Аз също обърнах внимание на резултатите от факторния анализ. За мен те са доста притеснителни - между натурализъм, реализъм и екстернализъм би трябвало да има висока корелация, а не да се изявяват като независими фактори - поне моите впечатления са такива. И защо рационализмът излиза като фактор, а емпиризмът не? Може би той попада под онзи пети фактор, който обединявал всички варианти на анти-реализъм? С други думи, картината е странна, но без да се зарови човек в "суровите" данни и в методологията на приложения факторен анализ нищо не може да се каже категорично. А ровенето отнема доста време.

Номенклатурата тук може да е спорна, но идеята стои: познаването на нечии възгледи по четири-пет основни пункта, позволява да се предсказват позициите в безброй теми  (предполага се, че респондентите са 'ментално подобни' или иначе казано 'рационални').
А отвъд принципното съгласие, финалните страници на Теорията стигат до същия първи и най-решаващ фактор:

Списание може би няма. Но имало :Сборник Философия на логиката. Ранна аналитична философия: Готлоб Фреге, Бъртранд Ръсел, Джордж Е. Мур, Лудвиг Витгенщайн. Съставителство и превод: Т. Полименов, А. Бешкова, Е. Латинов, Б. Моллов. София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2003

Това доказва, че има логици явно.

(резюме пейстнато от един блог)

Сега обаче наистина повече се разбира къде "стяга чипика" по този проблем, но се налага да си даваме сметка, че свободата на публикуване /на всичко/ е част от свободата на словото и когато липсват критериите на смазаната система и традицията и добре образованата публика, която да определя като четяща общност кое е смислено и приносно за нея /в това отношение съм съвсем съгласна с възпитаването и отговорността/, още по-НЕдобре е това да се определя със затягане на издателската система или по някакъв централизиран начин - напр. властващите университетски издателства да колят и бесят. Освен това въпреки всички рискове,  има смисъл да се издава текущия БГ продукт, дори и да не е на "гениално" световно ниво, защото той трябва отнякъде да оживее, да се копае и полива, преди да произведе нещо значимо - и без това авторските БГ монографии са сигурно 0,...% от общата книжна продукция. /В точно този смисъл, въпреки че огромен брой от описаните от теб недостатъци, аз безропотно ги приемам и относно издателството, в което работя:) и съм напълно съгласна с тях, но за сметка на тях при нас този % е 90 - БГ текстове, спрямо преводни и това чисто принципно намирам за съвсем защитима позиция, а не случайност/ Та, ако на тях им се наложат без "гратисен период" световните издателски критерии...? едва ли ще им се помогне много. Убедена съм, че е тъпо да се хвърлят всички ресурси 100% само за превеждане и наваксване на изпуснатото/пък и ти самия беше доста скептичен с преводната терминология на бълг. ез., а сега - превеждайте!:)/ и да се зали4и и 1% от усилията за местния, пък бил той и провинциален продукт. А и свободията не е чак такава, сещам се за купища имена, които не са за публикуване, но и не са публикували нищо напоследък - значи има все някакви останки и от твоя любим "естетсвен отбор":))))
За това и някъде на друго място подканих и другите да се включат с мнение какво си струва да се популяризира и издава в БГ - към Любо и Дарин, и кой е склонен да предприеме нещо наистина реално.
ο, да , от друга страна, тук за сега се публикуват повече континенталните текстове, които са нечетими и ексцентрични без съответния шифър:), но и научните или аналитичните вероятно също са такива:) за хората неснабдени със съответния код и контекст на разбиране -въпрос на образователна традиция, която малко се интересува от образ на Философа въс всекидневен план, но това май не е само неин отличителен белег, пък и няма особено значение.

Ооо, (2) със сигурност не е формулирано за да си съ4увстваме взаимно :). "Съ4увствието" е благовидна дума в слу4ая за, както ти го нари4аш, "конформизъм". Заклю4ението за "пове4е" и "по-...", колкото и абстрактно да е, в комбинация с БГ философския издателски пейзаж според мен дава някаква картина. Така например, на Български няма преведени огромна 4аст наистина интересни и важни философски произведения на съвременни автори (под "съвременни" имам предвид вси4ко от 1900 г. насам; разбира се, възможно е просто да не съм попадал на тях в София, но това не ми се струва особено вероятно); положението е траги4но, според мен, за сметка на огромна маса от безумия, които се продават под етикета "философия" и като закономерно следствие, много хора в БГ имат философите за нещо като ексцентри4ни идиоти. Дале4 съм от мисълта, 4е издателствата са някакъв виновник тук, по-скоро цялата възпитана философска система, която толерира сравнително лесното издаване на безсмислени текстове и, което е адски зле, тяхното разпространение сред младите студенти, носи отговорността.

В този смисъл, (2) по скоро може да се 4ете като анти-съ4увствие и някакво разо4арование от статуквото, не в особено пасивен смисъл но де факто в нищо пове4е от това, защото в момента освен пасивно да коментирам с нищо не помагам за промяната. Предполагам не толкова търсех съ4увствие, по-скоро някакъв feedback за мнението на user-ite.

към 2/- издателската система е пряка функция от академичната, така че каквото и да кажем за нея, то ще отведе към друг вече наличен параграф: "Какво бихте променил...":)
Аз обаче не разбирам срещу нещо конкретно от местния или "световния" академичен/издателски контекст ли е насочено острието /това с класическите "супер стари практики" изобщо не го намирам за атакуемо/ - има ли нещо конкретно, което да отнесе гнева... или го формулираме, за да си съчувстваме взаимно:)?

1. (Otnovo NE za knigata na Sasho) - obsajdaneto na material ili work in progress s izvestni filosofi e super star trick, koito vseki sebeuvajavasht se ph d student razigrava na edin ili drug etap ot filosofskija si jivot. Taka naprimer, chesto imeto na izvesten profesor, kojto e supervizor na dadeno filosofsko lice x, spomenato neglije v CV-ta na x igrae mnogo povajna rolja ot sashtinskite filosofski sposobnosti na x. Taka naprimer, az poznavam hora, koito v momenta pishat disertacii s bezumni imena za supervisor-i i makar v bolshinstvoto ot sluchaite rezultatite da sa nalice, ne vav vsichki sluchai e taka. Tova izglejda e naj-nevinnata forma na "obsajdane" na WIP work sas izvestni imena. Njakoj detaili: "obsajdane" razbira se ne oznachava "saglasie" ili daje "pooshtrenie", ponjakoga oznachava "kak sajaljavam che si izgubih vremeto s teb, no nali sam ljubezen ne bih ti go kazal napravo v liceto" ili drugi ot sorta. Nezavisimo ot tova, chesto v predgovorite na knigite ili pod linia v statii [osobeno] vseki po-neizvesten filosof gleda da plesne 4 - 5 imena, s koito, kade na chasha bira, kade za 3 sekundi po koridorite sled lekcija, na kojato sa bili 100 dushi, e razmenil dve dumi s citiranoto velichie. Az imam trogatelni primeri s njakoj ot kolegite mi no e bezsmisleno da go komentirame. Nezavisimo ot vsichko, v opredelen procent ot sluchaite, citiranite imena realno sa doprinesli za podobrjavane kachestvoto na teksta. Spored men tova stava osnovno i izkljuchitelno v sluchaite, kogato tezi hora sa se saglasili, po edna ili druga prichina [naj-prijatnata prichina tuk bi bila da sa zainteresuvani ot teksta] da prochetat i prokomentirat preliminary draft na tekst-a. Mnogo malko ot tjah biha se navili da go pravjat za hora, koito ne poznavat, haresvat, uvajavat ili pone, chiito text cenjat visoko. Izlishno e da spomenavam che takiva sluchaj s mladi i prohojdashti filosofi sa prenebrejimo malko. Ne zashtoto samo prenebrejimo malko mladi filosofi go zaslujavat a po, da gi narechem, socialni prichini :).

2. Ne bih se nael da komentiram pljusovete i minusite na edna ili druga izdatelska sistema no mi se struva che vodesht kriterii za tova, koja e po-dobra trjabva da bade osnovno rezultata:

po-dobra sistema e tazi, kojato publikuva [po-] dobri i [poveche dobri] tekstove.