изследвания едва 130 000 лв. А висшите училища получават сега — 3,2 млн. лв. по бюджетите им и 6,4 млн. лв. от конкурса за ВУ на фонд "Научни изследвания". Тези следства са изключително недостатъчни и не бива да се раздават по равно. οма показатели, по които се измерва научната продукция и те показват, че с наука реално се занимават не всички висши училища в страната. Необходимо е да се направи подробна оценка за качеството на науката в България и средства да се насочват там, където се произвежда международно призната научна продукция. Едновременно следва да се намерят специфични подходи и средства за засилване на научно-изследователската работа в изоставащите в това отношение висши училища.

Докато това не е направено, може да има в краткосрочен и средносрочен план два подхода в определянето на национални приоритети за науката.

Първият подход е да се следват 6 приоритетни научни области, очертани от Европейската комисия като приоритети за цялата европейска общност и в които България има утвърдени научни школи с международно име:

•    Енергетика, възобновяеми етергийни източници и енергийна ефективност;
•    οзучаване на материята, материалознание и нови материали;
•    Нови технологии – информационни, комуникационни, нанотехнологии;
•    Биотехнологии, науки за живота и медицина (Качество на живота);
•    Аграрни науки и науки за Земята,
•    οсторическо наследство, обществено развитие и националната идентичност.

Това се обосновава още повече с изискването в Зелената книга на ЕК всички държави да уеднаквят приоритетите и подходите си в науката, като си помагат взаимно за развитието на области, които са приоритетни за даден регион или отделна страна. Към тези 6 приоритети трябва да се добавят същестуващите 5 национални научни програми, определени от Министерския съвет, които никой не е отменил, но които получават сега спорадично финансиране чрез фонд "Научни изследвания" към МОН или изобщо не го получават.

Вторият подход е допълнително към институционалното финансиране на науката да се прибави целева помощ от държавата към видове дейности, така както е записано и в Зелената книга, и в специалната рамка за държавна помощ за науката, приета от Европейската комисия на 22 ноември 2006 г. Трябва да има държавна помощ за:

•    укрепване на научните инфраструктури и на кадровия потенциал
•    осъществяване на научни и иновационни проекти
•    подготовката на необходими на индустрията висококвалифицирани кадри
•    покриване на разходите по патентоване и защита на интелектуалната собственост
•    за предприятия, използващи иновативни технологии и продукти, и създаващи заетост във високо технологични области
•    за създаване на мониторингови и внедрителски звена в научни организации, ВУ и предприятия
•    за временно наемане в иновативни предприятия на учени с висока квалификация
•    за съвместна дейност на колективи от научни организации и висши училища или и на двете структури с предприятия по перспективни теми.

Всякакъв друг подход за насочване на средствата към определен брой конкретни приоритети поставя България извън процесите, които протичат в Европейския съюз и извън препоръките на Лисабонската стратегия за развитие. Европейската комисия в последните две години изрично подчертава изискването държавите членки да уеднаквят стратегиите си за развитие на науката и на икономиката, основана на знанието.

По въпрос:
2. Считате ли, че националната научна система се нуждае от оптимизиране и/или преструктуриране, по какъв начин и в какви срокове би следвало да се осъществи това?

България е единствената държава в ЕС, чиято национална научна система е съществено осакатена и неразумно намалена до под допустимия минимум. С директното унищожаване на стотици отраслови приложни научни институти през 1991 – 1995 г. страната бе лишена от структури за трансмисия между науката и производството, които съществуват във всички държави на ЕС. С това бе унищожена и възможността за бъдещо развитие на конкурентоспособни отрасли в икономиката.

Българската академия на науките като национален център за научни изследвания извърши реформа в периода 1991-1997 г., като намали състава си почти наполовина, а броят на учените в нея остана едва 3700 души. Националният център за аграрни науки (бившата селскостопанска академия) бе също почти наполовина редуциран.

От над 97 хиляди души през 1989 г. в науката и научното обслужване (данни по НСο) същите към 1995 г. намаляват на 30 663 души. Научните работници (т.е. такива с научни степени и звания) от 31 704 души през 1990 г. намаляват през 1995 г. на 25 577 души, а през 2005 г. са 20 874 души (данни на НСο), т.е. ежегодно средно намаление с около 750 души. Следователно от научните работници са останали само около 65% спрямо 1990 г., а от персонала зает с наука и научно обслужване (т.е. работещ научно- изследователска и развойна дейност) спрямо 1989 г. са останали само около 18%.

В същото време науката във висшите училища не бе стимулирана по никакъв начин, а широкото разрастване на университетската система при намаляващ брой преподаватели откъсна допълнително някои от висшите училища от научните дейности.

В резултат на всичко това сега България е на последно място в ЕС по брой на учените спрямо заетите с трудова дейност и съществено изостава в това отношение от всички други страни. По данни на НСο през 2004 г. заетите в отрасъл “Наука” в процент от работещото население в ЕС-25 са 1,32 %, в ЕС-15 са 1,43 %, в приетите преди нас 10 страни членки са 0,77 %, в България са 0,54 %. Т.е. на 1000 заети с трудова дейност в ЕС-25 заетите с наука са 13,2, в ЕС-15 са 14,3, в ЕС-10 са 7,7, а в България са 5,4. А за 2006 г. Eurostat отчита, че у нас на 1000 работещи се падат само 3-ма заети в отрасъл “Наука”.  България е на последно място в ЕС и по брой на учените спрямо активното население на възраст от 25 до 64 г. По данни на Eurostat учените като процент от активното население (25-64 г.) в ЕС-25 са 0,46 %, в ЕС-15 са 0,48 %, в Румъния например са 0,34 %, а България е на последно място в ЕС с 0,31 % учени спрямо активното население. Поради изключително ниските заплати, неадекватни на годините квалификация, изследователите в страната продължават да намаляват чрез изтичане на мозъци навън и към други по-високоплатени поприща, не се намират достатъчно млади хора, които да попълват адекватно общността на учените и преподавателите. А до 5 години предстои да се пенсионират една трета от учените и преподавателите. Това, както е отбелязано и в Зелената книга на ЕК, първо снижава компетентността и второ лишава страната от достатъчен кадрови потенциал в науката и образованието. Т.е. свиването на системата у нас предстои неизбежно, ако не се вземат спешни мерки.

Трите големи проблема на научната система в България освен финансирането в момента са остарялата материална база, липсата на развойни звена и недостатъчните научни изследвания във висшите училища. Възраждането на унищожените и разграбени преди 16 години отраслови научни институти сега би изисквало огромни средства и кадрови потенциал, които държавата няма как да намери.

В тази ситуация, когато България е на последно място по всички показатели за наука, трябва да започнем да възприемаме понятието оптимизиране и преструктуриране не като рушене и ново (вече недопустимо) свиване на системата, а като търсене на начин с възможни усилия да възродим каквото е възможно и да се използват и укрепват максимално съществуващите ефективни структури. Всъщност, такива са изискванията и в Зелената книга на ЕК.

Това,  което може да се направи стъпка по стъпка, е да започне стимулиране  на изграждането  на внедрителски звена в научните организации,  висшите  училища  и предприятията чрез приоритетно насочване на проектни средства и на средства от структурните фондове към такава дейност:

•    Да продължат с повече средства конкурсите за обновяване на апаратурната база на лабораториите. Да се използват за целта и инфраструктурните структурни фондове на ЕС, като се даде възможност да се кандидатства с проекти за научна инфраструктура. В зелената книга структурните фондове се посочват като важен източник за развиване на научната инфраструктура. България е единствената държава в ЕС, която не предвиди оперативна програма за науката, но въпреки това би могло да се намерят начини част от структурните  фондове  все  пак да  се  използват за  целта  (в  съвместни  усилия  с министерствата на икономиката, на труда и социалните грижи, на земеделието и горите и на околната среда и водите).
•    Да  бъдат  насърчавани   приоритетно   проекти  за  съвместна  дейност  между   научни организации, висши училища и предприятия (чрез договори между тях за двустранни и клъстьрни дейности).
•    Да бъде насърчавано съвместното поддържане и използване на научни лаборатории в научните организации за обучение на докторанти от висшите училища.
•    Да  бъде   променена  организацията   на  дейностите   във   висшите   училища,   така   че възнаграждението на преподавателите да не зависи само от хорариума часове (360 на година), а да включва задължително занимания с научна дейност с  участие  на студентите и докторантите. Да се въведе изискване поне 10 % от събраните от студентски такси средства да се инвестират задължително в научна дейност във висшите училища.

По въпрос:
3. Какъв може да бъде реалистичния годишен ръст на средствата за научна дейност, предоставяни от бюджета като процент от БВП?

Трябва да се има предвид, че през 1989 г. за научни изследвания и развитие България е влагала за наука над 2 % от БВП. В момента влага 0,4 % от БВП (от които по най-груби сметки 0.3% са от държавна субсидия, а 0.1 % от собствени приходи) и това означава, че средства в размер 1,6 % от БВП за 17 години са били пренасочени към други сфери. Един сериозен анализ на отраслите и дейностите в държавата би показал къде точно са пренасочени тези средства. При положение, че акцентът на Лисабонската стратегия за развитие на ЕС е създаване на конкурентоспособна икономика, основана на знание, би следвало именно знанието и иновациите да станат приоритет и на България, още повече, че в Закона за насърчаване на научните изследвания е записано - засега на хартия, че научните изследвания в България са стратегически национален приоритет. До момента този приоритет не е подкрепен с нищо от страна на държавата. България е на последно място по инвестиции в науката сред страните на ЕС-27. Това опасно изоставане граничи със срив и трябва постепенно да започне преодоляването му.

Науката е единственият отрасъл, който работи в много тясна връзка с всички останали държави не само в ЕС, но и в света. Това се подчертава десетки пъти в главите на Зелената книга на ЕК. Като такъв отрасъл българската наука няма как да бъде приемана като адекватен партньор извън страната, ако условията за развитие и финансирането й се отличават съществено от тези в другите държави.

Висшите училища у нас получават в субсидиите си по Закона за държавния бюджет през 2007 г. и от т.нар. конкурс за ВУ на фонда "Научни изследвания" около 9 млн. лв. за изследвания. През настоящата 2007 г. БАН може да участва само в общия конкурс за уникална апаратура, а общ, макар и тематичен конкурс за научни проекти за БАН просто няма. БАН получава от субсидии едва 130 000 лв. за изследвания. Тези средства са крайно недостатъчни за развиване на научни изследвания в страната, да не говорим за обновяване на научните инфраструктури. По заплащане на научния труд България е на последно място в ЕС, като заплатите на нашите учени са от 24 до 2 пъти по-ниски от тези в останалите държави от ЕС-25 (средно 13 пъти), а финансовата осигуреност, които се пада на един учен в БАН спрямо сродните научни организации в ЕС за заплата, научна работа, издръжка на лабораториите, е от 30 до 2 пъти по-ниска от тази в другите страни на общността (средно 15 пъти). По данни на Европейската комисия от април 2007 г. средната годишна заплата на учените в ЕС-25 е 37 948 евро, в Швейцария е 82 725 евро, в Чехия например е 19 620 евро, в Унгария е 15 812 евро, в Полша – 11 659 евро, в Румъния – 6286 евро, а България е последна с 3556 евро средна годишна заплата на учените.

В момента инвестициите за наука според Доклада за държавния бюджет 2007 г. възлизат на около 180 млн. лв. – общо от държавни субсидии и планирани собствени приходи на научните организации. Дори да приемем, че около 140 млн. лв. от тях са субсидия, едно двойно увеличаване на бюджетните субсидии в течение на 2 години не е невъзможно. В действителност 140 млн. лв. не са съществен разход за държавата, а биха позволили на науката в страната да излезе от финансовата криза и от последното място по финансиране в ЕС. Припомняме, че това искане БАН постави още през пролетта на 2006 г. Тук то не бе чуто, но съседна Румъния направи точно това – увеличи практически двойно субсидиите за наука от бюджета си за 2007 г.

Една възможната стъпка за стабилизиране на българската наука при това най-кризисно в Европа състояние в момента и при категорично признато от ЕС качество на нашите учени, е:

Две години поред увеличение на публичните разходи за наука с 0,3 % от БВП и една година с още 0,1 %: това са около 130 млн. лв. допълнително над сегашната субсидия през 2008 г., втори път 130 млн. лв. допълнително през 2009 г. и около 80-90 млн. лв. допълнително през 2010 г. Такава стъпка ще доведе субсидиите от държавата за наука да бъдат увеличени до около 1 % от БВП. Такъв подход е възможен при наличие на разбиране и политическа воля за бюджета на страната. Разбира се, конкретните числа тук са приблизителни и трябва прецизно да се съгласуват с прогнозния БВП за трите години.

Освен това - трябва спешно да се въведат законови фискални облекчения и стимули за изследователите и за предприятия, които внедряват иновации. Тези стимули са въведени вече във всички останали страни на ЕС и се споменават десетки пъти в Зелената книга на ЕК, особено по отношение на по-изостаналите в иновационно и технологично отношение държави като България.

Засега официално не се дискутира без основание и обещаното от държавата през 2001 г. – 2003 г. в преговорите с ЕС по глава 17 ежегодно увеличение на бюджета за научни изследвания с 0,15% от БВП.

При драматичното изоставане в поддръжката на нашата наука разумното ниво би било за отрасъл "Наука и технологии" да се насочат поне 10 % от структурните фондове. При общ размер на фондовете за България около 7 млрд. евро това ще означава 700 млн. евро за седемте години или 100 млн. евро годишно. С тази сума няма да може да се премахне изоставането, но дистанцията поне ще бъде скъсена и ще се осигури възможност да се изпълнят и останалите програми за използване на фондовете. οзточникът на тези средства трябва да са основно структурният Фонд за регионално развитие и частично - Социалният структурен фонд, Аграрният фонд и Кохезионният фонд.

По въпрос:
4. Какво е оптималното съотношение между институционалното и програмното финансиране на системата и в какъв порядък то би могло да се променя в следващите години?

Преди да се отговори на този въпрос трябва да се изясни какво се разбира под програмно и институционално финансиране.

Ако програмното финансиране означава финансиране на изследователски проекти в рамките на определена програма, отговорът на въпроса е един.

Ако програмното финансиране означава финансиране на проекти, при които има възможност за отпускане на съществени средства за трудови възнаграждения на персонала (научен и помощен) и за поддръжка на материалната база (разходи за издръжка) – отговорът би бил друг.

Във всеки случай не е възможно да се осъществява каквото и да било проектно финансиране без съществени институционални разходи, които включват заплати и осигуровки на научния и помощен състав, капиталови разходи – поддръжка и обновление на сграден фонд, апаратура транспортни средства и пр., разходи за издръжка – електричество, вода, отопление, осветление, комуникации и пр.

За висшите училища тези разходи са за сметка на дейност “Образование” и за това привидно там няма институционални разходи за наука. Тази съществена разлика между висшите училища и научните организации обикновено се премълчава, но съществено се използва за противопоставяне на тези два типа организации, в които се извършват изследвания.

Ако отпусканите на университетите средства за научни изследвания от дейност “Наука” са институционално финансиране, то те задължително следва да се съотнасят и по абсолютна и по относителна стойност само към аналогичните средства в научните организации, а не към всички институционални разходи в тези организации.

Ако програмното финансиране включва само финансиране на изследователски проекти, съотношението институционално/програмно проектно финансиране би следвало да бъде най- малко 60 към 40 в полза на институционалното.

Ако програмното финансиране осигурява финансови възможности и за други разходи освен преки изследователски разходи, е възможно да се говори и за други съотношения, при които дяловете на институционалното и програмното (проектното) финансиране могат да се изравняват.

Във всички случаи обаче за съотношение между проектно и институционално финансиране си заслужава да се говори само при наличие на осигурени средства за научни изследвания (най-малкото 1% от БВП от публични източници). При това подобряването на пропорцията в полза на проектното финансиране е недопустимо да става за сметка на преразпределение на минималните средства, които държавата осигурява днес за наука. Те на практика стигат само за поддръжка на съществуващия изследователски потенциал (фактически “на изкуствено дишане”), което се осигурява от успешните изследователски проекти с международно финансиране.

Постигането на “по-добро” съотношение между институционално и програмно финансиране, което би могло да осигури развитие на научните изследвания в България в съответствие с Лисабонските норми е възможно, само ако и двата вида финансиране нарастват през следващите години. При това темповете на нарастване на програмното финансиране биха могли да бъдат по-високи, но не за сметка на институционалното финансиране.

Единственият начин да се увеличи делът на проектно финансиране е да се увеличат средствата за него дейност - първо, като се увеличат финансовите ресурси на фонд "Научни изследвания". ο второ - като се прибави финансиране за заплатите и стопанските разходи за поддръжка на  научните институции. За осигуряване на конкурентна способност на науката необходимо  условие за успешното нарастване на дела на проектното финансиране е изпреварваща целева инвестиция от страна на държавата за укрепване на научната инфраструктура на институциите водещи научни изследвания. Доброто средно съотношение на институционално към програмно финансиране във всички научни организации в ЕС е 60 институционално към 40 проектно. В много от научните организации в ЕС обаче това съотношение е 70:30 или дори 80:20.

По въпрос:
5. Какви   възможности   виждате   за   ефективно   комбиниране   на   различни инструменти за финансиране на научните изследвания?

Възможностите са три:
Увеличаване на държавната субсидия за наука до 1 % от БВП.
Увеличаване на финансирането на научните институции и на фонд "Научни изследвания".
Въвеждане на фискални облекчения и преференции за науката и за предприятия, които инвестират средства пряко или косвено за научна и иновационна дейност, за да започнат да влагат своя дял във финансирането на науката. България е единствената страна в ЕС, която отказва да въведе тези фискални стимули. Не са изяснени процедурите за освобождаване от ДДС на договорите за научно-изследователска дейност, митнически сборове при внос на предмети с научен характер от страни извън ЕО. Въпреки, че законът за ДДС предвижда режим на прилагане на нулева ставка по ратифицирани международни проекти  и програми, процедурата, която се прилага, е тромава. Приетото през месец март т.г. ПМС № 75 за митническите освобождавания в ЕО предвижда правомощия на Министъра на образованието и науката по отношение на предмети с образователен и научен характер, но процедурата за това не е изяснена. Препоръката за активно използване във всички държави на фискалните стимули за насърчаване на инвестициите от страна на предприятията, бе направена с комюнике на Европейската комисия от 22 ноември 2006 г. и особено в Зелената книга на ЕС.

След всичко изброено подчертаваме, че на стр. 54 в бизнес наръчника на ЕС “EU: Key Figures 2007 on Science, Technology and Innovation” е записано дословно: “България е единствената държава членка на ЕС, която няма цел, свързана с Лисабонската стратегия”.

По въпрос:
6. Какви  конкретни действия трябва да бъдат  предприети  за подкрепа на талантливите млади учени?

Талантливите млади учени ще бъдат подкрепени най-добре, ако се увеличат мизерните заплати в науката, ако се подобрят условията за научна работа в лаборатории със съвременна апаратура.

Основна подкрепа за талантливите млади учени е да им се осигури възможност да работят в качествени научни колективи, които печелят международни проекти и имат възможност да включат в тях младите учени и да ги изпращат на специализация във чуждестранни научни организации. Обменът и повишаването на квалификацията чрез временно пребиваване в чуждестранни лаборатории е основен лост за професионално развитие, посочен в Зелената книга на ЕС. В този смисъл е добре да се разшири подкрепата от фонд «Научни изследвания» за млади учени, които да са задължени след подкрепената финансово от фонда специализация да се върнат на работа в България.

БАН предлага следните мерки за подкрепа на младите учени:

•    За насърчаване на заетостта на млади специалисти в производствените звена да се предвидят данъчни облекчения за тези звена (допълнение към ЗПНο)
•    За повишаване на броя на завършващите специалисти с висше образование, готови да работят по специалността си в производствени звена, да се предвидят данъчни облекчения за тези звена, ако те са подпомагали студенти със стипендии за завършване на висшето им образование (допълнение към ЗВО)
•    За повишаване на броя на придобиващите образователната и научна степен “доктор” да се предвидят данъчни облекчения за производствени звена, подпомагали със стипендии докторанти по време на обучението им в третата образователна степен (допълнение към ЗВО) и данъчни облекчения за звена, назначили такива млади специалисти (допълнение към ЗПНο)
•    За докторантите, защитили в срок, може да се предвидят стимули - например връщане на таксата, която са внесли за първата си година или пък заплащане на разходите по защитата на дисертацията.
•    МС да регламентира таксите по процедурите за защита на дисертационните трудове и хабилитации и да унифицира заплащането на рецензиите, и хонорарите на различните съвети в системата на ВАК.
•    МФ да превежда редовно средствата за издръжка на докторантите (държавна поръчка), каквото е изискването на ЗВО.